№ 11656
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110107817 по описа за 2022 година
Производството е oбразувано по искова молба на А. К. А. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че е законен наследник на П. С. А., като е придобил ½ от правата и
задълженията. Посочва, че според твърденията на ответното дружество, титуляр на партида
с аб. № ***********, открита за ап. № 9, находящ се в /населено място/, е наследодателят на
ищеца, като претендира заплащане на суми. Ищецът отрича да е налице облигационна
връзка между наследодателя му и ответното дружество, евентуално ответникът да е
доставял услуги до имота. Също така счита, че сумите са погасени по давност.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато
за установено, че не дължи на ответника следните суми, представляващи главница за
топлинна енергия, а именно:
509,90лв. от общопретендираната сума на стойност 1019,81лв. по фактура №
81973857/м.07.2017г., обхващаща периода 01.05.2016г.- 30.04.2017г., доколкото
процесната фактура била обща изравнителна;
1,43лв. от общопретендираната сума на стойност 2,87лв. по фактура №
87726942/м.09.2017г.;
0,63лв. от общопретендираната сума на стойност 1,26лв. по фактура №
87875959/м.09.2017г.;
6,11лв. от общопретендираната сума на стойност 12,23лв. по фактура №
87875959/м.09.2017г.;
1,42лв. от общопретендираната сума на стойност 2,84лв. по фактура №
88396077/м.10.2017г.;
0,62лв. от общопретендираната сума на стойност 1,24лв. по фактура №
88440096/м.10.2017г.;
5,95лв. от общопретендираната сума на стойност 11,90лв. по фактура №
88440307/м.10.2017г.;
525,85лв. от общопретендираната сума на стойност 1051,70лв. по фактура №
96740622/м.07.2018г., обхващаща периода 01.05.2017г.- 30.04.2018г., доколкото
процесната фактура била обща изравнителна;
1
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в
който излага съображения за недопустимост, евентуално за неоснователност на исковете.
Посочва, че ищцата е собственик на ½ ид. ч. от процесния имот, който е придобила по
наследствено правоприемство и са клиенти на ТЕ.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане отрицателни установителни искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Съгласно задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС,
собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване.
По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
НДИ от 27.12.1984г., съгласно който на К. Д. А. и П. С. А. е продаден ап. № 9, находящ на
4-ти етаж в жилищна сграда – блок на /населено място/. Видно от удостоверение, издадено
от СО, бул. ********* е преименуван на бул. **********. От това следва, че К. А. и П. А. са
били собственици именно на процесния имот.
На 04.11.1998г. П. С. А. е подала молба – декларация до ответното дружество, с
която е поискала да й бъде открита партида. На същата дата е подала нова молба, с която е
поискала броят на ползвателите на процесния имот да бъде намален от 3 на 2 бр., а
месечната база на топла вода от 7 на 3 куб. м. поради настъпилата смърт на съпруга й на
16.07.1998г.
От изслушаната и приета СТЕ се установява, че сградата, в която се намира
процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа, а самият имот е
топлоснабден. Това е видно и от протоколите за отчет.
Видно от представеното удостоверение за наследници, П. С. А. е починала на
03.01.2022г., като е оставила за свои законни наследници Д. К. А. /син / и ищцата А. К. А.
/дъщеря/.
При горните фактически данни и след съобразяване задължителните разяснения,
дадени в горецитираното ТР, съдът намира, че по делото е установено, че П. С. А. се е
намирала в облигационна връзка с ответното дружество по договор за доставка на топлинна
енергия за имота през процесния период.
От заключението по СТЕ се установява, че през процесния период в имота е имало 3
бр. отоплителни тела, на които са поставени ИРРО, и 1бр. водомери за топла вода. Вещото
лице посочва, а това се установява и от представените протоколи за отчет, които не са
2
оспорени, че консумацията в имота е начислявана въз основа на реално извършен отчет на
измервателните уреди. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е
изчисляваната по формулата на т. 6.1.1. от Наредба № 16-334/2007г. Експертът заключава,
че за сезон м.05.2016г.-м.04.2017г. потребената топлоенергия за отопление, БГВ и сградна
инсталация възлиза на 1051,46лв., като след края на сезона и извършване на реално отчитане
на уредите е имало сума за доплащане от 43,40лв. За сезон 05.2017г.-м.04.2018г. пък
консумацията възлиза на 1130,64лв., от които 14,69лв. са били за доплащане след издаване
на изравнителната сметка.
При съобразяване на гореизложеното, съдът намира, че по делото е доказано, че
ответното дружество е доставило топлинна енергия до имота през процесния период на
посочената от вещото лице стойност, като потребителят дължи заплащане на нейната цена.
С оглед настъпилата смърт на абоната – Паунка Аначакова, задълженията са преминали в
патримониума на нейните наследници, които наследяват поравно. Единият от тези
наследници е именно ищцата, която отговаря за ½ част от задълженията.
С исковата молба ищцата е навела правопогасяващо възражение за недължимост на
сумите поради изтекла погасителна давност. Задълженията за заплащане цената на топлина
енергия представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР №
3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение
на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с
тригодишна давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. За процесния период в отношенията между страните са
действали общите условия към договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди
от 2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. От това следва, че денят на изпълнение на задължението за
плащане на цената на топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават
изискуеми. От този момент започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
В случая, след извършеното отчитане на СТИ е имало и суми за доплащане. Техният
размер става известен (определен) едва на този етап и съответно започва да тече и срокът за
изпълнението им. Тези общи фактури са издадени на 31.07.2017г. и 31.07.2018г. Тъй като
фактурите, в които са обективирани изравителнате сметки след края на отоплителния сезон,
са издадени на 31.07.2017г. и на 31.07.2018г., то следва, че 45-дневният срок за заплащането
им съгласно чл. 33, ал. 1 вр. чл. 32, ал. 3 от ОУ изтича на 14.09.2017г. и на 14.09.2018г.,
както е посочено и в самите тях. От това следва, че денят за тяхното изпълнение е определен
и с настъпването му вземането става изискуемо и давността за него започва да тече.
От гореизложеното следва, че давността за най-късното процесното задължение, а
именно изравнителната сметка за сезон м.05.2017г.-м.04.2018г., е започнала да тече на
14.09.2018г. и е изтекла три години по-късно – на 14.09.2021г. Всички останали задължения
са с настъпила по-рА. изискуемост и следователно давността за тях е изтекла на по-ранен
етап. Исковата молба е депозирана на 15.02.2022г., с оглед на което към този момент
погасителната давност за всички процесни вземания е изтекла. Давността е спряла да тече
през периода на извънредното положение от 2 месеца, но тези два месеца не променят
крайния резултат. По делото не е доказано настъпването на други факти, водещи до спиране
или прекъсване на погасителната давност. Ето защо, предявените искове следва да бъдат
уважени поради погасяване на вземанията по давност.
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има ищецът,
който е доказал такива в размер на 50лв. за държавна такса. С оглед частичното
прекратяване на производството с определение от 14.07.2022г. за сумата от 67,96лв., на
ищеца следва да се присъди пропорционална част от разгледаната и уважена част от
исковете, а именно 46,97лв.
3
Претендира се и адв. възнаграждение от процесуалния представител на ищеца – адв.
Б. за оказано безплатно процесуално представителство, което следва да бъде присъдено в
размер от 303,63лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А. К. А., ЕГН: **********, със
съдебен адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес
на управление: /населено място/, отрицателни установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че ищецът в качеството на законен наследник на П. С. А., починала на
03.01.2022г., не дължи на ответното дружество следните суми, отнасящи се за ап. № 9,
находящ се в /населено място/, аб. № ***********, поради погасяването им по давност, а
именно:
509,90лв. от общопретендираната сума на стойност 1019,81лв. по фактура №
81973857/м.07.2017г., обхващаща периода 01.05.2016г.- 30.04.2017г., доколкото
процесната фактура била обща изравнителна;
1,43лв. от общопретендираната сума на стойност 2,87лв. по фактура №
87726942/м.09.2017г.;
0,63лв. от общопретендираната сума на стойност 1,26лв. по фактура №
87875959/м.09.2017г.;
6,11лв. от общопретендираната сума на стойност 12,23лв. по фактура №
87875959/м.09.2017г.;
1,42лв. от общопретендираната сума на стойност 2,84лв. по фактура №
88396077/м.10.2017г.;
0,62лв. от общопретендираната сума на стойност 1,24лв. по фактура №
88440096/м.10.2017г.;
5,95лв. от общопретендираната сума на стойност 11,90лв. по фактура №
88440307/м.10.2017г.;
525,85лв. от общопретендираната сума на стойност 1051,70лв. по фактура №
96740622/м.07.2018г., обхващаща периода 01.05.2017г.- 30.04.2018г., доколкото
процесната фактура била обща изравнителна;
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /фирма/, ЕИК: ************, със седалище
и адрес на управление: /населено място/, да заплати на А. К. А., ЕГН: **********, със
съдебен адрес: /населено място/, сумата от 46,97лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. /фирма/, ЕИК: ************, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на адв. К. И. Б. от САК, ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, сумата от 303,63лв. за извършено безплатно
процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ответника - „Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4