№ 1519
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514332 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв ГПК.
С решение № 20098690 от 19.04.2021 г. по гр.5141 по описа за 2020 г. на
СРС, 170-ти състав се: ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 5141/2020 г.
по описа на Софийски районен съд, в частта по иска на И.Д.Х. срещу
Министерство на вътрешните работи; ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И.Д.Х.
срещу А. на МВР, с правно основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР за сумата от 4320,
00 лв., представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за храна в
размер на по 120, 00 лв. на месец, за период от 01.02.2017 г. до 01.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба в съда – 31.01.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
В тежест на ищеца/в полза на ответника са присъдени разноските по
делото.
Постъпила е въззивна жалба от И.Д.Х. /ищец в производството пред
СРС/.
Решението се обжалва в частта в която претенцията на ищеца с правно
1
основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР е отхвърлена като неоснователна.
Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на така
постановеното решение. Сочи, че безплатната храна или левовата й
равностойност представляват социална придобивка за служителите.
Правоотношението на ищеца било изменено по силата на закона поради което
не можело едностранно да се изменят елементи от съществуващата правна
връзка чрез отнемане на вече придобити права. Сочи, че изводите на съда, че
няма пропуск в издадената от министъра заповед с която се определя
размерът на левовата равностойност на безплатната храна са неправилни. При
формирането на служебните задължения на всички държавни служители в
МВР, които били постъпили след 01.02.2017 г. не били включени парите за
храна. Това се потвърждавало и от съдебната практика на СРС и СГС.
Ежемесечно ищецът губел по 12 лв., тъй като му се удържал данък върху тези
пари. Сочи, че решението било и необосновано, тъй като не били обсъдени
всички доводи и възражения.
В хода по същество сочи, че държавните служители по чл.142, ал.1,т.2
ЗМВР не били изключени от приложното поле на специалния закон – МВР.
По арг. от чл.181 ЗМВР следвал извода, че безплатна храна или левовата й
равностойност се следват на всички служители на МВР. В процесния период
действала Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г. за условията и реда за
осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на МВР.
Макар в чл.1 от същата наредба да било посочено, че тя касае само
служителите по чл.142, ал.1,т.1 и 3 от ЗМВР и тези по пар.86 от ПЗР на ЗИД
на ЗМВР, това не изключвало автоматично и третата категория служители –
тези по чл.142, ал.1,т.2 ЗМВР какъвто бил ищеца. Счита, че чл.181 ЗМВР не
делегирал правомощието на министъра на вътрешните работи да определя
кои служители ще получават безплатна храна или нейната левова
варностойност. Това било така, защото в ЗМВР това вече било сторено-
всички служители на МВР, без разграничителен критерий. Ако се приемело
стеснително тълкуване, то само една от трите категории служители щяла да
бъде лишена от допълнителна социална грижа, което щяло да постави тези
служители в по-неблагоприятно положение; това било проява на
дискриминационно третиране.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това
2
постановено друго с което претенцията на ищеца да бъде уважена в пълен
размер. Претендира разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред СРС- А.
на МВР в който се излага становище за нейната недопустимост, а по
същество – за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така
постановеното от СРС, решение. Правоотношението на ищеца не било
изменено по начина, посочен от него. Въззивникът бил назначен на основание
чл.9 от ЗДСл със заповед № 8121К-1237/02.02.2017 г. и пар.69, в сила от
01.02.2017 г., ал.1 ПЗР на ЗИДЗМВР, обн.ДВ, бр.81 от 14.10.2016 г. Съгласно
пар.69 служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за
които се прилага пар.86 от ЗИДЗМВР, ДВ, бр.14 от 2015 г. и които към датата
на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с
висше образование и притежаващи висше образование, какъвто бил
настоящия случай, се преобразували в служебни правоотношения по ЗДСЛ,
считано от датата на влизане в сила на този закон. Алинея 3 сочела, че
служителите по ал.1 се назначават на длъжности, определени за заемане по
ЗДСЛ и с щата на съответната структура, т.е. преобразуването не било
автоматично както сочел ищеца, а се предшествало от заповед за назначаване
и встъпване в новата длъжност. Следвало да се има предвид, че назначаването
не било на същата длъжност, а на нова такава. Без значение било дали старата
и новата длъжност са с едно и също наименование. Служителят можел да
встъпи, а и можел да се откаже. При това положение законодателят изрично в
пар.69, ал.1 ПЗР на ЗИДЗМВР , ДВ, бр.81 от 14.10.2016 г. бил посочил кои
права, придобити при заемането на предходната длъжност, се запазват. Без
значение бил факта, че до назначаването на ищеца със заповед № 8121К-
1237/02.02.2017 г. същият бил имал статут по пар.86 от ПЗР, т.е. служебно
правоотношение по чл.142, ал.1,т.1 , респ.ал.3, т.1 от ЗМВР. От новото
назначение ищецът бил със статут по чл.142, ал.1,т.2 ЗМВР- по ЗДСл., който
статут вече не се определял от пар.86 от ПЗР на ЗИДЗМВР, ДВ, бр.14 от 2015
г., а от приложимите норми на ЗДСл. Такава била и препратката на чл.142,
ал.4 ЗМВР, действаща към датата на подаване на исковата молба. Затова
неправилен бил довода на въззивника за приложението на чл.181 ЗМВР. В
пар. 69, ал.6 от ПЗР на ЗИДЗМВР, Дв, бр.81 от 14.10.2016 г. изрично било
посочено, че левовата равностойност на храната по чл.181, ал.1 ЗМВР е
включена в индивидуалната основна заплата на служителите. В противен
3
случай както правилно бил отбелязал СРС, щяло да се получи двойно
плащане. Неоснователен бил и довода на въззивника, че осигуряването на
безплатна храна и левовата й равностойност е част от социалното осигуряване
на служителите на МВР. Не била налице правна пречка за изменение на
компонента на индивидуалната заплата по пар.69, ал.4 от ПЗР на ЗИДЗМВР,
представляващ безплатна храна и левовата й равностойност. Липсвало
законово задължение за индексация от страна на министъра. Твърдението, че
удържането на данък върху тази компонентна ощетява ищеца почивало на
неправилно схващане. Доводът, че на държавните служители, които са
постъпили на работа след 01.02.2017 г. не се включват пари за храна бил
недоказан. Несъществувала и константна съдебна практика в сочения от
въззивника смисъл. Цитираната такава не касаела идентичен случай. Не
претендира разноски в срок.
По допустимостта на жалбата:
За обжалваното решение въззивника е бил уведомен на 19.05.2021 г.
Въззивната жалба е подадена на 27.05.2021 г., поради което съдът
намира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК. От значение дали
въззивната жалба е в срок е кога е бил уведомен въззивникът, а не
въззиваемия.
Тъй като въззивникът е ищец в производството пред СРС и
предявените искове не са били уважени, то за последния е налице правен
интерес от обжалване.
Следователно, въззивната жалба е допустима.
По основателността на жалбата:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
безспорно между страните е, а и от представената Заповед на МВР № 8121К-
1237/02.02.2017 г. се установявало, че от 01.02.2017 г. до настощия момент
ищецът е полагал труд като „Помощник Ректор“ на А. на МВР.
4
За процесния период била в сила Заповед с номер 8121з – 58 от
09.01.2017 г. на МВР, от която се установявало, че министърът на вътрешните
работи е определил на служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗМВР
и по пар. 86 ПЗР ЗИДЗМВР да се изплаща левова равностойност на храната в
размер на 120, 00 лв. месечно. Със Заповед номер 8121з – 44/16.01.2018 г.
била определена левова равностойност на храната в размер на 120, 00 лв.
месечно за служители на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 3 ЗМВР.
Единственият спорен въпрос по делото бил дължи ли се на ищеца
сумата от 120, 00 лв. на месец за храна, въпреки, че неговата длъжност, в
качеството му на държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, е изключена
от действащите в процесния период Заповеди на министъра на МВР в този
смисъл.
За да отговори на този въпрос, СРС е посочил, че задължението за
заплащане на храна на служителите на МВР е уредено в чл. 181 ЗМВР. В ал. 1
било посочено, че на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й
равностойност. Посочено било още, че размерът на сумите, условията и редът
за предоставянето им се определя ежегодно със Заповед на министъра на
вътрешните работи. Що е то служител на МВР било посочено в чл. 142
ЗМВР. Служители на МВР били: 1)държавни служители - полицейски органи
и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2) държавни
служители; 3). лица, работещи по трудово правоотношение. В ал. 4 от чл. 142
ЗМВР било уредено, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се
урежда със Закона за държавния служител и с чл. 56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл.
156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 190, ал. 2, чл. 191 и
233 от този закон. Т. е. и за тях следвало да се дължи левовата равностойност
за храна, доколкото чл. 181, ал. 3 посочвал, че на служителите по чл. 142, ал. 1
и 3, които извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда,
за което се полага безплатна храна, се осигурява левовата равностойност. От
така изложеното съдът е достигнал до извода, че за всеки един служител на
МВР се дължи безплатна храна или се осигурява левовата й равностойност. В
действителност в издадените Заповед с номер 8121з – 58 от 09.01.2017 г.,
Заповед номер 8121з – 44/16.01.2018 г. на министъра на МВР не било
посочено, че на лицата по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР следва да се изплаща
левова равностойност на храна от 120, 00 лв. Съдът е приел, че при
издаването на заповедите не е нарушена законовата разпоредба, която дава
5
възможност и служителите по реда на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР да получават
такава парична добавка към своята заплата, доколкото за тях се прилагал
освен Закона за държавния служител и чл. 181, ал. 3 ЗМВР. Това било така,
тъй като в пар. 69 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗМВР
било посочено, че при назначаването на служителите по ал. 1 се определя
индивидуална основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на
влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на Закона за
Министерството на вътрешните работи и включващо заплата за длъжност,
допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и
левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбата била
в сила от 01.02.2017 г., който момент предхождал периода на исковата
претенция. Следователно, ако съдът приемел, че въпреки изложеното се
дължи отделно от това и месечно заплащане на сумата от по 120, 00 лв. за
храна, щял да постави служителите по реда на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР в
ситуация, при която получават средства за безплатна храна два пъти. За
сметка на това останалите служители в МВР ще получават средства за
безплатна храна само веднъж. Това неравнопоставено състояние не можело и
не трябвало да бъде допускано. Както било вече посочено, не бил налице
пропуск в издадените от министъра Заповеди, с които се определя размерът
на заплащането за храна на служителите в МВР, тъй като средствата за храна
били включени към основното трудово възнаграждение на служителите по
реда на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Предвид това исковете се явявали
неоснователни и като такива са отхвърлени изцяло.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Ищецът претендира заплащане на левовата равностойност на
неосигурена храна за периода 01.02.2017 г.- 31.01.2020 г. за който период се
твърди, че бил лишен от такава храна независимо, че бил в служебно
правоотношение с ответника.
Съгласно чл. 181. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) ЗМВР на
служителите на МВР се осигурява храна или левовата ѝ равностойност.
Съгласно Глава седма от ЗМВР СЛУЖИТЕЛИ НА МВР, Раздел I Статут
на служителите на МВР, чл. 142. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от
01.04.2015 г.) (1) служителите на МВР са:
6
1. държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението;
2. държавни служители;
3. лица, работещи по трудово правоотношение.
(2) Статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда с този закон.
(3) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Със статут по ал. 1,
т. 1 са и държавните служители във:
1. А.та на МВР, които осъществяват преподавателска дейност за
професионална подготовка на полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението;
2. дирекция "Инспекторат", които пряко осъществяват контрол върху
дейността на служителите от МВР;
3. Института по психология на МВР, които изготвят психологичен анализ на
оперативно-интересни лица и провеждат криминалнопсихологични
изследвания по досъдебни производства и във връзка с оперативно-
издирвателната дейност на МВР.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Статутът
на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за
държавния служител.
Видно от представената по делото заповед № 8121К-1237 от 02.02.2017
г. ищецът е назначен за държавен служител на длъжност помощник-ректор
на А.та на МВР /л.6 по делото пред СРС/.
СРС се е позовал на редакцията на чл.142, ал.4 /предишна ал.3 / ЗМВР,
съгласно която „статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда
със Закона за държавния служител и с чл. 56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4,
чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 190, ал. 2, чл. 191 и 233 от
този закон“. Тази редакция, обаче, е в сила от 02.10.2020 г., т.е. не е
действащо право за процесния период, чийто краен срок е 01.02.2020 г.
Наред с това съгласно чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ,
бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) ЗМВР основни структури на МВР
са:
…
8. А.та на МВР;
7
…
От друга страна изключването на статута на държавните служители по
чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР от приложното му поле, в който смисъл е тезата на
въззиваемия /ответник пред СРС/ би противоречало на основните принципи
на управление на държавната служба в МВР, посочени в чл.141 ЗМВР. Както
вече посочихме, съгласно чл.181 ЗМВР на служителите на МВР се осигурява
храна или левовата й равностойност. Изключение по други признаци от
състава на служителите няма, от което следва, че ЗМВР се прилага спрямо
всички служители на МВР независимо дали статутът им се урежда само от
ЗМВР или и от ЗДСл.
Действително съгласно § 69. (В сила от 01.02.2017 г.) (1) от
ПЗРЗИДЗМВР /в сила от 01.02.2017 г./ служебните правоотношения на
държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от Закона за
изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи
(ДВ, бр. 14 от 2015 г.) и които към датата на влизане в сила на този закон
заемат длъжности за държавни служители с висше образование и
притежаващи висше образование, с изключение на тези от Медицинския
институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т.
1, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния
служител, считано от датата на влизане в сила на този закон.
При назначаването на служителите по ал. 1 се определя индивидуална
основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила
на този закон възнаграждение, определено по реда на Закона за
Министерството на вътрешните работи и включващо заплата за длъжност,
допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и
левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР /ал.6 от същия
параграф/.
Това е още едни правен аргумент в подкрепа на тезата, че на ищеца се
следва левовата равностойност на неосигурената храна по чл.181, ал.1 ЗМВР.
Ответникът не оспорва, че не е заплатил на ищеца левовата
равностойност на неосигурената храна по чл.181, ал.1 ЗМВР. Видно от
доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение № 187570 от 31.08.2020
г./л.47 по делото пред СРС/ това обстоятелство е обявено за безспорно.
8
По делото не са представени фишовете за заплати на ищеца от които да
е видно, че ответника е изпълнил задължението си да включи като
компонент в индивидуалната основна заплата на ищеца левовата
равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, както изисква ал.6 от §
69 от ПЗРЗИДЗМВР /в сила от 01.02.2017 г./. Това е само едно твърдение.
Видно от доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение № 187570 от
31.08.2020 г./л.46 по делото пред СРС/ съдът е указал на ответника, че носи
тежестта за доказване на релевираните в отговора възражения, т.е. вкл. и това,
че левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, е включена като
компонент в индивидуална основна заплата на ищеца.
С оглед на горното, неправилен се явява извода на СРС, че ако уважим
ищцовата претенция, то щяло да се достигне до „двойно плащане“.
При това положение ищцовата претенция за заплащане на левовата
равностойност на неосигурената храна по чл.181, ал.1 ЗМВР е основателна.
Следва да отбележим и, че ЗМВР не делегира права на министъра на
вътрешните работи да определя кои лица следва да получават храна или
паричната й равностойност, а единствено възлага с подзаконов нормативен
акт да се определят условията и редът за предоставяне на сумите и
доволствията по чл.181, ал.1-3 /сега ал.4 на чл.181 ЗМВР/ ЗМВР. В този
смисъл за определяне кои лица имат право на безплатна храна или левовата й
равностойност съдът следва да се съобрази единствено и само със ЗМВР.
Доколкото претенцията се оспорва само по основание, не и по размер,
както и при съобразяване с представените по делото заповеди на министъра
на вътрешните работи, съответно с № № 812/3-58 от 09.01.2017 г., № 812/3-
44/16.01.2018 г., № 812/3-1716 от 28.12.2018 г., че ежемесечно се полага
сумата в размер на 120 лв., то исковата претенция е основателна и по
размер, т.е. за сумата от 4 320 лв.
Главницата се претендира ведно със законната лихва, считано от
исковата молба – 31.01.2020 г. до окончателното изплащане поради което
такава следва да бъде присъдена.
Налага се извод, че първоинстанционното решение е неправилно в
частта в която е отхвърлена ищцовата претенция по чл.181, ал.1 ЗМВР и
като такова ще следва да бъде отменено. Вместо това ще бъде
постановено друго с което претенцията като основателна ще бъде
9
уважена.
/В частта в която производството по иска по чл.181, ал.1 ЗМВР е
прекратено срещу ответника МВР, решението като необжалвано е влязло
в сила/.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора на ищеца разноски се следват. Претендира се
адв. възнаграждение в размер на 600 лв.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Видно от пълномощното на л.54 по делото пред СРС сумата в размер на
600 лв. представлява адв.възнаграждение за двамата процесуални
представители на ищеца – адв.Р. и адв.Б.. При съобразяване с разпоредбата на
чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца се следват разноски за адв.възнаграждение за
един адвокат, т.е. в размер на 300 лв. поради което му се присъжда.
На ответника разноски не се следват. Затова и обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта в която в полза на ответника
са били присъдени разноски.
Пред въззивната инстанция:
При това положение на въззивника разноски се следват. При прилагане
на правилото на чл.78, ал.1 ГПК, в полза на въззивника се присъжда
адв.възнаграждение в размер на 225 лв..
Въззиваемата страна претендира разноски, но такива с оглед изхода на
спора не й се присъждат.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20098690 от 19.04.2021 г. по гр.5141 по описа за 2020
г. на СРС, 170-ти състав в частта в която се: ОТХВЪРЛЯ предявения иск от
И.Д.Х. срещу А. на МВР, с правно основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР за сумата от
4320, 00 лв., представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за храна в
10
размер на по 120, 00 лв. на месец, за период от 01.02.2017 г. до 01.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба в съда – 31.01.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и в частта за разноските.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. на МВР, гр.София, бул.******* да заплати на И.Д.Х.,
ЕГН **********, гр.София, ж.к.“******* съдебен адрес: гр.София,
бул.“******* адв. Р. и адв.Б., на основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР сумата от
4320, 00 лв., представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за храна в
размер на по 120, 00 лв. на месец, за период от 01.02.2017 г. до 01.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба в съда – 31.01.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА А. на МВР, гр.София, бул.******* да заплати на И.Д.Х.,
ЕГН **********, гр.София, ж.к.“******* съдебен адрес: гр.София,
бул.“******* адв. Р. и адв.Б., сумата в размер на 300 лв.- разноски пред
първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА А. на МВР, гр.София, бул.******* да заплати на И.Д.Х.,
ЕГН **********, гр.София, ж.к.“******* съдебен адрес: гр.София,
бул.“******* адв. Р. и адв.Б., сумата в размер на 225 лв.- разноски пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва, арг. от
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12