Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Добрич, 28.05.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесета и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: Детелина
Михова
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 868/2020 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Добричкият районен съд с решение
№ 273/01.03.2019 г. по гр. дело № 782/2018 г. е осъдил Община град Д.,
с адрес ул. „***" №***, представлявана от Кмета Й. Й., да заплати на В.А.В.
ЕГН:**********,***, както следва: сумата от 436,24 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди в резултат на трудова злополука на 09.08.2017г./претърпени загуби за
закупуване на медикаменти и лекарства,
заплащане на болничен престой и периодични прегледи/; сумата от 30 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания, проблеми със
съня, отчаяние и депресия, трайно
намалена фина моторика, хватателната способност и чувствителност на лява ръка/, в резултат на
трудова злополука на 09.08.2017г., ведно с обезщетение за забавено плащане на
горната сума в размер на законната лихва върху нея за периода от 09.08.2017г.
до окончателното и плащане, като ДРС е отхвърлил иска по чл. 200 КТ във вр. с
чл. 52 ЗЗД за сумата над 30 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв.,
като неоснователен.
Със същото
решение Община град Д. е осъдена да заплати на Адвокатско дружество «Я. и с.»
със седалище и адрес на управление гр.Д., бул. «***», №***, ет.***, фис ***, с
ЕИК ***, сумата от 1479,20лв. адвокатско възнаграждение за предоставена в полза
на ищеца В.А.В. ЕГН:********** безплатна адвокатска помощ по исковото
производство по гр. дело № 782/2018г. по описа на Д. районен съд, на осн. чл.
38, ал.1, т.2 ЗА. Ищецът В.А.В. ЕГН:**********,*** е осъден да заплати на Община
град Д. сумата от 810 лева юрисконсултско възнаграждение.
Община гр. Д. е осъдена да заплати по сметка за държавни такси на
Добрички районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 1 250 лева за
държавни такси по предявените искове.
Така постановеното решение е
обезсилено от Добричкия окръжен съд с решение № 173/05.07.2019 г. по в. гр.
дело № 301/2019 г. Делото е върнато на
първоинстанционния съд за извършване на посочените от въззивния съд
съдопроизводствени действия – даване на указания на ищеца за наличието на
нередовност на исковата молба, изразяваща се в предявяване на исковете срещу
ненадлежен ответник, и посочване на начина за отстраняването й, чрез насочване
на исковата претенция срещу работодателя на ищеца – ДХД (Дирекция „Х. д.”)
Социални услуги – „Д. за с. х.” към Община гр. Д., разполагаща със специална
работодателска работоспособност по см. на § 1, т. 1 от ДР на КТ.
С определение № 217/24.03.2020 г. по гр. дело №
3866/2019 г. ВКС на Р. Б., ІІІ г.о., не е допуснал касационно обжалване на
посоченото по-горе въззивно решение.
Производството по гр.
дело № 868/2020 г. по описа на Д. районен съд е образувано по искова молба на В.А.В.
с ЕГН ********** ***, чрез упълномощения адвокат В.З. ***, с която срещу Дирекция „Х. д., социални услуги”, предоставяща услугата –
„Д. за с. х.” към Община гр. Д., с административен адрес: гр. Д., ул. „***“ № ***,
представлявана от директора Д. Р. Б., са предявени искове за заплащане на
сумите от: 50 000 лв. /петдесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания в резултат на претърпяна трудова злополука на
09.08.2017 г., призната за такава с Разпореждане № 29/24.08.2017 г. от НОИ ТП.
Д. на осн. чл 60 от КСО, на осн. чл. 200 от КТ, ведно съе законна лихва върху
главницата, считано от 09.08.2017 г. до окончателното й изплащане; 436,24 лв. /четиристотин тридесет и
шест лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди в резултат на претърпяна трудова злополука на 09.08.2017 г.,
призната за такава с Разпореждане № 29/24.08.2017 г. от НОИ ТП Д. на осн. чл 60
от КСО, на осн. чл. 200 от КТ.
Според изложените в исковата
молба твърдения, поддържани в съдебно заседание чрез упълномощения адвокат,
между страните е било налице безсрочно трудово правоотношение, по силата на
което В.А.В. е заемал
длъжността „шофьор” в ДХД
(Д. „Х. д.”) Социални услуги – „Д. за с. х.” към Община гр. Д.
На 01 август
2017 г. след двумесечен отпуск В.А.В. се явил на работа в Дома за стари хора
/ДСХ/. По време на неговото отсъствие работодателят е извършил ремонт на
медицинските кабинети, а ремонтните дейности в Дома все още
не били приключили. Предвид обстоятелството, че
управлявания от ищеца автомобил бил на ремонт директорът на ДСХ дал указания на
В. да помага на параджиите /работниците, поддържащи парната инсталация на Дома/, като част
от задълженията му се изразявали в извършване на дребни ремонти и поправки -
смяна на брави, крушки, ремонт на тоалетните казанчета, боядисване и освежаване
на мебелите и т.н.
На 09 август 2017г. в изпълнение указанията на директора около 10,00
часа В. започнал да боядисва стар медицински шкаф - бял със стъклена витрина,
като по стъклената витрина липсвал силикон, като стъклото било закрепено
единствено с две тънки метални пластинки към шкафа. В. поставил шкафа върху
стар бял чаршаф близо до асансьора, за да не изцапа пода с блажна боя, като до
шкафа ищецът поставил стар пожълтял кантар, който също му било поръчано да
боядиса.
След като приключил с боядисването на шкафа, като при това завъртял леко
шкафа, за да започне с боядисването на кантара, шкафът се наклонил към земята,
където В. бил клекнал на коляно и стъклото от шкафа полетяло към главата му.
Инстинктивно В. вдигнал лявата си ръка, за да се предпази, поради което
стъклото разрязало ръката му в областта на китката. Ръката на пострадалия
буквално виснала, започнала да хвърчи кръв навсякъде. Част от персонала се
притекъл на помощ. Свидетел на злополуката станала и фелдшерската г-жа С. И.,
която стегнала ръката на В.В. с турникет и веднага го откарала с личния си
автомобил в спешно отделение при МБАЛ - гр. Д.
Непосредствено след инцидента В.В. бил приет по спешност в „Ортопедично
отделение“ при „Многопрофилна болница за активно лечение гр. Д." АД,
където след продължителни опити да бъде спрян обилният кръвоизлив, около 11,30
часа пострадалият е приведен в операция. Състоянието на В. наложило едноседмичен болничен престой, след
което на 15 август 2017 г., същият е изписан за амбулаторно лечение.
Впоследствие на 04.12.2017 г. В.В. е постъпил за лечение в Отделение по
ортопедия и травматология при МБАЛ „М. дом-В.“ ЕООД с оток и силни болки в лява
предмишница, с тежка флексионна контрактура на II, III, IV и V пръсти на лява
ръка (състояние в което ставите на пръстите са трайно сгънати и е невъзможно
изпъването на засегнатите пръсти) и хипестезия на длан и пръсти на лявата ръка
(състояние на намалена или липсваща способност за усещане на допир или натиск
върху кожата). На 05.12.2017 г. пострадалият е подложен отново на оперативна
интервенция - миотенопластика за стабилизиране травмите на мускулите и
сухожилията на ниво предмишница в ляво, изразяваща се в присаждане на мускули и
сухожилия. На 07.12.2017г. пострадалият е изписан от болничното заведение.
Вследствие на трудовата злополука от 09.08.2017 г. до датата на
депозиране на исковата молба, В.В. бил в отпуск по болест, поради временна
неработоспособност, като за този период на същия е изплатено обезщетение от
Националният осигурителен институт.
Съгласно Експертно решение № 0480/026 от 13.02.2018г. В.А.В. е със 72 %
трайно намалена работоспособност. Според указанията на лекарската комисия, В.
не може да работа като шофьор и следва да бъде трудоустроен без тежък физически
труд и натоварване на горни крайници. Вследствие на травмата от трудовата злополука ищецът твърди, че е
търпял, а и понастоящем търпи болки и страдания. Поради спецификата на
увреждането същият е лишен от възможността да упражнява професията „шофьор“.
От датата на
злополуката до настоящия момент ищецът търпял ежедневни болки и страдания с
висок интензитет. Същият бил в невъзможност да си служи с лявата ръка, която
след инцидента е загубила основната си функция - хватателната. Състоянието на
лявата ръка създавало изключителни неудобства на ищеца, тъй като затруднявало
способността му да се грижи сам за всички свои ежедневни нужди от битов
характер. Наложил се ежедневен прием на лекарства и посещаване на
рехабилитация. Болките в лявата ръка пораждали у ищеца необходимост от
ежедневна употреба на силни болкоуспокоителни. Травматичните увреждания,
стресът от преживяното и трудностите, които
търпял и търпи ищецът, дали
негативно отражение на душевно му
състояние. Наред с болките и страдания, В. имал проблеми със съня,
изпаднал в отчаяние и депресия, изпитвал
трайно чувство на безизходица и отчаяние, с оглед критериите за справедливост, обезщетение
за причинените му неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. Отделно от
това ищецът претендира и обезщетение за претърпените от него имуществени вреди
в размер на 436,24 лв.
Във връзка с настъпилата трудова злополука работодателят Община град
Добрич е подал пред НОИ декларация Вх. *-***., като в резултат на извършеното
разследване е издадено Разпореждане № 29/24.08.2017 г. на ТП – Д. на НОИ, с
което на основание чл.60, ал.1 от КСО, злополуката, която ищецът претърпял била призната за трудова по чл.55,
ал. 1 от КСО.
След
справка с книжата се установява, че в срока и по реда на чл. 131 от ГПК
ответникът е представил отговор на исковата молба, според който
предявените искове са изцяло неоснователни и недоказани, и като такива следва
да бъдат отхвърлени. Дирекция „Х. д.” при
Община гр. Д., чрез упълномощения адвокат Н.К. ***, отрича изложените в
исковата молба твърдения, като се сочи, че единствената причина за настъпване
на вредоносния резултат е било поведението на ищеца. В условията на
евентуалност предявените искове се оспорват по размер.
Според ответника на ищеца не са били давани
указания за боядисва „стар пожълтял кантар“, който е поставил
непосредствено до медицинския шкаф, като работата била предприета по инициатива
на ищеца.
В. временно е понижил вниманието си при извършване на
санитарно-домакинските дейности. Това понижаване на вниманието, пренебрегването
на обемът и теглото на медицинския шкаф и кантара, както и това, че не е взет
предвид факта, че шкафът е бил поставен върху „стар бял чаршаф", е
допринесло до предприемане на действия от страна на В., довели до счупване на
стъкло от витрината, поради което е налице съпричиняване в резултат на груба небрежност у ищеца. Ответникът оспорва наличието
на причинно-следствена връзка между трудовата злополука и настъпилите вредни
последици.
На следващо място се сочи, че ищецът не е положил дължимата грижа за
възстановяването си, като същият е пренебрегнал и не се е възползвал от предложената му рехабилитация от директора на
ДСХ, която е можела да се провежда на работното му място.
През целия период, когато В. бил във временна неработоспособност, му е
било изплащано обезщетение от НОИ за трудова злополука, което е около 90% от
месечната заплата, която преди инцидента получавал.
Ответникът оспорва размера на вредите, които са причинени на ищеца в
подкрепа на това се сочи, ищецът е забелязан многократно да управлява личният
си автомобил, което опровергавало твърденията му относно тежката увреда. Настоява
се, че размерът на претендираните вреди е прекомерно завишен и несъответстващ
на претърпените вреди.
Ответната страна уточнява, че според тях ищецът е съпричинил травмата
тъй като неправилно постъпил, когато
работил по изделията, не с
нужното внимание и адекватна преценка. Неправилно вещите били поставени върху
чаршаф и предвид килограмите на пострадалия и необходимите движения по клякане
се стигнало до приплъзване и нарушение на баланса.
Ищецът оспорва направеното от
страна на ответника възражение с правно осн. чл. 201 КТ, а именно за
съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат. Излагат се
правни доводи, че за съпричиняване на вредоносен резултат може да се претендира от ответника само и
единствено, ако той докаже, че е спазил своите задължения по Закона за
безопасни и здравословни условия на труд, а именно: да има начален периодичен
или извънреден инструктаж при положение, че на ищеца е било възложено да върши
допълнителна работа, която не е неговата основна.
Добричкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 10.11.1995 г. между Регионален
център за социални грижи – гр. Д., от една страна като работодател, и В.А.В.,
от друга като работник, е сключен трудов договор, по силата на който ищецът е
заемал длъжността „шофьор“, с място на работа: Дом за стари хора – кв. ***, гр.
Д.. На 21.05.2001 година между него и
Общинската служба по социално подпомагане, град Добрич е сключен трудов договор
за същата длъжност – шофьор, отново в Дом за стари хора, като заведение от
структурата на ОбС „СП“, в което се предоставят социални услуги на територията
на общината по смисъла на член 9, ал. 3 от ЗСП. По делото е представено
Допълнително споразумение към трудов договор от 01.04.2010 г., подписано между
Общинска служба за социални услуги – Д., Дом за стари хора, и В.А.В.. По силата
на Допълнително
споразумение №1/06.03.2018г. към Трудов договор № 9/21.05.2001 г., подписано
между Община гр. Д. – Дирекция „Х. д.“ „Дом за стари хора“, и В.А.В., ищецът е
преназначен от длъжността „Шофьор“ на длъжността „Портиер“.
Съгласно
длъжностна характеристика за длъжността „шофьор”, връчена на работника, в т.V,
съдържаща преките му задължения, е вписано, че работникът изпълнява и други,
конкретно възложени задачи/снабдяване с лекарства, материали за сградата и
други/.
По делото
е приложено представеното от ответника извлечение от книга за инструктаж на
работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна
охрана целогодишен инструктаж за 2017 година. Липсват данни относно
съдържанието и целта на инструктажа, както и липсва подпис на ищеца.
На 14.08.2017 г. пред ТП на НОИ е
депозирана Декларация за трудова злополука. Според същата на 09.08.2017 г. в 10,05
ч. в „Дом за стари хора“ с В.А.В. е станала следната трудова злополука –
премествайки медицински кантар, лицето В.В. бута медицински шкаф с цел да си
осигури по-добър достъп до кантара, последва отваряне вратичката на шкафа,
стъклото се чупи и падайки порязва лявата му ръка в областта на китката и
дланта.
На
основание на посочената декларация Териториалното поделение на Националния
осигурителен институт – гр. Д. е постановило разпореждане № 29/24.08.2017 г.,
според която на основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване,
декларираната на 14.08.2017 г. злополука, станала с В.А.В. на 09.08.2017 г.
Според изложените в разпореждането мотиви е приета за трудова злополука по
смисъла чл. 55, ал. 1 от КСО. Това решение е взето предвид внезапното увреждане
здравето на пострадалия, изразяващо се в порезно увреждане на лява китка и длан, настъпило по време на извършената работа и е
в пряка връзка с действията, чрез които тя се изпълнява. Увреждането се
получило вследствие на отварянето на
стъклена вратичка, чийто стъкло се чупи по време на работния процес.
Липсват данни по делото така
постановеното разпореждане да е обжалвано от заинтересованите лица – осигурен и
осигурител, в законоустановения срок пред директора на ТП на НОИ – гр. Д.,
поради което следва да се приеме, че същото е влязло в законна сила.
От
приетия като доказателство по делото Протокол №1/14.08.2017г. за резултатите от
извършеното разследване на злополука, станала на 09.08.2017г. на НОИ ТП- Д., се
установява, че към момента на инцидента В. е работил по конкретно възложена му
задача, като премествайки медицински кантар, ищецът бутнал медицински шкаф с
цел да си осигури по-добър достъп до кантара. Последвало отваряне на вратичката
на шкафа, а стъклото се счупило и падайки порязало лявата ръка на пострадалия в
областта на китката и дланта. В точка VІІІ от протокола, озаглавена „Анализ
причините за възникване на злополуката” е вписано: „Намаляване на вниманието
при извършване на санитарно – домакински дейности”. Към преписката по
установяване на трудовата злополука са приложени обясненията на С. Т. И. – медицински
фелдшер и на самия ищец. С. Т. сочи в обясненията си пред административния
орган, че санитарката помолила В.В. да премести медицинския кантар. Той вдигнал
кантара и го изнесъл в коридора. След около 5 минути И. чула шум от счупени
стъкла, а В. дошъл до кабинета на медицинския кабинет, стискайки китката си.
В
обясненията си В. сочи, че му възложили да боядиса медицинския шкаф.
Санитарката го помолила да премести кантара на мястото му. Тогава В. го взел и
решил да го боядиса, тъй като приключил със шкафа и му останала боя. Поставил
кантара до медицинския шкаф на земята. Тъй като шкафа му пречел, бутнал го, но
тогава шкафа се наклонил и се отворила вратата му. Стъклото се отделило и
политнало към ищеца. Тъй като се предпазил с лявата си ръка, стъклото се
счупило и срязало лявата предмишница.
Приети по
делото са и медицински документи във връзка със здравословното състояние на
ищеца непосредствено след случилата се трудова злополука и развилата се в
последствие терапия, както и съдебно-медицинска експертиза, която като
компетентно изготвена настоящия съдебен състав кредитира изцяло. От същата се
установява, че порезното нараняване в областта на лявата гривнена става може да
се осъществи по начина, твърдян от ищеца. При първичния преглед и по време на
операцията по спешност са установени множество увреждания на сгъвачите на
пръстите на лява ръка, стволови увреди на нерви
и кръвоносни съдове. Установените увреди могат да бъдат получени при
посоченото порезно нараняване. Проведено е оперативно лечение по спешност. Под
обща анестезия е извършено възстановяване на сгъвачите на пръстите, нервните
структури и кръвоносните съдове. Провеждано е оперативно лечение през
м.декември 2017г. в МБАЛ *** В., като е извършена тенолиза /освобождаване от
сраствания/ в областта на сгъвачите на втори до пети пръсти.
Към
медицинската документация е приложено експертно решение на ТЕЛК № *** от
13.02.2018 г., с което на ищеца е определна 72% трайна намалена
работоспособност за срок от една година.
По делото
е представена справка на ТП на НОИ Д., видно от което на ищеца са изплатени
обезщетения за временна загуба на трудоспособност, вследствие на трудова
злополука за периода от м. август 2017 г. – м. февруари 2018 г., в общ размер
на 3 482,72 лв.
По искане на страните и предвид
представената медицинска документация и други писмени доказателства: Епикриза с ИЗ
№311042/2017 г.; Епикриза с ИЗ
№3372/2017 г.; Амбулаторен лист №000124/05.09.2017 г.; Болничен лист №
Е20171085627; Болничен лист № Е20171244365; Болничен лист № Е20171697475;
Болничен лист № Е20171697676; Болничен лист № Е20176505051; Експертно решение № 0480/026 от 13.02.2018 г.Рецепта - 3 броя;
Протокол от ЕМГ изследване; Медицинско направление;
Амбулаторен лист № 4615/15.11.2017 г.;
Касов бон № *** г.; Фактура № **** г., ведно с касов бон; Касов бон № *** г.; Касов бон № *** г.; Касов бон № *** г.; Касов бон № ***
г.; Касов бон № *** г.; Касов бон № *** г.;
Касов бон № *** г.; Касов бон № *** г.; Касов бон № *** г.; Касов бон № ***
г.; Касов бон № *** г.; Касов бон № *** г.; Фактура № ***/*** г., ведно с касов
бон; Касов бон № ***/*** г.; Касов бон № *** г.; Касов бон № *** г.; Касов бон
№ *** г., по делото е
допусната и назначена комплексна съдебно-медицинска експертиза, със задачи:
1. Какъв е механизма на получаване
на телесните увреждания?
2. Какви са травматичните
увреждания? Има ли причинно-следствена връзка между уврежданията и настъпилата
трудова злополука?
3. Провеждано ли е оперативно
лечение на пострадалия В.А.В. по време на престоя му в „МБАЛ-Д.“ АД и ако „да“,
какво конкретно?
4. Провеждано ли е оперативно
лечение на пострадалия В.А.В. по време на престоя му в МБАЛ „Майчин дом – В.“
АД и ако „да“, какво конкретно?
5. Колко време продължава обичайно
възстановителният процес при такъв вид увреждания?
6. Налице ли е към момента пълно
излекуване на ищеца и какво е неговото състояние понастоящем?
7. Настъпили ли са някакви
усложнения, вследствие на претърпените травми и в какво се изразяват те?
8. Дали извършените от ищеца
разходи, за които са представени като доказателства с настоящата искова молба
касови бонове и фактури, са в причинна връзка с травмите, получени при
процесната трудова злополука? Били ли са те необходими за лечебния и
възстановителен процес на ищеца? Счетоводните документи приложени към исковата
молба свързани ли са със закупени лекарства за нуждите на ищеца по повод на
конкретната травма, кои от тях са били необходими, в случай, че не всички са
свързани и относими към лечението на ищеца?
9. Към момента на прегледа ищеца
може ли да ползва лявата си ръка?
10. Дали от приложената медицинска документация
може да се предположи, че втората операция е последица от първата? Каква е
причината за втората операция – рутинна или естествена последица или нещо недовършено
от първата или недостатъчно качествено, което наложило втората операция ?
По така поставените въпроси
назначените за вещи лица проф. д-р С.К., д.м.н., ръководител на клиниката по
Неврохирургия при МБАЛ „С. А.“ – гр. В., и д-р Р.Б.М. – ортопед - травматолог, управител
на М. ц. „С.. А.“ – гр. В., дават следното заключение:
Механизмът на нараняването на
ищеца е с остър предмет, който прорязва сухожилия и периферни нерви в областта
на лявата длан. В резултат на нараняването ищеца е получил голяма порезна рана
по дланната повърхност на лява китка с прерязване на срединния нерв/нервус
медианус/ и лакътния нерв/нервус улнарис/, лакетната артерия и сгъвачите на
2,3,4 и 5 пръст на лява ръка. Има причинно-следствена връзка на получените
травматични увреждания с настъпилата трудова злополука.
В МБАЛ “Д.“ по спешност е
проведено оперативно лечение, изразяващо се в почистване на раната и зашиване
на увредените нерви и сухожилия. Артерията е лигирана. Поради развили се
сраствания между увредените сухожилия и околните тъкани е в МБАЛ „М. д. – В.“ е
направена ревизия на мястото на увреждането и сухожилията са освободени от
срастванията.Поради скъсяване на хода им е направена пластика и удължаването
им. Това е честа рутинна операция при този вид увреждания. Увредените сухожилия
за 25 дни срастват здраво и това позволява да се свали обездвижването и се започне внимателно раздвижване и
възстановяване на обема на движение. Този процес трае около 3 месеца. Понякога
поради развила се инфекция се получават сраствания, които възпрепятстват
пълното възстановяване.
Ищецът не е напълно възстановен,
има ограничени на движенията в ставите на лява ръка. Настъпили са ограничения
на движение на ставите на пръстите на засегнатата ръка, затрудняващи функцията
ѝ – непълен и затруднен върхов захват
с показалеца, невъзможен такъв с 3,4 и пети пръсти и непълен юмручен захват. Маже да си
помага с лявата ръка. Маже да хваща груби предмети с палеца и показалеца като
ги гледа, поради загуба на фината сетивност но пръстите.
Извършените от ищеца разходи, за
които са показани касови бонове и фактури са в причинна връзка с травмите
получени след трудовата злополука.те са били необходими за
лечебно-възстановителния процес в различните лечебни заведения. Закупувани са
медицински консумативи, които са били нужни за лечението, с изключение на №№
8,12,18,21 и 24 от таблицата. Втората операция е била необходима поради
развилите се сраствания на сухожилията и като последица от силно ограничените
движения в ставите на лявата ръка. Много често се налага да се извършва
реоперация при нараняване на много сухожилия на едно място. Това е рутинна
операция и не е последица от нещо недовършено или зле направено при първата
операция. Няма изтърван сухожилен шев.
По
делото е приобщено и заключението на в.л. Б.Г., клиничен психолог, според което
данните от изследването показват, че освидетелстваният се преживява като човек,
който е имал психологична травма, свързана със загуба на функциите на лява
ръка. Данните за темпераментови
особености по типа сангвиник. Този тип биват описвани от другите като
весели, с подвижен ум и проявяват голям интерес към нови идеи, искрени и
оптимистични, непостоянни. Сангвиникът често получава покани, а компанията му е
висока ценена, защото винаги създава около себе си ведро настроение.
По делото е изслушано и прието и експертното заключение на Р.Р.,
експерт в сектор „НТЛ“ при ОД на МВР гр. Д. Вещото лице докладва, че изследваните
подписи в графа „Служител“ по втори трудов договор № 2488 от 01.06.2018 г. са
поставени от В.А.В.. Изследвания
подпис в графа „Подпис на работника или служителя“ в „Длъжностната
характеристика на длъжността общ работник-ресторант“ е положен от В.А.В..
По
искане на страните по делото са събрани и гласни доказателства, като са
разпитани водените от ищеца свидетели Р. Д. И., първи братовчед на В.В., и В. М.
И., роднина по сватовство на ищеца /съпруга на първия свидетел/, както и тези,
посочени от ответника: А. И. П., директор на „Д. за с. хора“, С. Т. И.,
медицински фелдшер в „Дом за стари хора“ и В. Н. Р., медицинска сестра в в същия дом.
Първият
от тях сочи, че е узнал за злополуката от майката на пострадалия, негова леля,
през лятото на 2017 г. Тя му разказала, че по време на редовен работен ден му е
поставена задача да боядиса шкаф с остъклена вратичка. В процеса на работа тя
се отваря, стъклото се чупи и порязва лявата длан и китка на В. И. споделя, че
посещават братовчед му след излизането му от Отделение по анестезия, реанимация
и интензивно лечение. Гледката е неприятна и оставила в него трайни впечатления
– силно отточен и син на цвят крайник. Според свидетеля В. е отпаднал духом,
песимистично настроен и изпитвал силни болки. След изписването му И. посещавал
роднината си като се опитвал да му вдъхва кураж, че ще се оправи. След време
претърпява втора операция в гр. В., като резултатите са подобрена моторика, но
до ден днешен безчувствена, изтръпнала ръка, без усет за топло, студено и
убождане, с периодично появяващи се болки, ръка която не може да използва
пълноценно. Свидетелят споделя, че посещава
и поддържа връзка редовно с пострадалия и му помага с каквото може, тъй
като живее сам с майка си. И. съобщава ,че не знае точно кога, но братовчед му
се е върнал на работа в „Дом за стари хора“, като сега заема длъжност охранител
– регулира пропускателния режим в дома. Според него не е работил на друго
място. По отношение на съпругата и сина, свидетелят не е информиран с точност,
но казва, че жена му, която работи в Испания се връща от време на време, а
синът му също не е до баща си постоянно – бил студент, после прекъснал.
При разпита на В. М. И., съпруга
на първия свидетел съобщава, се установява, че инцидентът се е случил месец
август 2017 г. като за същия е разбрала от майката на пострадалия. В. се наранил
от паднало стъкло, което разрязало ръката му, по време на работа. Свидетелката
разказва, че посетили В. веднага в болницата, но не ги пуснали, т.к. бил
настанен в Отделение по реанимация. След излизането му на четвъртия ден го
посетили в болничната му стая – изглеждал унил, защото знаел, че положението с
ръката му не е добро. Тя изглеждала „страшно“ и много го боляла.
След
завръщането на В. в къщи възстановяването вървяло бавно, ноктите му били
пробити от интервенциите, а ръката посиняла, без чувствителност, оттекла. В.
бил много отчаян, затруднявал се в ежедневните си дейности. Относно самия
инцидент В. споделил на свидетелката, че е паднало стъкло от шкаф, който боядисва. Наредили са му да върши
и такава работа, но самият шкаф нямал устойчивост и когато се навел, шкафът се
наклонил.
А. П. сочи, че не е присъствала лично на инцидента. След като чула шум
от фоайето излязла от кабинета си и видяла падналия шкаф и кантара на пода на
разстояние около половин метър от шкафа. Според свидетелката разказва, че В.В. бил
прикрепен към параджиите като им помага в някой от дейностите, за които не се
изисква никаква квалификация, също така му било възлагано и да помага на
санитарите.
Същата разказва, че предходния ден преди инцидента по същия начин се
боядисали другите два шкафа отново върху стар чаршаф и нищо не се случило. Обичайна практика била при
боядисване да се постели стар чаршаф с оглед предпазване на настилката в
помещението от изцапване. Свидетелката изрично забранила на работниците, който
не са параджии, но извършват обща работа да се качват на стол, на стълба, или
да се занимават с осветление.
На следващия ден след инцидента П. заедно със старшата медицинска
сестра посетили ищеца в болницата, като разговаряли с него за инцидента. През
м. март 2018 г. В. се завърнал на работа като заел длъжността „портиер“, тъй
като според решението на ТЕЛК няма възможност да работи като „шофьор“. Според
свидетелката не се наблюдава промяна в поведението на ищеца след процесния
инцидент.
П. заявява пред съда, че не е извършван извънреден инструктаж спрямо
ищеца за дейностите, които следва да извършва, докато управлявания от него
автомобил – линейка е на ремонт и тече обществена поръчка за закупуването на
нов такъв.
Втората свидетелка на ответника разказва, че санитарката на ДСХ помолила
В. да премести кантар на старото място, тъй като бил много тежък. Той
действително го изнесъл и след около 2-3 минути се чул трясък от счупено
стъкло. С. И. няма впечатления от мястото на инцидента. Помогнала на ищеца да
спре кръвотечението и го транспортирала до Спешна помощ. На втория, третия ден
звъннала на В.В. за да се поинтересува за състоянието му. Той й обяснил, че е
добре, но много го боли ръката.
В. Р. сочи, че след като В. тръгнал за спешна помощ, свидетелката
успяла да огледа мястото на инцидента. Видяла един паднал шкаф и един кантар за
теглене на телесно тегло разположен до шкафа. Кантарът бил сравнително близо до
шкафа. Докато ищеца бил в болнични, свидетелката няколкократно му звъняла, но
той не си вдигал телефона. Едва през месец декември се свързала с него по
повод. Ищеца споделил на свидетелката, че възстановяването върви бавно. През
февруари месец 2018г. Русенова видяла, че ищеца да шофира личния си автомобил.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Легалното
определение на понятието „трудова
злополука” се съдържа в чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване. Трудовата злополука е всяко внезапно увреждане на здравето,
станало по време, във връзка или по повод на изпълняваната работа, а и при
изпълнението на всяка друга работа, извършвана в интерес на предприятието,
когато е причинила неработоспособност или смърт.
За да
се счете за трудова една злополука, която от своя страна да доведе до
задължение за изплащане на обезщетение при трудова злополука, трябва да са
налице всички белези на трудовата злополука:
- Необходимо
е внезапно увреждане на здравето, което е причинено от машини,
съоръжения, инструменти и пр., с които борави работникът / служителят при
изпълнението на трудовата си функция или което е станало през време на
осъществяването на трудовата дейност внезапно и рязко, а не е резултат от
продължително въздействие.
- Причинно-следствена връзка
с изпълняваната работа, което означава, увреждането да е настъпило през
време, във връзка, по повод на изпълняваната работа. Тази връзка с
изпълняваната работа трябва да е налице, понеже тя ще определи
професионалния характер на внезапното увреждане на работника/служителя.
- Неблагоприятен
резултат – придобита неработоспособност (временна или трайна) или
смърт на работника/служителя.
- Причинна връзка между
увреждането и неблагоприятния резултат.
Съгласно чл. 55,
ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, не е налице трудова злополука, когато
пострадалият умишлено е увредил здравето си, в които случай не се дължи и
изплащане на обезщетение при трудова злополука.
Установяването
на трудовата злополука и признаването й за такава става от длъжностните лица
към териториалното поделение на Държавното обществено осигуряване в рамките на
което е станала трудовата злополука с нарочен акт- разпореждане, за
признаването на злополуката за трудова.
След
признаването от оторизираните органи на злополуката за трудова, възниква задължението
на работодателя за изплащане на обезщетение при трудова злополука по чл. 200,
ал. 1 от Кодекса на труда.
Предявеният иск намира правното
си основание от разпоредбата на чл. 200 от КТ. Същият е допустим, тъй като към
датата на злополуката ищецът е работник на ответника, поради което исковата
претенция е насочена срещу надлежен ответник и до надлежния съд.
Злополуката е декларирана от Община
гр. Д. като трудова и е квалифицирана като трудова злополука по чл. 55, ал. 1
от КСО с влязло в сила разпореждане на длъжностното лице при ТП на НОИ – гр. Д.
Според чл. 200 от КТ за вреди от
трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност над 50 на сто или смърт на
работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това,
дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването
им. Според ал. 3 на същата норма работодателят дължи обезщетение за разликата
между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата
полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване, а ал. 4
гласи, че дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените
суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
След като по надлежния ред претърпяната
от В.А.В. злополука е определена като трудова, то за работодателя е възникнало
задължението да обезщети пострадалия си работник/служител за претърпените от
него имуществени и неимуществени вреди, на основание чл. 200 от КТ. Трудова
злополука, според чл. 55 от КСО се явява всяко внезапно увреждане на здравето,
станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа. В случая е
налице внезапно увреждане, което е станало през работното време, както правилно
е отразено и в акта за трудовата злополука. Следователно, безспорно е
възникването на предвиденото в чл. 200 от КТ задължение за възстановяване на
вредите, породени от настъпването на професионалния риск – трудова злополука.
Въпросът относно наличието в
процесния случай на трудова злополука, настъпила на 09.08.2017 г. по време на
изпълнение на задълженията от страна на ищеца, поставени му от прекия му
ръководител, е разрешен с издаването на разпореждане № 29 от 24.08.2017 г. от
ТП на НОИ – гр. Д.
Разпореждането
на органа по чл. 60, ал.1 КСО, в качеството му на индивидуален административен
акт и на официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в
частност – за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, представлява
елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и
от който зависи съществуването на правото на обезщетение.
Установява
се и наличието на причинени вследствие трудовата злополука имуществени и
неимуществени вреди, претърпени от В.В.. Ищецът безспорно е преживял значителни
болки вследствие продължителните медицински интервенции, както и вследствие
извършените след това медицински манипулации, в това число и оперативна
интервенция. Неимуществени вреди е претърпял ищецът и от затрудняването на
движението на крайника, в професионален, общочовешки и битов аспект.
Прерязването на сухожилия на лявата ръка е довело до трайно затрудняване на
движенията на дланта за срок от около една година, а и към момента нейните
пълни функции са значително занижени. На ищеца е причинена психическа и
емоционална травма.
Не може
да бъде отречена причинно-следствената връзка между претърпените болки и
страдания на ищеца и настъпилата трудова злополука, довела до трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник, разстройство на здравето и причиняване на
страдание.
Не се
спори по делото, че в деня на инцидента ищецът не е изпълнявал типичните си
трудови задължения, тъй като управляваният от него автомобил – линейка, е бил
на ремонт, но по силата на нарочно нареждане от работодателя е извършвал
дейности по поддръжката, освежаването и боядисването на шкафове. Установено е,
че по своя инициатива В. решил да боядиса медицинския кантар, но това му действие
съвпада с указанията на директора на дома, че трябва да участва в цялостните
дейности по освежаване на дома и не противоречи на изричната и забрана да не
участва в дейности по ел. системата и свързани с качване на стълба. Освен това,
разпоредбата на чл.200 от КТ на труда сочи, че работодателят отговаря и когато
трудовата злополука е причинена по повод изпълнението на каквато и да е работа,
извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, какъвто е настоящия
случай.
Отговорността на работодателя за
заплащане на обезщетение в полза на увредения в резултат на трудова злополука
свой работник/служител е безвиновна.
Същата е породена от неизпълнение от него страна на задължението му по чл. 275,
ал. 1 от КТ – да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че
всяка опасност за живота и здравето на работника или служителя да бъде
предотвратена.
Не се спори по делото, че в
резултат на трудовата злополука е изпитвал болки и страдания по време и
непосредствено след злополуката. Получените увреждания са наложили описаните в
исковата молба са наложили извършване на описаните в исковата молба хирургически
интервенции и продължителен оздравителен процес, през което време ищецът също е
търпял болки и страдания. Физическата травма е причинила и психическа травма на
ищеца – вещото лице Б.Г. е категорична, че ищецът се преживява като човек,
който е имал психологична травма, свързана със загуба на функциите на едната
ръка.
По отношение размера на дължимото
обезщетение за причинените на ищеца В.А.В. неимуществени вреди – в резултат на
претърпяното от трудовата злополука увреждане на здравето му, същото съгласно
чл. 52 от ЗЗД следва да се определи по справедливост.
Отговорността
по чл. 200 от КТ е обективна,
като изрично се предвижда обезщетяване както на имуществените, така и на
неимуществените вреди. Съгласно препращащата норма на чл. 212 от КТ правилата за
деликтната отговорност чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД намират
приложение и при отговорността по чл. 200 от КТ при
определяне на обезщетението за неимуществените вреди, а относно имуществените
вреди – доколкото не е налице специална уредба. Както при трудова
злополука,така и при наличие на професионално заболяване на обезщетяване
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Отговорността по чл. 200 от КТ е
съпоставима с отговорността при непозволено увреждане предвид своя обем и
приложимия принцип на пълно обезщетяване, а също и поради това, че увреждането
на здравето в резултат на трудова злополука или професионално заболяване не е
позволено от закона, но водеща особеност в правната характеристика на
отговорността на работодателя е обусловеността от възлагането на риска без
връзка с виновно поведение на лица, за които отговаря работодателя. Водещите
съображения на законодателя са за пълнота при защитата на пострадалия работник
или служител. Тази особеност намира израз в обема на отговорността по чл. 200 от КТ, в отклонение от
общите правила в ЗЗД при обезщетяване на вреди от деликт, или договор. Кодексът
на труда въвежда особени правила относно предпоставките за отговорност, освобождаването
от нея и особени правила, засягащи причинния процес. Съгласно чл. 201, ал. 1,
ал. 2 от КТ приносът на увредения не е основание за изключване на
отговорността, а намаляване на обезщетението се допуска само при груба
небрежност на пострадалия. Съгласно чл. 200, ал. 3 от КТ, дължи се
разликата между причинената вреда и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване. Така законът възлага на предприятието професионалните
рискове в размера, който не е поет от общественото осигуряване - Решение №74/05.07.2019 по дело №2813/2018 на ВКС,
ГК, III г.о.
Обезщетението по чл. 200 от КТ
има за цел да репарира, в относително пълен обем, болките и страданията,
неудобствата и пр. нематериални последици, възникнали от претърпяната трудова
злополука. Вредата, изразяваща се във външна промяна чрез смущение, накърняване
и унищожаване на благата на човека /имущество, права и законни интереси,
телесна цялост и неприкосновеност, здраве, душевност и психично състояние/,
подлежи на репариране само, ако е в причина връзка с виновното и противоправно
поведение на деликвента. Съобразно общите правила за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския процес /чл. 154 от ГПК/ всяка от
страните следва да докаже онези факти и обстоятелства, от които извлича изгодни
за себе си правни последици. При искът за обезщетение за непозволено увреждане
в тежест на ищеца е да проведе пълното и пряко доказване на всички обективни
елементи от фактическия състав на деликта. Когато ищецът установи
обстоятелствата, на които основава своя иск, т.е. установи причината връзка
между поведението на причинителя на вредата и настъпването на вредоносния
резултат и поведението на последния, с това се изчерпва и неговото задължение
за доказване на иска. С оглед на установения характер на увреждането, а именно:
травматично увреждане на мениска на дясното коляно, ищецът е изживял физически
болки и страдания първоначално още в момента на самото увреждане, както и
впоследствие – в тази насока е както представената медицинска документация,
така и заключението на вещите лица проф. д-р С.К. и д-р Р.Б.М., което не е
оспорено от страните и като обективно и компетентно е приобщено към
доказателствения материал по делото.
Според експертното заключение В.В. не е напълно възстановен, тъй
като има ограничени на движенията в ставите на лява ръка. Двамата лекари са
категорични, че са настъпили ограничения на движение на ставите на пръстите на
засегнатата ръка, затрудняващи функцията ѝ – непълен и затруднен върхов
захват с показалеца, невъзможен такъв с
3,4 и пети пръсти и непълен юмручен
захват. Сочи се, че ищецът може да си помага с лявата ръка, като може да хваща
груби предмети с палеца и показалеца, но е необходимо да ги гледа, поради
загуба на фината сетивност но пръстите. Следва да се отбележи също така,
че според двамата специалисти никакво лечение не може да върне състоянието на лявата
ръка от преди травмата, тъй като уврежданията са трайни.
В тази връзка вещите лица докладват, че са прерязани осем сухожилия на едно и
също ниво и два нерва, когато са на едно ниво, те се зашиват край с край, но
всичко това нещо е в едни много малък обем. За да срасне сухожилието край с
край, то неминуемо сраства с околната тъкан, колкото и раздвижване да се прави,
не винаги се успява, да се постигне някакъв задоволителен резултат. Поради тази
причина се е наложило да се направи втора операция за разделяне на сухожилията,
за да може вече при сраснали сухожилия край с край, да се проведе рехабилитация
и да се подобри състоянието. Според медицинската документация е подобрено
състоянието, той има хватателна функция с палеца и показалеца, т.е. има върхов
захват, макар и непълен, има и юмручен захват, също непълен. Сочи се, че лявата
ръка на ищеца не може да извършва самостоятелна дейност, тя може само да помага
на дясната.
Проф.
К. заявява в съдебно заседание, че нервната към периферна нервна система се
възстановява до две години, от там нататък, въпреки положените усилия няма възстановяване.
Вещото лице докладва, че от страна на ищеца няма пропуски по отношение на
неговото лечение.
Съгласно разпоредбата
на чл. 210, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност. Прието е, че не всяко
съпричиняване на вредите от работника, а само това, извършено при груба
небрежност може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя. Такова е поведението на работника, при което той не полага
елементарно старание и внимание и пренебрегва основни правила за безопасност. Небрежността в гражданското право е
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на
определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и
условията за извършването и. Грубата небрежност не се отличава по форма /според
субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност
също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при
подобни условия. Следователно при
трудова злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата: 1/без
необходимото старание и внимание и 2/в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност. Намаляване на отговорността на работодателя може да
има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност. Доказването
на грубата небрежност е в тежест на работодателя, който е релевирал
възражението по чл. 201, ал.
2 от КТ. В настоящия случай по делото не се събраха доказателства процесният
инцидент да е бил провокиран в резултат на „грубо небрежно“ поведение на В.В..
Съобразно чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за настъпилите неимуществени вреди следва да бъде съобразено на
първо място с общо приетите /обществени/ представи за справедливост, с оглед
възмездяване на увредения гражданин за всички реално претърпени от него морални
вреди. Присъждането на такова обезщетение в размер, адекватен на критериите за
справедливост, обуславя извода, че действително такива вреди са настъпили.
Необходимостта обезщетението на неимуществените вреди да бъде определено от
съда по „справедливост” налага да се вземе предвид, както характерът на
деянието, степента на увреждането, степента на вина, последиците от деянието,
така и всички други обстоятелства във връзка с конкретния случай. В случая
вредоносното деяние се състои в увреждане на здравето на ищеца, чрез неговото
временно разстройство, неопасно за живота. В съответствие с установените
конкретно претърпени болки и страдания от физическо и морално естество и при
съобразяване с момента на настъпване на увреждането, съдът определя по
справедливост обезщетение за неимуществените вреди причинени на В.А.В., в размер
на 25 000 лв.
Горната сума съдът преценява като
оптимална да обезщети ищеца за претъпените от него вреди от неимуществен
характер. По отношение на горницата до претендираните от ищеца като обезщетение
50 000 лв. предявеният иск е неоснователен и недоказан. Настоящият състав
намира, че по делото не се ангажираха доказателства в подкрепа твърденията на
ищеца за невъзможност за в бъдеще да извършва физически дейности, предполагащи
по-голяма натовареност, както и за наличието на обективна пречка за упражняване
на трудова дейност.
В тази връзка следва да се
отбележи, че на 01.06.2018 г. между ищеца и „А.“ АД е възникнало трудово правоотношение, по
силата на което В.В. за периода от 01.06.2018 г. до 19.09.2018 г. е заемал
длъжността „Общ работник“ в хотел „****“ в к.к. „А.“. Според представената
длъжностна характеристика трудовите задължения на ищеца са включвали:
товаро-разтоварна и преносна дейност на стоки и материали; помагане при
извършване на ремонтни дейност; поддръжка на хигиена и почистване на стопанския
двор; подреждане, сортиране и товарене на стоки, препарати и консумативи, т.е.
касае за трудови дейности предполагащи и изискващи ползването по предназначение
и на двете ръце на работника, заемащ посочената длъжност. В този смисъл може да
се приеме, че към посочения период е било налице подобрение в здравословното
състояние на В., за да може пълноценно и ефективно да е изпълнявал вменените му
по трудовия договор, сключен с „***“ АД задължения. Няма данни по делото ищецът
да не е бил стриктен работник през посочения период и да му са били налагани
санкции от страна на работодателя за неизпълнение на трудовите обязаности.
За пълнота на изложението следва
да се отбележи, че показанията на тримата свидетели, посочени от ответника,
според които ищецът всеки ден пристигал на работа, шофирайки сам личния си
автомобил, които действия предполагат ползването от водача и на двата горни
крайника, не бяха опровергани от ищцовата страна.
При определяне справедливия
размер на обезщетението, което ответникът дължи на ищеца следва, както бе
посочено по-горе следва да се вземе предвид, както възрастта на пострадалия,
характеризираща се със своята специфика в психо-физическото състояние на ищеца,
респективно с последиците, които този инцидент има за неговия по-нататъшен
живот.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
при вреди от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана и
то от датата на увреждането. Той дължи обезщетение на увредения именно от този
момент, а именно от 09.08.2017 г.
По отношение на предявения иск за
заплащане на сумата от 436,24 лв., представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди от посоченото увреждане – разноски за оперативно и
постоперативно лечение на В.В., същият е изцяло основателен и доказан,
доколкото е подкрепен от представените към исковата молба писмени
доказателства: фискални бонове, във връзка с проведените медицински
изследвания, лечение и възстановителни процедури от ищеца по повод процесното
увреждане.
Съгласно
представения договор за правна помощ ищецът е представляван от адвокат по реда
на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Посоченият текст на чл. 38 от
ЗА дава възможност на адвоката да предоставя безплатна правна помощ, и в случай
че лицето, на което е била предоставена така помощ му бъдат уважени
претенциите, то насрещната страна следва да бъде осъдена да заплати
възнаграждение за процесуално представителство на адвоката предоставил
безплатната правна помощ, като съдът определя размера на възнаграждението
съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода на спора ответникът следва
да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 1 236,60 лв.
/хиляда двеста тридесет и шест лева и шестдесет стотинки/, съразмерно с
уважената част от иска.
Настоящият състав на ДРС намира
въведеното от ищеца възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК срещу
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение за частично основателно. Сторените
от ответника съдебни разноски следва да
се присъдят при съблюдаване на направеното възражение за прекомерност, като
вместо търсените 3 840 лв. за адвокатско възнаграждение следва да се
присъди сумата от 2 811,62 лв., като възнаграждение за неговия процесуален
представител. Същото е изчислено, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при
правен интерес от 50 436,24 лв. С оглед фактическата и правна сложност на
делото и броя на проведените съдебни заседания към посочената по-горе сума от
2 811,62 лв., са присъдени и допълнителни 300 лв., съгласно чл. 7, ал. 8
от същата Наредба, т.е. съдебно деловодните разноски, които се следват в полза
на молителката са в размер на
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски в размер на сумата от 1 579,53 лв. /хиляда петстотин седемдесет и девет лева и петдесет и три стотинки/, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 1
от ГПК ищците по искове, произтичащи от трудови правоотношения, са освободени
от такси и разноски по производството на делата, поради което в случаите,
когато ищецът е освободен от внасяне на държавна такса и искът бъде уважен,
следващите се такси и платени разноски се възлагат на осъдената страна. В този
смисъл в тежест на ответника следва да се възложи заплащането в полза на в полза на Държавата по бюджетната сметка на
Добричкия районен съд ДЪРЖАВНА ТАКСА по делото в размер на 1 017,45 лв. /хиляда и седемнадесет лева и
четиридесет и пет стотинки/, определена съобразно разпоредбата на чл. 1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, във връзка с чл. 83, ал. 3, във връзка с
чл. 83, ал. 1, т. 1 от с.з. ответникът
следва да заплати по сметка на Добричкия районен съд и сумата от 585,33 лв., представляваща
авансово изплатени от бюджетните средства на ДРС сума за изслушаните и приети
по делото комплексна-съдебно медицинска експертиза и съдебно-графическа
експертиза, като посочената сума е изчислена съобразно изхода на спора.
Водим от горното, Добричкият
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Дирекция „Х. д., с. у.”, предоставяща услугата – „Дом
за стари хора” към Община гр. Д., с административен адрес: гр. Д., ул. „***“ № ***,
представлявана от директора Д. Р. Б., ДА ЗАПЛАТИ на В.А.В. с ЕГН **********
*** сумите от:
1) 25 000 лв. /двадесет
и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания, причинени в резултат на претърпяна трудова злополука
на 09.08.2017 г., призната за такава с Разпореждане № 29/24.08.2017 г. от НОИ
ТП. Д. на осн. чл 60 от КСО, на осн. чл. 200 от КТ, вр. чл. 52 от ЗЗД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 09.08.2017 г. до окончателното й
изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата от
25 000 лв. до 50 000 лв.
2) 436,24
лв. /четиристотин тридесет и шест лева и двадесет и четири стотинки/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – медицински консумативи, лекарства, болничен престой, причинени в резултат на претърпяна трудова
злополука на 09.08.2017 г., призната за такава с Разпореждане № 29/24.08.2017
г. от НОИ ТП Д. на осн. чл 60 от КСО, на осн. чл. 200 от КТ.
ОСЪЖДА Д. „Х. д., с. у.”, предоставяща услугата – „Д. за с. х.” към
Община гр. Д.ч, с административен адрес: гр. Д., ул. „***“ № ***,
представлявана от директора Д. Р. Б., ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „Я. и с.“,
със седалище и адрес на управление гр.Д., бул. „***“, № ***, офис ***-**, с ЕИК
***, сумата от 1 236,60 лв. /хиляда двеста тридесет и шест лева и шестдесет стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена в полза на ищеца В.А.В. ЕГН:**********
безплатна адвокатска помощ по исковото производство по гр. дело № 868/2020 г.
по описа на Добрички районен съд, на осн. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.
ОСЪЖДА
В.А.В. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Д. „Х. д.,
с. услуги”, предоставяща услугата – „Д. за с. х.” към Община гр. Д., с
административен адрес: гр. Д., ул. „***“ № ***, представлявана от директора Д.
Р. Б., сумата от 1 579,53 лв. /хиляда петстотин седемдесет и
девет лева и петдесет и три стотинки/, представляваща сторените по делото
съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Д. „Х. д., с. у.”, предоставяща услугата – „Д. за с.
х.” към Община гр. Д., с административен адрес: гр. Д., ул. „***“ № ***,
представлявана от директора Д. Р. Б., да заплати в полза на Държавата по
бюджетната сметка на Добричкия районен съд: ДЪРЖАВНА ТАКСА по делото в размер
на 1 017,45 лв. /хиляда и
седемнадесет лева и четиридесет и пет стотинки/, както и сумата от 585,33 лв. /петстотин осемдесет и пет
лева и тридесет и три стотинки/, представляваща авансово изплатени от
бюджетните средства на Добричкия районен съд възнаграждения за вещите лица по
изслушаните и приети по делото комплексна-съдебно медицинска експертиза и
съдебно-графическа експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: