Определение по дело №64485/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3651
Дата: 24 януари 2024 г. (в сила от 24 януари 2024 г.)
Съдия: Елена Любомирова Донкова
Дело: 20231110164485
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3651
гр. София, 24.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110164485 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
Изложените в писмения отговор доводи за недопустимост на предявените искове са
неоснователни. Правния интерес се обуславя от изложените в исковата молба обстоятелства.
Страните не са представили документи, които да бъдат приети като писмени
доказателства.
Искането на ищеца да бъде задължен ответника да представи счетоводни документи
по делото, както и платежни нареждания за погасени вноски по кредита е неоснователно.
Това е така, тъй като в тежест на ищеца е да докаже плащането на сумата, чието връщане
претендира, а не на ответника. Отделно от предходното искането за представяне на справка
за извършените плащания не касае представяне на документи, а представлява искане за
изготвяне на такъв, което е недопустимо.
Неоснователно съдът намира и искането на ищеца за задължаване на ответника да
представи копие от процесния договор и СЕФ, тъй като сам ищецът твърди, че е страна по
този договор, съответно следва да разполага с екземпляри от посочените документи.
Неотносимо към предмета на спора е и искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабди от БНБ с информация относно всички
сключени между страните договори.
Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е
относимо и допустимо, поради което следва да бъде уважено. С оглед предходното,
искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред трето за
делото лице относно извършваните плащания, не е необходимо.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОТХВЪРЛЯ обективираното в писмения отговор възражение за недопустимост на
предявените искове.
ПРИЕМА представените с исковата молба и писмения отговор документи по опис,
обективиран в същите, като писмени доказателства по делото.
ОТХВЪРЛЯ обективираните в исковата молба доказателствени искания по чл.190
ГПК и искане за издаване на съдебно удостоверение по съображения, изложени в мотивите
на определението.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице, след
като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки в
счетоводството на ответното дружество, да даде заключение по поставените в исковата
молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ***, счетоводен експерт, с адрес: гр.***, ул.“*** I“ ***,
тел:***.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводната
експертиза в размер на 320,00 лева, вносим от ищеца, в едноседмичен срок от съобщението.
ДА СЕ ПРЕДАДЕ делото на вещото лице за работа, след представяне на
доказателства за внесен депозит, като му се УКАЖЕ, че трябва да депозира заключението
си в едноседмичен срок преди датата на откритото съдебно заседание, а при невъзможност
да стори това в определения срок, да уведоми съда и посочи срок, който му е необходим.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 26.03.2024 г. от 10:00 часа, за която дата
и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение,
а на ищеца и препис от писмения отговор от ответника.
ИЗГОТВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по исковата молба от *** против „***“ АД, с която са
предявени два обективно кумулативно съединени иска, както следва: 1/ за прогласяване на
нищожност на клаузата за неустойка, уговорена в чл.10 от сключения между страните
договор за паричен заем № 156068/07.02.2022 г. и 2/ за осъждането на ответника да заплати
на ищеца сумата от 5,00 лева, представляваща част от сумата от общо 96,00 лева -
недължимо платена сума по недействителна клауза за неустойка по чл.10 от сключения
между страните договор за паричен заем № 156068/07.02.2022 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.11.2023 г. до
окончателното изплащане.
В исковата молба ищцата твърди, че на 07.02.2022 г. сключила с ответното дружество
договор за потребителски кредит от разстояние № 156068. Поддържа още, че по силата на
този договор й била предоставена в заем сумата от 400,00 лева, която следвало да бъде
погасена за 30 дни, при ГПР в размер на 49,65 % и годишен лихвен процент от 41 %.
Поддържа още, че в договора било предвидено предоставяне на обезпечение, като при
неизпълнение на това задължение, на основание чл.10 от договора дължи неустойка в
размер на 11,40 лева плюс 0,800% от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и
0,800 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е
обезпечен. Поддържа, че поради неизпълнение на задължението за предоставяне на
2
обезпечение, ответното дружество начислило неустойка в размер на 96,00 лева, като общата
сума, която следвало да заплати по договора била в размер на 509,67 лева. Според ищцата
уговорената клауза за неустойка е нищожна поради противоречие със закона – неспазване на
нормите на ЗЗП, както и поради противоречие с добрите нрави, като излиза извън пределите
на предвидената в чл.9 ЗЗД договорна свобода. Поддържа още, че с клаузата се нарушават
основни принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между кредитор и
потребител, като процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение, а не за същинско задължение по договора за връщане на
заетата сума. Излагат се и доводи, че в случая неустойката излиза извън присъщите й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Според ищцата клаузата е нищожна и
поради заобикаляне на закона – чл.33, ал.1 ЗПК, съгласно която при забава на потребител,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата,
докато в случая в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за
неизпълнение на акцесорно задължение. Излагат се и доводи, че клаузата на чл.14 от
процесния договор е неравноправна и нищожна, тъй като задължава потребителя да заплати
необосновано висока неустойка, а и не е индивидуално уговорена, съгласно чл.146 ЗЗП. С
оглед предходното, ищцата поддържа, че е налице и основание за връщане на платените
суми при липса на правно основание. По изложените в исковата молба доводи и
съображения, ищецът обуславя правния интерес от предявените искове. Претендира и
направените в хода на производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответното дружество се
изразява становище за недопустимост на предявените искове поради липса на правен
интерес, а по същество - за неоснователност на същите. Не се спори относно сключването на
процесния договор между страните, като се твърди, че ищцата е заплатила единствено
сумата от 400,00 лева, която главница е усвоила и в случая клаузата за неустойка не е
намерила приложение. Поддържа се, че ищцата е заплатила сумата за главница преди
уговорения в чл.6 от договора падеж, поради което е приложена разпоредбата на чл.11 от
договора, съгласно която не се дължи лихва и неустойка. Отделно от предходното се
изразява становище, че предвидената клауза за неустойка не е нищожна, а договора
недействителен, тъй като неустойката е проявление на принципа на автономия на волята на
страните. Поддържа се, че договорената неустойка не води до неравноправие на страните,
защото чрез нея кредиторът обезпечава и гарантира своето вземане. Поддържа се още, че
неустойката е за неизпълнение на конкретно договорно задължение, поради което тя не се
включва в ГПР по кредита и нейния размер не води до увеличаване размера на последния
над максимално допустимия праг по чл.19, ал.4 ЗПК. Сочи се, че процесния договор е
сключен след изменението на чл.19 ЗПК /Обн.ДВ, бр.35 от 2014 г. в сила от 23.07.2014 г./,
поради което е приложимо изискването на ал.4 - ГПР да не надвишава пет пъти размер на
законната лихва, определена с постановление на МС, което в случая е спазено. Оспорват се
доводите на ищцата за липса на ясно разписана методика на формиране на ГПР, като
относно се сочи, че в случая той е 0%, тъй като договорът е сключен при преференциални
условия. С оглед предходното се изразява становище, че предявеният осъдителен иск също е
3
неоснователен, тъй като ищцата е върнала само главницата по договора. По изложените в
отговора доводи и съображения, ответникът моли съда да остави предявените искове без
разглеждане, а в случай, че приеме същите за допустими – да ги отхвърли като
неоснователни. Претендират се сторените по производството разноски.
Предявени са за разглеждане искове с правно основание, както следва: установителни
искове по чл.26, ал.1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД и осъдителен по чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД.
По установителните искове в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за
паричен заем, в който е уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение за
кредитора в твърдения размер, която договорна клауза е нищожна на заявените с исковата
молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона, поради
заобикаляне на закона или поради накърняване на добрите нрави.
По осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума,
представляваща заплащане на неустойка поради непредоставяне на обезпечение, без да е
имало основание за извършване на престацията /поради недействителност на уговорената
между страните клауза/.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание
за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане,
респ. да докаже връщане на сумата.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между
страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № 156068/07.02.2022 г.,
по силата на който на ищцата е предоставена в заем сумата от 400,00 лева.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
4
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5