РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Разград, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
при участието на секретаря Д. Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Гражданско дело №
20253300100349 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.49 във вр.с чл.45 от ЗДД.
Депозирана е искова молба от Т. Д. С., при завеждането на които е действала лично и със
съгласието на своята майка Р.Д., а след навършване на пълнолетие лично, с която същата е
предявила против ПГПЧЕ“Екзарх Йосиф“ гр.Разград обективно съединени искове за осъждане на
бившето й вече средно училище да й заплати обезщетение в размер на 27 000лв. за претърпени
неимуществени вреди и такова в размер на 3000лв. за претърпени имуществени вреди от
противоправни действия и бездействия на служители на ответното училище в периода от
23.09.2019г. до датата на подаване на исковата молба. Исковите суми се претендират ведно със
законна лихва върху всяка от сумите от подаване на исковата молба до окончателното им
изплащане.
За обоснованане на своите претенции е изложила следните твърдения:
От ранна детска възраст страда от „дегенеративна миопатия“ с придружаващо заболяване
„астигматизъм“. В основното училище, в което учела до 7 клас, се справяла отлично с учебния
процес, тъй като учителите й правели писмените изпитвания с уголемен шрифт. При постъпване
след 7- ми клас при ответникав ГПЧЕ „Екзарх Йосиф“ - град Разград, на срещи с директора и с
част от учителите, майка й поискала при писмените й изпитвания да уголемяват шрифта на
текстовете, тъй като с нормалния шрифт тя не се справя. Тъй като това не се случило, в края на
осми клас, майка й подала жалба до Регионално управление на образованието, което довело до
положителен резултат - в началото на девети клас повечето преподаватели се съобразили със
заболяването и учебният процес протичал нормално. Единствено с преподавателките по български
език - г-жа С. П., по английски език - г-жа В. и по немски език - г-жа С. П. не постигнали съгласие.
Недопустимо било поведението на госпожа С. П., която в разговор с майка й заявила, че ако
ученичката не се справя, има специализирани училища и че не е длъжна да се съобразява с нея. В
друг случай, на 27.06.2022 г., по повод поставена на ученичката срочна оценка „4“ по български
език, майка й провела телефонен разговор с учителката С. П., по време на който последната й
казала, че Т. има ниски оценки на матурите, че й е „писнало“ да се занимава с нейното дете, че така
се получава, когато се пускат жалби и това са последствията от жалбите; предупредила майка й да
внимава, тъй като ученичката има още две години при нея и я посъветвала да я премести в друго
училище „ако в това не й изнася“. Казала също, че има доказателства, че Т. няма нужния капацитет
за това училище и трябва да си търси „специализирано“ училище. С госпожата по английски език
1
ситуацията била почти същата. След този случай майка й пуснала жалби до Министерство на
образованието, Омбудсмана на Република България, Национален инспекторат по образованието,
РУО Разград с молба за съдействие. В началото на 11 -ти клас ситуацията станала нетърпима, тъй
като още в началото на годината, госпожата по български обяснила на майка й, че ученичката няма
капацитет за това училище; че ако подава жалби нищо добро не я чака; че ако зависи от нея Т. няма
да завърши училище; че не е длъжна да се съобразява с нея като е „кьорава“. През учебната година
госпожата по български език отказвала да приема контролните й и тя ги носела в канцеларията.
Майка й многократно писала молби до РУО-Разград, до Директора на училището, но нещата се
влошавали, училищният персонал се настроил враждебно към нея, трябвало да се старае повече и
се срамувала да казва, че не вижда текста на писмени работи, тестове или контролни в писмен вид.
От плътното привеждане на чина получила изкривяване на гръбначния стълб – сколиоза, ходела на
лекар и провеждала лечение, включително с поставяне на „корсет“. Отделно, от 2019 г., заради
създаденото й психическо напрежение от страна на преподавателите, започнало да й тече кръв от
носа с периодичност 2-3 пъти в седмицата, имала главоболие, изпаднала в депресия, не желаела да
ходи на училище, защото била „мишена“ за подигравки и лошо отношение. Все по-често й ставало
лошо, не можела да диша, страхувала се, срамувала се, че се родила такава, нямала желание да
ходи на училище, тръгвала натам със страх и неувереност. Сочила е, че в резултат на
гореизложеното поведение и действия от служителите (учители) на ответната страна, и в
причинно- следствена връзка с описаните поведение и действия, претърпяла множество болки и
страдания (неимуществени вреди), както и имуществени вреди, които групирала, както следва:
срам, страх, малоценност и неувереност, напрежение и психически дискомфорт, ограничение в
социалните контакти; в резултат от неглижиране на заболяването й от страна на преподавателите се
изкривил гръбначният й стълб и се наложило да носи ортопедичен корсет; получила хронично
кръвотечение от носа.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ПГПЧЕ“Екзарх Йосиф“ гр.Разград,
чрез упълномощен адвокат, в който ответникът оспорва основателността на предявените искове. По
отношение на този за обезщетяване на имуществени вреди е възразил, че не е налице
противоправно поведение на служители на ответника, което да е в причинно-следствена връзка със
заболяването сколиоза, както и че молбата не е подкрепена с доказателства за извършените
разходи. По отношение на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди е заявил, че няма
действия и бездействия на служители на ответника, които да са в причинно-следствена връзка с
твърдените такива в исковата молба.Изложил е, че ищцата се е възприемала от учителския
персонал като дете със здравословен проблем на очите и това обстоятелство се съобразявало в хода
на учебния процес, като писмените изпитвания са провеждани приоритетно с уголемен шрифт,
определен бил екип за подкрепа на личностното развитие на ученичката през учебната 2022/2023г. ,
като бил изготвен и изпълняван план за дейности по обща подкрепа за конкретни мерки, след като
пред училището са представени документи за здравословното състояние на детето. През 2022г.
било разпоредено Т. С. да се изпитва по възможност устно, а при писмено изпитване заданията да
бъдат с уголемен шрифт 17. Поддържал е също така, че при извършени проверки от РУО не били
констатирани твърдените в исковата молба действия или бездействия на училищния персонал,
както и, че учителите нямали поведението и отношението към ученичката , сочено в исковата
молба.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, с оглед доводите и становищата
на страните намури за установено от фактическа страна следното:
Ищцата Т. С. през учебната 2019/2020 г. била приета на обучение в ПГПЧЕ при ответника
„Екзарх Йосиф“ гр.Разград. От ранна детска възраст същата страдала от заболяване на очите –
дегенеративна миопатия. За посоченвото заболяване на Т. С. и издадено ЕР на ТЕЛК при
МБАЛ“Свети Иван Рилски“, гр.Разград, №*********г. с определен процент ТНР за
преосвидетелстване от 85% пхри водеща диагноза“дегенеративна миопия“ и придружаващо
заболяване „астигматизъм“., без в същото да са налични конкретни предписания, свързани с четене,
писане или друга дейност.Така заявеното заболяване е изследвано от назначената при
пъвоначалното разглеждане на делото СМЕ, изготвена от вещо лице - специалист офталмолог само
по писмени данни, не е оспорено от страните и в.л. е заключило, че Т. С. действително страда от
това заболяване “дегенеративна миопатия“, придружена „астигматизъм“. В резултат на същото тя
била с ниско зрение и изменения в задния сегмент на окото – миопичен конус, атрофия на
хориоидеята и заличен макулен рефлекс, което предполагало намалена зрителна острота за близо и
далеч и нарушаване в цветното зрение, при липса на конкретни данни за зрителната острота й
2
наблизо.Нормите на офталмологията/научни/ не определяли конкретни изисквания към учебния
проце.с но били правени са проучвания, според които слабозрящите четат по-бързо и демонстрират
по-добро разбиране, когато шрифтът е моноспейс, т.е. всички букви са еднакво широки в
хоризонтална посока.Препоръчвали се добра осветеност и спазване на хигиена на зрението (при
натоварване на очите с близка работа повече от 40-50 минути да следва почивка 10 минути).
Вещото лице не е могло да отговори при липсата на други данни, вкл. и личен преглед на ищцата
за зрителна острота на близо, дали същата трябва да полага допълнителни усилия при работа с
шрифт 12.Установено е по делото от констативен /констативен протокол № КД-03-8/14.08.2023г. на
РУО гр.Разград на л.115-118/,че ищцата Т. С. не е регистрирана като ученик със специални
образователни потребности.Същата и не излага такива твърдения в исковата молба.
Част от учителите и ръководството на училището са били запознати след постъпването й в
училище от майката на ищцата ,че същата има очно заболяване и проблеми с писмените текстове,
свързани със същото, но какви са били точно тези проблеми и какво са изисквали за да може Т. да
се обучава по-лесно и да възприема учебния материал не е станало ясно и от официално
представеното решение на ТЕЛК от 07.04.2022г. В този смисъл са показанията на св.Д.В., учител
по английски език на ищцата и извънсъдебните признания на бившия директор на училището
П.Георгиев, който е преподавал на ищцата математика в 8 клас – в писмено становище изх. №
126/14.12.2022г. до МОН /л.92-93/ по повод една от множеството извършени проверки в
училището.В този смисъл липсва и въведен спор с отговора на исковата молба, в който е и
посочено, че майката, след като е запознала учителката по български език със здравословния
проблем на Т.. В този смисъл са и показанията на майката на ищцата, св.Р. Д., която и сочи ,че
повечето от учителите са се съобразили с проблема на дъщеря й и са уголемявали шрифта при
писмено изпитване.Действително по делото с оглед на целия събран доказателствен материал , в
т.ч. подадените писмени сигвнали от майката до различни институции, констативни протоколи за
извършени проверки от РУО на МОн и др. не всички писмени работа, които са задавани от
учителите по български, английски и немски език в девети и десети клас са били
уголемявани.Такова уголемяване обаче е било налице след като майката е представила в училището
официално ЕР на ТЕЛК от 07.04.2022г.и е била издадена писмена заповед от директора на
училището. В този смисъл са и показанията на св.Д. В. – учител по английски език, че в някои
часове свидетелката не е била подготвена да я изпита съобразно нейното заболяване /т.е. да й
предостави писмени текстове с уголемен шрифт/ и в тези случаи ученичката е стояла безучастно в
часовете.Представена е писмена кореспонденция между родителите на ищцата и множество
държавни институции – Омбудсмана на РБ, МОН, РУО гр.Разград, в периода от 17.08.2022г.-
11.07.2023г., от която се установява, че родителите са сигнализирали държавните органи за
неравноправно третиране на тяхното дете, описвайки нейното заболяване и възникващите във
връзка със същото проблеми.В част от писмата и сигналите обаче личи най-вече несъгласието на
майката, Р. Д. с част от поставените на дъщеря й оценки по БЕЛ.
От представените отговори по жалбите се установява, че са извършени проверки от РУО
гр.Разград. За проверките ответникът е представил протоколите от констатациите. От констативен
протокол № КД-03-6/16.08.2022г. се установява, че предоставените на комисията писмени работи
по английски език и история в десети клас не са с уголемен шрифт, както и учителката по немски
език не е уголемила шрифта на класната работа, а е дала възможност на ищцата да направи снимка
на текста с телефон и да увеличи шрифта на телефона си. Комисията от РУО е установила, че по
общообразователните предмети оценките на Т. С. са отлични, с изключение на оценката по БЕЛ,
която е много добра. С последващ констативен протокол № КД-03-11/24.10.2022г. комисията от
РУО е установила, че директорът на училището е издал заповед №6/15.09.2022г., с която всички
учители, които преподават в 11 б клас, са задължени да предоставят писмените работи на Т. С. с
уголемен шрифт минимум 17 и по възможност да я изпитват устно /заповедта е представена на л.79
от делото/.Издадена е и заповед на директора на училището от 14.09.20 22 г, с кояо сфоимиран
екип за подкрепа на личностното развитие на ищцатаТ. С..Проведени са последващи проверки от
РУО гр.Разград, отразени в протоколи от 3.01.2023г. и 14.08.2023г. по повод нови сигнали от
майката на ученичката, които са констатирали, че писмените работи се предоставят в уголемен
шрифт съобразно заповедта на директора на училището.
От показанията на св.С.П., учител по БЕЛ се установява следното: Преподавателката е
предложила на майката на ищцата на Т. да бъде закупен таблет, в който да зареди електронни
учебници, а същата е заявила, че има контакт с издателството и ще го стори, но обещаното не се
случило. Правела презентации на дъската, като не знае далби ищцата е четяла текстовете. Според
3
свидетелката ищцата не не била снабдена с електронни устройства, на които да уголемява
текстовете.Следва да бъде дадена вяра и на показанията на св.С. И., която заявява ,че след
заповедта на директора, от края на 10 клас е увеличавала текстовете на писмените паботи на
ищцата, като провеждала и устни изпитвания, съобразно учебните модули.Св.Д. Г. сочи, че в
единадесети клас контролните и класните работи на Т. по БЕЛ получавала тя в канцеларията на
училището от самата нея. Предадените писмени работи били с уголемен шрифт. По отношение на
Т. С. бил създаден в 11 клас, когато в училището били представени медицински документи за
заболяването на ищцата. Не са правени екипни срещи с Т., всеки член на екипа сам преценявал
какво да предприеме. За своите действия свидетелката заявява, че при срещи с ученичката
последната й е заявявала, че е добре и няма проблеми. Св.Г. е присъствала на среща между
директора на училището, началника на РУО и майката на Т., на която майката предявила претенции
за по-високи оценки по български език. Показанията на останалите две учителки не допринасят за
изясняване на фактите, касателно действителната нужда при ищцата от увеличаване на шрифта на
изпитните писмени работи и момента в който действително претенциите на майката на същата са
станали достояние на учителите и ръководството на учебното заведение.
Отговорите на ищцата по реда на чл.176 ГПК не допринасят за изясняване на фактите по
спора.Същата е заявила, че е имала една среща с училищния психолог /педагогическия съветник
Д.Г./. Не е разговаряла за своите проблеми с учителите си, не знае кои са членове на създадения
екип за нейната подкрепа в училище, нито дали са набелязвани мерки в подкрепа на развитието й,
не знае дали са провеждани срещи и разговори с нейната майка за разрешаване на проблемите в
училище.
И от показанията на водения от ищцата един свидетел, нейната майка Р. Д. не се установява
какви коригиращи устройства са били предписани на дъщеря й при установеното заболяване,
съответно лещи или очила и до каква степен същите подпомагат зрението й, а от там и каква е
нейната необходимост от увеличаване на шрифта при писмено изпитване, ако такова е
наложително. Не се установи и безспорно ,че вследствие поведението на тримата учители при
ответника Т. С. да е изпитвала чувство на срам, страх, малоценност и неувереност, напрежение и
психически дискомфорт. При нея да са били налице ограничени социални контакти именно поради
неудобство от наличното й заболяване.Не са сочени други доказателства в тази насока, в т.ч. и
показания на нейни съученици, които да с ставали свидетели на поведение от страна на ищцата,
сочещо на такива негативни преживявания. Майката свидетелства единствено за нежелание у
дъщеря й да ходи на училище, поради невъзможността да вижда добре и написаното на учебната
дъска, но както съдът посочи по-горе каква е тази степен на засегнатост и какви са възможностите
за неъйното подпомагане от емедицинска глена точка не се установява по делото.Показанията на
майката в останалата им част касае стореното от нея във връзка с негъласието й с някои поставени
оченки на дъщеря й и подаваните от нея жалби и сигнали.
По делото е назначена, изготвена и приета съдебно-психологическа експертиза, вещото лице
по която, след извършено психологическо изследване на ищцата е установило, че по отношение на
Т. С., личност от амбивертен тип педагогическата среда не изисква специално отношение. По
отношение на необходимостта от индивидуален подход в осигуряване на средствата за нормално за
нея зрително възприятие в.л. не е взело отношение , поради липса на компетентност.Посочило е ,че
психологичната среда към актуалността на проблема, отнасящ се до справяне със зрението й, е
била неблагоприятна за нея, била е поставена в условията на фрустрация в клас и в училище. Едва
на по-късен етап по данни на ищцата, условията и подходящия подход при изпитването по
съответните предмети са променени с нужното индивидуално отношение и начини на изпитване по
време на часовете. Периодът на фрустрация в сочените около две години ситуации /10 и 11 клас/ в
часовете по литература и на формирания в училище конфликт учители и родители, е оказал своето
въздействие върху емоционалната сфера на Т. С.. Тя е отреагирала на ситуацията на интрапсихично
ниво. При такъв личностов профил емоциите остават видимо неразградени, но ясно различими в
нейните малоценностни изживявания, напрежение, тревожност и страхова готовност относно
продължаващото тогава и неясно за нея развитие на проблема. Към момента на психологическото
изследване описаното като такова психично състояние не е актуално. Т. е спокойна и допълнително
стимулирана от нейното завършване и продължаване на образованието си. Наблюдаващите се към
момента напрежение, тревожност, безпокойство произтичат от желанието за успешно дипломиране
и реализиране на бъдещите й планове.
Във връзка с твърденията на ищцата в исковата молба за възникнали допълнителни
4
здравословни проблеми, вследствие несъобразяване на учителите с увреденото й зрение и
неосигуряване на подходящи средства и среда за справяне с обучението, по делото са изготвени две
съдебномедицински експертизи.
Заключението на вещото лице със специалност ортопедия е изготвено по данни на ищцата и
нейната майка, медицински преглед и запознаване с представените образни изследвания. Изводът
на експерта е, че сколиозата при ищцата е открита на 11-годишна възраст при профилактичен
преглед от лекар. Повечето случаи на сколиоза имат неясен произход. Най-честата форма на
сколиозата билаидиопатичната, около 80% от всички случаи. Честотата е 2 – 3% от общата
популация и засяга деца в добро общо здравословно състояние. Оплакванията се състоят предимно
от болки в гърба и лесна уморяемост. Причините за появата им са: мускулна умора и стресиране на
връзките между прешлените от страната на конвекситета; притискане на нервни коренчета от
страната на конкавитета. Установеният при ищцата ъгъл на изкривяване надхвърля 20 градуса, тя е
показана за лечение с корсет. Вещото лице не дава конкретен отговор на въпроса за
продължителността на периода, в който детето заема неправилна поза, отключваща развитие на
сколиотична деформация. Експертът подчертава, че причината за възникването на сколиозата е
неизяснена. В повечето случаи се поставя диагноза идиопатична сколиоза, т.е. с неизяснени
причини за появата на заболяването и него свързва с увреждането на злрението на ищцата.
Изготвено и прието, при липса на оспорване и заключение на вещото лице специалистт УНГ,
въз основа на представения от ищцата амбулаторен лист , в който е посочено,че същата страда от
кръвотечение от носа от 2019г. Според експерта при малолетни лица най-честата причина за
кръвотечение от носа е наличието на слаби капиляри – когато е под стрес, лицето вдига кръвно
налягане и малките капиляри се пукат.Вещото лице допуска възможността психическото
напрежение да е причина за това състояние при ищцата. В с.з. посочва и друга възможна причина
за кръвотечение от носа – под влиянието на стрес имунната система се компрометира и това
улеснява навлизането на бактерии и вируси, водещи до кръвотечение. По делото обаче липсват
доказателства при правилно разпределена доказателвена тежест ищцата Т. С. да е имала
кръвотечение от носа по време на учебни занятия в някой от класовете, в които е учила при
ответника и това кръвотечение да е възникнало при ситуация, свързана с невозможността й да
възприема текстове с шрифт по-малък от 17.
Въз основа на установеното до тук от фактическа страна, окръжният съд направи следните
правни изводи:
Предмет на разглеждане е предявен деликтен иск с правно основание по чл. 49 ЗЗД, във вр. с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД., като се претендира обезвреда както на настъпили за ищцата неимуществени, така
и на имуществени вреди в посочените в исковата молба размери.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за
вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни
действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича
от вината на натоварените с извършването на работата лица.
За ангажиране на тази отговорност в обективната действителност трябва да са се осъществили
следните материални предпоставки: 1/. деяние /действие или бездействие/; 2/противоправност на
деянието /несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/;
3/вреди /неблагоприятно засягане на неимуществената сфера на увредения – накърняване на
неговия телесен интегритет, респ. на неговото достойнство и чест, вкл. и неправомерно намесване
в неговата лична сфера/; 4/ причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
настъпилите неимуществени вреди; 5/ вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал.
2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6/ виновното лице да е причинило вредите при или по
повод на изпълнение на възложената работа.
Съгласно разясненията, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите
лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по
повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е
причинил тези вреди.
Доказателствената тежест за установяване наличието на предпоставките за уважаване на иска
е възложена на ищцата.
По претенцията на обезщетяване на неимуществени вреди:
В случая от твърденията в исковата молба, писмените доказателства, приложени към същата и
5
събраните в хода на делото доказателствени средства, вкл. СМЕ, изготвена от вещо лице
офталмолог не може да се приеме за медицински обосновано основното твърдение на ищцата, че
предвид заболяването на очите й, установено и с ЕР на ТЕЛК от 07.04.2022г като “дегенеративна
миопия“ и придружаващо заболяване „астигматизъм“, шрифтът на писмените й работи следва да
бъде над големина 12, за да не полага тя допълнителни усилия при писмени изпитвания по
предметите в училище след 7 клас, като не сочи за проблем при подготовката за училище,вкл.
четенето на учебници и други помагала със шрифт по.малък от 17.Такива препоръки към
училищните власти липсват в ЕР на ТЕЛК от 07.04.2022г., приложено по делото, като не е
представена и друга мед.документация.Ищцата също така не е била прегледана в хода на делото от
вещото лице, за да бъде установена такава необходимост по безспорен и категоричен начин.Този
извод не се променя и с оглед на сочените от ищцата гласни доказателства, чрез разпита на нейната
майка, св.Р. Д., която излага, че състоянието на зрението на Т. С. е тежко и се проследява редовно
от лекари, които да са преписали препоръки, даващи конкретика в тази насока.
Безспорно е също така, че ищцата не е била регистрирана по съответния ред като ученик със
специални образователни потребности /СОП/.
Майката на ищцата обаче е настоявала пред някои от учителите и директора на ответното
училище текстовете на писмените й работи да бъдат в уголемен шрифт над 12, още при
постъпването й в ГПЧЕ, без обосноваване, като молбата й не е била изпълнявана в пълен обем до
15.09.2022г., когато тя след като представила ЕР на ТЕЛК директорът на ответното училище е издал
нарочна заповед №6/15.09.2022г., с която всички учители, които преподават в 11 б клас, са
задължени да предоставят писмените работи на Т. С. с уголемен шрифт минимум 17 и по
възможност да я изпитват устно.Издаването на горната заповед е предшествано и от множество
жалби и сгинали, подавани от майката на ищцата до МОН, РУО и Омбудсмана, след като на
ученичката в края на десети клас е поставена оценка „ 4“ по БЕЛ.След издаването на заповедта
учителите са спазвали същата, като преимуществено писмените тестове по трите сочени в исковата
молба предмета, български език и литература, английски и немски език, давани на ищцата са били
със шрифт по-голяма от „12“. Липсват твърдения за настояване пред учителите и ръководството
на училището за уголемяване на шрифта при писмено изпитване от самата ученичка в хода на
учебни часове или извън тях.Няма оплакване от воденето на учебния процес и изпитването и по
време на онлайн обучението на учениците по време на ковид - пандемията.
При събраната доказателствена съвкупност останаха недоказани също така твърденията на
ищцата, че учителката по БЕЛ е заявила на майка й , че Т. не е с необходимия капацитет за това
училище и че следва да я премести в специализирано такова, както и че ищцата получава ниски
оценки заради жалбите, поради което трябва да внимава с подаването на подобни такива в
бъдеще.Не се установи също така по несъмнен и безспорен начин соченото като „недопустимо“
поведение на учителката по БЕЛ, С. П., в разговор с майкатата на ищцата да е заявила, че ако
ученичката не се справя има специализирани училища и че не е длъжна да се съобразява с нея. Не
се устяновява по несъмнен начин и последващото заявено в исковата молба изявление на същата
учителка в телфонен разговор с майката на ищцата, на конкретно посочената дата , 27.06.2022 г.,
по повод поставена на ученичката срочна оценка „4“по български език, да е заявила, че й е
„писнало“ да се занимава с нейното дете, че така се получава, когато се пускат жалби и това са
последствията от жалбите; Да е предупредила майката да внимава, тъй като ученичката има още
две години при нея и я посъветвала да я премести в друго училище „ако това не й изнася“. Да е
казала също така по отношение на ученичката, че „не е длъжна да се съобразява с нея като е
„кьорава“.
Вещото лице по съдебно психологическата експертиза е посочило наличието на негативни
изживявания у ищцата, но отново само по нейни твърдения, които изжгивявания няма данни да се
намерили отражение в обективната действителност и да показват истинско затваряне на ищцата, ,
отдръпване от околните и др., поради нейното очно заболяване и неглижирането му от страна на
учителите, посочени като деликвенти в исковата молба.
В този смисъл този съд намира, че ищцата Т. С. ,чиято е доказателствената тежест не доказа
по несъмнен и безспорен начин, при условията на пълно и главно доказване, че предвид
установеното й с ЕР на ТЕЛК от 07.04.22г. очно заболяване “дегенеративна миопия“ и
придружаващо такова „астигматизъм“, шрифтът на писмените й работи е следвало да бъде над
големина 12, за да не е необходимо тя да полага допълнителни усилия при писмени изпитвания по
предметите в училище, при която необходимост учителите в училището да са били длъжни да
6
подготвят за нея писмени тестове, класни работи, контролни и други с шрифт по-голям от 12, или
както майката на ученичката е изисквала шрифт с големина 17.При липсата на доказана такава
необходимост от медицинска гледна точка, няма как изобщо да бъде изисквано действие в този
смисъл от преподавателите в училището и съответно ангажирана тяхната отговорност за вреди,
причинени на ищцата от бездействието им, поради неоголемяване на шрифта на писмените работи
на Т. С. в определен период от време, преди или след издаването към 15.09.2022г. на нарочна
заповед на директора на училищетоза уголемяване на този шрифт.Такова действие според този съд
не е било дължимо, при липсата на доказана необходимост от същото, установена по надлежния
ред чрез медицинско изследване на ищцата и експертиза, въз основа на него, която да посочи
състоянието на нейното зрение, възможностите за коригиране на същото, съответно, препоръчани
от лекар и приложени от родителите и необходимостта от допълнителни мерки за нормално
протичане на учебния процес, вкл. и за уголемяване на шрифта на писмените работи на
ученичката.
Не се доказа по несъмнен и безспорен начин по делото от страна на носещата
доказателствената тежест ищца и изричането на обидните думи по нейн адрес от страна на
учителката по БЕЛ С.П. в разговори с нейната майка , че е „кьорава“, че трябва да си търси
специализирано училище за „недъгави деца”, че няма „капацитет” за училищетоа в което учи.
Няма и данни как тези разговори са били препредавани на ищцата, за да предизвикат у нея
негативни емоции.
По изложените съображения предявеният иск за присъждане на неимуществени вреди в
размер на 27 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан , без съдът да дължи
отговор на всички останали въпроси, свързани с обезпечителната отговорност на училището-
ответник по реда на чл.49 от ЗЗД във вр.с чл.45 от ЗЗД за противоправни действия и бездействия на
неговите трима учители, визирани в исковата молба, П. , И., В..
По отношение на претендираните имуществени вреди:
Този иск също остана недоказан по своето основание.
Установеното по делото заболяване на ищцата сколиоза, не може да бъде свързано с
противоправно поведение от страна на сочените в исковата молба трима учители при ответника,
тъй като не се доказа от нарочната експертиза ,че причина за това заболяване е неглижирането на
проблемите със зрението на ищцата от страна на нейните преподаватели.
Не се установи такава връзка и с заявеното с исковата молба кръвотечение от носа на ищцата,
което да сочи на налично основание за обезвреда, съответно за заплащане на сторените от ищцата
разноски за медицински прегледи и изделия в размер на 3 000 лв.Ето защо искът също следва да се
отхвърли.
Страните са сторили деловодни разноски в хода на делото.
При изхода от същото, тези сторени от ищцата общо в размер на 4 100лв. следва да останат в
нейна тежест, а същата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените от него разноски
общо в размер на 2 250 лв.
Водим от горните съображения и мотиви, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете, предявени от Т. Д. С. , ЕГН **********
от гр.*****на правно основание чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД против ПГПЧЕ“Екзарх Йосиф“
гр.Разград, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 27 000
лева от противоправни действия и бездействия на трима учители в същото училище,
преподаватели по български език , английски език и немски език, които да са причинили на ищцата
срам, чувство на малоценност и неувереност, напрежение и психически дискомфорту неудобство и
ограничаване на социалните контакти, както и за заплащане на сума в размер на 3000
лв.,претендирана като имуществени вреди, настъпили като резултат от противправното
бездействие на същите трима учители.
ОСЪЖДА Т. Д. С. да заплати на ПГПЧЕ“Екзарх Йосиф“ гр.Разград сумата 2 250 лв.,
7
представляваща сторени разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните
пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
8