Решение по дело №742/2023 на Административен съд - Пазарджик

Делото е образувано по жалба на А. Н. Р., от [населено място], [улица], *** против Ревизионен акт № Р-16001322004153-091-001 от 06.04.2023 г., издаден от началник сектор в ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, изменен с Решение № 251 от 12.07.2023 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя допълнително са установени следните задължения за Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ: 59 974.30 лв. - главница и 14 942.82 лв. - лихва, които с решението на ответника са намалени съответно на 48 377.22 лв. - главница и 10 687.42 лв. - лихва.

Жалбоподателят прави искане за прогласяване нищожността или за отмяна на обжалвания ревизионен акт. Излага съображения за неговата невалидност, както и за незаконосъобразността и за недоказаността на направените с него констатации. Поддържа жалбата и чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания.

Ответникът по оспорването – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, при ЦУ на НАП, – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в подадена писмена защита. Сочи доводи за правилността и законосъобразността на ревизионния акт. Претендира разноски.

След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р - 16001322004153 - 020 - 001/12.08.2022 г., изменена със Заповед № Р - 16001322004153 - 020 - 002/17.11.2022 г. било възложено извършването на ревизия на жалбоподателя относно: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се и трите вида задължения за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2020 г.

След приключване на проверката бил издаден Ревизионен доклад № Р - 16001322004153 - 092 - 001/31.01.2023 г., а въз основана него и РА № Р-16001322004153-091-001 от 06.04.2023 г., в който органите по приходите са приели, че е налице несъответствие на декларираните и получени приходи и доходи и имущественото и финансово състояние на жалбоподателя, а именно:

За 2018 г. - недостиг на парични средства в размер на 77 471.57 лв.;

За 2019 г. - недостиг на парични средства в размер на 95 775.63 лв.;

За 2020 г. - недостиг на парични средства в размер на 376 648.47 лв.

В хода на ревизията е установено, че А. Н. Р. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 и чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени през отделните данъчни години, включени в обхвата на ревизията. Същият е регистриран като ЕТ "НБ-А. Р.", считано от 21.07.2017 г. Едноличен собственик е на капитала и управител на „НАР-Р.“ ЕООД, „Рядков-Комерс“ ЕООД и „Агро Строй Рядков“ ЕООД. Има участия в следните дружества: СД "Нарма-91-Рядкови, Батаклиева съдружие" - съдружник и управител, "Рядков Груп" ООД - съдружник, "РИС-71" ООД - съдружник и управител и "Лидер Агро РСК" ООД - съдружник и съуправител. Жалбоподателят е вдовец, като съпругата му А. А. Р. е починала през 2017 г.

Направен е анализ на установените доходи и източници на финансиране и съпоставката им с имущественото и финансово състояние за жалбоподателя, като в резултат на това е констатирано следното:

Жалбоподателят е декларирал / получил в процесния период доходи от пенсии, приходи от дейност, като земеделски производител, субсидии от Държавен фонд "Земеделие" и доходи от стопанска дейност като едноличен търговец. Установено е, че през всички процесни периоди той е извършвал разходи в значителни размери, без да реализира съответни доходи. Тези разходи основно представляват предоставени парични средства на дружествата, на които е едноличен собственик или съдружник, както следва: за 2017 г. в размер на 98 000 лв., за 2018 г. в размер на 188 900 лв., за 2019 г. в размер на 116 200 лв. и за 2020 г в размер на 456 750 лв.

Данъчните органи приели, че след като данъчно задълженото лице не е представило доказателства за произхода на средствата, необходими за финансиране на установеното несъответствие между имуществото и направените от него разходи и декларираните и/или получени доходи, са налице доходи с недоказан произход. Ревизията не е установила факти и обстоятелства, относно това, че доходите могат да бъде приравнени на тези, регламентирани в чл. 13 от ЗДДФЛ, и е приела, че облагането им следва да бъде по реда на чл. 17 и 48 от ЗДДФЛ, като общата годишна данъчна основа се умножи по данъчна ставка 10%.

Направена е съпоставка на приходите и разходите за отделните данъчни периоди, като за начално салдо на парични средства в брой към 01.01.2017 г. е определена сума в размер на 44 557.13 лв.

В ревизионния акт приходните органи са приели наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и данъчната основа е формирана по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК по години, както следва: - за 2017 г. ГДО е в размер на 16 397. 62 лв. и е определен дължим данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 1 639. 76 лв.; - за 2018 г. ГДО е в размер на 5 799.68 лв. и е определен дължим данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ в размер на 8 740.48 лв.; - за 2019 г. ГДО е в размер на 13 641.52 лв. и е определен дължим данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ в размер на 11 623.94 лв.; - за 2020 г. ГДО е в размер на 12 968.84 лв. и е определен дължим данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ в размер на 39 611.06 лв.

В Решение № 251 от 12.07.2023 г. ответникът е приел, че независимо че ревизионния акт е фактически обоснован, то е налице двойно отчитане на определени разходи - един път като такива, посочени от жалбоподателя и един път като установени по документ. В съпоставката по периоди следва да участват действително направените разходи от лицето, тъй като при ревизията те са установени по размер от приложените доказателства. Въпросното дублиране е неправилно и следва да се коригира в направената съпоставка на имущественото състояние на лицето с получените от него приходи / доходи за всички ревизирани периоди, както и при определяне на началното салдо към 2017 г. За имущественото и финансово състояние значение има декларирания приход, а не доходът който се е получил за облагане след приспадане на нормативно признати разходи. Съобразявайки тези обстоятелства, ответникът е извършил корекции на началното салдо на налични парични средства към 2017 г. и на установеното положително имуществено изменение по периоди. Затова с Решение № 251 от 12.07.2023 г. той е определил началното салдо на 146 139. 52 лв. Тази корекция е оказала влияние на размера на установените парични средства в брой към 31,12,2017 г., 01.01.2018 г., 31.12.2018 г., 01. 01. 2019 г., 31. 12. 2019 г. и 01.01.2020 г., в резултат на което и на положителното имуществено изменение за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. ответникът е намалил допълнително дължимия данък върху годишна данъчна основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. заедно с прилежащите лихви за закъснение. както следва: за 2018 г. от 8740 лв. на 993.32 лв. и лихви от 3522.05 лв. на 400.29 лв., за 2019 г. от 11 623.24 лв. на 8 132.85 лв. и лихви от 3 502.15 лв. на 2450.48 лв., и за 2020 г. от 39 611.06 лв. на 39 251.05 лв. и лихви от 7 918. 62 лв. на 7 846. 65 лв. Извън обосновката на направените корекции, ответникът в решението си изцяло е споделил всички останали, подробно изложени доводи в ревизионния акт.

При преценката на законосъобразността на определените данъчни задължения с оглед събраните по делото доказателства съдът намира следното:

Началното салдо, към 01.01.2017 г. според ответника е в размер на 146 139.52 лв., а според ревизираното лице в размер от 386 089,39 лв., а според съдебносчетоводната експертиза (поставена по въпроси, обосновани с твърденията на жалбоподателя) - 501 139.56 лв.

Недоказани са твърденията на жалбоподателя, че при определяне на началното салдо следва да бъдат включени доходи на покойната му съпруга за периода преди, а и за самата 2017 г. в размер на 318 540.88 лв. Жалбоподателят не представя никакви доказателства в подкрепа на това си твърдение, както в административното, така и в съдебното производство. Несъстоятелни и недоказани са също и доводите му за сключени договори за заем между него от една страна и сина му и снаха му, доколкото той не само, че не представя доказателства, а дори и не сочи размер на предоставените парични средства. Напротив, жалбодателят при извършено му ПУФО, протокол № ПФ - 16001321000288 - 073 - 001 / 11.08.2022 г., във връзка с връчено му и ИПДПОЗЛ изрично е посочил, че през проверявания период няма вземания от трети лица и дружества. Съответно, не е декларирал получените заеми в годишните си данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Данъчната основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, се счита за достоверна, съгласно разпоредбата на чл. 123 от ДОПК до доказване на противното. В случая, жалбоподателят не е представил доказателства, с които да обори констатациите на проверяващите. Следователно, законосъобразно ответникът е възприел начално салдо към 01.01.2017 г. 146 139.52 лв., при което са определени приходите му за следващите четири години.

Неотносимо е и заключението на вещото лице, тъй като то се основава на твърдения на жалбоподателя за получени от него и получени от него доходи, които обосновано са възприети от органите по приходите като неистински.

Следователно, по делото действително се установява възприетият от ответника недостиг на парични средства за ревизирания период.

Правилно, въз основа на така възприетия недостиг на парични средства ответникът е определил (като е намалил определените от ревизиращите) данъчните основи и размерите на допълнително установения данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2018 г. - 2020 г., ведно със съответните лихви, като по реда на чл. 123 от ДОПК е приел, че е налице доход, подлежащ на облагане с данък. В тази връзка законосъобразно ревизията е проведена по особения ред, предвиден в чл. 122 и следващите от ДОПК, доколкото са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, тъй като безспорно от събраните по делото доказателства се установи, че предоставените от него парични средства на дружествата, на които е едноличен собственик или съдружник не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

Предвид гореизложеното, обжалваният ревизионниен акт, изменен с решението на ответника е законосъобразен, като постановен в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и административнопроизводстветните правила.

Неоснователни са и възраженията на жалбодателя за нищожност на обжалвания ревизионен акт.

По отношение на квалифицирания електронен подпис, с който е подписан обжалваният ревизионен акт, както и други актове в ревизионното производство беше допусната съдебно-техническа експертиза, от заключението, на която следва, че независимо, че според вещото лице подписите не отговарят напълно на изискванията на Регламент (ЕС) № 910 / 2014 те съдържат основните изисквания на този регламент. Не може да има съмнение в идентификацията на подписалите го лица - служители на НАП, независимо от липсата на вградено ЕГН. Електронните подписи притежават сериен номер на софтуера, който издава електронния подпис и е вграден в същия. Вещото лице потвърждава също, че положените електронни подписи са валидни, Тоест не са с изтекъл период за ползване. Обстоятелството, че времето на подписване е взето от системата на ТД на НАП също не представлява съществен недостатък, който да прави подписът невалиден. Видно от Регламент (ЕС) № 910 / 2014 е, че той не поставя изискване за вграждане на ЕГН в случаи на служители, както и липсва изискване за валидация, а именно интернет свързаност между системите на НАП и на доставчика на удостоверителната услуга в момента на полагане на електронните подписи. Следователно, независимо, че квалифицираните електронни подписи, положени на актовете в административното производство биха могли да притежават описаните допълнителни характеристики, те отговарят на изискванията на регламента и обоснвават валидност на подписаните с тях актове, включително на обжалвания ревизионен акт.

Несъстоятелен е и доводът на жалбоподателя, че ревизионното производство е опорочено, тъй като заповедта за възлагане на ревизия не му е връчена по надлежния ред. Напротив, по делото е безспорно установено, че същата му е връчена на предоставения от него в заявлението му за регистрация по ЗДДС електронен адрес: ***. По аргумент от чл. 101, ал. 5, изр. последно от ЗДДС този представен от жалобоподателя електронен адрес се счита за посочен от него електронен адрес за получаване на съобщения, съгласно чл. 28, ал. 2 от ДОПК.

Следователно, оспореният административен акт, изменен с решението на ответника, е издаден валидно от компетентен административен орган, във формата на писмен мотивиран ревизионен акт, при спазване на материалноправните разпоредби и на административнопроизводстветните правила и със законосъобразната цел да бъдат установени данъчни задължения на жалбоподателя. Затова, като неоснователна жалбата следва да бъде отхвърлена от съда.

С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на ответника. Следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден от закона размер за адвокатско възнаграждение, съобразно процесния материален интерес, а именно 5 375,17 лв.

Затова съдът

 

РЕШИ:

 

Отхвърля жалбата на А. Н. Р., от [населено място], [улица], *** против Ревизионен акт № Р-16001322004153-091-001 от 06.04.2023 г., издаден от началник сектор в ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, изменен с Решение № 251 от 12.07.2023 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – Пловдив, съгласно което решение на жалбоподателя допълнително са установени следните задължения за Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ: 48 377.22 лв. - главница и 10 687.42 лв. - лихва.

Осъжда А. Н. Р., от [населено място], [улица], *** да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 5 375,17 лв. /пет хиляди триста седемдесет и пет лева и седемнадесет стотинки/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, с касационна жалба, подавана чрез настоящия съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.