№ 323
гр. С., 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Соня Н.а
Стойчо Попов
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Стойчо Попов Въззивно гражданско дело №
20211100505744 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20053968 от 26.02.2021 г., постановено по ГД № 26087 по описа за
2020 г. на Софийски районен съд (СРС), ІІ ГО, 179 състав, са уважени предявените от
АЛ. Н. Б. срещу Сдружение „Тенис-клуб „Л.-С.““ кумулативно обективно съединени
искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване за незаконно и
отмяна на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ със
Заповед № 00000059/01.04.2020 г., издадена от Б. Б. – управител на Сдружение „Тенис-
клуб „Л.-С.““, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от
КТ – за заплащане на парично обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението,
през които не е полагал труд по трудово правоотношение, а именно за периода от
02.04.2020 г. до 02.10.2020 г. общо в размер на сумата от 9 600,00 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.06.2020 г., до
окончателното й заплащане, както и с правно основание по чл. 224, ал. 1 от КТ – за
заплащане на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 5 дни в
размер на 464,76 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 19.06.2020 г., до окончателното й заплащане. С обжалваното решение е
отхвърлен като неоснователен предявеният от АЛ. Н. Б. срещу Сдружение „Тенис-клуб
„Л.-С.““ иск с правно основание по чл. 226, ал. 1, т. 2 от КТ за заплащане на сумата от
1 900,00 лв. за обезщетение за неимуществени вреди.
1
С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските,
дължими от страните съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК за исковото производства
съобразно уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
Решението на СРС е обжалвано от ответника Сдружение „Тенис-клуб „Л.-С.““,
чрез адв. Б.Н., с пълномощно по делото, в частта, с която уволнението е признато за
незаконно и е отменено, както и в частта, с която същият е осъден да заплати на ищеца
посочените по-горе суми. Въззивникът е останал недоволен от решението в
обжалваните части. Поддържа, че същото е неправилно и необосновано. Счита, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че лицето, подписало уволнителната
заповед – Б. Б., не е разполагало с представителна власт да прекрати трудовото
правоотношение с ищеца от името на ответното сдружение по съображения, подробно
изложени в жалбата. Ето защо отправя искане до СГС като въззивна инстанция за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна АЛ. Н. Б., чрез адв. Г.М., с пълномощно по делото, с който
изразява становище, че обжалваното решение е правилно по изложените в отговора
съображения.
Страните не са заявили доказателствени искания пред въззивната инстанция.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната
част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Поради това,
съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите,
изложени във въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл.
269, предл. 2 от ГПК.
В този смисъл настоящата съдебна инстанция трябва да се произнесе само по
релеви-раните във въззивната жалба оплаквания, като в останалата част препраща към
мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК.
Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния
съд, от процесуално леги-тимирано лице и при наличието на правен интерес от
обжалването.
2
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, респективно обжалваното
решение е правилно.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове
с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, и чл. 224, ал. 1
от КТ.
За да уважи исковите претенции, първоинстанционният съд е приел за безспорно
и ненуждаещо се от доказване, че между страните в производството е било налице
трудово правоотношение, породено от сключен между тях трудово договор, както и че
същото е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ със Заповед №
00000059/01.04.2020 г., издадена от Б. Б. – лице, посочено като управител на
Сдружение „Тенис-клуб „Л.-С.““ в уволнителната заповед. Въз основа на формираната
по делото доказателствена съвкупност – приетите писмени доказателства, показанията
на изслушания в производството свидетел и заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) по отношение на иска с правно основание по чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ СРС е приел за установено, че уволнението е незаконно, тъй като
ответникът не е доказал надлежно учредена представителна власт в полза на лицето,
подписало уволнителната заповед – Б. Б., да прекрати от името на ответника трудовото
правоотношение с ищеца. Лицето Б. Б. не е бил законен представител на ответното
сдружение към момента на издаване на уволнителната заповед, нито му е делегирана
изрично работодателска власт да сключва допълнителни споразумения, да отправя
предизвестия за прекратяване на трудови договори и да прекратява трудови
правоотношения. На следващо място, касателно иска с правно основание по чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ в обжалваното решение е прието, че за исковия
период ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение и че дължимото
обезщетение се равнява на 11 712,00 лв., но на ищеца следва да се присъди
претендираната от него сумата от 9 600,00 лв., предвид липсата на съответно
изменение на иска, както и с оглед липсата на доказателства за заплащане на
посочената сума. Първоинстанционният съд въз основа на писмените доказателства и
заключението на назначената по делото ССЕ е приел за основателна в цялост и
претенцията по чл. 224 от КТ. Между страните не е спорно, че неизползвания от ищеца
платен годишен отпуск е в размер на 5 дни, а ответникът не е ангажирал
доказателства, че е заплатил дължимото на ищеца парично обезщетение.
Изложените от първоинстанционния съд фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, въззивният съд споделя изцяло
и на основание чл. 272 от ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
По оплакванията в жалбата настоящият въззивен състав намира за необходимо
да добави следното:
Спорен във въззивното производство се явява единствено въпросът дали към
3
момента на издаване на уволнителната заповед лицето Б. Б. е разполагало с
работодателска власт от името на ответното сдружение да прекрати трудовото
правоотношение с ищеца.
Волята на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение в
случаите, в които той е юридическо лице, следва да бъде изразена чрез доказано
представляващо го по закон или пълномощно лице (така Решение № 714 от 13.12.2010
г. по ГД № 68/2010 г. на ВКС).
Сдружение „Тенис-клуб „Л.-С.““ (за краткост „Клуб“) по
правноорганизационната си форма е юридическо лице с нестопанска цел,
осъществяващо дейност в обществена полза (по арг. от чл. 2, ал. 2 от Устава), с оглед
на което по отношение на него приложение намират разпоредбите на Закона за
юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Юридическото лице с нестопанска
цел (ЮЛНЦ) изразява волята си и извършва правни действия чрез своите органи; то се
представлява от управителния си орган; устройството на ЮЛНЦ се определя от
ЗЮЛНЦ и от устава, както е в настоящия случай; органите, имената на членовете на
управителния орган, имената и длъжностите на лицата, представляващи ЮЛНЦ
подлежат на вписване; уставът трябва да съдържа правомощията на органите на
сдружението и правилата относно начина на представляване на сдружението (по арг.
от разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, чл. 18, ал. 1, т. 3, чл. 20, т. 8 и 9 от
ЗЮЛНЦ). Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Устава на Клуба, последният се
представлява от неговия Председател и Главния секретар, заедно и поотделно.
Съгласно разпоредбата на чл. 37, т. 1 от Устава на Клуба с идентично правомощие
разполага и Управителният съвет на Клуба. По-нататък, съгласно разпоредбата на чл.
7, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ (ЗТРРЮЛНЦ),
уреждаща действието на вписването, вписаното обстоятелство се смята, че е станало
известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването, а съгласно чл. 10,
ал. 2 от същия закон невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите
добросъвестни лица. В ТРРЮЛНЦ (който е публичен) към датата на издаване на
уволнителната заповед – 01.04.2020 г., като представляващ клуба е посочен единствено
Я.Т.Ц., а в списъка на лицата, членуващи в управителния съвет на ответното
сдружение, не фигурира лицето Б. К. Б.. От казаното следва, че последният не е бил
законен представител на Клуба към момента на издаване на уволнителната заповед.
На следващо място, въззивният съд счита, че Б. Б. не е разполагал с
представителна власт и по пълномощие за извършване на действия по прекратяване на
трудови правоотношения с работници и/или служители на сдружението ответник
поради следното. Вярно е, че съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение
№ 6 от 11.01.2013 г. по тълк. д. № 6 / 2012 г. на ОСГК на ВКС принципно е допустимо
делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при
прекратяване на трудово правоотношение и извън случаите на налагане на
4
дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1 от КТ. Но това делегиране следва да е
сторено изрично. От представените и приети като писмени доказателства по делото
пълномощни се установява, че на Б. Б. не е делегирана изрично такава власт.
Допълнителен аргумент в тази връзка е и това, че според самата длъжностна
характеристика на заеманата от посоченото лице длъжност, макар същото
действително да може да изпълнява и такава функция – да назначава и освобождава
работници и служители, това е допустимо само при условията на изрично
упълномощаване от управителния съвет, доказателства за което липсват по делото.
Ето защо въззивният съд споделя изцяло фактическите и правни изводи на
първата инстанция касателно липсата на работодателска власт – било по закон или
делегирана такава, по отношение на лицето Б. Б. за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца от името на ответното сдружение.
Доколкото в жалбата липсват конкретни оплаквания касателно исковете по чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, и чл. 224, ал. 1 от КТ, то на основание чл. 269,
изр. 2 от ГПК въззивният съд намира и тези искове за основателни.
По изложените съображения атакуваното решение в обжалваната част следва да
се потвърди.
По отношение на разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски
във въззивното производство има единствено въззиваемият ищец. Същият в съдебно
заседание чрез своя процесуален представител е заявил изрично, че не претендира
разноски, поради което такива не следва да се присъждат от въззивния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280,
ал. 3, т. 3 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20053968 от 26.02.2021 г., постановено по ГД №
26087 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 179 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6