РЕШЕНИЕ
№ 1131
гр. Велико Търново, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20224110101153 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че на
22.06.2021г. е сключил с ответника договор за продажба, съгласно който е прехвърлил
правото на собственост спрямо недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *, а последният се задължил да заплатил цена в размер на 119306
лв., от която 107376 лв. при сключване на сделката и 11930 лв. – в едномесечен срок от
издаване на разрешение за ползване на сградата, в която се намира имотът. Изтъква се, че
удостоверението за въвеждане в експлоатация на сградата е издадено на 21.12.2021г. като
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати в срок частта от продажната цена в
размер на 6199,44 лв. Ищецът твърди, че за вземането е издадена заповед за изпълнение по
частно гражданско дело №277/2022г., по описа на Великотърновския районен съд, спрямо
която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК. Изтъква, че вземането е дължимо, поради
което отправя искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника, че дължи сумата по заповедта за изпълнение, както и за
присъждане на разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на предявения иск. Изтъква, че на 19.11.2019г. между страните е
сключен договор за строителство и продажба на процесния имот, съгласно който ищецът е
поел задължение да го въведе в експлоатация в срок до 30.06.2021г. Навежда доводи, че при
неизпълнение е уговорена неустойка, която за периода на забавата от 10.08.2021г. до
20.12.2021г. е в размер на 6156,17 лв. и е дължима от изпълнителя. С оглед на това прави и
1
възражение за прихващане на претендираното от ищеца вземане за част от продажната цена
с дължимата от него неустойка за неизпълнение. Твърди, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
е заплатил на ищеца разликата от 6156,17 лв. до 6199,44 лв. като отправя искане за
отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 200 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
С договор за строителство и продажба на недвижим имот от 19.11.2019г. ищецът поел
задължение да построи и да прехвърли на ответника апартамент, който към настоящия
момент представлява с*, а последният се задължил да плати цена, равняваща се на левовата
равностойност на 61000 евро. Изпълнителят се задължил до 30.03.2021г. да предаде имота
на възложителя с подписан акт образец 15, до 30.04.2021г. да сключи с него окончателен
договор за продажба и до 30.06.2021г. да го въведе в експлоатация с издадено удостоверение
от Общината. Цената следвало да се плати по банкова сметка на продавача на четири
вноски, три от които по 18300 евро, платими до 30.04.2021г. и една вноска в размер на 6100
евро, платима в срок от пет работни дни от уведомлението до купувача за издадено
удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация. При неизпълнение продължило над
40 календарни дни на задълженията на ищеца за изграждане и въвеждане в експлоатация на
имота, е уговорена неустойка за всеки ден забава в размер на 0,05 % от цената за първите 60
дни и в размер на 0,03 % от цената от 61-вия ден до изпълнение на задължението. Ищецът
забавил изграждането на имота, в резултат на което окончателният договор за прехвърляне
на правото на собственост е сключен с ответника на 22.06.2021г. В договора за продажба
продавачът признал, че е получил от купувача сумата от 107376 лв. от дължимата продажна
цена в размер 119306 лв. като страните постигнали съгласие разликата от 11930 лв. да се
плати в едномесечен срок от издаване на разрешение за ползване на сградата, в която се
намира жилището. Удостоверението по чл. 177, ал. 3 от ЗУТ за въвеждане в експлоатация на
сградата е издадено на 21.12.2021г., в резултат на което на 17.01.2022г. ответникът отправил
чрез ЧСИ изявление за прихващане до ищеца на задължението си от 11930 лв. с вземането
си за неустойка по чл. IV.3 от договора за строителство в размер на 6156,17 лв. за 132 дни
забава, а на 19.01.2022г. му платил 5730,56 лв. На 28.01.2021г. продавачът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение срещу купувача за заплащане на сумата от 6199,44 лв.,
представляваща част от продажната цена, във връзка с което е образувано частно
гражданско дело №277/2022г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил
искането като на 11.02.2022г. издал заповед за изпълнение, спрямо която на 25.03.2022г. е
подадено възражение от ответника като същият платил на ищеца 45 лв. за последната
вноска от продажната цена и на лихвата за забава.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Спорният въпрос по делото е дали претендираното вземане за последната погасителна
2
вноска от цената по договора за продажба в размер на 6199,44 лв. е погасена чрез
прихващане с вземане на ответника за неустойка по договора за строителство и чрез
плащане в хода на заповедното производство. Ищецът е допуснал забавено изпълнение на
задължението си да осигури в срок до 30.06.2021г. въвеждане в експлоатация на имота на
ответника като удостоверението за това е издадено на 21.12.2021г. Това е довело до
възникване на правото на възложителя да претендира от изпълнителя заплащане на
неустойка в размерите по чл. IV.3 от договора за строителство - 3579,17 лв. за 60 дни в
периода от 10.08.2021г. до 09.10.2021г. и 2577 лв. за 72 дни в периода от 10.10.2021г. до
20.12.2021г., или общо 6156,17 лв. От гореизложеното се достига до извода, че страните по
делото към 21.12.2021г. са разполагали с насрещни ликвидни и изискуеми вземания като са
възникнали предпоставки за извършване на прихващане. Вземането на ответника за
неустойка е определено по основание и размер в договора за строителство като
изискуемостта му е настъпила след изпадането на ищеца в забава след 30.06.2021г.
Изявлението за прихващане на ответника е достигнало до ищеца на 17.01.2022г. като на
21.12.2021г. е настъпило погасяване на установените по делото ликвидни и изискуеми
вземания на страните, на основание чл. 104 от ЗЗД, до размера на по-малкото от тях. В
резултат от прихващането, за ищеца е останало вземане спрямо ответника за цената по
продажбата в размер на 43,26 лв., което заедно с лихвата за забава от 0,68 лв. за периода от
28.01.2022г. до 25.03.2022г. е погасено от последния с плащане на сумата от 45 лв. в срока
по чл. 414, ал. 2 от ГПК. От гореизложеното се достига до извода, че възражението на
ответника за прихващане със сумата от 6156,17 лв. е основателно като остатъкът от
задължението за заплащане на цената на имота е погасен в хода на производството по
делото. При това положение претенцията на ищеца по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 200 от ЗЗД е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С извършеното от ответника в заповедното производство плащане на сумата от 43,94 лв.,
той е признал дължимостта й и е станал причина за завеждане на делото за тази част от
претендираното вземане, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да заплати
на ищеца съразмерно само разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение от
5,13 лв., направени по частно гражданско дело №277/2022г., по описа на Великотърновския
районен съд. С оглед изхода на делото ответникът не дължи разноски на ищеца за исковото
производство. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
разноските за адвокатско възнаграждение от 600 лв. в исковото производство както и
разноските за адвокатско възнаграждение от 595,73 лв., направени в заповедното
производство.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователен предявения от *, срещу М. С. Ц. с ЕГН: ********** *, иск по
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 200 от ЗЗД, относно установяване съществуването
3
на вземането от 6156,17 лв. /шест хиляди сто петдесет и шест лева и седемнадесет стотинки/
- главница, представляваща част от цена по Договор за продажба на недвижим имот от
22.06.2021г., *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение №134
от 11.02.2022г. по частно гражданско дело №277/2022г., по описа на Великотърновския
районен съд, като погасен чрез прихващане с насрещно вземане от 6156,17 лв. /шест хиляди
сто петдесет и шест лева и седемнадесет стотинки/ на М. С. Ц. с ЕГН: **********, дължимо
от *, за неустойка по чл. IV.3 от сключения между тях Договор за строителство и продажба
на недвижим имот от 19.11.2019г.
Отхвърля като неоснователен предявения от *, срещу М. С. Ц. с ЕГН: ********** *, иск по
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 200 от ЗЗД, относно установяване съществуването
на вземането в частта за разликата от 6156,17 лв. до 6199,44 лв., представляваща част от
цена по Договор за продажба на недвижим имот от 22.06.2021г., *, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 28.01.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, за което е издадена заповед за изпълнение №134 от 11.02.2022г. по частно
гражданско дело №277/2022г., по описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда М. С. Ц. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 5,13 лв. /пет лева и
тринадесет стотинки/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело
№277/2022г., по описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда *, да заплати на М. С. Ц. с ЕГН: ***********, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/,
представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 595,73 лв. /петстотин
деветдесет и пет лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща направени разноски по
частно гражданско дело №277/2022г., по описа на Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №277/2022г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4