МОТИВИ по ВНОХД № 6144/11г. на
СГС, НО, VІІ-ми въззивен състав
С присъда от 22.06.2011г. по НОХД № 8854/11г. по
описа на СРС, 115 състав, подс. Н.К.С.
е признат за невиновен в извършване на престъпление по
чл.198 ал.3 вр. ал.1 от НК и е оправдан по
повдигнатото му обвинение.
Срещу посочената присъда
е подаден протест от прокурор при СРП, в който той формулира недоволството си
от постановения съдебен акт. Твърди
се, че в хода на съдебното следствие, проведено по реда на чл.371 т.2 от НПК са
събрани убедителни доказателства, че подс. С. е
осъществил състава на вмененото му престъпление.
Намира, че неправилно СРС е приел, че деянието не съставлява престъпление,
поради което и е приложил чл.9 ал.2 от НК. Затова иска отмяна на протестираната присъда и постановяване на осъдителна такава
спрямо подсъдимия.
Пред въззивния съд прокурор от СГП поддържа подадения протест
и иска осъждането на подсъдимия, т.к. счита, че деянието, за което подсъдимия е
предаден на съд, поначало е с висока степен на обществена опасност, понеже е
насочено срещу собствеността на гражданите и тяхната физическа и психическа
неприкосновеност. Намира, че стойността на инкриминираната вещ не е
единственото обстоятелство от значение за решаване въпроса за деянието. Смята,
че СРС незаконосъобразно е приел, че смекчаващо отговорността обстоятелство е
употребата на алкохол преди деянието от подсъдимия. Пледира за постановяване на
наказание в размер, посочен в санкционната част на
чл.198 ал.1 от НК.
В с.з. защитникът на
подсъдимия Н.С.
– адв. Ч. моли съда
да потвърди
първоинстанционната присъда
като правилна и законосъобразна. Акцентира върху обстоятелствата, че подзащитния
му не е употребил сила за запазване на вещта и върху ниската стойност на
последната.
Подсъдимият С. навежда доводи, че е
върнал взетата от витрината бутилка, както й че не я е взел от ръката й.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД като прецени наведените
от страните доводи и служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда по реда на
чл.314 НПК, намира за установено следното:
Производството пред СРС
е протекло по диференцираната процедура, разписана в чл.371 т.2 от НПК.
Въз основа на
проведеното по реда на глава ХХVІІ от НПК съдебно следствие контролираният съд
е приел от фактическа страна следното:
На 5.04.2011г. около
13,30 ч. подс. С., който към този момент бил
употребил алкохол, влязъл в магазин за алкохол и цигари, находящ се в гр. С.,
бул. „С.” № 237, където по това време работела св. И. П. и от хладилна витрина
взел 1 пластмасова бутилка бира „Каменица” – тъмно от 2 литра на стойност 2,80
лв. като напуснал магазина без да я заплати. Подс. С.
бил последван от св. П., която го настигнала и
поискала от него да я заплати, но С. замахнал на два
пъти с бутилката към главата на св. П.. Тя се
изплашила и сигнализирала органите на полицията, които не след дълго задържали лицето.
Икриминираната бутилка била върната на св. П..
Описаната фактическа обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съдебен състав. Установени са по безспорен
начин всички обстоятелства, значими за правилното му
решаване – факта на извършване на
деянието, авторството,
механизма на осъществяване, субективната страна на престъплението. Към съда не могат да бъдат
отправени упреци във връзка с установяването
на фактологията на деянието, доколкото фактическата
обстановка, описана в обвинителния
акт на прокурора,
е разкрита в достатъчна степен от самопризнанието на подс. С.,
направено по реда на чл.371,
т.2 от НПК и от доказателствените материали,
събрани на досъдебното производство, въз основа на които съдът е преценил, че подкрепят направеното
самопризнание, а именно показанията на
свидетелите И. П., Б. П., Ал. Й., В. В., Здр.
К.,
протокол за доброволно предаване, разписка. Верни са изводите
на първата инстанция, че между
събраните по делото доказателствени материали не са
налице съществени противоречия, поради което и не се налага обсъждането
им по отделно.
В хода на въззивното съдебно
производство страните не са представили,
нито съдът служебно е събрал нови доказателствени материали, които да разколебаят убеждението на съдебните инстанции, че залегналите в обвинителния акт обстоятелства на престъплението, възприето и от съда по реда
на чл.371, т.2 НПК са верни. Поради това Софийският
градски съд
не намира основания да преразглежда
и внася корекции в приетата от Софийския
районен съд
фактология.
Затова въззивният съд приема, че
по отношение на времето, мястото
и начина на извършване на инкриминираното деяние в доказателствения
материал не се съдържат съществени несъответствия. Нещо повече те се признават от подсъдимия и това самопризнание се подкрепя от показанията на разпитаните по делото свидетели. Затова времето, мястото и механизма на извършване на
деянието, според СГС, се установяват несъмнено
от доказателствените източници. На тази основа въззивният съд формира изводите си относно авторството
на деянието.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установи осъществяването от страна на подсъдимия Н.С.
на престъпния състав на чл.198 ал.3 вр. ал.1 от НК. По отношение на посочения престъпен състав СГС счита, че по делото са
налице достатъчно доказателствени източници, които позволяват да се
направи обоснован извод, че извършеното от подсъдимия следва да се квалифицира
като грабеж, т.к. след довършване на кражбата е употребил заплашване макар и не
на място в магазина, а извън него, но непосредствено след довършване на
деянието и заплашването е употребено именно, за да запази деецът владението
върху инкриминираната вещ.
На този извод следва да се акцентира, т.к. подсъдимият е откраднал 1 бутилка
бира, напуснал е магазина, бил е догонен от св. П. и е употребил заплашване –
замахвайки два пъти към главата на свидетелката с цел запазване на владението
върху бирата. СГС счита за несъмнено установено,
че на инкриминираната
дата и място подсъдимият
е
осъществил нетипичния състав на престъплението грабеж, т.к. в конкретния случай
заплахата не е упражнена преди кражбата, а след нея и то с изискваната от
законодателя цел – запазване на владението върху откраднатата вещ. В обсъжданата ситуация
заплахата не улеснява кражбата, а служи за запазване на резултата от нея, при
това на място в непосредствена близост до мястото на отнемане на вещта. Тук е
мястото да се посочи, че са правилни разсъжденията на контролирания съд, че в
случая се касае за заплашване, а не за за сила,
употребени за запазване на владението, както е квалифицирал поведението на С. прокурорът.
В случая същественото е, че подс. С. се е защитавал
срещу идентични факти, а каква е правната оценка на извършеното от него, според
прокурора, от една страна, и съда, от друга, е без значение. По тези
съображения въззивният съдебен състав приема, че не е
налице нарушаване правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност
лице. Затова СГС намира, че няма пречка да премине от правна квалификация
„употреба на сила” към „употреба на заплашване”. Това е така,, доколкото от
материалите по делото е несъмнено установено, че подсъдимият не е нанесъл удари
по главата на св. П., а е замахнал два пъти към
главата й с пълната бутилка от 2
литра, каквито поначало са били твърденията на прокурора
в обстоятелствената част на обвинителния акт и които подсъдимият доброволно и
съзнателно е признал изцяло.
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че
поведението на С. се субсумира от престъпния състав
на чл.198 ал.3 вр. ал.1 от
НК. В случая, действително е налице грабежо подобна
кражба, т.к. деецът е употребил заплашване срещу И. П.
с цел да запази
фактическата власт върху отнетата вещ. Затова извършеното от С. следва да се квалифицира като грабеж по смисъла
на чл.198 ал.3 вр. ал.1 от
НК доколкото несъмнено е установено отнемането на вещта и употребата на
заплахата веднага след това с цел запазване на владението върху 1 бутилка бира.
От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл. Престъплението,
в което С. е обвинен, не изисква сложни връзки и асоциации, нито някакви особени
интелектуални възможности, за да може деецът, въпреки употребата на алкохол, да
прецени неговата противоправност. Че това е така е
видно и от изводите на СПЕ, от която е видно, че Н.С. е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си независимо
от състоянието на просто алкохолно опиване средна степен, което не е нарушило
качествено когнитивните му способности.
Настоящият съдебен състав счита, че
при правилно установена фактическа обстановка, първостепенният съд неправилно е счел, че подс. С. не е осъществил престъплението грабеж като е приел,
че деянието не е престъпно поради явната незначителност на обществената
опасност на същото, изхождайки от ниската стойност на предмета на
престъплението, ниската степен на упражнената принуда спрямо пострадалата,
липсата на вредни последици от него и употребата на алкохол преди това, като
улесняващ фактор за извършването му.
Като основателно СГС
намери посоченото в протеста на прокурора и на поддържаното в съдебно заседание
мнение, че тежестта на деянието се обуславя не само от размера на предмета на
престъплението. Обстоятелството, че стойността на имуществото е ниска не дава
основание да се определи случая като маловажен. И това е така, доколкото изобщо
липсва такава квалификация за престъплението грабеж, от една страна, а от друга
– независимо, че чл.9 ал.2 НК се намира в общата част на НК и поначало намира
приложение за всяко престъпление, уредено особената част на кодекса, то следва
да се изходи от факта, че грабежа
защитава две групи обществени отношения – собствеността на гражданите и тяхната
неприкосновеност. Възражението, че подсъдимия не е упражнил физическо насилие
върху личността на свидетелката е вярно, но несъмнено е установено, че С. е
въздействал върху психиката й – замахвайки към жизнено важна част от тялото й -
главата с пълната бутилка бира от 2 литра, при това два пъти, което поведение е
мотивирало пострадалата да преустанови опита си да й бъде заплатена отнетата стока.
Вярно е, по-натам, че вещта е била върната на
свидетелката П., но това е станало едва след намесата на органите на полицията,
въпреки наличния по делото протокол за доброволно предаване.
Преценени
всички обстоятелства по настоящото дело, а именно по-скоро принудителната „доброволност”
от страна на подсъдимия за връщане на отнетата вещ и ирелевантната
за съставомерността на деянието употреба на алкохол
преди него, мотивират въззивния съдебен състав
категорично да не се съгласи с извода на СРС, че деянието разкрива явна
незначителност на обществената си опасност. Да, то е с по-ниска от обичайната
за този род деяния, именно поради ниската стойност на предмета на
престъплението, факта на възстановяване на вредите от деянието и не високата
интензивност на упражнената принуда спрямо пострадалата и накрая
обстоятелството, че подсъдимия е бил улеснен в извършването на деянието поради
употребения алкохол, но обществената опасност не е явно незначителна и от
естество да декриминализира изцяло стореното от С.
като престъпление.
Мотивите за извършване на деянието са желанието
за лично облагодетелстване, а причината за извършването му е незачитането на
чуждата собственост и установения в страната правов ред.
При определяне вида и размера на наказанието,
което следва да бъде наложено на подс. Н.С. настоящият съдебен състав съобрази от една страна
нормата на чл.198 ал.3 вр.
ал.1 НК, която предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 г., диференцираната
процедура, по която е протекло съдебното следствие пред първата инстанция,
обстоятелството, че деянието се отличава със занижена степен на обществена
опасност в сравнение с останалите от този вид, възстановяването на вредата,
употребения алкохол, който съдът оценява единствено като улесняващ фактор за
извършване на деянието, водят въззивния състав до
извода, че са налице условията на чл.55 от НК и той е по-благоприятен за дееца
от приложението на императивната разпоредба на чл.58а ал.1 от НК, приложима
именно при индивидуализация на наказанието при делата, разгледани по реда на
тази диференцирана процедура. По изложените съображения съдът при определяне
вида и размера на наказанието прие, че са налице множество смекчаващи
отговорността на подсъдимия С. обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в
закона наказание се явява несъразмерно тежко за конкретния случай и това
обуславя приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК, поради
което този съдебен състав наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в
размер на 3 месеца.
Доколкото настоящото деяние, за което подсъдимият С.
бе признат за виновен и осъден, не се явява първо осъждане за него съдът счете,
че за постигане целите на специалната и генералната превенции
е необходимо ефективното му отделяне от останалите членове на обществото в пенетенциарно заведение от закрит тип. Съобразно правилото
на чл.61 т.2 от ЗИНЗС подс. С. следва да изтърпи така
наложеното му наказание при първоначален строг режим. Това е така, защото
законът не изисква предходното наказание, ако има такова, да е изтърпяно
ефективно.
На основание чл.59 ал.1 от НК СГС зачете и приспадна времето от 6.04.11 г. до 22.06.11г., през което време
Н.С. е бил фактически задържан.
Понеже деянието по настоящото дело е осъществено
на 5.04.11г., т.е. в три годишния изпитателен срок, даден на подсъдимия по НОХД
№ 14542/07г. СРС, т.к. присъдата по посоченото дело е влязла в сила на
3.06.08г., това обстоятелство предпоставя приложението на чл.68 ал.1 от НК, а
именно привеждането в изпълнение и отделното изтърпяване на отложеното
наказание от 3 месеца лишаване от свобода. По тази присъда С. не е
реабилитиран, т.к. в нейния изпитателен срок е
осъществил деянието, за което е предаден на съд по настоящото дело. Този факт
също предпоставя определянето на първоначален строг режим на изтърпяване на приведеното
наказание в затворническо общежитие от закрит тип. Това е така, понеже лицето
има качеството на осъден и за престъпление, което е извършило след като и преди
това му е било наложено наказание лишаване от свобода.
При този изход на
делото, на подсъдимия бяха възложени разноските в размер на 80 лв. и 5 лв. държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените
съображения, СГС, VІІ въззивен състав постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.