№ 327
гр. Варна , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110201214 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от Н. Т. М. от гр. Варна срещу Наказателно
постановление № 21-0819-000555/02.03.2021г. на началник група към
ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на лицето било
наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, за
нарушение на чл.116 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за
незаконосъобразно и издадено в противоречие с материалния закон. Намира,
че посочената в НП санкционна норма не кореспондира на описаното
нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
наказателното постановление или да намали размера на наложеното
наказание до предвидения в чл.185 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично, като поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и
не изразява становище по жалбата.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
1
от фактическа страна следното: На 26.01.2021г. жалбоподателят управлявал
лек автомобил марка „Фолксваген Туарег” с рег.№ В 3443 ВК по бул.“Цар
Освободител“ в гр.Варна. Около 11,48ч. той завил в пресечка покрай дом
№76 на посочения булевард. Същевременно улицата пресичал св.М. ОГН. Д.,
в близост до изхода на сграда на „Проектантска организация-Варна- ЦППБО“
ЕООД. Свидетелят забелязал приближаващия се автомобил, но не успял да се
изтегли достатъчно бързо от пътното платно. Вдигнал дясната си ръка, за да
се предпази и бил блъснат в областта на дясната предмишница от дясното
странично огледало на управлявания от жалбоподателя автомобил, при което
то се счупило. М. спрял автомобила и слязъл, но между него и св.Д.
настъпили разногласия относно причините за произшествието, при което
последният подал сигнал на тел.112. На мястото на инцидента пристигнали
полицейски служители-свидетелите ХР. СТ. СТ. и Д. ИВ. Д., които
извършили проверка на обстоятелствата около произшествието, снели
обяснения от участниците в него и изготвили констативен протокол за ПТП с
пострадали лица. Във връзка с констатациите при проверката на същата дата
бил съставен акт за установяване на административно нарушение на
жалбоподателя за това, че не е внимателен и предпазлив и блъска с дясно
огледало срещуположно движещия се пешеходец М.Д. в дясната ръка, с което
става причина за ПТП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя,
бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били
депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. След това свидетелите С. и Д.
извикали екип на ЦСМП и св.М.Д. бил отведен за оказване на медицинска
помощ. Въз основа на съставения акт на 02.03.2021г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на Н.М. била наложена глоба
в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл.116 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелите ХР.
СТ. СТ., Д. ИВ. Д. и М. ОГН. Д., както и от приобщените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите Х.С. и Д.Д. следва
да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични.
Двамата не извличат ползи от твърденията си и не се намират в някакви
особени отношения с жалбоподателя, като няма данни изобщо да са го
познавали, при което за съда не съществуват основания за съмнение в
достоверността на дадените показания. С най-голямо значение за
изясняването на делото са показанията на св.М.Д., който лично е възприел
действията на жалбоподателя от непосредствена близост. Действително, Д. е
пострадал в резултат от произшествието и не се явява непредубеден и
незаинтересован свидетел. Според установената съдебна практика обаче
показанията на пострадалия са важен източник на преки доказателства и не
могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната му заинтересованост
като претърпял вреди от деянието. Последното задължава съда при оценката
им внимателно да ги прецени и съпостави с останалите източници на
доказателства. (Решение № 290 от 14.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1650/2011
2
г., II н. о., НК). В случая както по време на проверката, така и пред съда,
свидетелят е излагал последователно твърденията си относно
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието. Показанията му се
подкрепят и от констатациите в изготвения протокол за ПТП, (в който е
отразено настъпването на щети по дясното странично огледало на
автомобила), както и от данните в представеното в съдебно заседание
Медицинско удостоверение №69/2021г. (в което се посочва, че Д. е получил
кръвонасядане и травматичен оток по задно-вътрешната повърхност на
дясната предмишница, които била могли да се получат по указаните време и
начин).
Жалбоподателят оспорва възприетата от актосъставителя фактическа
обстановка, като твърди, че пострадалият сам е отговорен за нараняването си,
тъй като е проявил агресия и е нанесъл удар с ръка по огледалото, при което
то се счупило. Съдът не намира основания да счете посочените твърдения за
достоверни. Нелогично и житейски малко вероятно е пострадалият, без
никакъв повод, да прояви непредизвикана агресия и да се самоувреди,
нанасяйки удар по страничното огледало на автомобила, след което да подаде
сигнал на тел.112 и да твърди пред полицейските служители, че е пострадал
при ПТП. В практиката си ВКС изрично посочва, че правилата на
справедливия процес при обсъждане на отделните версии за случилото се в
обективната действителност не само не изключват, но предполагат
съобразяване с нормалната житейска логика и натрупания социален опит
(Решение №678/05г. на ВКС, ІІІ н.о.). При това положение и доколкото
твърденията на жалбоподателя не се подкрепят от никакви достоверни
доказателства, съдът прие изложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Разпоредбата на чл.116 от ЗДП задължава водачите на пътни
превозни средства да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците,
особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите,
които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-
бял бастун и към престарелите хора. По изложените по-горе съображения
съдът приема за безспорно установено, че автомобилът на жалбоподателя е
ударил с дясното странично огледало св.М.Д. в областта на дясната
3
предмишница. След като е настъпило съприкосновение с пешеходец,
пресичащ пътното платно, който не е имало пречки да бъде своевременно
възприет, е очевидно, че водачът не е проявил изискваното от посочената
норма внимание. Съдът намира, че от самото настъпване на ПТП и от
мястото на съприкосновението е видно, че жалбоподателят не е бил
достатъчно внимателен към св.Д., намиращ се на пътното платно в близост до
тротоара. Като е ударил свидетеля с част от автомобила си, М. несъмнено не е
изпълнил задължението по чл.116 от ЗДвП. Същият действително е нарушил
цитираната норма, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с
обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят възразява, че наказанието е
определено неправилно, като счита, че е следвало да бъде приложена
разпоредбата на чл.185 от ЗДвП. Действително, налице са решения на
съдилищата, в които се приема, че съответна на нарушението на чл.116 от
ЗДвП е нормата на чл.185 от с.з. Настоящият състав намира обаче, че
санкционната норма е издирена правилно, като наказанието е наложено на
основание чл.179, ал.2, вр. с ал.1 т.5 пр.4 от ЗДП, предвиждащ специално
наказание за водач, който поради неспазване на правилата за разминаване, за
изпреварване или за заобикаляне причини ПТП. Понятието
„пътнотранспортно произшествие“ е дефинирано в §6, т.30 от ДР на ЗДП като
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая
св.М.Д. е получил нараняване, поради което са налице всички основания
инцидентът да бъде квалифициран като пътнотранспортно произшествие.
Доколкото поведението на пешеходците като участници в движението е
изключително разнообразно и не може да бъде обхванато изцяло от правни
норми, визиращи конкретни прояви, законодателят е установил общото
правило на чл.116 от ЗДвП, задължаващо водачите да бъдат внимателни и
предпазливи към пешеходците, независимо от тяхното поведение на пътя.
Издирената от наказващия орган санкционна разпоредба съдържа в
дипспозицията си конкретното нарушение. Правилата, които е следвало да
бъдат спазени в случая, са тези при разминаване или заобикаляне. Следва да
се отбележи, че раздел X, глава I от ЗДвП „Разминаване“ предвижда правила
само за разминаване на пътни превозни средства, но не и за разминаване на
МПС и пешеходец. Липсват конкретни правила и за заобикаляне на такъв.
Следователно поведението на водачите при наличие на пътното платно извън
пешеходна пътека на пешеходец се регулира от общата норма на чл.116 от
ЗДвП. В случая санкцията е наложена за неспазване на правилото за
разминаване и заобикаляне на пешеходец, свеждащо се до задължението на
водача да бъде предпазлив и внимателен, така че да не допусне настъпването
на ПТП. При това положение съдът намира, че наказващият орган правилно е
4
определил приложимите законови разпоредби. Довод в тази насока е и
предвиденото в чл.179, ал.2 от ЗДвП по-тежко наказание за нарушения, от
които е настъпило ПТП, от което следва, че волята на законодателя е по-
тежкото санкциониране на нарушения, довели до подобен резултат. Поради
това липсват основания да се счете, че специално за нарушения от вида на
процесното законодателят е имал предвид по-лекото наказване на
нарушителя, а именно- по реда на чл.185 от ЗДвП. Становището, че
посочената в НП санкционна разпоредба е надлежната такава при нарушения
от вида на процесното се споделя и в практиката на ВАдмС- в този смисъл са
Решение № 1740 от 25.09.2018 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2313/2018 г.
и Решение № 483 от 5.03.2014 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 4437/2013 г.
Наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона,
при което липсва възможност за индивидуализация.
При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното
копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи), в шестмесечния преклузивен срок. Описанието на нарушението е
достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере
извършването на какви деяния му е вменено и да организира адекватно
защитата си. Действително, в наказателното постановление не е посочено
изрично какво правило от визираните в чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП се
приема, че е нарушено, но както беше посочено, санкционна разпоредба
съдържа освен предвиденото наказание и конкретното нарушение, при което
е постигната достатъчна яснота в тази насока. (Ясно е, че не са нарушени
правилата за изпреварване, тъй като се касае за ПТП с пострадал пешеходец).
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се отличават с по-малка
тежест от обичайните такива от този вид. Липсват и някакви особени
извинителни обстоятелства около извършването му, които да обусловят извод
за маловажност на случая. Напротив, от показанията на св.М.Д. е видно, че
жалбоподателят не е проявил интерес към получените наранявания, а въпреки
че е бил виновен за настъпването на произшествието, е поискал пострадалият
да заплати щетите по страничното огледало-обстоятелство, сочещо на
повишено неуважение към нормите, осигуряващи безопасността на
движението по пътищата.
Предвид всичко изложено искането за отмяна на наказателното
постановление се явява неоснователно. Същото следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без уважение.
Независимо от изхода на делото на въззиваемата страна не следва да се
присъждат разноски поради липса на съответно искане, а и на данни такива да
5
са били направени.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0819-
000555/02.03.2021г. на началник група към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна
полиция“-Варна, с което на Н. Т. М. от гр. Варна, ЕГН:**********, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 200.00 лева за
нарушение на чл. 116 от ЗДвП, като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6