ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260595, 23.11.2020г., Пловдив
Окръжен
съд, Пловдив VІ
граждански състав,
на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ : Виделина Куршумова
Таня Георгиева
Като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
Частно
гражданско дело № 2581 по описа за 2020
година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производство
по реда на чл. 577 вр. чл. 274 от ГПК.
Производството е образувано по
частна жалба на А.Ф.М. против Определение
за постановен отказ № 290 от 05.10.2020г., на Съдия
по вписвания от СлВп при ПРС, с което е отказано заличаването на възбрана, вписана
по изп.д.№2972/2001, ДСИ, ПРС. Нито в
молбата до АВп, нито с обжалвания акт е налице индивидуализация на вписването,
чието заличаване се претендира. В
жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
постановения акт. Жалбоподателят сочи, че е закупил имота на публична продан, проведена от ДСИ по изп.д.№5971/2001, ДСИ, ПРС, като постановлението за възлагане е влязло в
законна сила. Позовава се на разясненията, дадени в ТР№1/2015, ОСГТК, ВКС, като
сочи, че придобилият собствеността купувач може да иска заличаване на вписаната възбрана. Моли съда
да отмени постановения отказ и разпореди заличаването на възбраната.
Съдът , като разгледа постъпилата частна жалба,
намира, че същата е подадена в срок / отказът е връчен на 06.10.2020г., а
жалбата е подадена на 27.10.2020г. /, от лице, имащо право на жалба, допустима
е, а по същество е неоснователна.
Обжалва се отказ да се извърши
нотариално действие – заличаване на възбрана. В молбата за извършване на
исканото действие е посочено, че се иска заличаване на възбрана, наложена по изп.д.№ 5972/2001, ДСИ, ПРС. Към молбата е
приложено Постановление на ДСИ по същото дело, в което отказва вдигане на
наложената по изпълнителното дело възбрана. Други доказателства - за налагането
на посочената възбрана, за обявяването на жалбоподателката за купувач, за влизането
на постановлението за възлагане в сила и т.н не са представени.
С обжалваното определение съдията по
вписвания е постановил отказ да се заличи възбрана по изпд.№5972/2001, ДСИ, ПРС
по искане на А.М.. В мотивите на акта е посочено, че съгл. ТР№1/2018, т.д.№1/2015 , ОСГТК, ВКС купувачът от публична продан или негов
правоприемник може да иска след влизане в сила на постановлението за възлагане
заличаване на възбрана ако тя не му е
противопставима и не брани права. Тези предпоставки не могат да бъдат
установявани в охранителното производство по реда на чл.569 от ГПК. Посочено е, че заличаването на възбрани
следва да се извърши по писмено искане на лицата, по чиято молба и са наложени.
Изложени са и съображения, че съдебният изпълнител е следвало да извърши
проверка за наличие на предпоставки за вдигане на наложената възбрана, т.к.
изпълнителното производство се развива пред него.
Видно от представеното копие на
Постановление за отказ да се вдигне възбрана
на ДСИ от 13.08.2020, процесното
изпълнително дело е унищожено като са запазени единствено изпълнителният лист и
постановлението за възлагане на недвижим имот в полза на А.М.. Въз основа на тези косвени данни се обосновава
правният интерес на искането на М. за
заличаване на вписаната върху имота възбрана. Други данни относно това удовлетворено ли е
вземането по изпълнителния лист, има ли други възбрани върху имота , наложени
по други изпълнителни дела и т.н. по делото липсват.
При тази фактическа обстановка съдът намира, че
правилно съдията по вписвания е приел, че искането за заличаване на вписаните
преди проданта възбрани е неоснователно. Съгл. чл. 31, ал. 1 от ПрВп, вписването на
възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното
лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или
обезпечението. Следователно, в посочената норма лимитивно са изброени
лицата, които могат да искат заличаване на възбраната. Така вписана възбрана
може да бъде заличена само след издаден акт по чл. 31 ПВ – нареждане за
заличаване на възбраната от поискалия вписването й ДСИ, какъвто в случая
липсва.
С т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2015 г. на ОСГТК, е
разяснено , че вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или
наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение не се заличават
след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в
изрично предвидените от закона хипотези. В мотивите са посочени някои от
предвидените в закона и обуславящи заличаване на възбраните хипотези. Също така
в мотивите е прието, че "след влизане в сила на постановлението за
възлагане от публична продан, придобилият собствеността купувач и всеки
последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана
по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права". Хипотезите, в които законът предвижда заличаване на
вписаните възбрани са тези по чл. 402 ГПК, чл. 433 ГПК и чл. 31, ал. 1 от Правилника за вписванията. Следователно купувачът е приравнен на лице по
чл.31, ал.1 от ПВп, което е легитимирано да поиска заличаване. Това искане,
обаче би било основателно само в случаите, в които възбраната не му е
противопоставима и не брани права. С молбата за заличаване на процесната
възбрана не е установено дали са останали
неудовлетворени взискатели, които се ползват от вписаната възбрана. Ако такива
са налице, възбраната следва да бъде
запазена и да брани правата им до пълното им удовлетворяване, т.к. е възможно,
независимо от приключване на проданта и изчерпване на получените суми, имотът
да се върне в патримониума на длъжника и да се достигне до нова публична
продан. В този смисъл е и практиката на ВКС / виж О№ 86/17.05.2019г.,
ч.гр.д.№1590/2019г. , Iг.о, О№
162/04.10.2019, ч.гр.д.№3523/2019, Iг.о.,
ВКС и др./. Преценка в тази насока може да прави единствено съдебният
изпълнител, пред който е изпълнителното дело.
Така, предвид изложеното, съдът намира, че в случая
молителят не доказва основателност на искането си за заличаване на процесната
възбрана, т.к. не установява, че след публичната продан не е останал
неудовлетворен взискател, ползващ се от същата.
По изложените съображения съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 266873/27.10.2020 г. на А.Ф.М.,
ЕГН **********, против Определение
за постановен отказ № 290 от 05.10.2020г., на Съдия по вписвания от СлВп
при ПРС, с което е отказано заличаването на възбрана, вписана по изп.д.№2972/2001, ДСИ, ПРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВКС в едноседмичен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.
280 ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :