Р Е Ш
Е Н И Е № 79
Гр. Кубрат,
26.06.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският
районен съд в публично заседание на двадесет и шести май, две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Албена Великова
при секретаря В.Д.като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 808 по описа на РСКт за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Образувано
по обективно съединени искове, предявени по реда на чл. 415 ГПК, с правно
основание чл.79 и сл. ЗЗД, във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът А.М.Ш., ЕГН ********** с адрес *** чрез пълномощник адв.М.Д.от АК-Разград твърди, че в изпълнение на Договор за наем на земеделска земя от 09.07.2018 г., сключен между него и ответника С.Х.Ш., в качеството й на
земеделски производител, е предоставил за временно и възмездно ползване поземлен имот – земеделска земя, съставляващ имот № 250008, находящ се в землището
на *** с площ 15.000 дка,
за стопанската 2018/2019 г. Ответникът като наемател се задължил да заплати наемна цена в размер на 70 лв. за декар след
прибиране на реколтата, но не по-късно от 01.10.2019 год. Поради това, че А.М.Ш. не е получил в договорения срок наемната цена
от наемателя, моли съда
да приеме за установено по
отношение на ответника, който е възразил по реда
на чл. 414 ГПК срещу издадената срещу него Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 412/07.11.2019
г. по ч. гр. д. № 710/2019
г. по описа на РС –
Кубрат, че той дължи на
ищеца претендираната сума: 1 050.00 лева – главница, ведно със законната лихва
считано от 05.11.2019 год. до окончателното
плащане, представляваща неизплатено задължение за плащане на договорена наемна цена за ползване
на собствен на ищеца поземлен
имот № 250008, находящ се в землището
на *** с площ 15.000 дка за стопанската 2018/2019 г., съгласно сключен между
страните на 09.07.2018 г. договор за наем,
както претендира и сторените разноски в заповедното и настоящото производство.
Ответникът С.Х.Ш., ЕГН ********** с
пост. адрес *** и наст. адрес
в ***, чрез процесуалния си представител а.П. *** депозира писмен отговор в срок, с който оспорва
изцяло предявените искове като неоснователни.
Твърди, че дължимата от него
наемна цена за ползването на
процесния поземлен имот е изплатена изцяло в брой пред
свидетели лично от С.Ш.. Поради това
моли съда да постанови решение,
с което да отхвърли предявените искове като неоснователни,
а при наличие на предпоставките по чл. 238,
ал. 2 от
ГПК моли за прекратяване на производството и обезсилване на издадената заповед
за изпълнение на парично задължение.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 ГПК
във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от
фактическа страна следното: Не е спорно между страните, а се установява и от
приложения към исковата молба Договор за наем на земеделска земя от 09.07. 2018
г., регистриран в ОСЗ – гр. Кубрат с вх. № 21427/30.07.2018 г., че на
посочената дата са постигнали съгласие ищецът да предостави на ответника за временно
и възмездно ползване – за срок от една стопанска година, от 01.10.2018 г. до
01.10.2019 год., и при цена 70.00 лева за декар, Поземлен имот № 250008,
находящ се в землището на ***, с площ 15.000 дка.
Съгласно т. II., 4.1 от договора, страните постигнали
съгласие наемното плащане за стопанската година да се извърши след прибиране на
реколтата, но не по-късно от 01.10., а ответникът поел задължение при забава в
плащането да плати неустойка в размер на законната лихва
върху размера на задължението за срока на забавянето.
Не
е спорно между страните и това, че в изпълнение на сключения между тях договор
за наем, наемодателят е предал на наемателя наетата земя в състояние, което отговаря
на договорното й ползване, т. е. че е изправна страна.
От
обясненията на ищеца се установява, че през 2018 г. е получил плащане на арендната
цена за стопанската 2017/2018 г., когато със сина си извеждали кравите на паша
и минали покрай имота на ответницата, последната заедно със свекърва си му
броили 1050 лв. за стопанската 2017/2018 г., когато наемател на земята му е бил
съпругът на С. Ш. – Т.А.Ш.. Последният е давал парите на ръка и винаги в края
на стопанската година, когато плащали и другите арендатори, а за стопанската
2018/2019 г. когато сключил договор с ответницата плащане не е получил.
С
оглед забраната, предвидена с разпоредбата на чл. 164, ал. 1 ГПК, съгласно
която свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася
за погасяване на установени с писмен акт
парични задължения (т.4) съдът изключва от доказателствения материал събраните
гласни доказателства, а именно показанията на разпитаните в качеството на
свидетели Т.А., Х.М.и М.М..
В
производството не се събраха писмени доказателства, които установяват, че
ответницата е платила договореното арендно плащане за стопанската 2018/2019 г.
в размер на 70.00 лева за декар или общо 1050 лв. в уговорения срок.
Със Заявление за издаване заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, образувано в ч. гр. д. № 710/2019 г.по описа на РС –
Кубрат ищецът в качеството на наемодател е заявил за плащане сумата 1050 лева
дължима арендна цена за стопанската 2018/2019 г. Със Заповед № 412/07.11.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съдът е разпоредил длъжникът С.Х.Ш., ЕГН ********** с пост. адрес
*** и наст. адрес в ***, да плати на ищеца –
заявител, сумата 1050 лева – главница, ведно със законната лихва считано от
05.11.2019 год. до окончателното плащане,
представляваща неизплатено задължение
за плащане на договорена наемна цена за ползване на собствен на ищеца
поземлен имот имот – нива, № 250008, находящ се в землището на ***, с площ 15.000
дка, за стопанската 2018/2019 г., на основание сключен между страните на
09.07.2018 г. договор за наем; 25.00 лева – държавна такса; и 350.00 лева –
адвокатски хонорар.
Във
връзка с постъпило от длъжника възражение в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК, съдът
е указал на заявителя възможността да предяви искова претенция за установяване
на вземането си по издадената заповед за изпълнение в едномесечен срок от
връчването на препис от разпореждането.
Въз
основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за
установено следното: Исковете са допустими, тъй като са подадени от надлежна
страна, имаща правен интерес от водене на настоящото производство, а ответникът
е пасивно легитимиран по тях.
Предявеният
от А.М.Ш. иск за установяване в отношенията между страните, че ответникът му
дължи сума в размер на 1 050.00 лева, дължима на основание сключен между
страните на 09.07.2018 г. договор за наем, представляваща наемна цена за
стопанската 2018/2019 година, е основателен и доказан.
Страните
по делото са обвързани от наемно правоотношение, възникнало на основание
договор от 09.07.2018 г. Наемната цена е уговорена в размера от 70 лв. на
декар, като страните са постигнали съгласие и относно срока на плащане. По
делото не се събраха доказателства ответникът да е изпълнил задълженията си в
договорения размер и срок, а разпоредбата на чл.232, ал.2 от ЗЗД сочи, че наемателят
е длъжен да плати уговорената наемна цена.
Недоказано
и неоснователно е възражението на ответницата, че е платила през 2018 г. лично и на ръка на наемодателя,
наемната цена за стопанската 2018/ 2019 г., тъй като не се представиха писмени
доказателства за това. Освен това, ако е било традиция в отношенията между
страните това плащане да се извършва авансово, няма логическо обяснение защо
това не е залегнало като клауза в договора.
Предвид изложеното и при липсата на главно и
пълно доказване на плащането от страна на ответницата съобразно разпределението
на доказателствената тежест, то искът за признаване вземането на ищеца в размер
на 1050 лв. е основателен и доказан.
Основателна и доказана е и акцесорната претенция
на ищеца за мораторна лихва върху дължимата главница за периода, считано от датата
на подаване на заявлението в съда до окончателното изпълнение, на основание чл.
86 от ЗЗД.
При
този изход на делото, ответницата дължи сторените от ищеца разноски в
настоящото и в заповедното производство. В настоящото се представят
доказателства за сторени такива в размер на 325.00 лева, от които 25.00 лева –
платена държавна такса и 300.00 лв. платено адвокатско възнаграждение, а по
заповедното в размер на 375.00 лева, от които 25.00 лева платена държавна такса
и 350.00 лева – адвокатско възнаграждение, или общо 700.00 лева за разноски.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Х.Ш., ЕГН ********** с пост. адрес *** и наст. адрес в ***, вземането на А.М.Ш., ЕГН ********** ***
за сумата 1 050.00 лева (хиляда
и петдесет лева, нула стот.) – представляваща дължима и неплатена договорена наемна цена за
ползване на имот № 250008, находящ се в землището на с. Савин, в м. „Датарла“,
с площ 15.000 дка, за стопанската 2018/2019 г., на основание сключен между
страните на 09.07.2018 г. договор за наем, ведно със законната лихва върху тази
сума считано от 05.11.2019 г. до окончателното плащане, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 412/07.11.2019 г. по ч. гр. дело № 710/2019 г. по описа на РС – Кубрат.
ОСЪЖДА С.Х.Ш., ЕГН ********** с пост. адрес *** и наст. адрес в *** да заплати на А.М.Ш., ЕГН ********** *** сумата
от 700.00 лева (седемстотин лева, нула
стот.) представляваща направени в настоящето и в заповедното производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
ОС – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на
препис.
Председател: /П/ Ал. Великова