Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 338/17.05.2023 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Монтана,
касационен състав, в публично заседание на 28 04 2023 година в състав:
Председател: СОНЯ КАМАРАШКА
Членове: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура – Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Рени Цветанова КАНД № 279 по описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Касационното производство е
образувано по депозирана в законния срок жалба от Директор на РДГ, гр.
Берковица против Решение № 29 от 08.02.2023 година, постановено по АНД № 970/2022
г. по описа на Районен съд - Монтана за 2022 година, с което съдът е отменил
Наказателно постановление № 520/04.08.2022 г. на Директор на РДГ, гр. Берковица,
с което на И.А.Д.,*** е наложено административно наказание затова че е издал
превозен билет не от временен склад.
В касационната жалба се твърди,
че въззивното решение е незаконосъобразно. Излагат се съображения, че по
несъмнен и категоричен начин се установява фактическата обстановка, описана в
акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в
Наказателното Постановление. При издаването на Наказателното постановление са
спазени изискванията на чл. 42, респ. на чл. 57 от ЗАНН. Обвинението, както в
АУАН, така и в НП е ясно, конкретно, релевирано чрез пълно, точно и
изчерпателно описание на фактическата обстановка по случая. В рамките на
законоустановения срок административнонаказващият орган е извършил обстойна
проверка на всички събрани по преписката доказателства и при безспорна
доказаност на извършеното нарушение, авторът му и неговата вина, е издал
оспорваното НП. Обвинението е в достатъчна степен прецизирано и доказано,
поради което за привлеченото към административнонаказателна отговорност лице не
е налице затруднение в насока разбиране вида на противоправното деяние, неговият
размер и обстоятелствата, при които то е било извършено, което да води до
ограничаване правото му на защита или до невъзможност да извърши правилна
преценка на обвинителната теза на административнонаказващия орган. И.А.Д.
правилно е санкциониран за извършеното нарушение. Правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона
за горите като му е наложено административно наказания „глоба" в размер на
300 лева. Наложената глоба е в предвидения от законодателя минимален размер,
като същата се явява напълно справедлива санкция. Неслучайно в чл. 257 от
Закона за горите законодателят е приравнил нарушенията, извършени от лица,
упражняващи лесовъдска практика, с такива, извършени от длъжностни лица,
предвид значимостта на охраняваните с материалноправните норми на Закона за
горите обществени отношения. Не счита, че са налице основания нарушението да се
определи като „маловажен случай'' по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото
не се отличава по степента на обществената опасност и отношенията, които
засяга, от други подобни. Моли да се отмени Решение № 29/08.02.2023 г. по АНД №
20221630200970 по описа за 2022 г. на Районен съд - Монтана и да се постанови
друго, с което се потвърди Наказателно постановление № 520/04.08.2022 г. на
Директора на РДГ' - Берковица. В писмени бележки процесуалният представител гл.
юрк И*** М*** поддържа жалбата и излага аналогични на жалбата съображения.
Ответника чрез адв. М***
К*** в с.з. оспорва жалбата и моли решението на въззивния съд да остане в сила като правилно, законосъобразно и обосновано. Моли касационният състав да
сподели всички доводи и съображения, които са изложени в жалбата пред въззивния
съд и становището по същество, както и да приеме, че при издаване на Наказателното постановление и съответно акта са допуснати
многобройни нарушения на процесуалния и материален закон. АУАН е издаден на
18.02.2022 г., позволителното за сеч, който същият визира е от 28.02.22 г., а в Наказателното постановление е
отразено, че актът е от 18.05.2022 г. Освен това са налице недопустими
прибавки, например на имота в процесното Наказателно постановление, както и мястото на нарушението.
Осъществена е отговорност по цитирания текст на чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона
за горите за нарушение на заповед, което е материално, процесуално и правно недопустимо. Като е без
значение обстоятелството дали заповедта, която се твърди, че е нарушена е
издадена законосъобразно или не. На следващо място счита, че е налице маловажност на
случая. Касае се за издаването на превозен билет по отношение на три кубически
метра дървесина, от което обстоятелство не са произлезли каквито и да било
вреди. Касае се за ниска степен на обществена опасност, както на конкретното
деяние, така и на нарушителя. у
Прокурорът от ОП –
Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното
решение на РС – Монтана правилно и законосъобразно. Счита, че в хода на
проведеното административнонаказателно производство са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Налице е несъответствие между
фактическото описание на нарушението и сочената за нарушена правна норма.
Решението на районния съд е обосновано и мотивирано, поради което предлага да
бъде потвърдено.
Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази
разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211,
ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна имаща правен интерес от
обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен
акт, при което същата е процесуално допустима.
За да отмени издаденото Наказателно
постановление въззивният съд приема, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като всяко едно от тях е със
самостоятелно отменително основание. В АУАН и НП е вписано, че нарушението е извършено в землището на
село С*** , обл. Монтана, като мястото по същество не е индивидуализирано. Нито в
АУАН, нито в НП е посочено къде се намира временният склад, а още пс-малко от къде
е издаден превозния билет. По никакъв начин в производството не става ясно как
проверяващите, а по-късно и наказващият орган са стигнали до извода, че
временния склад и мястото на издаване на превозния билет са различни места. По
делото липсва технологичен план, от който да се види къде е временния склад. На
практика липсва описание на нарушението, което е липса за задължителен реквизит
посочен в чл.42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. От разпита на свидетелите констатираш нарушението П*** Д*** и Т***
Т*** единствено се установява, че жалбоподателят е издал превозен билет не от временния склад, за което са му
съставили актове. По делото е приложен превозен билет - л. 11 от делото, от
който се установява, че временния склад е в м. Генова мъртвина, като са
посочени и съответните GPS координати, като данните са от информационната система на ИАГ. В
същия билет като място на издаване на превозния билет са посочени същите GPS координати. Съдът намира, че в
конкретния случай е лишен от възможността да проконтролира къде е бил
временният склад по технологичен план и от къде е издаден превозният билет. В това производство е абсолютно невъзможно съдът да се
произнася по предположение, вероятности или обстоятелства неподкрепени с
доказателства. Счита също, че липсва правна възможност твърдяното нарушение да бъде
квалифицирано като такова по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, чл. 9а от Наредба № 1 и т.1
б.“а“ от Заповед № 142 на ИД на ИАГ. Посочената в НП като
нарушена разпоредба на чл. 257 ал. 1, т. 2 предвижда наказание на
длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което издаде
документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му
или на одобрените горскостопански планове и програми. Това е бланкетна норма,
тъй като не съдържа конкретни задължения и правомощия, не съдържа предписание
на дължимо поведение, което да е нарушено виновно, поради което, за да бъде ангажирана административнонаказателна
отговорност на определено лице следва да бъдат посочени точните норми от ЗГ,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани
на тях, които конкретният нарушител не е изпълнил или е изпълнил несвоевременно.
Тази норма е само санкционна такава и установява административно наказание. Член 9а от Наредба № 1
от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии установява, че лицата, издаващи или попълващи
документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да
спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване,
отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните
образци. Според описанието в АУАН
и в НП, нарушението се изразява в издаване на 1 брой превозен билет като нито
координатите на временния склад са известни, нито от къде е издаден превозния
билет. При съпоставка на
фактическото описание на нарушението с посочените като нарушени законови
разпоредби съдът констатира, че в никоя от цитираните от
административнонаказващия орган правни норми не е вменено като задължение
превозните билети да се издават на точно определено място, включително и на
мястото на временния склад по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗГ. Налице е
несъответствие между фактическото описание на нарушението и сочената като
нарушена законова разпоредба, което води до неяснота относно деянието, за което
е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не
става ясно в нарушение на коя законова разпоредба са издадени въпросните
позволителни, тъй като сочените в АУАН и в НП не установяват задължение за издаване на превозния
билет на точно определено място. Визираните в НП норми не съответстват на фактическото
описание на нарушението, свързано с мястото на издаване на превозния билет. В
случай, че актосъставителят и АНО са целели санкциониране на друго нарушение -
превоз от временен склад без такъв билет, или неспазване на заповед на ИАГ, то
е следвало това да се обективира и изложи ясно и в унисон със съответните
нормативни разпоредби в съставените АУАН и НП. Като е допуснал такова
несъответствие между фактически констатации, фактическо описание на деянието и
правна квалификация на същото, АНО е издал едно незаконосъобразно НП.
Предмет на касационен
контрол е постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния
закон, евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда, каквито
не се установяват от този състав на съда.
В касационното производство
не са представени писмени доказателства, които да променят установената от
въззивния съд фактическа обстановка.
Настоящият състав на
касационната инстанция счита, че въззивният съд не е допуснал съществени
процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, които да обуславят
отмяна на постановеното решение. Фактическата обстановка е правилно установена,
но неправилно е приложен материалния закон.
Съгласно § 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗГ - Изпълнителният
директор на Изпълнителната агенция по горите утвърждава със заповед образци на
документи по закона, ако с нормативен акт не е предвиден друг ред. Образците се
публикуват на интернет страницата на Изпълнителната агенция по горите. Със
заповедта по ал. 1 се определят и условията и редът за предоставяне и отчитане
на документите, както и документите, които могат да бъдат подавани в електронен
вид.
Съгласно чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии /Наредбата/ - Лицата, издаващи или
попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба, са
длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене,
издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на
съответните образци.
Съгласно чл. 211 от ЗГ -
Дървесината се транспортира от временен склад, придружена с превозен билет.
Мотивите на въззивният съд, че
административното нарушение не е установено по безспорен, несъмнен и
категоричен начин не кореспондират със събраните по делото доказателства. Както
писмените доказателства по делото, така и свидетелските показания на
свидетелите П*** Д*** и Т*** Т*** конкретно и безпротиворечиво установяват
фактите по делото, респективно извършеното административно нарушение.
Този състав счита, че разпоредбата
на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ освен, че е санкционна, предвижда и състав на
нарушение. Следва да се има и предвид, че в Наказателното постановление, освен
чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ е посочена и разпоредбата на чл. 9а от Наредба № 1
от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Посочена е и Заповед
№ ЗАП-142/14.02.2020 г. на Изп. директор на Изпълнителна агенция по горите,
издадена на основание § 37 от ПЗР на ЗГ, чл. 211 от ЗГ и във вр.с чл. 9а от
Наредбата, в която изрично се предвижда превозният билет да се издава от
временен склад. От събраните в хода на въззивното производство доказателства безспорно се установява,
че превозният билет е издаден от място, което не е временен склад, като самото
административнонаказано лице макар и уклончиво заявява, че може да е издал
билета от място различно на временния склад, но това не е отразено в издаденото
НП. Въззвният съд е попълнил делото с необходимите доказателства, но е извел
необосновани правни изводи, с което е достигнал до неправилен правен резултат. Размерът
на наложената глоба е съответен на характера на извършеното нарушение, предвид
обществените отношения, които са застрашени и личността на нарушителя –
лицензиран лесовъд, което нарушение не може да бъде прието за маловажно само и
единствено поради размера на количеството дървесина. В същия смисъл са и
постановените Решения по КАНД № 259/2023 г. и № 479/2022 г. по описа на
Административен съд Монтана.
По изложените съображения на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен
състав на Административен съд - Монтана,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ като неправилно Решение
№ 29 от 08.02.2023 година, постановено по АНД № 970/2022 г. по описа на Районен
съд - Монтана за 2022 г. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 520/04.08.2022 г. на Директор на РДГ, гр. Берковица.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: