Р Е Ш Е Н И Е
Номер 261930 12.07.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Росица Марджева
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 14911 по
описа за 2019 година.
Предявени са искове с правно основание чл.240 ЗЗД и
чл.92 ЗЗД.
Ищецът Кооперация
„Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица
Инвест“ твърди, че е предоставила по договор за заем на Х.С.И. сумата 5200 евро
в левова равностойност с предназначение закупуване на семена при осъществяване
на селскостопанска дейност. Твърди се, че сумата е отпусната на ищеца, като
същият е следвало да заплати възнаградителна лихва в размер на 13% годишно
върху главницата от 10 170.32 лева. Поддържа се, че ответникът не е изпълнил
задълженията си да върне в уговорените срокове получените суми, както и да
погаси дължимите вноски за възнаградителна лихва, като било осъществено
единствено плащане на 23.03.2018 г. След това до датата на последната
вноска - 20.03.2019 г., когато настъпил
падежът на цялото задължение, не били осъществени никакви други погасителни
плащания. Поради забавата в полза на ищеца възникнало правото да начисли
неустойка за забава по чл. 18, ал. 1 от договора върху просрочените главници,
както и върху размера на договорените дължимите договорни лихви.
Поддържа се също
така, че втората ответница Д.С. е поръчител по договора за заем. Предвид това,
се иска осъждане на двамата ответници да заплатят солидарно 10170,32 лева
главница, 548,62 дължима договорна лихва, 2 113,82 лева – неустойка за забава,
начислена върху размера на неплатената главница, 129,08 лева неустойка върху
размера на незаплатената договорна
лихва.
Ответниците Х.С.И. и
Д.К.С., чрез особен представител, оспорват дължимостта на сумите, като
поддържат, че сключеният договор е подчинен на изискванията на ЗПК. Поради това
считат, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т.
11 от ЗПК, поради което във вр. с чл. 22 от същия закон е недействителен и не
поражда задължения за заплащане.
В отговора си
ответникът И. прави и възражение за прихващане на дължимата от него сума с
вземането му против ищеца в размер на 965 лв. представляващо дялов капитал.
Съдът намери за установено следното:
Кооперацията ищец е регистрирана като кредитна
институция, като целта на учредяването и е свързана с предоставяне на заеми на
своите членове / лист 31-32/. Ответикът И. е член на кооперацията с дялов капитал от
700 лв., като с молба от 07.03.2018г. е поискал да му бъде отпуснат кредит в
размер на 5200 евро с предназначение закупуване на семена / лист 12 - 15/.
Втората ответница С. е подала заявление да стане поръчител по договора на И..
На 21.03.2018г. бил сключен договорът за заем относно
поисканата сума. Уговорено било замополучателят да заплати възнаградителна
лихва в размер на 13 % годишно. Договорът се сключил със срок до 20.03.2019г.
Съгласно чл.17, ал.1 замодателят имал право да обяви кредита за предсрочно
изискуем при допусната от замополучателя забава за заплащане на от една до шест
месечни вноски по погасителния план /
лист 19/. При частично или цялостно
неплащане на погасителни вноски, било предвидено, че заемодателят има право да
начисли неустойка в размер на 25% годишно върху дължимите суми, считано от датата
на забавата - чл.18 от договора.
На същата дата- 21.03.2018г. кредитодателят сключил с
втората ответница договор за поръчителство, по силата на който тя приела да отговаря
солидарно с длъжника И. за задълженията произтичащи от договора за кредит / лист 21/.
Установява се, че след молба на И. страните се
съгласили сумата по договора да бъде отпусната и обслужвана в левове, поради
което бил изготвен нов погасителен план /лист
24 и 25/.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза
заемодателят е превел по банкова сметка *** лв., като предварително от
уговорената главница в размер на 10170,32лв.
са били приспаднати 233,92 лв. такса за управление, 265 лв. увеличен
дялов капитал и 15 лв. такса за разглеждане /лист 86/. Ответникът е извършил плащане на 329,63 лв. с
което е погасена договорна лихва. Към падежа - 20.03.2019г. размерът на
задължението е 10170,32 лв.– дължима главница и 548,62 лв. – договорна лихва. Изчислена
върху размера на непогасените задължения неустойката възлиза на 2952,22 лв.
върху просрочена главница за времето от 20.07.2018г.
до 19.09.2019г. и 159,25 лв. върху просрочена редовна лихва за времето от
20.07.2018г. до 19.09.2019г. / лист 87/.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Безспорно е установено, че кооперацията е сключил с
ответника И. договор за заем, като е изпълнила задължението си да предаде
заетата сума. След като е получил заема, ответникът е следвало да го върне,
както и да заплати уговорената възнаградителна лихва. Установи се, че в рамките
на уговорения падеж това е сторено само относно част от лихвата. Следователно
заемополучателят е изпаднал в забава, като дължи и уговорената неустойка.
Неоснователни са възраженията за недействителност на
договора за заем, които представителят на И. черпи от Закона за потребителския
кредит. Ответникът е получил средствата за нуждите на извършваната от него
дейност като земеделски производител. Извод за това може да се обоснове както
от посоченото в договора, че сумата се предоставя за семена, тоест за
осигуряване на посадъчен материал, така и предвид обстоятелството, че съгласно
вписванията в търговския регистър И. е едноличен собственик, а същевременно и
управител на няколко търговски дружества с предмет извършване на
селскостопанска дейност - ***************
. Това означава, че той е действувал
в рамките на своята търговска или
професионална дейност, поради което не е потребител по смисъла на пар.13 от
ЗЗП. Същите съждения са относними и към договора за поръчителство, сключен от
втората ответница. Видно е от вписванията в Търговския регистър, че тя също е
управител на търговско дружество, а освен това и регистриран земеделски
производител- **************
.
Предвид това съдът намира, че предявения иск е
основателен и следва да се уважи.
Неоснователно е възражението за прихващане, тъй като в
случая вземането на ответника И. не е изискуемо и ликвидно.
По
разноските:
Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответниците
следва да заплатят на ищеца деловодни разноски в размер на 3170,36 лв.
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Х.С.И. ЕГН ********** с адрес *** и Д.К.С. да заплатят
СОЛИДАРНО на Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна
кооперация на частни земеделски стопани – Марица“, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Брезовска №8, на осн. чл.240 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, следните суми: 10170,32 лв.
/десет хиляди сто и седемдесет лева и 32ст./
главница по договор за заем № 4549/21.03.2018г.; 548,62 лв. /петстотин четиридесет и осем лева
и 62 ст./ остатък от неплатена договорна лихва за времето от 22.03.2018г. до
20.03.2019г.; 2113,82 лв. /две хиляди
сто и тринадесет лева и 82 ст./ неустойка за забава върху просрочената главница
за периода 20.07.2018г. - 18.09.2019г.;
129,08 лв. / сто двадесет и девет лева и 8 ст./ неустойка за забава
върху просрочена договорна лихва за периода 20.07.2018г. - 18.09.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 19.09.2019г. до окончателното
заплащане.
ОСЪЖДА Х.С.И. и Д.К.С. да заплатят на Кооперация
„Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица“,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 3170,36 лв. /три хиляди сто и седемдесет лева и 36
ст./ деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД