Присъда по дело №1603/2023 на Софийски районен съд

Мотиви по НОХД № 1603 по описа на СРС, НO, 9-ти състав за 2023
година.
I. Софийска районна прокуратура е депозирала на 01.02.2023г. в СРС,
НО на основание чл.247, ал.1, т.1 НПК обвинителен акт против подсъдимият
Х. Х. А., с ЕГН: ********** (и със снета по делото самоличност), с
повдигнато обвинение за престъпление от общ характер по състава на 194,
ал.1 от НК за това че на 27.01.2022г., около 16:00 часа, в гр. София, от
аптека „Медея“, находяща се в ж.к. „Младост 1А“, бл. 503, отнел чужди
движими вещи - 1 бр. мултифункционално сухо масло с нероли 100 мл. –
„Nuxe huile prodigieuse neroli“ , на стойност 50.39 лева; 1 бр. универсален
концентрат за лице против стареене 30 мл. – „Nuxe super serum“, на стойност
97.99 лева; 1 бр. пилинг лосион озаряващ 150 мл. – „Nuxe Вери роуз“, на
стойност 44.49 лева, всички вещи на обща стойност 192.87 лв. (сто деветдесет
и два лева и осемдесет и седем стотинки), собственост на „К.с.“ ЕООД, с ЕИК
....................., от владението на управителя А. А. Х., без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
Представителят на държавното обвинение – районен прокурор А. К. в
хода на съдебните прения инвокира, че не поддържа от името на СРП
обвинението срещу подсъдимия А.. Прокурорът извършва изчерпателен,
обоснован и професионален анализ на доказателствената съвкупност. Излага,
че съдът следва да кредитира изпълнената съдебна видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза на вещото лице П. В.. Прокурорът
заявява, че тази експертиза е по-мотивирана, по-обоснована и по-пълна от
тази, която е била изпълнена в ДП. Счита, че престъплението по чл.194, ал.1
от НК не е извършено от подсъдимия А., тъй според съдебната експертиза от
съдебната фаза на делото на видео-охранителни камери в Аптека „Медея“ е
заснето друго лице, а не обвиняемия. Прави се искане съдът да приложи
закона, като признае подсъдимия А. за невиновен и го оправдае по
обвинението му по чл.194, ал.1 от НК.
Упълномощеният защитник в наказателното производство – адвокат Х.
Т., от името на представляваното лице Х. Х. А., заявява, че обвинението за
възведеното престъпление по чл.194, ал.1 от НК срещу подзащитния му е
недоказано да е извършено от него. Счита се, че престъплението е
реализирано от друго лице, а не от подсъдимия А.. Защитникът адвокат Т.
инвокира подобрен, детайлен, аргументативен и професионален анализ на
доказателствената съвкупност. Съпоставя двете съдебни видео-технически и
лицево-идентификационни експертизи от всяка от фазите на наказателното
производство. Приема, че експертизата на вещото лице П. В. е по-пълна, по-
обоснована и по-мотивирана от тази в ДП. Заявява, че вещото лице В. е
установило множество различия между белезите на лицето от записа от
видео-охранителни камери в търговския обект, от колкото са приликите.
Приликите на подсъдимия А. с лицето от видео-кадрите са само по
отношение на височината им, наличието на коса и телосложението им.
Всички други лицево-идентификационни белези несъвпадат по никакъв начин
между двете лица. Разликите между тях са съществени. В тази връзка,
1

защитникът адвокат Т. съпоставя и посочва конкретно в какво се изразяват
тези различия. Прави се искане съдът да постанови на основание чл.304 от
НПК оправдателна присъда спрямо подсъдимия А..
Подсъдимият Х. Х. А. заявява, че поддържа изложеното от защитника
си. Лично в правото си на защита и в правото си на последна дума по чл.297,
ал.1 от НПК моли да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото
му обвинение.
II. Съдът като прецени всестранно, обективно и пълно доводите и
съображенията на страните, събраните по реда и способите на НПК
доказателства и доказателствени средства, в качеството си на първа
инстанция по фактите и въз основа на закона, на основание чл.13 и чл.14 от
НПК приема за установено следното:
III. От фактическа страна (“res ipsa loquitur” – фактите говорят
сами за себе си; “ipso facto” – извод от самият факт):
Подсъдимият Х. Х. А. е роден на ...................г. в гр. К., българин,
български гражданин, със средно специално образование, трудово ангажиран
в частния сектор, неженен, осъждан, с постоянен адрес: гр. В. Т., ул. „И. В.“
№ ., ет. ., ап. . и настоящ адрес: гр. С. ж.к. „Люлин“, бл. ., ет. ., ап. ., с ЕГН
**********.
Подсъдимият А. имал трудно детство, тъй като трайно е загубил своите
родители и е отглеждан чрез социални услуги към С. “SOS Д. с. Б.“ гр.Т..
Към 27.01.2022г. подсъдимият А. бил неосъждано лице. Имал положителни
характеристични данни – работел на различни длъжности в частния сектори и
доколкото към тази дата не е имал (все още) криминални регистрации за
кражби и/или осъждания за такива деяния с влезли в сила присъда
(осъжданията на подсъдимия А. след 22.02.2022г. не следва да се отчитат към
27.01.2022).
Подсъдимият А. работел срещу уговорено възнаграждение в размер на
1300.00 лева по силата на трудов договор, с регламентиран срок на изпитване,
към ЮЛ „Д. Б.“ ООД, сключен на 13.01.2022г. Длъжността му този договор
била „продавач на интернет услуги“. Същият постъпил на работа на
14.01.2022г. в предприятието на търговеца „Д. Б.“ ООД. От датата на
встъпването си в предприятието на работодателя си, подсъдимият А. не се
явявал редовно и имал по-малко заработени часове от регламентираните на
ден по трудовия му договор. Не е бил наказван, обаче, с дисциплинарни
наказания (в рамките на срока на цялото си трудово правоотношение до
17.02.2022г., когато е било прекратено със заповед на работодателя му „Д.Б.“
ООД под № 38/17.02.2022г.). На 25.01.2022г. подсъдимият А. заявил писмено
с молба искане до работодателя си да ползва платен годишен отпуск за един
работен ден, а именно за 26.01.2022г. (сряда). Отпускът му бил разрешен със
заповед № 212 от 25.01.2022г. от страна на работодателя „Д. Б.“ ООД. На
следващия ден – 27.01.2022г. (четвъртък) подсъдимият А. следвало да се
върне на работа. По телефон уведомил управителя на ЮЛ „Д. Б.“ ООД –
свидетелят М. А. С., че не е успял да реализира личните си ангажименти,
поради което не можело да се яви на работа и на 27.01.2022г. Не е бил
2

съставен писмен документ за това – подсъдимият А. не е подавал писмена
молба за ползване отпуск за 27.01.2022г., болничен и други, нито
работодателя му „Д. Б.“ ООД е издал последващ документ (заповед,
разпореждане и т.н.) за освобождаване от трудовите му задължения за
посочения ден (27.01.2022г.).
На 27.01.2022г., около 16:00 часа подсъдимият А. не е посещавал
аптека „Медея“, стопанисвана от фирма „К. С.“ ООД, ЕИК: .................,
находяща се в гр. София, ж.к. „Младост 1А“, бл. 503. Друго физическо лице
от мъжки пол, обаче, (останало неустановено към момента), сходно на
подсъдимия А. по отношение само на формата на главата му, видимата му
възраст, големината на челото му и телосложението му, като лицето му е било
покрито с обикновена медицинска противоепидимична маска (покриваща
носа му, захваната с ластици от двете й страни, които били поставени зад
ушите на лицето) в същия ден, в същия времеви час и на същото място (като
административен адрес) влязло в посочения търговски обект и без съгласието
на управителя му – свидетелят А. А. Х., отнело от владението й с намерението
да се облагодетелства от търговската част на изложените за продажба стоки -
1 (един) брой мултифункционално сухо масло с нероли 100.00 мл. – „Nuxe
huile prodigieuse neroli“, на стойност 50.39 лева; 1 (един) брой универсален
концентрат за лице против стареене 30.00 мл. – „Nuxe super serum“, на
стойност 97.99 лева и 1 (един) брой пилинг лосион озаряващ 150 мл. – „Nuxe
Вери роуз“, на стойност 44.49 лева. Стойността на вещите възлизала за сумата
от 192.87 лева. Те били собственост на „К. С.“ ЕООД, с ЕИК ...................... В
аптеката на 27.01.2022г., около 16:00 часа работела свидетелят И. Б., като
продавач-консултант, и доколкото влизали клиенти, същата ги обслужвала
(предоставяла им е информация за продукти, извършвала продажби на стоки
и др.). Свидетелят Б. не е възприела на място отнемането на вещите от
неустановеното инкриминирано лице, тъй като или обслужвала клиенти, или
извършвала друга дейност в обекта. В търговския обект имало видеокамери и
същите заснели действията на неустановеното лице, което е отнело описаните
движими вещи, след което то напуснало аптеката в неустановена посока. На
28.01.2022г. управителят А. А. Х. със съдействието на служителите в аптеката
установила, че посочените вещи липсвали от търговската част на обекта,
където били предложени за покупко-продажба. Били изгледани
видеокамерите от 27.01.2022г., около 16:00 часа, като на видеозаписа била
заснета кражбата и оттеглянето на дееца с отнетите вещи. Свидетелят Х.
подала писмен сигнал до Началника на 07 РУ-СДВР на 08.02.2022г. На
органите на разследването били предоставен и видеозапис, заснел
инкриминираното събитие в аптеката от 27.01.2022г., около 16:00 часа в гр.
София, ж.к. „Младост 1А“, бл. 503. Органите на разследването започнали
разследване по НПК. Било образувано ДП на 04.04.2022г. Извършили се
разпити на свидетелите И. Б. – на 18.05.2022г., А. А. Х. – на 18.05.2022г., М.
А. С. – на 01.06.2022г., С. В. О. – на 01.06.2022г., И. Н. Н. – на 23.05.2022г.
Подсъдимият А. също бил разпитан – първоначално като свидетел на
22.11.2022г. В рамките на ДП били документирани последващите осъждания
с влезли в сила съдебни актове за „класически кражби“, извършени от
3

подсъдимия А. и криминални регистрации по чл.194 от НК. Свидетелят И. Б.
в протокола си за разпит от 18.05.2022г. дала следното описание на дееца,
което възприела на разстояние от около 30 см. и доколкото първоначално го
обслужвала (давала му информация за стоки) – с поставена на лицето му
протИ.епидимична маска мъж на възраст около 30 години, висок около 180-
185 см, с нормално – добре сложено телосложение, с къса тъмна коса,
подстригана с машинка, със светла кожа и тъмни кафяви очи. В следващ
протокол за разпит от 29.06.2022г. свидетелят Б. заявила, че поддържа
показанията си от 18.05.2022г. На 29.06.2022г. в сградата на 07 РУ-СДВР
било реализирано разпознаване, като свидетелят Б. посочила (категорично
била заявила – думата „категоричност“ е писмено отразена в протокола от
разпознаването), че подсъдимия А. под № 3 (от подредените лица от № 1 до
№ 4) е лицето, което „разпознала“ като извършителя на кражбата от
27.01.2022г., около 16:00 часа в обекта на аптека „Медея“ в гр. София, ж.к.
„Младост 1А“, бл. 503 по чертите на лицето, по косата му, въпреки че
била пораснала, по телосложението и по погледа му (който бил по-
уплашен). Към извършеното разпознаване разследващият полицай Р. Д. не е
приложила и не е извършила заснемане на самото действие, респективно
липсва фотоалбум от реализираното разпознаване – виж писмен отговор на
л.121 от ДП от 02.06.2023г. Според разбиранията на разследващия полицай
(които са незаконосъобразни) не съществувало регламентирано изискване в
НПК разпознаването на „живо“ лице да се документира и с фотоалбум.
Разследващият полицай Д. считала, че това процесуално-следствено действие
е извършено по реда на НПК (излагат се в отговора свидетелски показания в
писмена форма, които изначално не могат да бъдат отчетени от съда). Във
връзка с извършеното разпознаване от разследващия полицай Друмева били
разпитани поемните лица К. Б. Б. и Т. А. П.. Тези поемни лица изложили в
показанията си възприятия за начина на протичането на разпознаването на
„живото“ лице А., че е бил разпознат от свидетеля Б. – по телосложение,
косата и погледа му под № 3 и че свидетеля Б. е била „категорична“ в
избора си.
Съгласно заключението на съдебната видео-техническа и лицево-
идентификационна експертиза на вещото И. С. Т., изготвена на ДП, се
приемало, че по данните за видимата възраст, охраненост, за линията и
характера на косата, за формата и относителния размер на челото, за
кожното образувание над лявото слепоочие – над лявата ушна мида (белег),
по нарушената цялост на лявата ушна мида и по разположението на
ушните миди спрямо главата, е налице съвпадение между лицето от кадрите
(заснето с маска) от охранителните камери от инкриминирания обект на
аптека „Медея“ и подсъдимия А. (без да е заснето с маска, така както се
отчита в експертизата на вещото лице П. Ц. В.).
С определение на съда от съдебно заседание, провело се на 27.06.2023г.
по настоящото наказателно производство и за да се отговори на най-важният
спорен въпрос по делото кое е лицето от кадрите от видеозаписа,
документирал инкриминираното събитие, и с оглед основателните
възражения на защитника адвокат Т. от ДП при предявяването на
4

разследването (оставени без уважение от страна на прокурора), че лицето от
записа не е подсъдимия А.а, а е друга неизвестна личност, е допусната
служебно нова съдебна видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза по следните въпроси, и след изземване на сравнителни образци от
подсъдимия А. чрез фотографиране, при наличие на съгласие, с и без маска
на лицето, сходна като тази от видеозаписа, а именно (въпросите се
пресъздават в автентичния им вид) – 1.). Вещото лице да изследва
съдържанието на конкретния файл - какъв е той по своето естество,
отбелязана ли е дата, на която е създаден?; 2.). В съдържанието на видео-
файла фигурира ли дата и час на събитието?; 3.). Да се определи как е
отразена тази дата в съдържанието на файла и дали това е денят на събитието,
което се заснема във файла или е дата и час, които са въведени от съответната
фирма, която обслужва охранителната система?; 4.). Вещото лице да изследва
съдържанието на видео-записа и с цветни снимки да документира поетапно,
всяко едно действие на заснетите лица; 5.). Вещото лице да изготви на
възможното лице, което се възприема с маска, извадка на цветна снимка,
която да визуализира, чрез една или повече снимки съответните белези, които
се възприемат по главата и лицевата част на лицето, има ли данни за белези,
наранявания, рани, от двете страни на съответното лице?; 6.). Вещото лице,
след като извърши сравнителни образци, които следва да инкорпорира в
съдържанието на експертизата, както с маска, така и без маска по отношение
на подсъдимия Х. Х. А. и съпоставяйки ги с данните от видео-записа да
отговори, налице ли са общи признаци, които да съвпадат и в сравнителните
образци, и в данните от видео-записа? Има ли индивидуални признаци в
същия смисъл? Има ли различия във всеки един от тези видове признаци? Да
се отчетат различията ли преобладават или приликите; 7.). Вещото лице
внимателно да съпостави обективните находи от сравнителните образци, като
отговори на въпросите, когато се съпоставят сравнителните образец с маска
на лицето по отношение на подсъдимия А., установяват ли се прилики или
несъответствия, респективно различия в белезите на съответните лица, които
се документират в тях?; 8.). Вещото лице да посочи, чрез експертните си
изводи, лицето от кадрите от видео-записа е ли е лицето от сравнителните
образци, респективно подсъдимият А., или са различни лица?; 9.). Вещото
лице да ползва сравнителни образци не само тези, които ще се снемат за
настоящата експертиза от подсъдимия А. в ДП, но и тези, които са ползвани
от първоначалната експертиза, като се извърши съпоставяне на всеки един
сравнителен обект с данните от видео-записа; 10.). В сравнителните образци,
които сега следва да се определят спрямо подсъдимия А., има ли белези и
данни от белези по неговата глава от евентуални наранявания?; 11.). Вещото
лице да съпостави всички данни от изследваните материали, като изготви
детайлни снимки, възлови, в близък и в далечен план; 12.). Вещото лице да
отговори и на въпросите налице ли са данни за манипулация в съдържанието
на видео-записа?; 13.). Да се посочи конкретната дата и час заснета в горния
ляв ъгъл на видео-записа, ръчно ли е въведена или документира записа на
събитие от същата дата и ако е възможно вещото лице да отговори в тази
посока?
5

В съдебната фаза на наказателното производство е изпълнена съдебна
видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза на вещото лице П.
Ц. В.. Вещото лице В. е снело към 01.11.2023г. (при разстояние от две
седмици с цел порастване на коса по искане на вещото лице В. и без да
разяснява на подсъдимия А. какво точно е следвало да изследва експертизата)
експериментални сравнителни образци от подсъдимия А., съгласно
указанията на съда с и без маска на лицето му. Съпоставяйки ги (тези новите
сравнителни образци към 01.11.2023г.) и с останалите сравнителни образци
на подсъдимия А. от ДП от 23.05.2022г., снети в 07 РУ при СДВР, както и с
данните на лицето от видеозаписа от охранителните камери на аптека
„Медея“ от 27.01.2022г., около 16.00 часа, документирало инкриминираното
събитие и неговия извършител, вещото лице В. е установило само наличие на
четири белега между подсъдимия А. и лицето от видеозаписа, които са
сходни (съвпадат) – а именно 1.). сходство по форма на главите на лицата,
ако не са гледани отгоре; 2.). сходство по видимата възраст на лицата; 3.).
сходство по големината на челото им и 4.). сходство по телосложение.
Тези четири сходства, обаче, сами по себе си, според вещото лие В. се
явяват общи признаци и са недостатъчни сами по себе си за извършване на
точна, категорична и пълна лицева идентификация на заснетото лице от
видеозаписа по делото.
Вещото лице В. е установило, че различията между лицево-
идентификационните признаци на подсъдимия А. и лицето от видеозаписа
(извършителя на престъплението) са съществени и са многобройни. Те се
изразяват в разликите в частните им признаци, а именно – 1.). налице е
разлика в линията на окосмяването на челото, слепоочията и окосмяването на
бакенбардите на лицата, които са различни, като главите на лицата, гледани,
обаче, отгоре по тяхната форма, са също различни; 2.). изведено е наличие на
челно оплешивяване при заснетото лице от видеозаписа (извършителят на
престъплението), като такова челно оплешивяване липсва при подсъдимия А.
във всички негови сравнителни образци – в ДП, снети към 23.05.2022г. и в
съдебната фаза на наказателното производство, снети на 01.11.2023г. Вещото
лице В. е отговорило на въпроса, че при подсъдимия А. липсва присаждане на
коса и такива белези на присадена коса на главата му липсват; 3.). установено
е наличие на разлика във формата на веждите между двете лица; 4.).
констатирано е наличие на вертикален белег на главата на лицето от
видеозаписа, който белег при подсъдимия А. е хоризонтален; 5.). изложено е
заключение за наличие на белег в областта на дясното слепоочие на
подсъдимия А., който липсва при заснетото лице от видеозаписа; 6.).
установено е наличие на разлика във външната форма на ушните миди и
вътрешните вгъвания на двете заснети лица. Вещото лице В. е отговорило в
експертизата си, че ушната мида на лицето от видеозаписа (извършителя на
престъплението) не е вертикална, а с определен градус към хоризонтално.
При подсъдимият А. е установена разлика във вътрешния охлюв на
вътрешността на ушната му мида с много различната форма от вътрешността
на вътрешния охлюв на ухото на лицето от видеозаписа. Такива разлики се
установявали и при съпоставяне на всяка от ушните миди на двете лица – и
6

по форма, и по големина, и по своите белези. Експертът не е установил
техническа манипулация в изследвания видеозапис. Експертизата на вещото
лице В. излага категоричното заключение, че лицето от изображенията на
изследвания видеозапис (извършителя на престъплението) и
сравнителните образци (подсъдимият А.) не е едно и също лице,
респективно различни са.
IV. Описаната в мотивите към постановената присъда фактическа
обстановка е изведена от анализа на събраните по реда и способите на НПК
доказателства и доказателствени средства. При анализа на доказателствената
съвкупност съдът съобразява и ще съобразява с оглед развитието на делото в
съдебната му фаза и извършените процесуално-следствени действия по
делото само тези факти и обстоятелства, които са ценени и изведени от
законовите процесуални способи, които са валидно приложими. Съдът ще
подчертае в мотивите на присъдата си и конкретни формалности от
приложените способи на доказване в ДП, които онагледяват крайния извод,
че развитието на ДП с провеждане на качествено разследване не е
проконтролирано в цялост и с необходимата пълнота, прецизност и внимание
не само от разследващите органи, но и от прокурора като ръководно-решаващ
орган на ДП. С оглед анализа на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства в мотивите на постановената не е необходимо
детайлно изброяване на доказателствените източници и/или частичното
пресъздаване на съдържанието им. Проблемът не е в изброителното им
посочване от съда, а в това, че то не е част от онзи доказателствен анализ и
оценка, които правната доктрина, законът и съдебната практика очертават
като процесуално задължение на съда във връзка със съдържанието на
съдебния акт. В този смисъл е книгата „Наказателен процес“ на професор
Стефан Павлов, издание от 1979 г., стр.660 и сл. В тази насока е Решение №
194 от 12.10.2012 г. на ВКС по НД № 368/2011 г. Първо НО – „Делото
Белнейски“.
По отношение на събраните в наказателното производство
доказателства и гласни доказателствени средства чрез способите на доказване
по НПК подходът на решаваща инстанция на СРС при техния доказателствен
анализ следва да бъде всестранен, обективен, пълен, безпристрастен и
логичен. По настоящото дело съдът ще анализира всички доказателства и
доказателствени средства, които са допустими и са законосъобразно събрани
в съдебното следствие по реда и способите на НПК. Същите ще бъдат
съпоставени поотделно и в тяхната съвкупност. В рамките на
доказателствения анализ на съда ръководно-решаващият орган на
наказателното производство по правилата на НПК и принципите на
формалната логика ще обследва събраните писмени доказателства и
показанията на съответните разпитани свидетели. По този начин на
процедиране от решаващата инстанция на СРС съдът ще може да обективира
и изгради своето вътрешно убеждение, основано на доказателствата по делото
и закона в съответствие с принципите на НПК. В този смисъл е Решение №
538 от 20.01.2010 г. на ВКС по НД № 598/2009 г. на Второ НО – делото
„Чората“, според което вътрешното убеждение на съда се изгражда въз
7

основа на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК, а според Решение №
574/08.05.2013 г. по НД № 1902/2012 г. на ВКС, Трето НО – „Делото за
двойното убийство край р. Камчия“ съдът е задължен да подложи на
проверка, както доказателствата, които разобличават подсъдимия, така и
доказателствата, които го оневиняват. Това от своя страна гарантира
възможността съдът да вземе решение по вътрешно убеждение, което да се
основава на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства, като доказателствата и средствата за тяхното установяване не
могат да има предварително установена сила. В тази насока е Решение 410
от 14.03.2012 г. на ВКС по НД № 1153/2011 г. на Първо НО – делото „за
ПТП Бакаджика“. Подробният доказателствен анализ на всички събрани
доказателства и твърденията и възраженията на страните изключва
предубедеността на съдебния състав. В тази насока е решение № 450 от
19.12.21014 г. по НД № 1356/2014 г., Първо НО на ВКС (делото за
убийството на студента Стоян Балтов). В рамките на доказателствениа
анализ на съда в мотивите на постановената присъда изводите му по
доказателствата не могат да са произволни, лишени от доказателствена
основа за извършване на деянието и неговото изпълнение. Съдът не следва да
допуска превратна оценка на доказателствата в присъдата. В тази връзка
обясненията на подсъдимия са гласно доказателствено средства и съдът
следва да ги включи в анализа на доказателствената съвкупност. В тази
насока е Решение № 122/25.03.2010 г. по НД № 727/2009г. на ВКС, Второ
НО. Анализът на доказателствата се осъществява през призмата на цялата
доказателствена съвкупност и в аспекта на спазването на дължимите
формални правила за тяхна индивидуална оценка – от гледна точка на
последователност, убедителност, логичност и вътрешна непротИ.речИ.ст. В
тази насока е Решение № 149 от 18.09.2019 г. на ВКС по НД № 490/2019 г.
Първо НО – „Делото Килърите“.
Настоящият съдебен състав при анализа на доказателствената
съвкупност излага, че обвинителната теза се основава приоритетно на 1.).
показанията на свидетеля И. Б., 2.). на извършеното разпознаване и 3.). на
заключението на съдебната лицево-идентификационна експертиза на вещото
лице И. С.в Т.. Съдебният състав отбелязва, че в показанията си от ДП от
18.05.2022г. свидетелят Б. излага, че лицето от кадрите от видеозаписа от
аптека „Медея, находяща се в гр.София, ж.к. „Младост 1“, бл.503, и което
лице тя първоначално го е обслужвала (давала му информация за стоки,
докато той формирал „привидния“ си търговски избор в обекта) – с поставена
на лицето му протИ.епидимична маска, мъж на видима възраст около 30
години, висок около 180-185 см, с нормално – с добре сложено
телосложение, с къса тъмна коса, подстригана с машинка, със светла кожа
и тъмни кафяви очи. В протокола от извършеното в ДП на 29.06.2022г.
разпознаване разпознаващото лице свидетелят Б. посочва, че по
телосложението, косата и погледа на подсъдимия А. го е възприела като
лицето от видеозаписа и като лицето, което е било в обекта, което тя е
обслужвала първоначално, наблюдавайки го от близко разстояние от 30
см. Свидетелят Б. е заявила в протокола от разпознаването, че е била
8

„категорична“ в избора си под номер № 3, който номер е държан от
подсъдимия А.. Съдебната видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза на вещото лице И. С. Т. на база белезите (с известни допълнения и
отлики), съдържащи се в показанията на свидетеля Б. от ДП от 18.05.2022г., е
изложила заключението, че подсъдимия А. (и доколкото писмените
доказателства в ДП за осъжданията и криминалните му регистрации създават
криминален профил на същия) е лицето от камерите на аптека „Медея“,
находяща се в гр.София, ж.к. „Младост 1“, бл.503 – поради съвпаденията: 1.).
на видимата им възраст; 2.). тяхната охраненост; 3.). на линията и характера
на косата им; 4.). на формата и относителния размер на челото; 5.). по
кожното образувание над лявото слепоочие – наличие на белег над лявата
ушна мида; 6.). по нарушената цялост на лявата ушна мида и 7.). по
разположението на ушните миди спрямо главата на лицата.
Тези доказателства и доказателствени средства по своята доказателствена
стойност не са достатъчни по сами себе си (не следва да се отчита броя им, а
тяхната доказателствена сила), за да се приеме категоричния извод, че
подсъдимия А. е извършителя на престъплението по чл.194, ал.1 от НК, за
което е обвинен. Решаващата инстанция на съда приема, че разпознаването в
ДП от 29.06.2022г. не е извършено по реда и способите на НПК. Липсва
реализирано от разследващия полицай Р.Д. заснемане на лицата, които с
държаните от тях номера от № 1 до № 4, сред които е бил и подсъдимия А.
под № 3, да са участвали в процесуално-следственото действие разпознаване.
Разпознаването следва да има своята доказателствена стойност и убеденост.
Същото следва да бъде реализирано от формална страна с обективни и
безпристрастни действия, каквито по закон дължат органите на
разследването. Липсата на фотоалбум от извършеното разпознаване спрямо
подсъдимия А. от 29.06.2022г. не дава възможност на съда да проконтролира
обосноваността на извършеното разпознаване по обективни критерии, а
именно дали лицата от разпознаването са сходни по външност и белези или са
различни. Не е необходимо да си приличат. При различни лица
разпознаването няма доказателствена стойност, тъй като най-различаващото
се, дори всяко лице от разпознаваните, ще се явява „привидно“ разпознато за
целите на ДП (които само разследващия орхан и прокурора ще ги знаят) от
разпознаващото лице. Съдът чрез фотоалбума от разпознаването, ако такова
се бе реализирало, би преценил, дали лицата от № 1 до № 4 са сходни
обективно, а не субективно, по външност и белези. При наличие на сходство
между разпознаваните лица, разпознаващото лице ще се счита за поставено в
равни условия за точното идентифициране на съответното лице (свързано с
дадено инкриминирано събитие), на основата конкретни частни (а не общи)
признаци, по които да е лично възприел дадения субект. За пълнота на
изложението в тази насока са Решение № 117 от 29.02.2012 г. на ВКС по н.
д. № 195/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Павлина Панова и
Решение № 185 от 10.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 406/2015 г., II н. о., НК,
докладчик председателят Лидия Стоянова според които процесуалният
закон не поставя изискване за прилика на съпоставените при разпознаването,
а само за „сходство“ – в смисъла на подобие, на близост, но не и еднаквост.
Процесуалният закон в разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от НПК поставя като
изискване към органа, извършващ разпознаването, да осигури лица със сходна
9

външност, което се отнася за техните видими външни физически белези по
аргумент от Решение № 212 от 6.11.2018 г. на ВКС по н. д. № 781/2018 г., I
н. о., НК, докладчик съдията Христина Михова. Показанията на
свидетелите Т. А. П. и К. Б. Б. са субективни, респективно като субективни
възприятия не се подкрепят от обективни факти, каквито биха били
закрепването на такива факти действията по заснемането на лицата от
действието по разпознаването им от № 1 до № 4, сред които бил и
подсъдимият А. под № 3. Не обстоятелството дали разследващият полицай Р.
Д. е убедена в своята незаконна практика да не се извършва заснемане на
действието по разпознаването, както е преценила произволно в случая, че
подсъдимия А. е автора на престъплението по чл.194, ал.1 от НК, а дали
доказателствата и доказателствените средства обективно, пълно и всестранно
изясняват въпроса кой е извършителят на престъплението и дали това е
подсъдимият А. или е друго лице. В случая се е оказало да е друго лице, а не
подсъдимия А.. Решаващата инстанция на съда, отчита, че „белезите“, по
които подсъдимият А. е бил „разпознат“ от свидетеля Б., залегнали в
съдебната видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза на
вещото И. Т. (и допълнени от нея с известни отлики) са общи признаци и те
самите са недостатъчни за извършване на точна, пълна, ясна, обоснована и
категорична идентификация на лицето от кадрите и признаците от лицето на
подсъдимия А.. Разследването на ДП е некачествено и непълно. Не
разследващият полицай е ръководно-решаващ орган на ДП, а само и
единствено прокурорът. Прокурорът носи отговорност за разследването и
неговото качествено провеждане, а не разследващия полицай, който следва да
бъде контролиран, а ДП – реализирано изцяло под надзора на прокурора.
Съдът отчита, че възраженията на защитника адвокат Х. Т. при предявяването
на разследването, и с оглед анализа на доказателствената съвкупност,
изложен към мотивите на присъдата му, са мотивирали съдът да приеме, че е
налице съществено съмнение в авторството на престъплението по чл.194, ал.1
от НК. Не може да се извърши разпознаване от свидетеля Б. само по общите
белези на подсъдимия А. за неговите видима възраст, телосложение, късо
подстригана коса и по погледа му (виж протоколираните й изявления в
протокола за разпознаване от 29.06.2022г. на л.36 ДП – гръб). Противното не
би дало основание съдът да постанови стабилен съдебен акт, свързан с
безспорно изясняване на въпроса за авторството на възведеното от прокурора
престъпление по чл.194, ал.1 от НК, който въпрос е съществен елемент от
предмета на доказване по делото, дефиниран в чл.102 от НПК. В показанията
на свидетеля Б. от 18.05.2022г. и в изявленията й от разпознаването на лице
от 29.06.2022г. липсват точни и пълни изложения на факти (дори поне на
един такъв) за конкретните индивидуализиращи частни белези и/или отлики,
каквито съдебната видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза
на вещото лице П. В. е установила, по отношение на подсъдимия А. с какво го
е „разпознала“ на 29.06.2022г. той да е заснетото лице от видеокамерите на
аптека „Медея“, находяща се в гр.София, ж.к. „Младост 1“, бл.503 и което
лице (от видеокамерите на обекта, извършило деянието), тя да е била
обслужвала и гледала на разстояние от 30 см., докато той реализирал
„привидното“ си желание да купи стоки от търговския обект. Белезите, по
които подсъдимият А. е „разпознат“ от свидетеля Б. са общи и са
недостатъчни сами по себе си. Тази факти не са съобразени и от вещото лице
10

И. Т., който също по общи белези и признаци е изложил заключението, че
подсъдимият А. е бил лицето от кадрите на видеозаписа от мястото на
инкриминираното събитие. Съдът не кредитира съдебната видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза на вещото лице И. Т.. Същата е
непълна, необоснована, нелогична и непрофесионално защитена – виж
разпита му от съдебно заседание от 27.06.2023г. на л.136 от СП (гръб).
Експертизата на вещото лице Т. не е извършила например експертно
експериментално изследване на подсъдимия А. със заснемането му с
поставена маска върху лицето му. Въпросите към експертизата на вещото
лице Т. не са многобройни, за разлика от въпросите на експертизата
допусната от съда. Решаващата инстанция на СРС кредитира изцяло
заключението на изпълнената в съдебната фаза на наказателното
производство съдебна видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза на вещото лице П. Ц. В.. Чрез нея съдът е извършил дължимата по
закон проверка за „справедлив баланс“ по същество, което е в полза на
Държавата, че същата чрез правораздавателните си органи е действала в
рамките на предоставената й законова възможност за свободна преценка.
Експертизата на вещото лице В. е обоснована, мотивирана, детайлна, точна,
пълна, логична и професионално защитена. Същата е независима и обективна
във висока степен. Заключението на вещото лице В. е авторитетно изготвено
от професионален експерт със значителен експертен потенциал в областта на
заснемането, техническите експертизи и лицевата идентификация на лица.
Съдът счита, че съдебната видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза на вещото лице В. отговоря на значителни по обем и съдържание
въпроси. Същата инкорпорира в себе си собствени заключения, изясняващи с
категоричност спорните по случая специфични въпроси от областта на
лицевата идентификация на лица и изследваните обстоятелства от
видеозаписа от местопроизшествието. Експертизата на вещото лице В. не
извършва процесуален анализ на доказателства. Същата съпоставя
обективните находки по делото със знанията и експертния опит на самото
вещо лице В.. Изследвани са връзките между фактите и в причИ.
обусловеност са реализирани обосновани експертни заключения за
поставените на изследване спорни въпроси от областта на лицевата
идентификация на лица и какво документира видеозаписа от
местопроизшествието, респективно кое е лицето от видеозаписа, кое е общото
и какви са различията между подсъдимия А. и лицето от видеозаписа.
Установи се от експертизата на вещото лице В., че лицето от видеозаписа от
мястото събитието не е подсъдимия А.. Дори представителят на СРП приема,
че експертизата на вещото лице В. е по-подробна и по-доказателствено
обезпечена, въпреки заявеното си искане, което е оставено от съда без
уважение, за допускане на тройна съдебна експертиза по същите въпроси като
експертизата, възложена от съда на експерта П. В.. Съдът приема, че
вещественото доказателство – видеозапис от местопроизшествието,
инкорпориран в оптичен носител – диск, запечатан в полиетиленов плик с
картон серия А 321508 и СП 711 НЕКД-СДВР на л.43 от ДП съдържа на
материален носител фактически данни за инкриминираното събитие и които
са от значение за изясняване на предмета на доказване по делото, съгласно
разпоредбата на чл.102 от НПК. Данните от видеозаписа са документирани и
изведени чрез съдебната видео-техническа и лицево-идентификационна
11

експертиза на вещото лице В.. В изследвания видеозапис от
местопроизшествието не са установени технически манипулации и/или
външна намеса, което води до извода, че това веществено доказателство е
годно да установи фактите и доказателствата по делото, които са от значение
за изясняване на обективната истина. В практиката си ВКС е приел, че
видеозапис, направен с предварително поставена на обществено място камера
може да бъде доказателство в наказателния процес – (т. нар. „случаен“
запис“). Това изискване само по себе си не протИ.речи на постановките за
справедлив процес, гарантирани от член 6 § 1 от Конвенцията. Това е така,
защото интересът на правосъдието от разкрИ.ето на престъплението и
неговия автор са с по-голяма тежест от зачитане на правилото за
неприкосновеността на личния жИ.т по чл.8 от КЗПЧОС. Това лично право
следва да претърпи допустимата (балансирана и пропорционална) намеса на
Държавата чрез правораздавателни й органи, поради необходимостта от
защитата на именно на този друг важен обществен интерес, какъвто е
например въпроса за установяване на авторството на лице към извършено
тежко умишлено престъпление. По този начин съдът ще бъде в по-добрата
позиция да прецени доказателствата по делото при прегледа им в тяхната
пълнота при постановяване на своята присъда. ЕСПЧ е подчертавал, че
заснемането на лице чрез видеозапис не всякога води до нарушаването на
личния жИ.т на заснетото лице. Записът от настоящото местопроизшествие,
приложен на л.43 от ДП, е случайно създаден и същият допринася за
разкрИ.ето на престъплението и че неговия автор не е подсъдимия А..
Решаващата инстанция на СРС намира, че тези изложения на съда в рамките
на доказателствения анализ към мотивите на постановената присъда са
съществени и същите отговарят на най-важния въпрос по делото – кой е
авторът на престъплението по чл.194, ал.1 от НК по обвинителния акт на СРП
от 01.02.2023г. Установи се, че това не е подсъдимия Х. Х. А.. В тази насока,
съдът кредитира обясненията на подсъдимия А. от съдебната и досъдебната
фаза на наказателното производство. Същите, като основно средство за
защита, и гласно доказателствено средство, чрез което се събират и се
проверяват факти, се подкрепят изцяло от заключението на съдебната видео-
техническа и лицево-идентификационна експертиза на вещото лице П. В..
Обясненията на подсъдимия А. не може и не следва да се изключат от
доказателствения материал, само защото са средство за защита само по себе
си. В тази насока е и Решение № 538 от 20.01.2010 г. на ВКС по НД №
598/2009 г. на Второ НО – делото „Чората“, според което „съдът обсъжда
обясненията на подсъдимия детайлно, съпоставя ги с другия доказателствен
материал и излага съображения дали се опровергават или се потвърждават.
Съдът не може изцяло да игнорира обясненията на един подсъдим, приемайки
например, че те са израз на правото му на защита. Съдът следва да ги обсъди
внимателно, да ги съпостави с другите гласни доказателства и да посочи как и
кой (при множество подсъдими) е допринесъл за настъпването на престъпния
резултат“. В тази връзка обясненията на подсъдимия А. са гласно
доказателствено средства и съдът следва да ги включи в анализа на
доказателствената съвкупност. В тази насока е Решение № 122/25.03.2010 г.
по НД № 727/2009г. на ВКС, Второ НО. Обясненията на подсъдимия А. са и
гласно доказателствено средство, в което се съдържат възприятия за факти.
Тези възприятия за факти от обясненията на подсъдимия А. не са изолирани.
12

Същите кореспондират напълно на заключението на съдебната видео-
техническа и лицево-идентификационна експертиза на вещото лице П. В..
Съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимия А. като логични, пълни,
последователни, достоверни, добросъвестни, хармонични и безпристрастни.
Съдът не следва да кредитира показанията на свидетеля И. Б., в частта на
възприятията й, че подсъдимия А. е лицето, което е извършило
престъплението по чл.194, ал.1 от НК от 27.01.2022г. в аптека „Медея“,
находяща се в гр.София, ж.к. „Младост 1“, бл. 503. В тази част показанията й
от разпита й и изявленията й от протокола на извършеното разпознаване са
субективни. Те се квалифицират като субективни, защото не намират опора в
обективни източници на доказателствена информация. Не са й били
поставени в ДП към деня на разпита й и на реализираното разпознаване
въпроси по какви други частни признаци, освен изложенията й за видимата
възраст, телосложение, къса и погледа на лицето, е разпознала подсъдимия А.
като извършителя на престъплението по чл.194, ал.1 от НК. Такива изявления
и възприятия не се отчитат в показанията на свидетеля Б. и в съдебната фаза
на наказателното производство, доколкото разпита й е реализиран от съда
повече от една година след датата на инкриминираното деяние и е логично с
изминаване на повече време, спомените й да намаляват или да не остават
трайно фиксирани. Възниква за съда и съмнението дали на свидетеля Б. й е
било указано кое лице да разпознае точно. При липсата на фотоалбум от
разпознаването в ДП, това съмнение е неотстранено, респективно липсват
обективни факти, които да водят до обратен извод. Необходимо е да се
изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия
на конкретната личност е нормално, логично, обичайно и допустимо всеки
един свидетел в настоящото наказателно производство, дори и подсъдимият
А. чрез обясненията му, да описва/т някои детайли от събитията по различен
начин, според собствената си гледна точка по начина, по който ги е възприел
със сетивата си, останали в съзнанието на свидетеля и възпроизведени в един
последващ по-късен момент. Това обстоятелство се обуславя от човешка
перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от
обективни фактори, основани например на изминало време, но и от
субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед
неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата
си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или
цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата
на конкретно събитие и след първоначален разпит е логично възприятията на
отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са
неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради
фактора време. В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н.
д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова,
според което установяването на обикновени факти е дейност, строго
индивидуална за всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе
от множество други фактори - възраст, наблюдателност, особености и
специфика на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални
възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във
възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в
условията на по-нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното
престъпление. Останалият доказателствен материал по делото – писмените
13

справки и показанията на свидетелите И. Н. Н., А. А., М. А. С. и С. В. О. не
водят до установяване на авторството на престъплението по чл.194, ал.1 от
НК. В тези доказателства и доказателствени средства не се установяват факти,
които да свързват подсъдимия А. с извършеното престъпление по посочения
състав, респективно същите не водят до изясняване на предмета на доказване
по делото, а до установяване на други факти, които не са свързани обективно
с обвинението на СРП по обвинителния му акт от 01.02.2023г. Съдът отчита,
че в показанията на свидетелите К. Б. Б. и Т. А. П. се излагат субективно
възприятия за начина на извършване на разпознаването в ДП, но същите са
останали неподкрепени от обективни доказателства, каквито биха били
действията изготвянето на снимки от това действие (и съгласно мотивите на
съда, изложени по-горе). Свидетелите Б. и П. пресъздават показанията на
свидетеля Б., но същите в съвкупност, заедно с показанията на свидетеля Б. са
опровергани изцяло от изпълнената съдебна видео-техническа и лицево-
идентификационна експертиза на вещото лице П. В.. Решаващата инстанция
на СРС отбелязва, че липсва качество в разследването и установените
процесуалните нарушения в ДП, описани по-горе в мотивите на присъдата
водят до извод, че подсъдимият А. не е автор на престъплението по чл.194,
ал.1 от НК, за което е бил подложен на наказателно преследване. В
заключение съдебният състав намира, че събраните по делото по реда и
способите на доказване по НПК доказателства и доказателствени средства
обосновават в цялост възприетата от ръководно-решаващия орган на
наказателно производство в съдебната му фаза фактическа обстановка.
Доказателствата и доказателствените средства всестранно, обективно и пълно
се взаимодопълват помежду си при изясняване на обективната истина,
кореспондирайки на установените факти и връзките между тях. Съдът не би
могъл да изследва, установи, изясни и обоснове фактите по делото и
съответстващата им настояща фактическа обстановка, ако не цени поотделно
и в съвкупност по реда и способите на доказване по НПК и в съответствие с
принципите на наказателния процес, дефинирани в чл.13 и чл.14 от НПК,
всички събрани доказателства и доказателствени средства чрез способите на
доказване. Събраните по делото доказателства по безспорен, несъмнен и
еднопосочен начин установяват настоящата фактическа обстановка.
Обясненията на подсъдимия А. не са изолирани, а същите кореспондират
изцяло и съвпадат с релевантните факти от предмета на доказване по чл.102
от НПК, изведени от съда по еднопосочен и безспорен начин от събраните в
ДП доказателства, и с оглед събраните такива в съдебната фаза на процеса.
По тази съображения и с оглед изложеното настоящият съдебен състав
намира, че е положил усилия да осъществи пълен, детайлен и всеобхватен
анализ на събраните в производството доказателства и доказателствени
средства, за да гарантира ефективен достъп до правосъдие за страните, но и за
да спази принципите на правовата и демократична държава, според които
съдът следва да бъде обективен и безпристрастен при решаването на
въпросите на чл.102 от НПК вр. чл.1 от НПК.
V. При така установените фактически констатации, относими към
предмета на доказване на основание чл.102 от НПК и след извършеният от
съда доказателствен анализ на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства чрез способите на доказване по НПК, съдът излага
14

от правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото) следното:
Съдебният състав постанови на 12.12.2023г. на основание чл.304 от
НПК оправдателната си присъда срещу подсъдимия Х. Х. А. по обвинението
му за престъпление от общ характер по състава на чл. 194, ал.1 от НК, за
това че на 27.01.2022г., около 16:00 часа, в гр. София, от аптека „Медея“,
находяща се в ж.к. „Младост 1А“, бл. 503, отнел чужди движими вещи - 1 бр.
мултифункционално сухо масло с нероли 100 мл. – „Nuxe huile prodigieuse
neroli“, на стойност 50.39 лева; 1 бр. универсален концентрат за лице против
стареене 30 мл. – „Nuxe super serum“, на стойност 97.99 лева; 1 бр. пилинг
лосион озаряващ 150 мл. – „Nuxe Вери роуз“, на стойност 44.49 лева, всички
вещи на обща стойност 192.87 лв. (сто деветдесет и два лева и осемдесет и
седем стотинки), собственост на „К. с.“ ЕООД, с ЕИК .............., от владението
на управителя А. А. Х., без нейно съгласие с намерение протИ.законно да ги
присвои.
В контекста на изложеното и с оглед извършеният доказателствен
анализ от решаващата инстанция на СРС, според съдебния състав прокурорът
не е бил критичен към доказателствата и доказателствените средства от
досъдебното производство и вниманието му е следвало принципиално да се
ангажира само с факта на извършено и доказано съставомерно престъпление,
което да е „скъсало“ по дълбок и съществен начин обществените отношения,
закриляни от състава престъплението от общ характер по чл. 194, ал.1от НК,
респективно, че същото е извършено по категоричен начин от подсъдимия А..
Тогава е допустима прокурорска намеса за установяване и доказване на
извършеното престъпление чрез конкретни доказателства и определяйки
квалификацията на обвинението, в следствие на което съдът на основание
чл.1 от НПК, като провери в съдебно следствие обосноваността на
обвинението, да взема последните решения във всяко наказателно
производство от общ характер при зачитане на принципите на НПК като
приложи правилно материалния закон, разобличи виновното лице и му
наложи наказание по НК.
По делото такива данни за авторството на престъплението по чл.194,
ал.1 от НК в смисъла на обвинението срещу подсъдимия А. не се установиха
от съда. Доказателствата по делото сочат, че подсъдимия А. не е
извършителят на престъплението по чл.194, ал.1 от НК, а е друго лице. Има
извършено престъпление. Събрани са доказателства и доказателства, че е
извършено престъпление (сам по себе си като юридически факт). Но то не е
реализирано от обвиненото лице Х. Х. А.. В тази насока са и изводите на
заключението на съдебната видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза на вещото лице П. В.. От изследването на всички доказателства и
доказателствени средства по делото съдът не установява наличие на
изискуемата по закон съгласно чл.304 от НПК доказаност, че престъплението
по чл.194, ал.1 от НК е извършено от подсъдимия А.. Аргумент за това е
извършения от съдебния състав доказателствен анализ, залегнал в мотивите
на постановената присъда. Съдът не приема на тази базисна основа за
доказано по безспорен начин в съответствие с тежестта на доказателствената
тежест “onus probandi”, лежаща изцяло върху прокурора, че следва да се
15

ангажира наказателната отговорност на подсъдимия А. за престъплението, за
което е обвинен по чл.194, ал.1 от НК. Налице е грешка в наказателно
отговорния субект, който е преследван в лицето на подсъдимия А.. Авторът
на престъплението остава неустановен. В наказателния процес слуховете,
догадките и предположенията не могат да заместят фактите, тъй като
доказателствен източник на фактическите положения към всяко конкретно
престъпление от съставите на особената част на НК и в пределите на
предмета на доказване по чл.102 от НПК в наказателното производство,
следва да бъдат доказателствата и доказателстветните средства, събрани по
надлежен и годен начин по реда и способите на НПК. Тези доказателства и
фактическите положения, изведени от доказателствените средства и способи
на доказване, дефинирани в чл.136 от НПК и в светлината на разпоредбата на
чл.303, ал.2 от НПК следва да са единни, непротИ.речиви, еднопосочни и
потвърждаващи се в съвкупност, взаимодопълващи се, кореспондиращи се и
корелиращи по такъв начин, включая и на предопределящи крайният изход на
производството във финален логичен законосъобразен резултат, който да е в
исканата от обвинението осъдителна присъда, но след доказване на
обвинението по безспорен, несъмнен и абсолютен начин. Доказването освен с
преки доказателства, при липсата им, може да бъде осъществено и с косвени
такива. В съдебната практика не е спорно, че осъдителна присъда може да
почива и само на косвени доказателства, но това е допустимо само ако
косвените доказателства, преценени във взаимната им връзка и логическа
обвързаност, формират система (верига), при съществуването на която може
да бъде направен единствено възможен правен извод за извършеното
престъпление от обективна и субективна страна и неговото авторството. В
този смисъл е Решение № 194 от 12.10.2012 г. на ВКС по НД № 368/2011 г.
Първо НО – „Делото Белнейски“, според което доказване с косвени
доказателства от производни източници на преки доказателствени факти не е
невъзможен процес, нито е недопустим от гледна точка на доказателственото
ни наказателно право. Той обаче, изисква проверка на съдържанието на всеки
наличен доказателствен източник чрез всички допустими от закона средства,
включително и чрез установяване на не толкова значими на пръв поглед и
пряко относими факти, както и изключително внимателен и задълбочен
доказателствен анализ, за да бъде изведен наистина единствено възможния
извод относно главния факт в процеса.
В настоящото производство, съдебният състав приема, че по делото не е
налице дори и хармонична цялост между верига от косвени факти, настъпили
в обективната действителност от 27.01.2022г., които да водят до единственият
възможен логичен извод, че подсъдимият Х. Х. А. е субекта на извършеното
от обективна страна престъпление по чл.194, ал.1 от НК, за което е предаден
на съд в настоящото производство. Основанията за това е реализирания от
ръководно-решаващият орган в мотивите на присъдата доказателствен
анализ, след който се установява, че протИ.речията и неизяснените по
категоричен начин факти в доказателствата, поставени в основата на
поддържаната процесуална функция на обвинението, и възприетите от съда
от цялостният анализ на всички доказателства по делото, предопределящи
16

действителната фактическа обстановка по случая, не обуславят логичната
процесуална последица обвинението в светлината на чл.303, ал.2 от НПК да
се счита за доказано по несъмнен начин с верига от хармонични косвени
факти, водещи до единствения възможен извод за постановяване на
осъдителна присъда за ангажиране на наказателната отговорност на
подсъдимия А.. На следващо място, всеки прокурор преценява по свое
вътрешно убеждение, съгласно закона и доказателствата по делото спрямо
кого, за какво и в кой момент да повдига обвинения спрямо лица извършили
престъпление или престъпления от общ характер. Съдът се произнася въз
основа и винаги в рамките на възведената фактическа обстановка и правни
изводи, отразени в обвинителният акт. Съдът не може да дава указания
спрямо прокурора спрямо кого, за какво и в кой момент да повдига обвинение
за престъпление от общ характер спрямо конкретен извършител. Съдът може
и винаги следва да се произнася само по обосноваността и
законосъобразността на едно обвинение с постановена осъдителна присъда,
произнасяща се по въпросите чл.301 от НПК, в случай че обвинението е
доказано по безспорен, абсолютен и категорично убедителен начин чрез
процесуалният инструментариум на НПК. В противен случай съдът следва да
приложи чл.304 от НПК и да оправдае обвиненото лице ако престъплението е
изначално несъставомерно, ако е неизвършено от дееца, било от обективна
или субективна страна или не е доказано по безспорен и обективен начин да е
извършено от него на описаното в обвинителният акт престъпление. В тази
връзка една осъдителна присъда не може да се основава също и на
предположения за вината на дееца, при неизяснена с убедителни и обективни
доказателства фактическа обстановка в ДП, по повод на която например би се
постановила една осъдителна присъда спрямо предаденото на съд лице. Съдът
не следва да постановява и осъдителна присъда, както е приел в настоящият
случай в случаите, когато доказателствената основа не позволява
постановяването на такава присъда, водещи до извод за липсата на
обективната страна на конкретното престъпление, след като са изчерпани
всички действия по събиране на възможните и запазени доказателства и
доказателствени средства. Такава присъда не може да се постановява и в
случаите, когато доказателствата на обвинението образно казано
„неиздържат“ или не са достатъчни по доказателствена стойност и
убедителност съдът да постанови исканата от СРП осъдителна присъда.
При това положение единственият възможен изход по делото е
оправдаването на подсъдимия Х. Х. А. за престъплението по чл. 194, ал.1 от
НК.
Предвид изхода на делото и постановена оправдателна присъда по
делото, разноските остават в тежест на държавата и са за нейна сметка и не
следва да се възлагат на подсъдимия А..
С присъдата си съдът постанови на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК
приложеното в ДП веществено доказателство – видеозапис от
местопроизшествието, инкорпориран в оптичен носител – диск, запечатан в
полиетиленов плик с картон серия А 321508 и СП 711 НЕКД-СДВР на л.43 от
ДП да остане приложено към доказателствените материали като част от
17

доказателствената съвкупност.
При тези съображения, настоящият съдебен състав обективира своите
мотиви към присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ

18

Номер на акта:	556
Дата:	12 декември 2023 г. (в сила от 12 декември 2023 г.)
Съдия:	Велизар Стоянов Костадинов

Дело:	20231110201603
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 февруари 2023 г.

Присъда по дело №1603/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите