Р Е Ш Е Н И Е
Номер 17 10.02.2023 година град Търговище
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд първи състав
На тридесет и първи януари 2023 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: С. ИВАНОВА
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 9 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
по чл. 268 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „АГРО
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД ЕИК *********, чрез управителя С. К. Х. против Решение №
283/30.12.2022 г. на директора на ТД на НАП-Варна, с което е оставена без
уважение жалбата на дружеството против действия на публичния
изпълнител – отказ за отмяна на наложената обезпечителна мярка – запор
върху банковите сметки на дружеството в частта за постъпилите суми от ДФЗ - Разплащателна
агенция, отпуснати по европейски програми с изх.№ С220025-178-0028308/12.12.2022 г.,
издадено от старши публичен изпълнител в отдел “Публични вземания”, дирекция “Събиране” при ТД на НАП – Варна, сектор “ОСПВ” – Търговище по Постановление за налагане на обезпечителни
мерки, по ИД № 25140000178/2014 г. при публичен изпълнител на ТД на НАП – Варна, с което е
наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкова
сметка ***, клон Търговище – изх.№220025-022-0067265/30.09.2022 г. Счита решението на директора на ТД на НАП - Варна за
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на закона и
необсъждане на събраните доказателства, като не са изложени фактическите
основания, въз основа на които публичният изпълнител е предприел действия.
Отделно счита, че няма данни дали и как е било изследвано имущественото
състояние на длъжника още към момента на издаването на ПНОМ - дали има налично
и секвестируемо имущество и/или такива доходи, което съставлява съществено
нарушение и на процедурата по установяване на необходимостта от налагането на
обезпечителната мярка. Изразява несъгласие с мотивите на ответника, за да не
уважи жалбата на дружеството против действията на публичния изпълнител, тъй
като е приел, че единствените основания за отмяна на наложения запор върху
банковите сметки на длъжника са посочени само в чл. 208 от ДОПК, както и че
само в разпоредбата на чл. 213 от ДОПК се съдържа регламентацията относно
несеквестируемостта на средствата на длъжника, която не включва средства,
получени от държавния бюджет, поради което субсидиите и помощите не се приемат
от НАП, като несеквестируеми средства. Сочи, че не става ясно и защо ответникът
е обсъдил единствено държавната помощ по схема за плащания „Помощи в подкрепа
на ликвидността за земеделските стопани за преодоляване на негативното
икономическо въздействие на руската агресия в Украйна“, след като възраженията
на дружеството са за запорираните средства по изплатени суми от Държавен фонд
„Земеделие“. За „Схема за единно плащане на площ“ за 2022 г. отделно счита, че
и тази констатация е неправилна, тъй като разпоредбата чл. 446а от ГПК определя
помощите и обезщетенията като несеквестируем доход и запорното съобщение не
може да породи действия по тях, освен за задължения за издръжка. По тези съображения
се иска отмяна на решението и потвърденото с него ПНОМ, както и присъждане на
направените
разноски.
Ответникът по жалбата –
директорът на ТД на НАП - Варна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и иска тя да
бъде отхвърлена. Твърди, че съответната
банка преценява дали процесните средства са несеквестируеми, поради което
правилно са били запорирани от публичния изпълнител. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна
страна
:
Жалбата е подадена
в срок, от надлежна страна, срещу годни за съдебно обжалване актове, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, тя е и основателна по следните съображения:
По делото не е имало спор по
фактите. От данните по административаната преписка се установява, че
дружеството - жалбоподател има непогасени публични задължения в размер на
75467.98 лв. - главница, 31851.43 лв. - лихва към 22.12.2022 г., установени с
акт за установяване на задължение, декларация от лицето и наказателни
постановления. Във връзка с събирането на
публичните задължения е образувано изпълнително дело ИД № 25140000178/2014 г. по което са наложени
принудителни обезпечителни мерки - запор на банковите сметки на длъжника. В отговор е получена информация вх.№
9916/07.10.2022 г. от банката, че няма наличност по посочената банкова сметка ***.
С възражение вх.№ 12320/07.12.2022 г. дружеството е посочило, че по сметката му
са постъпили суми - изплатени субсидии
от ДФ „Земеделие“, средства от ЕС, които не му се изплащат поради наложения
запор. Посочва, че сумите представляват субсидии и са несеквестируеми вземания.
С писмо изх.№ С220025-178-0028308/12.12.2022 г., получено на 14.12.2022 г.
публичният изпълнител отговаря, че възражението с неоснователно. Лицето е обжалвало отказа. Постановено е атакуваното
решение, с което жалбата е отхвърлена.
Съгласно чл. 208 от ДОПК основанията за
отмяна на наложения запор върху банковите сметки на длъжника са изчерпателно
изброени, а именно: след погасяване на задължението, както и в случаите по чл.
225, ал.2 от ДОПК, при съществена несъразмерност на наложената мярка с размера
на задължението. Никоя от посочените хипотези не е налице в конкретния случай
поради което публичният изпълнител правилно е отказал отмяна на наложеното
обезпечение. Не са налице обстоятелства относно приложението на чл. 199 от ДОПК, не са правени искания за замяна на обезпечение, както и представяне на
банкова гаранция.
Направените възражения за несеквестируемост на
сумите, постъпващи по банковата сметка на длъжника са неотносими към искането
за отмяна на наложените мерки, тъй като преценката за изпълнение на запора се
прави от банката при изпълнение на наложения запор на основание чл. 466 и сл.
от ГПК.
В приложеното
известие за доставяне липсва попълнена дата, на която е връчено Решението. На 13.01.2023
г. е обжалвано пред съда и предвид датата на постановяване на акта 30.12.2022г.
жалбата е депозирана в срока за обжалване.
Не е спорно по
делото, а това се установява и от приложените по делото доказателства, че
жалбоподателят е регистриран земеделски стопанин и е кандидатствал за финансово
подпомагане по ЗПЗП.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
С оспореното в
настоящото производство решение на директора на ТД на НАП-Варна е оставена
без уважение жалбата на дружеството
против действия
на публичния изпълнител – отказ за отмяна на наложената обезпечителна мярка – запор
върху банковите сметки на дружеството в частта за постъпилите суми от ДФЗ - Разплащателна
агенция, отпуснати по европейски програми с изх.№ С220025-178-0028308/12.12.2022 г.
Въз основа на
граматическото и систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 197 от ДОПК
следва извода, че предмет на съдебен контрол в настоящото производство са както
решението на директора на ТД на НАП – Варна, така и отказ по постъпило възражение №12320/07.12.2022
г.
И двата оспорени
акта са издадени от компетентните за това органи, в предвидената от закона
форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, но при
неправилно приложение на материалния закон.
Не е спорно,
че е наложен запор към 30.09.2022 г.
върху банкова сметка, *** “Земеделие”.
Прието е, че законът
предвижда пълна секвестируемост на имуществото на длъжника за погасяване на
публичните му задължения, като в чл. 213, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК са
регламентирани изключенията от този принцип. Несеквестируемостта е забрана за
кредитора да се удовлетворява от точно определени имуществени права и имущество
на длъжника. Тя е регламентирана с императивни правни норми, които се прилагат
служебно.
Несеквестируемото
имущество може да бъде несеквестируеми вещи и несеквестируеми вземания, като
предмет на настоящия спор са несеквестируемите вземания и вземанията, върху
които не се допуска принудително изпълнение, т.е. тези, за които е налице
забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Тя следва от непрехвърлимостта на
вземането или от изрични законови разпоредби.
Не се спори между
страните по делото, че жалбоподателят има качеството на земеделски производител
по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП, както и че принципно постъпващите по
банковата му сметка по смисъла на ПНОМ,
парични средства от ДФЗ представляват финансиране по СЕПП и са с произход от
Европейския фонд за гарантиране в земеделието (ЕФГЗ). Подпомагането на
земеделските производители е уредено в Закона за подпомагане на земеделските
производители. Според чл. 17а от с.з. средствата, отпуснати от европейските
фондове по схемите и мерките за подпомагане на ЗП, са публични финансови
средства, като на основание чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП дейността по управлението
и контрола по разходването им се извършва от ДФЗ - РА. Съгласно чл.3 от Регламент /ЕС/ №1306/2013г. с оглед на
постигането на предвидените в ДФЕС цели на ОСП, финансирането на различните
мерки, попадащи в тази политика, включително мерките за развитие на селските
райони, се извършва от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), като
Фондовете са включени в общия бюджет на Европейския съюз.
Средствата от тези фондове не са
част от държавния бюджет, както неоснователно твърди жалбоподателят. Предвид
изричните разпоредби на ЗПФ-чл.141, сметките за средствата от ЕС не се
включват в държавния бюджет, в общинските бюджети и в останалите бюджети, както
и в бюджетите на бюджетните организации- чл.6 ЗПФ.
Средствата от ЕС и свързаното с
тях национално съфинансиране се администрират и управляват от бюджетните
организации чрез сметки за тях, които са финансово-правна форма за
получаването, разпределянето и разходването им, съгласно чл.8 ал.1 и ал.2 ЗПФ.
Те не попадат и в обхвата на изключенията по чл.
213 от ДОПК. Независимо от това, процесните субсидии се подчиняват на същия
режим на несеквестируемост, което се извежда от актовете на приложимото
общностно право, които имат директен ефект и се ползват с предимство пред
националното законодателство.
Цялостната регламентация
на финансовите помощи от ЕС е подчинена на принципа за целево разходване на
средствата. Правото на финансова помощ от ЕС се предоставя с оглед на
качеството и личността на земеделския производител, когато са изпълнени
определени изисквания. Има предназначението да служи за реализиране целите и
политиките на ЕС. За съблюдаване на изпълнението им и за опазване финансовите
интереси на ЕС се осъществява мониторинг и оценка. Съобразно Регламент (ЕС) №
1360/2013 г. бенефициери на тези плащания в пълния им размер са регистрираните
земеделски производители. Целта на субсидирането е влагането на средствата в
осъществяваната от земеделските стопани дейност по схемите и мерките в рамките
на общата селскостопанска политика, а не покриване на други задължения на
бенефициерите, било то и публични. Регламентът предвижда, че плащанията следва
да се извършват навреме, за да могат да се използват от бенефициерите ефективно
по предназначение. Касае се за публично целево финансиране по смисъла на § 1,
т. 50 от ДР на ЗПЗП и единственият овластен да получи средствата в пълния им
размер е бенефициерът – земеделски производител. Следователно тези средства са
несеквестируеми и не могат да се използват за принудително погасяване на
публични и частни държавни вземания. Аргумент в подкрепа на този извод е и
разпоредбата на чл. 520, ал. 2 от ГПК, която не допуска изпълнение върху
средствата от ЕС и по други международни програми и договори на общините. По
аналогия следва да се приеме, че средствата от ЕС на земеделските стопани също
са несеквестируеми, след като имат един и същ целеви характер. Без правно
значение е обстоятелството, че дружеството разполага с възможността да поиска
замяна на обезпечителната мярка или разрешение част от постъпилите или
постъпващите суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни
плащания, защото това не променя извода, че запорираните средства са с
несеквестируем характер и не могат да бъдат обект на обезпечение.
Съгласно т.13 от ТР
№2/26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК несеквестируеми са вземанията на
длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по
напълно несквестируеми вземания или вземания по които не се допуска
принудително изпълнение. Когато по сметката на длъжника наред с постъпленията
от несеквестируеми вземания и вземания, по които не се допуска принудително
изпълнение постъпват и плащания по други секвестируеми вземания, изпълнението
върху наличността по такава сметка е недопустимо над общия размер на другите секвестируеми постъпления.
С оглед гореизложеното, съдът
намира, че жалбата е основателна. Обжалваното решение следва да се отмени, като
следва да се отмени и отказът за отмяна на наложената обезпечителна мярка – запор
върху банковите сметки на дружеството в частта за постъпилите суми от ДФЗ - Разплащателна
агенция, отпуснати по европейски програми с изх.№ С220025-178-0028308/12.12.2022 г. на наложената обезпечителна мярка в частта за постъпилите суми от
ДФЗ-Разплащателна агенция, отпуснати по европейски програми.
В този смисъл са и
решение № 143/25.10.2017 г. по гр.д. № 4666/2016 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о.,
решение № 71/30.05.2019 г. по адм.д. № 59/2019 г. по описа на
Административен съд - Габрово, решение от 23.04.2018 г. по адм. д. №
941/2017 г. по описа на Административен съд – Велико Търново; решение от
07.07.2020 г. по адм. д. № 266/2020 г. по описа на Административен съд – Велико
Търново, решение № 1144 от 03.07.2020 г. по ч. адм. д. № 615/2020 г. по описа
на Административен съд – Пловдив, решение № 107 от 08.07.2021 г. по адм. д. №
147/2021 г. по описа на Административен съд – Шумен, решение № 66 от 06.07.2021
г. по адм. дело № 99/2021 г. по описа на Административен съд – Видин, решение №
117 от 10.07.2020 г. по адм. дело № 92/2020 г. по описа на Административен съд
– Видин, решение от 15.12.2021 г. по адм. д. № 409/2021 г. по описа на
Административен съд - Добрич и
др.
С оглед на изхода
от спора и на основание чл. 161 от ДОПК на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени сторените разноски по делото в размер на 50 лева, съставляващи
платена държавна такса. На жалбоподателя се следват и разноски за адвокатско
възнаграждение, които са в размер от 500
лева и не са прекомерни по смисъла на чл. 8, ал. 3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това
положение общата дължима сума за разноски в полза на жалбоподателя възлиза на
550 лева, които следва да бъдат поети от бюджета на ответника.
Водим от горното,
както и на основание чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
283/30.12.2022 г. на директора на ТД на НАП-Варна, което е оставена без
уважение жалба „АГРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД
ЕИК *********, чрез управителя С. К. Х. против действия
на публичния изпълнител.
ОТМЕНЯ отказ за отмяна на наложена обезпечителна мярка –запор върху
банковите сметки на дружеството в частта
за постъпилите суми от ДФЗ-Разплащателна агенция, отпуснати по европейски
програми с изх.№ С220025-178-0028308/12.12.2022 г., издадено от старши публичен
изпълнител в отдел “Публични
вземания”, дирекция “Събиране” при ТД на НАП – Варна, сектор “ОСПВ” – Търговище, в частта относно наложения запор по банкова
сметка ***, клон Търговище, върху постъпилите
и постъпващите от ДФ “Земеделие” –
РА субсидии по банковата сметка на „АГРО
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД ЕИК *********, чрез управителя С. К. Х., за постъпилите суми от ДФЗ-Разплащателна
агенция, отпуснати по европейски програми.
ОСЪЖДА НАП – София
да заплати на „АГРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД ЕИК *********, чрез
управителя Сунай Кемалов Хасанов, сумата от 550 лева,
представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: