РЕШЕНИЕ
№123
гр. Велико Търново, 09.05.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието
на секретаря П.И и прокурора ……………., изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №82 по описа за 2023 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр.
с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.
Образувано е по
жалба на ... Д. П., в
качеството й на пълномощник на Х.Б.Х. ***. Търново, срещу Заповед за налагане
на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП с №23-1275-000044/21.01.2023г.
на младши инспектор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – В. Търново, с
която на жалбоподателя на посоченото основание е наложена принудителна
административна мярка/ПАМ/ „временно отнемане на свидетелството за управление
на МПС до решаване на въпроса за отговорността, по за не повече от 18 месеца“.
Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед за налагане на ПАМ е нищожна,
поради липса на компетентност на издателя й, както и е незаконосъобразна,
поради липса на реквизити като част от изискването за форма. Поддържа и
оплакване за липса на основания за налагането на ПАМ. Моли съда да обяви нищожността, респ. да отмени обжалваната заповед. Претендира
за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – младши инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – В. Търново, не взема становище по нея.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
С процесната Заповед за налагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП с №23-1275-000044/21.01.2023г.,
издадена от младши инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – В.
Търново, е наложена ПАМ
по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС до решаване на въпроса за отговорността, по за не повече от 18 месеца“. Като мотиви в заповедта административният орган е изложил, че на
21.01.2023г., около 07,15 часа, в с. Шемшево, обл. В. Търново, оспорващият е
управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с рег. №***с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 промила, установена с техническо средство.
От така посочените факти ответникът е
приел, че е налице хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, при който
посочената ПАМ следва да се наложи водач, управляващ МПС с концентрация на
алкохол в кръвта, над допустимите граници, определени в закона.
В хода на
съдебното производство са приобщени към доказателствения материал изпратената
от ответника административна преписка по издаване на процесната заповед, както
и Заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, Заповед 366з-16-14/15.04.2022
година на директора на ОД на МВР Велико Търново, Заповед № 366з-2605/28.06.2022
г. на директор на ОД на МВР – Велико Търново, както и Заповед №
8121К-4457/30.05.2022 г. на Министъра на вътрешните работи; преписката по НП
№23-1275-000180/15.02.2023г. на ОДМВР – В. Търново, вкл. и талон за изследване
№104047, протокол за медицинско изследване и протокол за химическо изследване
за определяне концентрацията на алкохол №III-43/01.02.2023г.
При горната фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
Оспорваната Заповед за налагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП с №23-1275-000044/21.01.2023г.
е връчена на жалбоподателя на 21.01.2023г., което е видно от направеното
отбелязване на самата заповед. Жалбата е подадена директно до АС – В. Търново
на 06.02.2023г., видно от поставения на нея вх. №623/06.02.2023г. по описа на
АСВТ. Следователно срокът чл. 149, ал. 1 от АПК следва да се счита за спазен. Жалбата е допустима като подадена от активно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от оспорване и пред компетентния съд.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК.
В конкретния
случай следва на първо място да се установи дали заповедта за налагане на ПАМ е
издадена от лице, притежаващо нормативно регламентираната правна
възможност/компетентност/ за това. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл.
171, т. 1, 2,
2а,
4,
т. 5, буква "а", т. 6 и 7
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Оспорваната заповед е
издадена от служител на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – В. Търново. Съгласно Заповед рег. №366з-2605 от 28.06.2022г. на директора
на ОД на МВР-Велико Търново, т. 1.7 от същата, оправомощени да прилагат ПАМ от
вида на процесната са и полицейските инспектори в сектор "Пътна
полиция", отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР – Велико
Търново, за територията, обслужвана от дирекцията. В случая делегирането на
правомощия е допустимо, съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и направено редовно. Не
води до друг извод обстоятелството, че в мотивната част на оспорваната заповед
като акт за оправомощаване е посочена предходна Заповед рег. №366з-1614 от 15.04.2022г. на директора
на ОД на МВР-Велико Търново, вместо действащата Заповед рег. №366з-2605 от 28.06.2022г. Както вече се
посочи издателят на заповедта е бил надлежно овластен, поради което дори и да
не е изрично посочена в заповедта за налагане на ПАМ заповедта за
оправомощаване, това не влияе на нейната законосъобразност.
С оглед на
горното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от административен
орган с териториална и материална компетентност.
Оспореният индивидуален административен
акт е издаден в надлежната писмена форма и в него се съдържат изискуемите
реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, противно на доводите на жалбоподателя за обратното. В
самата заповед, при излагане на фактическите и правни основания за издаването
й, административният орган се е позовал на данните от адмнистративнонаказателното
производство срещу Х.Б.Х., образувано със
съставянето на АУАН №GA861959/21.01.2023г.
Направеното възражение за допуснато
съществено процесуално нарушение, поради неправилно посочване на мястото на
извършване на нарушението, съдът намира за неоснователно. На първо място липсва
противоречие в описателната/констативно-съобразителната/ част на цитирания АУАН
и заповедта за налагане на ПАМ, доколкото и в двата акта е посочено, че водачът
на ПМС е спрян за проверка в с. Шемшево, около дом №576. На второ място
по-пълното описание на нарушението се съдържа в АУАН, към който заповедта за
налагане на ПАМ изрично препраща. По този начин оспорваната заповед съдържа
фактически и правни основания за издаването й, като установените факти и
правните основания за издаването на заповедта, поради което са налице мотиви по
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспорваният индивидуален административен акт е
издаден, след изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая. В
съответствие с разпоредбата на чл. 61, ал.
1 АПК заповедта е връчена на
жалбоподателя, което е надлежно
удостоверено.
Съгласно
чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които актът е
благоприятен, следва да докажат съществуването на фактическите основания,
посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването им. В конкретния случай са установени
предпоставките за прилагането на наложената ПАМ, които се подкрепят от
представените по делото писмени доказателства. Видно от представения по делото протокол
за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол №III-43/01.02.2023г.
на „Базова научно-техническа лаборатория“ при ОД на МВР – В. Търново, от
взетата кръвна проба на оспорващия се установява наличие на алкохол в кръвта с
концентрация 0,90 промила.
За
неоснователно настоящият състав намира възражението за допуснато съществено
процесуално нарушение в хода на производството, обосновано с обстоятелството,
че заповедта за налагане на ПАМ е издадена без да е бил налице резултатът от
проведеното химическо изследване. В конкретния случай се касае за налагане на
привременна ПАМ с превантивен и
преустановителен характер, която има ограничен срок да
действие/дорешаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца –
чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП/, която се издава в рамките на образувано с
издаването на АУАН адмвинистративнонаказателно производство. Поради своя
характер тази ПАМ има привременно действие и предварително изпълнение по силата
на закона/чл. 172, ал. 6 от ЗДвП/. Ето защо събирането на доказателствата в
хода на административнонаказателното производство са последващи действия, които
не могат да бъдат съобразени при издаването на заповед, от категорията на
процесната.
Оспорваната заповед е издадена и в
съответствие с разпоредбите на материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
техническо средство, както и когато откаже да даде кръв за медицинско изследване,
се прилага принудителна мярка "временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 18 месеца. Необходимата материалноправна предпоставка за
прилагане на мярката е установена по надлежен ред. Принудителната
административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети
възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно
наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от
административния акт, с който се установява нарушение и се налага
административно наказание. С оглед преследваната цел за ограничаване на
евентуално противоправно поведение, в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б от ЗДвП мярката
се прилага до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не
повече от 18 месеца.
Съгласно
установеното от фактическа страна налице е основание за налагане на принудителната
административна мярка, която е със срок до решаване на въпроса за отговорността
в образуваното административнонаказателно производство.
Разпоредбата
на чл.
142 от АПК предвижда, че съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му, като установяване
на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към
момента на приключване на устните състезания. По делото не са установени факти,
различни от тези в административното производство, поради което издаването на
обжалваната ПАМ е съобразено със закона.
Ето защо, подадената жалба се явява неоснователна и направеното с нея
оспорване следва да бъде отхвърлено.
При този изход на делото няма правна възможност за присъждане на разноски
на оспорващия.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният
съд – В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването, извършено с жалбата на Х.Б.Х. ***. Търново, срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП с №23-1275-000044/21.01.2023г.
на младши инспектор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – В. Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: