РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 213/9.4.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на пети
март през две хиляди и двадесетата година в състав:
Съдия : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петров адм.
дело №1286 по описа на съда за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Глава Десета от
Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
2.
Образувано е по Жалба на М.Г.И., ЕГН:**********,***, с посочен съдебен адрес ***,
адв. С.Д., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-5313-000120 от 05.09.2019г. на Началник Група „КПДГПА“ при Областна дирекция
на МВР, Пазарджик, с която спрямо М.Г.И., за нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона
за движението по пътищата, на основание чл. 171, т. 2, б. „н“ от ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на
моторно превозно средство за срок от един месец, като е отнето СРМПС №
*********.
3. Жалбоподателят, счита оспорения акт за незаконосъобразен.
Твърди, че на
05.09.2019г. при управление на моторно превозно средство, марка и модел „ДАФ ФТ
ХФ 105.460Т“, с peг. № СТ0714ВН, се е движил по магистрала „Тракия“, в посока гр.
София. Бил е натоварил автомобила в с. Радиново и се включил в Автомагистрала
„Тракия“ от пътния възел на с. Радиново. Поддържа се, че пътен знак,
ограничаващ движението на товарни превозни средства по пътя не е бил поставен
никъде. При това положение жалбоподателя сочи, че като водач
на МПС не е било възможно да разбера за съществуваща забрана за движение без да
има съответната сигнализация за това.
Иска се заповедта да
бъде отменена, като се присъдят сторените разноски по производството.
4. Началник Група „Контрол
на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ при Областна дирекция на
МВР, Пазарджик, в представено писмено становище по жалбата поддържа, че
оспорената заповед е постановена при спазване на административно производствените
правила. Издадена е от компетентен орган, в писмена форма, правилно е приложен
материалният закон, като е спазена целта на закона. Деянието е описано с
всичките му признаци. Според ответния орган, твърдението на жалбоподателя, че
по АМ „Тракия“ не е поставена сигнализацията съгласно Заповед
РД-11-1212/29.11.2018 год. на Агенция „Пътна инфраструктура“ не отговаря на
действителното положение.
Сочи се, че ОД на МВР Пазарджик обслужва участъка
от км. 55+627 до км. 106+427 на АМ „Тракия“, като съгласно договор РД-38-1 от 30.08.2019
год. между Агенция „Пътна инфраструктура“ и „Автомагистрали“ ЕАД на входовете,
съответно и на км. 55+627, км. 106+427 на АМ „Тракия“ са поставени забранителни
пътни знаци В-4, километрични табели и цялата необходима пътна сигнализация
съответстваща на БДС 1517:2006.
Посочено е още, че „…следва да бъдат разпитани старши
специалист при Областно пътно управление Пазарджик - Боян Гърков, представител
на „Автомагистрали“ ЕАД — Валери Пингов относно наличието на пътна сигнализация
съответстваща на БДС 1517:2006, както и служителите на сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР Пазарджик - Спас Г. Вълчев и Красимир Г. Василев - относно
обстоятелствата по издаване на процесната ЗППАМ….“, но конкретно искане за
допускане на въпросните лица като свидетели в хода на производството не бе
заявено.
ІІ. За допустимостта:
5. Жалбата е подадена в рамките на установения
за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес от
оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.
III. За фактите:
6. Според изложеното
в обстоятелствената част на процесната заповед, на 05.09.2019г., около 18:20часа, в
Община Пазарджик, на автомагистрала А-1, км. 90 в посока към гр. София, М.Г.И.,
управлява влекач „ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105“, с рег. № СТ0714ВН, собствен на
„Темелков Авто“ЕООД, с. Житен, с прикачено полуремарке „Шварцмюлер СПА ЗЕ“ с
рег. № С1922ЕК, като не съобразява поведението си с пътен знак В-4, при
въведена временна организация на движението със Заповед № РД-11-1212 от
29.11.2018г. на Агенция „Пътна инфрастурктура“. Посочено е, че водача М.Г.И. е „правоприемник“ и управител
на „Кинг-77“, ЕООД, с. Житен, ползвател на влекач „ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105.460Т“,
с рег. № СТ0714ВН.
При това положение е прието, че Г. в качеството
си на водач на МПС навлиза след знак забраняващ влизането на съответното ППС
при въведена временна забрана за движение, а деянието е квалифицирано, като
нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Съставен е бил Акт за
установяване на административно нарушение серия АA, № 153176 от 05.09.2019г., който
е връчен на адресата с отразено възражение „….Излизам
от пътен възел от Пловдив посока София и няма знак за забрана…“.
Процесната заповед е
била издадена при така приетите за установени факти, обстоятелства и правна
квалификация на нарушението, като на основание чл. 171, т. 2, б. „н“ от ЗДвП, на
М.Г.И. е наложена принудителна мярка - временно
спиране от движение на моторно превозно средство за срок от един месеци и иззето
Свидетелство за регистрация на МПС № *********
7. Приложена е Заповед
№ 312з-74 от 18.01.2017 г., на Директора на ОД на МВР, Пазарджик, с която
служители на конкретно изброени длъжности, включително и Началник група в
Сектор „Пътна полиция“, към Отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР,
Пазарджик, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки, по реда на чл. 171, т.1, т. 2, т. 2а, т.4, т. 5б.“а“, т.
6 и т.7 от ЗДвП.
8. Според Раздел І,
т. 3.1 от приложената по делото Заповед № РД-11-1212 от 29.11.2018г. на Председателя
на Управителния съвет на агенция „Пътна инфраструктура“, забранено е движението
на моторни превозни средства, предназначени за превоз на товари с технически
допустима максимална маса над 12 тона, включително състав с ремаркета и
полуремаркета, селскостопанска и земеделска техника, трактори и специализирана
строителна техника: В периода на официалните празници, считано от 00:00ч.
на 01.01.2019 г. до 00:00ч. на 01.01.2020 г., последния работен ден преди
празниците - от 16:00 часа до 20:00 часа и последния почивен (празничен) ден -
от 14:00 часа до 20:00 часа, по участъците от републиканската пътна мрежа,
както следва: Автомагистралите.
В Раздел ІІІ, т. 4 и
т. 5 от Заповедта е разпоредено, Директорите на Областните пътни управления,
съвместно с директорите на Столичната дирекция на вътрешните работи и
Областните дирекции на МВР, да осигурят сигнализирането на въвежданата с
настоящата заповед организация на движението с пътни знаци и табели, а също и
поддържането й. Въведената сигнализация да се приеме от комисия с представители
на съответното Областно пътно управление и сектор ПП при ОД на МВР, СДВР.
За времето, през
което забраната по т. I. не важи, временната сигнализация да бъде покрита или
демонтирана, за което да се съставят протоколи на комисии, включващи
представители на съответните Областни пътни управления, секторите „Пътна
полиция“ при Областните дирекции на Министерство на вътрешните работи и
Столичната дирекция на вътрешните работи.
9. Към писменото становище на ответния
административен орган е приложена Подробна количествена сметка относно работна
ръка, материали и механизация, по месечно задание за м. септември 2019г.,
съставена между Областно пътно управление, Пазарджик, като възложител и
„Автомагистрали“ ЕАД, като изпълнител. Приложени са снимки на поставени пътни
знаци В4 и В 6, като на два от тях е отбелязано 106+427 ляво и 55+627
дясно.
10. В хода на
съдебното производство по искане на Съда е постъпило Писмо вх. № 1261 от
12.02.2020г., с което ОД на МВР Пазарджик уведомява, че областната дирекция
обслужва територията на Автомагистрала „Тракия“ в отсечка км.55+627 до
км.106+427. По отношение на пътен участък с. Радиново от Автомагистрала
„Тракия“, същият се намира в района на км. 118, който се обслужва от ОД на МВР
Пловдив
Приложена е Справка
за нарушител/водач М.Г.И., от която е видно, че същият има правоспособност като
водач категории С, D и С+Е. По отношение на водача са издадени 21 наказателни
постановления и 14 електронни фиша.
11. В съдебно
заседание на 05.03.2020г. е разпитана свидетелката Александра Драгославова
Ранчич-Георгиева. Тя твърди, че на 05.09.2019 г. жалбоподателят се обадил и
казал, че ще закъснее и не ще могат да тръгнат със семействата си на почивка
по-рано, защото имал проблем. Спрели са го и са му казали, че е нарушил пътен
знак. Свидетелката заявява да знае, че жалбоподателят е тръгнал от Пловдив с
товарен камион и тогава са го спрели, но не знае къде точно е мястото където са
го спрели. На 6, 7 и 8.09.2019 г., семействата на свидетелката и жалбоподателя
били на почивка във Велинград. На 6 септември, отишли сутринта на мястото където
са го спрели, за да видят има ли знак, но такъв не е имало. Минали от там, от
където жалбоподателя е минал с камиона и не видели да е имало поставени знаци.
Тръгнали от гр. Пловдив, от мястото от където е товарил за мястото където са го
спрели. Според свидетелката, има два пътя, като те минали по по-краткия път, по
който и той е минал, когато са го спрели. Тръгнали от индустриална зона, базата
на „Шенкер“ ЕООД Пловдив, между гр. Пловдив и с. Радиново. От там тръгнали за
магистралата, завили по „1-ва“ улица и от там към магистралата. Георгиева сочи,
че там е бензиностанция „Еко“ където е бил спрян. Никъде не видели забранителен
знак за камиони, че е забранено движението им. Свидетелката сочи, че има
шофьорска книжка от 13 години и е запозната с правилника за движение по
пътищата и със знаците.
IV. За правото:
12. Според чл. 171, т. 2, б. „н“ от Закона за
движението по пътищата, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки : временно спиране от движение на пътно
превозно средство на
собственик, който управлява или допуска управлението на моторно превозно
средство от водач в участък от пътната мрежа с въведена временна забрана за движение
извън населените места – за срок един месец.
На следващо място, според чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания, за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях могат да се прилагат принудителни административни мерки
13. Очевидно, въпросните мерки са една от
проявните форми на властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно,
нормативно установено, материално правило за поведение, било като изключат
предпоставките, то да бъде нарушено, било като преустановят, деянията
предприети в нарушение на същото или пък изключат предпоставките за настъпване
на вредни последици от противоправното деяние или респективно имат за
последица, отстраняване на вече настъпили вредни последици от такова деяние.
Явно е също така, че тези мерки, по правното си
естество не съставляват административни наказания, макар и да са форма на административна
принуда. Ето защо например, за разлика от административното наказание, което
трябва да бъде изтърпяно, така както е наложено и за целият период от време,
през който е постановена принудата (напр.
временно лишаване от право да се упражнява определена
професия или дейност),
действието на наложената административна мярка е
обосновано и допустимо единствено до момента, до който тя има за фактическа
последица, предотвратяване и
преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на
вредните последици от същото. Сиреч, от момента в който не съществува
вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който
противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е
фактически основано или казано с други думи, от този момент насетне,
прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на
принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно която
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава.
14. В тази насока, следва да се съобрази, че цитирания текст
на чл. 171, т.2, б. „н“ от ЗДвП, явно очертава две групи хипотези.
Първата от тях е относима за случаите когато собственика управлява моторно превозно средство в участък от пътната мрежа с
въведена временна забрана за движение извън населените места.
Втората хипотеза пък, е относима за случаите, когато собственика допуска управлението на моторно превозно средство от водач в участък
от пътната мрежа с въведена временна забрана за движение извън населените места.
Ясно е че и в двете хипотези, отговорния правен субект, който
следва да е адресат и да понесе административната принуда е все собственика на
моторното превозно средство, което се управлява в участък от пътната мрежа с
въведена временна забрана за движение извън населените места.
В първата хипотеза, собственика на моторното превозно
средство, ще понесе неблагоприятните последици от административната принуда, в
качеството си на пряк извършител на нарушението, изразяващо се в управление на
собственото му МПС в участък от пътната мрежа с въведена временна забрана за
движение извън населените места
Във втората хипотеза, собственика на моторното превозно
средство, ще понесе неблагоприятните последици от административната принуда, в
качеството си на допустител на нарушението, изразяващо се в управление на
собственото му МПС в участък от пътната мрежа с въведена временна забрана за
движение извън населените места, при условията на чл. 10 от ЗАНН, във връзка с
чл. 22 от ЗАНН.
15. Казано с други думи, водача на моторното превозно
средство, управлявано в участък от
пътната мрежа с въведена временна забрана за движение извън населените места,
който не е собственик на същото, не може да бъде адресат на административната
принуда по чл. 171, т.2, б. „н“ от ЗДвП. Това разрешение на закона е логично в
контекста на съображенията, изложени в т. 13 от настоящото решение.
Изпълнението на целта на закона - преустановяване на
административното нарушение и предотвратяване на възможността да бъде извършено
то отново, може да бъде осъществена само, ако се ограничи правната сфера на
собственика на превозното средство, посредством отнемане на възможността за
определен период от време да се ползва същото. Тази цел разбира се, не ще бъде
осъществена, ако мярката бъде разпоредена срещу лице, което не е собственик на
превозното средство, защото в този случай, тя не ще има за последица
ограничаване на възможността за ползването му.
16. Според непротиворечивите и еднозначни данни описани в
предходния раздел на настоящото решение, М.Г.И. не е нито собственик, нито пък
упълномощен ползвател на моторното пътно превозно средство с което е извършено
изпълнителното деяние. Според данните, посочени в самата заповед, собственик на
превозното средство е „Темелков Авто“ ЕООД, ЕИК *********, а евентуален
ползвател на същото е „Кинг-77“ ЕООД, ЕИК *********. При това положение, И.
очевидно не може да бъде адресат на процесната принудителна административна
мярка. Според изричното указание на административния орган обаче,
принудителната мярка е наложена именно на М.Г.. При положение, че това
волеизявление би следвало да породи някакво действие, то явно би засегнало
пряко и непосредствено правата на собственика на превозното средство „Темелков
Авто“ ЕООД, ЕИК *********, без този правен субект да е бил въобще страна в
административното производство и да е могъл по някакъв начин да охрани правата
и правно установените си интереси. Това само е достатъчно за да се отмени
оспорената заповед като постановена в нарушение на материалния закон.
17. Впрочем, за пълнота на изложението, в случая трябва да се добави,
че действително от описанието съдържащо се в обстоятелствената част на
заповедта не става по никакъв начин ясно, къде е бил поставен знак В 4,
указанието на който се твърди да е било нарушено от И., нито пък къде точно е
установено нарушението за да се прецени, кой е местно компетентния контролен
орган, който може да установи нарушението и съответно, органа който е местно
компетентен да постанови принудителна мярка от категорията на процесната
такава. Според заповедта, нарушението е констатирано на Автомагистрала
„Тракия“, км. 90 посока София, а според показанията на свидетеля, това е
станало на изхода от гр. Пловдив за Автомагистрала „Тракия“.
V. За разноските :
18. Констатираната
незаконосъобразност на оспорения административен акт, предполага на
жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по производството.В
представения по делото Списък по чл. 80 от ГПК обаче, освен заплатената
държавна такса и възнаграждение за един адвокат в общ размер от 510,00лв., са
посочени и „пътни и командировъчни за 3 съд. заседания“ в размер на 300,00лв.
Според чл. 78,
ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска. Явно е, че освен възнаграждението за един
адвокат, правната норма не включва евентуално заплатени „пътни и
командировъчни“ в категорията „разноски по производството“.
При това положение, в полза на жалбоподателя ще
следва да се присъдят разноски по производството общо в размер на 510,00лв.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-5313-000120 от 05.09.2019г. на Началник Група
„КПДГПА“ при Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която спрямо М.Г.И., за
нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.
171, т. 2, б. „н“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка –
временно спиране от движение на моторно превозно средство за срок от един
месец, като е отнето СРМПС № *********.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, Пазарджик
да заплати на М.Г.И., ЕГН:**********,***, сумата от 510,00лв.(петстотин и десет
лева), представляващи извършени от последния разноски по производството.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
Административен съдия :/П/