Р Е Ш Е Н И Е
№………./07.08.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
при секретар Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1853 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от С.И.П., ЕГН ********** с
адрес: ***, действащ
чрез своя баща и законен представител - И.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ОТВЕТНИЦАТА К.И.А. – Б., ЕГН
**********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени ревандикационни
искове с правно основание чл.108 ЗС съдът
да признае за установено по отношение на ответницата К.И.А. – Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
че ищецът С.И.П., ЕГН ********** с
адрес: ***, действащ
чрез своя баща и законен представител - И.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, е собственик на следните недвижими имоти, находящи се в град Варна,
община Варна, област Варна, бул. „****" № 87 :
1) апартамент
№ 13, находящ се на шести етаж, представляващ самостоятелен обект
в сграда идентификатор10135.1504.46.2.13 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД - 18 - 98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в жилищна сграда No 2,
разположена в поземлен имот с идентификатор 10135. 1504. 46, с предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 84, 55
кв.м., състоящ се от антре, дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални,
складово помещение, санитарен възел и две тераси, при граници на самостоятелния обект: на същия
етаж -самостоятелен обект с идентификатор 10135.1504.46.2.14; под обекта -
самостоятелен обект с идентификатор 10135.1504.46.2.10.; над обекта -
самостоятелен обект с идентификатор 10135. 1504. 46. 2. 16, ведно
с 4, 8834% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж.
2) гаражна
клетка № 10 на етаж - 1, представляваща самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 1-135.1504.46.2.30 находящ се в сграда № 2, разположена в
поземлен имот с идентификатор № 10135.1504.46 в сграда с идентификатор 10135.
1504. 46. 2, с предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, на едно
ниво, с площ от 12, 50 кв.м., при граници на обекта: на същия етаж:
самостоятелен обект с идентификатор 10135.1504.46.2.29, под обекта - няма, над
обекта - няма,
както и да бъде осъдена ответницата да предаде на ищеца владението
върху същите.
Направени в рамките на
производството от страна на ответника са следните възражения в условията на
евентуалност :
-с правно основание чл. 42, б.
"б" ЗН вр. с чл. 25 ЗН за нищожност на двете процесни завещания от 25.12.2012г. и от 23.08.2013г., като се
твърди, че същите не са написани
собственоръчно и подписани от завещателя И. Х. а.. В
тази връзка се оспорва истинността на посочените документи – завещания в частта
за тяхната автентичност.
-с правно
основание чл. 19 ал.1 от ЗН, като се твърди, че частно завещателно разпореждане
от 25.12.2012г. и частно завещателно разпореждане от 23.08.2013г. представляват
недействителни завети, доколкото завещателят не е бил собственик
на описаните в двата завета недвижими имоти при откриване на
наследството;
-с правно
основание чл. 42, б. "в" ЗН за нищожност на частно завещателно
разпореждане от 23.08.2012г., поради противоречие със закона, доколкото изразената със завещанието воля за
запазване на правото на ползване върху посочения недвижим имот противоречи на
закона, предвид специалните законови изисквания за валидно учредяване на право
на ползване;
-с правно
основание чл. 26 ал.2 предл. първо от ЗЗД за нищожност на частно завещателно
разпореждане от 25.12.2012г. поради невъзможен предмет, доколкото е налице
правна невъзможност паркомястото да бъде обособено в самостоятелен обект;
-с правно
основание чл. 26 ал.2 предл. първо от ЗЗД за нищожност на частно завещателно
разпореждане от 23.08.2013г. поради невъзможен предмет, доколкото за посочения
недвижим имот – апартамент липсва надлежна индивидуализация, както и не е учредено валидно право на ползване в полза на ответницата;
-с правно
основание чл. 43, ал.1, б."а" ЗН вр. с чл. 13 ЗН за
унищожаване на двете частни завещателни разпореждания, като направени от И. Х. а.,
който при съставянето им не е бил лице способно да завещава;
-с правно
основание чл. 43, ал.1, б."б" ЗН, предложение второ за унищожаване на
двете частни завещателни разпореждания, поради обстоятелството, че към момента
на тяхното съставяне върху И. Х. а. е било упражнено насилие;
ИЩEЦЪТ
твърди,
че със саморъчно завещание от 23. 08. 2013 г. И. Х.
а. му е завещал апартамент № 13, находящ се на
шести етаж от жилищна сграда, построена на бул. „****" № 87 в гр. Варна, с
площ от 84, 55 кв.м., състоящ се от антре, дневна с трапезария и
кухненски бокс, две спални, складово помещение, санитарен възел и две тераси, заедно
с 4, 8834% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж. По КККР
- Варна, одобрени със заповед № РД - 18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК,
апартаментът представлявал
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.1504.46.2.13, находящ се в
сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор № 10135.1504.46, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно ниво, при
граници на самостоятелния обект: на същия етаж -самостоятелен обект с
идентификатор № 10135.1504.46.2.14; под обекта - самостоятелен обект с
идентификатор № 10135.1504.46.2.10.; над обекта - самостоятелен обект с
идентификатор № 10135.1504.46.2.16. Завещателят бил запазил
за дъщеря си К.И.А. правото на безвъзмездно ползване върху посочения апартамент
докато е жива.
Твърди още, че със
саморъчно завещание от 25. 12. 2012 г. И. Х. а. е завещал на ищеца
С.И.П. ***. По КККР - Варна, одобрени със заповед № РД - 18 -
98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, гараж № 10 бил
отразен като гаражна клетка № 10 на етаж - 1, представляваща самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 1-135.1504.46.2.30 находящ се в сграда № 2,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 10135.1504.46, с предназначение
на самостоятелния обект: гараж в сграда, на едно ниво, с площ от 12, 50 кв.м.,
при граници на обекта: на същия етаж: самостоятелен обект с идентификатор №
10135.1504.46.2.29, под обекта - няма, над обекта - няма.
Сочи, че И. Х. а. бил
починал на 01.01.2015г. и оставил като единствен наследник по закон дъщеря си К.И.А.-Б..
Според ищеца наследодателят притежавал
посочените недвижимите имоти на основание договор по нот.акт. № 112 том I per. №
4229 дело № 60/2012 г.на нотариус рег.№ 116, вписан в СВ вх.рег.№ 10793 акт 38 т.XXVII,
с който му било учредено право на строеж за конкретни обекти
в предстоящата за изграждане сграда в поземлен имот на бул. "****" №
87 с площ от 360 кв.м, представляващ по КККР ПИ № 10135.1504.46. при граници:
ПИ №№ 10135.1504.45, 10135.1504.47, 10135. 1504. 48, 10135.1504.206,
10134.1504.43, 10135.1504. 44. Към датата на откриване на наследството сградата
била изпълнена до етап „груб строеж с покрив" с различна степен
довършителни работи на самостоятелните обекти в нея по смисъла на пар. 5, т. 46
от ДР на ЗУТ. Акт обр.15 бил подписан на 25.08.2016г. Към настоящия
момент строителството било фактически завършено и сградата била
пред въвеждането й в експлоатация и частично се обитавала.
Саморъчни завещания
от 23.08.2013г. и от 25.12.2012г. били обявени с
протоколи от 25. 05. 2015 г. на нотариус peг. № 195.
При обявяването на завещанията като наследник по закон на завещателя била
присъствала и ответницата К.А. - Б.. До момента двете завещания не били
вписани в Имотния регистър на Агенцията по вписванията по реда на чл. 112 ЗС
/Дв. бр. 34/2000 г./, поради
отказ на съответните администрации за издаване на необходимите за това скици и
данъчни оценки.
Ищецът твърди, че с договор
по нот.акт № 58 том II per. № 2333 дело № 212/07.07.2016 г. на нотариус рег.№
192, вписан в СВ вх.рег.№ 16010 акт № 88 т.XLII, К.А.
-Б. била продала на В.А.Г. апартамент №13 на шести
етаж с идентификатор 10135.1504.46 и гаражна клетка № 10
на етаж-1 с идентификатор 10135. 1504. 46. 2. 30. Към датата на договора
купувачът не бил в брак. Според ищеца, договорът не бил
произвел прехвърлително действие, защото по силата на частните завещателни
разпореждания на И. Х. а. заветникът С.И.П. бил придобил
собствеността върху завещаните имоти от датата на откриване на наследството.
Вписването на саморъчното завещание с предмет недвижим имот имало
само оповестително действия относно извършените от наследодателя актове на
разпореждане и правата на наследника по завещание изключвали
правата върху завещаното имущество на наследниците по закон или
на техните правоприемници, като в последния случай вписването на завещанието и
поредността му спрямо това на прехвърлянето били без
значение. Продажбата от К.И.А.-Б. била извършена
от несобственик и съответно купувачът В.Г. не бил придобил
собствеността върху двата имота. Понастоящем той държал
имотите без правно основание.
С допълнителна
уточняваща молба, подадена след депозирания от ответницата К.Б. отговор сочи,
че след депозиране на исковата молба в съда настъпили нови обстоятелства, а
именно К.И.А. била придобила от В.А.Г. собствеността върху процесните недвижими
имоти чрез сделка, обективирана в НА No 78, т. IV, рег. No
9950, дело 669 / 28.10.2016г. на н-с Огнян Шарабански. Излага,
че посоченият нотариален акт легитимирал формално ответницата А. като единствен
собственик и владелец на имотите(дори и понастоящем фактическата власт върху
тях да се упражнявала от В.Г., то той ги държал за К.И.Б., която упражнявала
фактическата власт чрез него). Насочва
ревандикационните си искове срещу К.И.А.- Б. и претендира разноски.
В съдебно заседание поддържа исковата молба,
моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.
В срок по чл.131 от ГПК,
по
делото от ОТВЕТНИЦАТА е постъпил
отговор на исковата молба, в който изразява становище, с което
оспорва изцяло исковете и моли да бъдат
отхвърлени, ведно с
присъждане на съдебни разноски, като излага съображения
и прави възражения, както следва:
Твърди, че наследодателят
бил придобил в лична собственост правото на
строеж за обектите от процесната сграда, изградена в поземлен имот, находящ се в гр.Варна, бул."****" № 87,
целият с площ 357.28 кв.м., по първични документи, а по скица с площ 360 кв.
м., представляващ по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД- 18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК поземлен имот с идентификатор №
10135.1504.46, трайно предназначение на територията -урбанизирана, начин на
трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор - няма, номер
по предходен план - 29, квартал - 435, парцел - II, при съседи: 10135.1504.45,
10135.1504.47, 10135.1504.48, 10135.1504.206, 10135.1504.43, 10135.1504.44,
подробно описани в НА за учредяване право на строеж срещу задължение за
строителство № 112, т.1, per. № 4229, дело № 60 от 23.05.2012 г., нотариус
Людмила Гонова, per. №116, вписан в СВ вх.рег. №10793/28.05.2012 г., акт № 38,
т. XXVII, а именно:
1. магазин № 1 на
първи етаж с площ 50.40 кв. м., състоящ се от: търговска зала,
склад и санитарен възел, при граници: двор, У ПИ I - 29, бул.„****" и
автомобилна платформа, ведно с 3.1088% идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж, равняващ се на 8.84 кв. м., или
общо 59.24 кв. м.
2. апартамент
№ 1 на втори етаж, с площ 84.55 кв. м., състоящ се от: антре, дневна с
трапезария и кухненски бокс, две спални, складово помещение, санитарен възел и
две тераси, при граници: двор, УПИ I - 29, бул. „****" и ателие № 5, ведно
с 4.8834% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж,
равняващи се на 13.89 кв. м., или общо 98.44кв. м.
3. апартамент
№ 4 на трети етаж, с площ 84.55 кв. м., състоящ се от: антре, дневна, кухня,
две спални, перално помещение, складово помещение, два санитарни възела и две
тераси при граници: двор, УПИ I - 29, бул. „****" и ателие № 2, ведно с
4.8834%, идеални части от общите части на сградата и правото на строеж,
равняващи се на 13.89 кв. м., или общо 98.44 кв. м.
4. апартамент
№ 13 на шести етаж с площ 84.55 кв. м., състоящ се от: антре, дневна с
трапезария и кухненски бокс, две спални, складово помещение, санитарен възел и
две тераси, при граници: двор, УПИ I - 29, бул. „****" и ателие № 14,
ведно с 4.8834% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж,
равняващи се на 13.89 кв. м., или общо 98.44 кв. м.
5. таванско
складово помещение № 18 на тавански етаж с площ 86.26 кв. м., състоящо се от:
шест помещения и две тераси, при граници: двор, стълбищна клетка № 8, таванско
складово помещение № 17 и бул. „****", ведно с 4.5952% идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж, равняващи се на 13.07 кв. м. или
общо 99.33кв. м.
6. 1/13 ид.ч.
от подземен гараж, целия с площ 300.10 кв.м., отредена за ползване като гаражна
клетка № 8 на подземен етаж, с площ на гаражната клетка 12.50 кв.м., ведно с
10.58 кв.м. ид.ч. от маневрено хале, при граници на гаражната клетка: УПИ I -
29, вътрешна част на подземен гараж и гаражна клетка № 7, както и 7.6923% ид.ч.
от подземен гараж и 1.0356% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж, последните равняващи се на 2.95 кв.м., като общата площ на гаражната
клетка, ведно с идеалните части от маневреното хале и общите части на сградата
възлиза на 26.03 кв.м.
7. 1/13 ид.ч.
от подземен ГАРАЖ, целият с площ 300.10 кв.м., отредена за ползване като
гаражна клетка № 10 на подземен етаж, с площ на гаражната клетка 12.50 кв.м.,
ведно с 10.58 кв.м. ид.ч. от маневрено хале, при граници на гаражната клетка:
вътрешна част на подземен гараж и гаражна клетка № 9, бул. "****" и
автомобилна платформа, както и 7.6923% ид.ч. от подземен гараж и 1.0356% ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж, последните равняващи се на
2.95 кв.м., като общата площ на
гаражната клетка, ведно с маневреното хале и общите части на сградата възлиза
на 26.03 кв.м.
Излага, че след като
баща й
И. Х. а., починал
на 01.01.2015г., придобила собствеността върху горепосоченото
имущество, на основание чл.5 от ЗН. Сочи, че с НА № 58,
т. II, рег. 2333,
дело № 212/07.07.2016 г., нотариус Д. Стоянова, peг.
№ 192, вписан в СВ вх.рег.16010 от 07.07.2016 г., Акт № 88, т. XLII, продала
част от наследеното имущество на ответника В.А.Г., който впоследствие й
прехвърлил собствеността върху същото чрез
покупко-продажба, обективирана в НА № 78, т.IV, per.
№ 9950, дело № 669 от 28.10.2016 г., нотариус Огнян Шарабански, peг.
№ 147, вписан в СВ вх. Per. № 27 563 от 28.10.2016г., акт № 132, т.LXXIII.
Посочва изрично, че понастоящем
единствено тя, в качеството
си на собственик, упражнявала фактическата власт
върху цялото горепосочено имущество. Не
оспорва, че с констативен акт, обр.15, подписан на 05.08.2016 г., била
установена годността за приемане на строежа.
Прави възражения, че завещанията
с дати 25.12.2012 г. и 23.08.2013 г., съставляващи завети по смисъла на чл.16,
ал.2 от ЗН, не пораждали желаните
правни последици, тъй като са недействителни (чл.19, ал.1 от ЗН), респективно
нищожни (чл.42 от ЗН), евентуално унищожаеми (чл.43 от ЗН), а именно:
Твърди,
че завещанията
не били написани и подписани от
завещателя. Не била спазена
установената от закона - чл. 25 ЗН, форма за действителност, което обуславяло
тяхната нищожност, на основание чл.42, б."б" от ЗН.
Завещанията били
изцяло неавтентични частни документи, поради което следвало
да се открие производство по чл.193 от ГПК. При
условията на чл.194, ал.2, изр.1, предл.2 от ГПК завещанията следвало
да бъдат признати от съда за неистински
частни документи.
В случай, че се
установи истинността на завещанията, прави следните възражения за нищожност:
По отношение на Завещание
от 25.12.2012 г., излага, че завещателят
не
бил собственик на визирания в завета гараж № 10,
който не е
идентичен, както на предмета на настоящия иск (гаражна клетка № 10), така и на
предмета на сделката, обективирана в НА № 112/2012 г., т.II.7 - право на строеж
върху 1/13 ид.ч. от подземен гараж, целият с площ 300.10 кв.м., отредена за
ползване като гаражна клетка № 10. В т.IV от
цит. нотариален акт участниците в нотариалното производство били
декларирали, че със субсумирания в него договор били извършили
разпределение на правото на ползване досежно
горепосочения подземен гараж. Видно било
от Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа с дата
05.08.2016 г., обр. 15, л.27, в процесната сграда, етажна собственост,
съществувал общ подземен паркинг с площ 300.10 кв.м., в
който са разположени 13 паркоместа. Аналогични
данни се съдържали и в приложения към отговора Протокол
за избор на обект съгласно идеен проект на жилищна сграда с магазин бул. "****"
№ 87 с дата 08.05.2012 г. Сочи, че вещта (гараж № 10), предмет на завещанието,
фактически не била консолидирана, а съществуващото в
действителност паркомясто № 10 не отговоряло на
установените в действащия устройствен закон изисквания за самостоятелен обект,
т.е. с оглед на тези изисквания не представлявал годен за
извършване на разпоредителна сделка самостоятелен обект към момента на
откриване на наследството.Паркоместата, съобразно чл.38 от ЗУТ, в редакцията му
към 01.01.2015 г., не били
самостоятелни обекти на собственост, в т.ч. и т.н. "гаражна клетка" №
10, с оглед на което завещателното разпореждане било нищожно
поради противоречие със закона, на основание чл.42, б."в" от ЗН. След
като към деня на своята смърт завещателят не бил
собственик на завещаната вещ - гараж № 10, и такава самостоятелна вещ не
съществувала, както обективно, така и в правния мир,
налице бил невъзможен
предмет,
обуславящ нищожността на завета, на основание общата
императивна разпоредба на чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД.
На основание
специалната норма по чл.19, ал.1 от ЗН, завещанието било недействително, тъй като към момента
на откриване на наследството завещателят не бил собственик
на самостоятелния обект, предмет на завета - гараж № 10, какъвто реално не бил
конституиран.
Оспорва истинността
на съдържанието на представените от ищеца схема № 15-289410-16.0.2016 г. на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1504.46.2.30, идентична на
схема № 15-495186-11.10.2016 г. г., тъй като невярно в тях било
вписано наличието на самостоятелен обект - гараж №
10, какъвто фактически не съществувал. Същите
не съдържали информация за действително ситуираните в
процесната сграда самостоятелни обекти на собственост към момента на смъртта на
завещателя, а евентуалните последващи промени (фактически и правни) били
ирелевантни и не санирали възникналите пороци на процесната
едностранна сделка, още повече, че кадастралните карти и кадастрални регистри
не съставлявали титул на собственост.
По отношение на Завещание
от 23.08.2013 г. ответницата твърди, че визираният
в исковата молба и в НА № 112/2012 г. апартамент № 13 не бил
предмет на завещателното разпореждане в полза на ищеца и завещателят никога не бил
изразявал воля за придобиването му след неговата смърт от ищеца, тъй като в
съдържанието на завещанието не бил обозначен
съответният номер на апартамента, чрез който последният би могъл да се
идентифицира, т.е. липсвал собственоръчно написан от завещателя обект
на едностранната сделка, като елемент от текстовото съдържание на
разпоредителната сделка. След
израза: "... ап. № бил налице произволен сбор от букви и знаци,
лишени от смислово значение и разбираемост, изключващи възможността за
разпознаване като изписване с думи на числото 13. По
този начин в съдържанието
на завещанието липсвал предмет, чието собственоръчно писмено
обозначаване бил формална предпоставка за действителност по
чл.25, ал.1 от ЗН. Също така липсвали
и други белези, в достатъчна степен индивидуализиращи обекта на разпореждане, в
т.ч. граници, площ и пр. На шестия
етаж от процесната сграда били ситуирани редица
имоти, видно от НА № 112/2012 г. - ателие № 14, апартамент № 13, апартамент №
15, като всеки един от тях би могъл да бъде предмет на завет, евентуално и от
несобственик в хипотезата на чл.19, ал.1 от ЗН за недействителност.
Тъй като процесното
завещание било частно, то ясното и недвусмислено изписване
от завещателя на предмета на завета, респективно идентифициране на
обекта на имущественото му разпореждане, била
задължителна предпоставка за настъпване желаните правни последици, а нейната
липса била не само в нарушение на императива за писмена
форма на завещанието, в т.ч. и на неговия предмет- чл.25, ал. 1 ЗН, вр. чл.16,
ал.2 от ЗН, респективно обуславящо нищожност по чл.42, б. "б" и
''в" от ЗН, но и съобразно общите разпоредби на чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД
водела до невъзможен предмет,
т.е. до нищожност на завета. Липсата на
правнорелевантен предмет означавало, че у
завещателя не била формирана изискуемата от чл.13 ЗН воля
за разпореждане след смъртта му в полза на ищеца с инвокирания в исковата молба
апартамент № 13, което било самостоятелно основание за нищожността на
завета - чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД.
В съотношение на
евентуалност, ответницата поддържа и следните съображения за нищожност:
Разпореждането на
наследодателя за запазване правото на ползване върху апартамент № 13 от
ответницата, било нищожно, тъй като от
завещанието не
била формирана от завещателя изискуемата от чл.13 ЗН воля за разпореждане с правото на ползване след
смъртта му в полза на ответницата. Употребеният
от него израз "запазвам" сочело на
разпореждане, чиито последици настъпвали приживе в полза
на ответницата - наследодателят бил изразил
воля да запази приживе притежаваното от него ограничено вещно право на ползване
в полза на ответницата, но липсвало
разпореждане, чиито правни последици настъпвали едва след
неговата смърт в полза на дъщеря му, което обуславяло
нищожност на завещателното разпореждане, на основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД - липса на завещателна воля, респективно чл.42,
б."в" от ЗН, вр. чл.13 от ЗН - противоречие със закона. Евентуално,
ако била изразена воля за разпореждане след смъртта
на завещателя, то заветът
бил нищожен, тъй като липсвал
правнорелевантен предмет на разпореждането, а именно: Завещателят
бил запазил в полза на ответницата правото на
ползване върху апартамент № 13, но липсвала
завещателна воля за учредяване на самото вещно право в нейна полза.Невъзможно било
да се запази в полза на ответницата правото на ползване върху апартамент № 13,
без самото вещно право да било учредено в нейна
полза.Запазването на ограниченото вещно право на ползване задължително изисквало
неговото предхождащо учредяване в полза на ответницата, каквото не било
извършено от завещателя.Едва след като в полза на ответницата било
учредено след смъртта на завещателя право на ползване върху апартамент № 13, тя
би могла да запази за себе си вече възникналото в патримониума й ограничено
вещно право, каквато хипотеза не била налице в
настоящия случай, поради което процесното завещание (запазване) било
лишено от правно значим/възможен предмет, изискуем от чл. 16, ал.2 от ЗН.
След като не било
учредено право на ползване в полза на ответницата след смъртта на
наследодателя, то завещателното разпореждането за запазването му било
с невъзможен предмет и било нищожно,
на основание чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД. Налице
била и специалната предпоставка за неговата
нищожност, поради противоречие със закона (чл.16, ал.2 от ЗН), на основание
чл.42, б."в"от ЗН.
Излага, че нищожността
на завещанието във втората му част за запазеното право на ползване, водела
до нищожност на цялото завещение от 23.08.2013 г., тъй като
нищожната част не можела да бъде
заместена по право от повелителни правила на закона.
Не можело
и да се предположи, че завещанието би било извършено и без недействителната му втора част. Това
било така, предвид липсата на каквато и да било
близост между завещателя и ищеца, докато ответницата била
единствената дъщеря на наследодателя, с която той бил
поддържал толерантни и сърдечни отношения, изградени на взаимна обич, подкрепа,
разбирателство, взаимопомощ, съвместно зачитане и респект към социалната
реализация на всеки един от тях - завещателят бил
дългогодишен практикуващ юрист, ползващ се с безспорен професионален и
обществен авторитет, а ответницата била уважавана
и високо ценена пианистка и музикална педагожка, носителка на званието
"народен будител", както и на множество награди и дипломи; удостоена
от Министерство на образованието, младежта и науката с почетно отличие
"Неофит Рилски" за дългодишна цялостна високопрофесионална трудова
дейност в системата на народната просвета. Предвид
гореизложеното и с оглед липсата на визираните в чл.26, ал.4 от ЗЗД, вр. чл.44
от ЗЗД изключения за частична валидност, завещанието било
изцяло нищожно.
Ако, евентуално не се
установяла горепосочената нищожност на завещанията от
25.12.2012 г. и 23.08.2013 г., то ответницата прави
следните възражения за тяхната
унищожаемост, на основание чл.43 от ЗН, като твърди, че
завещанията
били направени от лице, което към посочените дати
не било способно да действа разумно
по смисъла на чл.13 от ЗН. По време
на извършването им завещателят не бил разбирал
свойството и значението на постъпките си, тъй като бил
страдал от множество тежки заболявания, в т.ч. мозъчен тумор, епилепсия. В резултат на
влошеното си здраве, усложнено от напредналата му възраст, както и под
въздействието на ползвани медикаменти за лечение,
завещателят към момента на изготвяне на процесните завети
е бил с лабилна емоционално-волева деятелност; не бил
разсъждавал и не се бил държал нормално, лесно се поддавал на
внушения и повлияване от трети лица; не можел сам да се обслужва и грижи за
себе си, бил безпомощен, дезорентиран и неадекватен; губел равновесие и падал
при опити да върви, причинявайки си наранявания по тялото; настъпили нарушения
в уменията му да чете, пише, говори; трудно, а много често и изобщо не
разпознавал букви, цифри, както и близки/познати хора, въпреки, че в обществото
бил известен с авторитета си на високо образована, ерудирана
и интелигентна личност. Сочи, че емоционалната несъответност, неподредено
поведение, нарушени памет и интелект, били довели до
неспособността на завещателя да действа разумно. Същият
не бил способен да завещава към
посочените дати - 25.12.2012 г. и 23.08.2013 г., поради което завещателните
разпореждания били унищожаеми и не пораждат действие, на
основание чл.43, ал.1, б."а" от ЗН, вр. чл.13 от ЗН.
Твърди евентуално,
че завещанията били
унищожаеми поради това, че били изготвени от
завещателят под въздействие на психическо насилие,
упражнено върху неговата личност от С.К.У., баба на ищеца, която чрез отправяни
заплахи била възбудила у него основателен страх за
собственото му здраве и живот. С.К.У. живеела съвместно в едно жилище със
завещателя, който приживе й бил прехвърлил срещу
задължение за издръжка и гледане 1/3 ид.ч. от процесното дворно място, ведно
със сградата (стара), съобразно НА № 143, т.1, per. № 6472, дело №
131/24.06.2010 г., нотариус Ал. Александров, per. № 316, вписан в СВ гр.Варна,
вх. Per. № 11592 от 24.06.2010 г., акт № 147, т.ХХХ, дело № 6580.Впоследствие
същата била придобила собствеността върху съответните
обекти в новоизградената сграда, в т.ч. два апартамента, таванско помещение и
пр., подробно описани в НА № 112/2012 г.
Възползвайки се от
непрекъснато влошаващото се здравословно състояние на завещателя, лабилна
психика, лесно поддаване на внушения и повлияване, С.К.У. го била заплашвала,
че ако не извърши процесните завещания в полза на внука й, ищец
понастоящем, тя щяла да го изостави, щяла да напусне
жилището и нямало да се грижи за него. По
този начин С.К.У. формирала у завещателя страхови
представи за предстоящи злини, които се засилвали по повод на това, че тя често
отсъствала и пренебрегвала алеаторните си задължения към него, оставяла го сам
и безпомощен, неспособен да се обслужва и пази равновесие, падайки при опити да
се движи самостоятелно и причинявайки си телесни наранявания.В същото време С.К.У.
го била изолирала от ответницата, която тя не
допускала до жилището на завещателя, въпреки посочените по-горе трайно
съществуващите добри, сърдечни и изградени на взаимопомощ отношения между него
и дъщеря му. Чрез тези действия
на С.К.У. бил внушен у завещателя страх от значими вредни
последици за него. По този
начин било въздействано върху психиката му и бил
възбуден у него основателен страх за живота и здравето му, под въздействието на
който той бил принуден да направи волеизявленията от 25.12.2012 г. и 23.08.2013
г.Без психическото насилие от посоченото лице, завещателят никога не би
извършил едностранните сделки в полза на ищеца, който за него бил почти напълно
непознато дете, от което той дори не се интересувал, а още по-малко би го облагодетелствал
двукратно. Подобни действия от завещателя били житейски неоправдани,
за разлика от възможността за евентуална проява на щедрост от лица, намиращи се
в близки или роднински връзки с бенефициера, в частност С.К.У., не само защото
последната била негова баба, а и защото разполагала
с необходимите материални възможности да стори това - на основание алеаторния
договор същата била придобила от завещателя няколко недвижими
имоти, подробно описани в НА № 143/2010 г. и НА № 112/2012 г. Упражненото
насилие върху волята на завещателя обуславяло
унищожаемост на разпорежданията му, на основание чл.43, ал.1, б."б ",
предл. 2 от ЗН.
В съдебно заседание
поддържа отговора на исковата молба, моли за отхвърляне на исковете и за
присъждане на разноски.
Контролиращата страна
ДСП – Варна изразяват писмено становище, че уважаването на исковете
кореспондира с интереса на детето С.И.П.. В съдбно заседание не се
представляват.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Приети за безспорни и
ненуждаещи се от доказване в настоящото производство са следните факти и
обстоятелства: 1/ ответницата упражнява фактическа власт върху процесните
имоти; 2/ че
С.К.У., ЕГН **********, е баба на ищеца С.И.П.;
3/ че датата на откриване на наследството е
01.01.2015 г. и 4/ че към тази дата процесните имоти са
изградени на фаза груб строеж.
Видно от приетото на
л.10 от делото саморъчно завещание от 23.08.2013г., завещателят И. Х. а. е
завещал на С.И.П. „ап.No тринайсет на шести етаж на жилищна сграда, построена на бул. **** 87 в гр. Варна“,
като е посочил изрично, че запазва за дъщеря си К.И.А. правото на ползване
върху апартамента, докато е жива.
На л. 11 от делото от
протокол за обявяване на саморъчно завещание, оставено на съхранение извън
нотариата е видно, че на 25.05.2015г. нот. И.на М. е обявила представеното й завещание
от 23.08.2013г. по искане на С.К.У.. При обявяване на завещанието е присъствала
и К.И.А. – Б. – дъщеря на завещателя.
Видно от приетото на
л.12 от делото саморъчно завещание от 25.12.2012г., завещателят И. Х. а. е
завещал на С.И.П. ***“.
На л. 13 от делото от протокол за обявяване на саморъчно завещание, оставено на
съхранение извън нотариата е видно, че на 25.05.2015г. нот. И.на М. е обявила
представеното й завещание от 25.12.2012г. по искане на С.К.У.. При обявяване на завещанието е присъствала и К.И.А.
– Б. – дъщеря на завещателя.
На л. 107-109 от делото
е приет Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане от 24.06.2010г./ ведно със скици/, с който И. Х. а. прехвърля на С.К.У.
1/3 ид.част от недвижим имот – поземления имот, в който е изградена в
последствие и сграда No 2/ в която се помещават и процесните недвижими имоти/, ведно с 1/3 ид.ч. от
построената към него момент жилищна сграда с идентификатор 10135.1504.46.1,
находящи се в гр. Варна, бул. **** 87, срещу задължението на приобретателката
да поеме докато е жив гледането на прехвърлителя И. а..
От приетият на л.14-л.19
от делото Нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за
строителство се установява, че на 23.05.2012г. С.К.У. учредява в полза на И. Х.
а. право на строеж върху апартамент No 13 и 1/13 ид.част
от подземен гараж, отредена за ползване като гаражна клетка No 10, находящи се в гр. Варна, бул. **** 87. На л. 22 -24 /идентични с л.57 и
л.58 от делото/ са приети два броя схеми и скица на процесните имоти –
апартамент и гараж, както и на дворното място, в което е изградена сградата, в
която се намират самостоятелните обекти. На л. 49 и л.50 са приложени и
удостоверенията за данъчните оценки на процесните недвижими имоти.
От приетия
на л. 103 и л.104 от делото протокол за избор на обекти съгласно идеен проект
на жил. сграда с магзини бул. „****“ 87 от 08.05.2012г. се установява, че а. е определено „паркомясто No 10” на кота
-3,23.
От приложения на л. 150
и л.151 от делото акт за приемане на конструкцията /образец 14/ се установява,
че същият е за сградата, в която са изградени процесните имоти и с дата“
07.07.2014г. От приложения на л. 26 до
л. 34 Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа /Образец
15/ се установява, че същият е за сградата, в която се намират процесните
имоти, като самостоятелни обекти и е подписан на 05.08.2016г
Видно от приложения на
л.20 и л.21 от делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
07.07.2016г., К.И.А.- Б. се е разпоредила, като е продала на В.А.Г., апартамент
No
13 и гаражна клетка No 10, находящи се в гр. Варна, бул. **** 87.
Видно от приложения на
л.99 до л.102 Нотариален акт за продажба на недвижим имот, ведно с два броя
схеми и скица, на 28.10.2016г. В.А.Г. продава на К.И.А. – Б. апартамент No 13 и гаражна клетка No 10, находящи се в гр. Варна,
бул. **** 87, с което ответницата се легитимира като собственик на процесните
недвижими имоти.
От удостоверението за
раждане на С.И.П. /л.25/ се установява, че негови майка и баща са
съответно - Ваня Тодорова Гаргова –
Петкова и И.С.П..
От представените две
молби, изходящи от ищеца, представляван от своя баща и законен представител – И.С.П.
/ л.35 –л.38/ и подадени до Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община
Варна и до Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Варна,
се установява, че ищецът е поискал в качеството си на наследник по завещателни
разпореждания да му бъдат издадени данъчни оценки и скици за процесните
недвижими имоти.
От удостоверение за
наследници, изх. No 150001 / 05.10.2016г., издадено от Община
Варна, район „Одесос“ се установява, че единствен наследник по закон на И. Х. а.
е неговата дъщеря К.И.А. – Б..
На л.106 от делото е
прието медицинско свидетелство за смърт на И. Х. а., издадено от личния му
лекар д-р К. на 01.01.2015г.
На л. 119 от делото е
прието удостоверение, издадено от Съвета на Варненската адвокатска колегия, от
което се установява, че И. Х. а. е бил вписан в регистъра на адвокатите към ВАК
от 13.07.1993г. до 09.06.2010г.
На л. 148 и л.149 от делото са приети медицински
документи за оказана на И. а. спешна медицинска помощ на
29.07.2013г. и на 27.12.2014г.
В рамките на
производството по искане на ищеца са ангажирани гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите И.В. В., А.А.А. и Ю.Д.М., като съдът
кредитира същите като достоверни, доколкото са непротиворечиви и кореспондират
с останалия доказателствен материал. От показанията на свидетелите се
установява, че в комуникацията си с всеки един от свидетелите последните не са
забелязвали а. да е неадекватен или да има някаква промяна в него. Последната
среща за която се говори в показанията на свидетелите е била през 2014г.,
когото никакви индикации не са забелязани от свидетелите в насока а. да е бил в
невъзможност да действа разумно.
По делото е изслушано
и прието заключението на вещото лице А. по допуснатата съдебно-техническа експертиза /л.152 и л.153/, от която се установява, че процесният т.нар. гараж No 10
не представлява самостоятелен обект в сградата. Той не е проектиран и
построен със собствени оградни стени като отделен гараж и е част от общия
подземен гараж. Към 01.01.2015г. в процесната сграда не е съществувал изграден
гараж № 10, като самостоятелно обособен обект по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на ЗКИР и §1, т.12 от Допълнителните разпоредби на
Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Към тази дата е
бил изграден общия подземен гараж, част от който е
и паркомясто №10 (гаражна клетка № 10).
По делото е изслушано
и прието заключението на вещото лице А. по допуснатата съдебно-психиатрична
експертиза /л.195 и л.262/, към която е приложена и цялата медицинска
документация, съхранявана от личния лекар на г-н а.. От заключението е видно,
че И. Х. а. с ЕГН **********, починал на 01.01.2015г. на 90 годишна възраст е
страдал от: ХБ II-III ст.; Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност;
ИБС /Стенокардия/, ХОВБ, Захарен диабет. Последици от други неуточнени МСБ,
Остър гастрит и Язвена болест на стомаха; Състояние след Фрактура на париетална
кост вдясно; Менингеом в дясна париетална област. За
изброените соматични и мозъчни заболявания е било провеждано системно лечение с
медикаменти от няколко основни групи: Сърдечно-съдови средства /Изоптин,
Предуктал, Тритейс,Корлентор, Дехидратин нео. Аспирин протект, Симвастатин/;
Ноотропни / Ноотропил/; Съдоразширяващи /Кавинтон форте/; Противоязвени
медикаменти /Ранитидин/. Въпреки поддържащата терапия с напредване на възрастта
на И. а. някои от заболяванията са имали тенденция за влошаване, като дискоординационния синдром. В
разглеждания период няма данни И. а. да е приемал психотропни медикаменти или
психоактивни вещества, които биха могли да повлияят неговото
съзнание, мислене и поведение. Към датата
на процесните завещения
- 25.12.2012г. и 23.08.2013г. завещателят И. а. е разбирал свойството и
значението на постъпките си и е бил в състояние да действа разумно.
Във връзка с
предприетото оспорване истинността на документи -двете саморъчни завещания
съдът е открил производство по чл. 193 от ГПК. За установяване на истинността
са изготвени и ислушани заключенията на в.л. Р. и това по допуснатата тройна
съдебно-почеркова експертиза на в.л.Е.А., Ц.Ц. и Б.Б.. Заключенията и по
единичната и по допусната повторна тройна СПЕ са в следния смисъл: Ръкописният
текст и подписите, положени за „завещател“ в саморъчни завещания от
25.11.2012г. и от 23.08.2013г. са изпълнени от И. Х. а..
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
С оглед на дадената
от съда правна квалификация на спорното право и съдът е разпределил
доказателствената тежест в процеса, като е възложил в тежест на ищеца е да
установи в условията на пълно и главно доказване, че е придобил правото на
собственост върху процесния имот на твърдяното в исковата молба придобивно
основание, т.е. че са налице действителни завещателни разпореждания, както и че
ответникът упражнява фактическа власт върху процесните недвижими имоти. Във
връзка с направените възражения и оспорвания на ответника, то ищецът следва да
установи, че завещателните разпореждания отговарят на законовите изисквания за
валидност – че са подписани и изписани саморъчно от завещателя; че имотите, посочени в завещателните
разпореждания са индивидуализирани и че наследодателят И. а. е бил собственик
на процесните имоти към датата на откриване на наследството.В тежест на
ответницата е да установи фактите по възраженията си, от които черпи изгодни за себе си последици.
В рамките на настоящото производство, защитата на ответницата се базира на
обстоятелството, че тя упражнява фактическа власт върху вещта на правно
основание и съответно носи доказателствена тежест за установяване на това
обстоятелство, както и за установяването на фактите и обстоятелствата по всички
свои правоизключващи възражения.
В полза на ищеца са
направени две завещателни разпореждания, които се отнасят до определено
имущество на наследодателя и на осн. 16 ал.2 от ЗН тези завещателни
разпореждания са частни и придават на ищеца качеството на заветник. Правото на
собственост за ищеца възникава по силата на тези два завета, направени от
наследодателя а. в негова полза.
Разрешаването на
процесния казус предполага произнасяне по основния спорен между страните
въпрос, а именно валидността на двете завещателни разпореждания. Останалите
факти и обстоятелства, които са възложени в тежест на страните са производни от
правния въпрос за действителността на
саморъчните завещания, направени от наследодателя И. а.. Съдът следва да обсъди
всяко едно от възраженията на ответницата, заявени от нея при условията на
евентуалност:
По възражението
с правно основание чл. 42, б. "б" ЗН вр. с чл. 25 ЗН за
нищожност на двете процесни завещания от 25.12.2012г. и от 23.08.2013г., като
се твърди, че същите не са написани собственоръчно и подписани от завещателя И.
Х. а., съдът съобрази следното:
Възраженията, че
завещателните разпореждания не са ръкописно изписани и подписани от издателя са
възражения, с които едновременно се оспорва и истинността на документа по реда
на чл. 193 от ГПК. В случай, че се приеме, че документите са неистински, то и
безпредметно би се явило произнасянето
по останалите възражения за недействителност на завещанията, което предопределя
и това възражение за нищожност да бъде разгледано преди всички останали.
Саморъчното завещание
представлява едностранна сделка, за действителността,
на която законът поставя специални
изисквания /чл. 25, ал.1 ЗН/, сред които е саморъчно изписване и
подписване. Неизпълнението на тези
изисквания води до нищожност на саморъчното завещание като едностранна сделка -
чл.42, б.”б” ЗН. От друга страна, саморъчното завещание представлява частен
диспозитивен документ. Като такъв и същият се ползва с формална доказателствена
сила. В този смисъл и при установяване, че подписът е неистински, то и
документът е неистински. Ето защо, оспорването на истинността на документа
саморъчно завещание покрива и фактическия състав на материалноправно възражение
за нищожност на саморъчното завещание като сделка.
За установяване на
истинността на двете саморъчни завещания са изготвени и ислушани заключенията
на в.л. Р. и това по допуснатата тройна съдебно-почеркова експертиза на в.л.Е.А.,
Ц.Ц. и Б.Б.. Заключенията и по единичната и по допусната повторна тройна СПЕ са
в следния смисъл: „Ръкописният текст и подписите, положени за „завещател“ в
саморъчни завещания от 25.11.2012г. и от 23.08.2013г. са изпълнени от И. Х. а..“ Тези изводи на вещите лица съдът възприема и кредитира, след като ги съобрази с останалия доказателствен материал по делото и доколкото не са налице други данни,
които да ги опровергават.
Оспорването
на саморъчни завещания от 25.12.2012г. и от 23.08.2013г. на И. Х. а. е недоказано и приема документите
за истински, като може да се позове на тях и ги съобразява при постановяване на
своето решение. Доколкото документите са истински, то и са налице и две частни
завещателни разпореждания, които отговарят и на изискванията по ЗН
за форма.
Възражението
с правно основание чл. 19 ал.1 от ЗН, с което се твърди, че частно завещателно разпореждане
от 25.12.2012г. и частно завещателно разпореждане от 23.08.2013г. представляват
недействителни завети, доколкото завещателят не е бил собственик на описаните в
двата завета недвижими имоти при откриване на наследството, както и четвъртото възражение с правно основание чл. 26 ал.2,
предл. първо от ЗЗД за нищожност на частното завещателно разпореждане
от 25.12.2012г. поради невъзможен предмет, съдът намира, че следва да ги
обсъди заедно досежно завещанието от 25.12.2012г. Едновременното обсъждане на
двете възражения по отношение на завещанието от 25.12.2012г. се налага, поради
обстоятелството, че те се основават на факти и обстоятелства, които са твърде
близки и в една част се препокриват. Твърдението, че наследодателят не е бил
собственик на имота до известна степен обхваща и поглъща възражението за нищожност,
поради невъзможен предмет в конкретния процесен случай, но двете възражения в
същото време не се и изключват, като не следва възражението за недействителност
по ЗН, което е специално уредено, да се
ограничи единствено до това за невъзможен предмет по ЗЗД. Двете възражения са
заявени за разглеждане като евентуални. Доводите на съда са следните:
Видно от приложените
към делото доказателства /нотариални актове/, както и воден от обстоятелствата,
за които страните не спорят и са приети за безспорни и ненуждаещи се от
доказване, съдът приема, че към момента
на съставянето и на двете процесни завещания вещите, предмет
на завещателните разпореждания са се намирали в патримониума на наследодателя
И. Х. а..
Собствеността върху процесния апартамент е придобита по силата на реализирано право на
строеж, валидно учредено в полза на И. Х. а., поради което и
направеното второ възражение по отношение на завещателно
разпореждане от 23.08.2013г. се явява неоснователно. Неоснователно е
възражението за недействителност с правно основание чл. 19 ал.1 от ЗН и по
отношение на саморъчното завещание от 25.12.2012г. , като доводите в тази
насока са следните:
Конкретният
обект, за който е направено завещателното разпореждане от 25.12.2012г. това е
„гараж No 10 (десет) на бул. „****“ No
87”. От представените документи за собственост
се установява, че в собственост на наследодателя И. а. към датата на откриване
на наследството са 1/13 идеална част от Подземен гараж, целият с площ 300,10
кв.м., отредена за ползване като Гаражна клетка No 10, на подземен етаж с площ на гаражната клетка 12.50 кв.м.,
ведно с 10.58 кв.м. идеални части от маневрено хале, при граници на гаражната
клетка: вътрешна част на подземен гараж, гаражна клетка No
9, бул.“****“ и автомобилна платформа, както и
7,6923% идеални части от подземен гараж и 1.0356 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж, последните развняващи се на 2,95
кв.м., като общата площ на гаражната клетка, ведно с маневреното хале и общите
части на сградата възлиза на 26.03 кв.м. Очевидно,
че от представените документи за собственост по делото не се установява
наследодателят да е бил собственик на самостоятелен обект – гараж към датата на
откриване на наследството. Същият е бил собственик на идеалните части от
подземен гараж - паркинг, за които е отредена гаражна клетка или на т.нар.
„паркомясто“. Това обстоятелство се потвърждава и от приетия на л. 103 и л.104
от делото протокол за избор на обекти съгласно идеен проект на жил. сграда с
магзини бул. „****“ 87 от 08.05.2012г. С
нотариалния акт за учредяване на правото на строеж срещу задължение за
строителство / л.14-19/ съсобствениците на имота се договарят за
разпределението на правото на ползване на паркоместата в подземния –
гараж-паркинг.
На първо място необходимо е да се извърши
тълкуване на действителната
воля на наследодателя, при съобразяване на критериите по чл.20 от ЗЗД. Посочвайки в завета си „гараж No
10 (десет) на бул. „****“ No
87”, наследодателят всъщност е посочил
ползваното от него паркомясто, обозначено като „гаражна клетка No
10“. В закона липсват конкретни изисквания
за начина, по който следва да се индивидуализира имота в завещателно
разпореждане. Единствено в чл. 25 от ЗН
са изрично поставените изисквания за форма, които в случай, че не бъдат
спазени, то и санкцията е предвидена в чл. 42 от ЗН, като влече нищожност. В
останалата част достатъчно е имотът да бъде достатъчно индивидуализиран, като
волята на завещателя да е ясна, след извършено тълкуване. По делото са приети доказателства, от които
се установява, че гаражната клетка има собствен идентификатор и е посочена в
издадената схема като „гараж в сграда“, а декларирането на обекта пред Община
Варна за данъчни цели е отново като „гараж“, което е довод в подкрепа на
извода, че под „гараж“ наследодателят е разбирал именно ползваното от него
„паркомясто“. Тези писмени документи не установяват правото на собственост, но те
съществуват и съдът констатира и се съобразява с простия факт, че са били
издадени, като няма за задача и предмет да обсъжда законосъобразността на
издаването им.
Решение
№ 855 от 11.12.2010 г. по гр.д. № 1497/2009 г., ВКС, І г.о. дава отговор на въпроса може ли при тълкуване волята на завещателя за това кой
е завещаният имот съдът да изхожда не само от текста на завещанието, но и от
други доказателства по делото. Разрешението е в насока, че когато
възникне спор относно това кой е завещаният имот, в определени случаи волята на
завещателя следва да бъде изведена не само от целта на завещанието, обичаите в
практиката и добросъвестността и взаимната връзка на отделните клаузи една с друга и в смисъла, който произтича от
целия текст на завещанието, но и от характеристиките на самия имот, притежаван
от завещателя. Тълкуването не може да пренебрегне тези характеристики, тъй като
се касае за обективни факти, които могат да изяснят истинската воля на
завещателя. Именно в тази
връзка, съобразявайки предназначението на завещания обект, както и изхождайки
от обстоятелството, че наследодателят И. Х. а. е бил юрист по образование и
адвокат по професия, преди пенсионирането си, съдът намира, че действителната
воля на завещателя е била да прехвърли именно обекта, чиито собственик се е
считал към датата на извършване на завета, а това е „гаражната клетка No 10”. Във
всички случаи обаче, тълкуването, което се опира на характеристиките на вещта,
следва да бъде такова, че да не оставя съмнение в действителната воля на
завещателя.
Доколкото законът не
изисква в случаите, когато се завещава конкретен недвижим имот, той да бъде
посочен в завещанието с всички негови индивидуализиращи белези и е достатъчно
индивидуализацията да бъде извършена по начин, който прави имота обективно
определяем с оглед обстоятелствата във всеки отделен случай, при непълно и
неточно описание на завещания имот волята на завещателя подлежи на тълкуване,
както с оглед употребените в завещанието думи и изрази, така и с оглед правилата
на формалната житейска логика / Решение
№380/31.05.2012г. по гр.д.№580/2010г. на ВКС, I г.о ,
Решение № 45 от 6.04.2017 г. по гр.д. № 3343/2016 г., ВКС
I г.о. /. В този смисъл и съдът приема, че волята на наследодателя е била да се
разпореди за след смъртта си с притежаваното от него право върху гаражната
клетка, като естеството на това право съдът ще съобрази при обсъждане на
възражението за нищожност, поради невъзможен предмет. В тази насока, следва да
се отбележи, че обект на наследственото правоприемство е наследството, което
представлява съвкупност от имуществените права и задължения, които
наследодателят е притежавал към момента на своята смърт или наследственото
имущество. В състава на наследственото имущество влизат: 1/ имуществените права
на наследодателя / като право на собственост върху недвижими имоти и движими
вещи, ограничени вещни права/; 2/ облигационните права на наследодателя; 3/
установената фактическа власт като фактическо състояние, което дава право на
наследника да присъедини владението на своя праводател; 4/ задълженията на наследодателя. Именно, доколкото в имуществото на
наследодателя се включват всички права, задължения и фактически отношения, следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 19
ал.1 от ЗН или по-точно в насока, че в неговия патримониум следва да се намира
към датата на откриване на наследството вещта, предмет на завета. В тази връзка и съдът намира, че след като
извърши тълкуване на волята на наследодателя И. а., в патримониума на
наследодателя към датата на откриване на наследството, се влключват неговите
права върху т.нар „гаражна клетка“ - паркомясто.
Не е нарушена разпоредбата на чл. 19 ал.1 от ЗН и завета от 25.12.2012г. не е
недействителен на това основание.
Волята на наследодателя
е била да се разпореди за след смъртта си с притежаваното от него право върху
гаражната клетка. Дали това право е право на собственост, ограничено вещно
право, облигационно право и изобщо дали вещта представлява самостоятелен обект
и имал ли е възможност наследодателят да се разпорежда с нея е въпрос на
обсъждане при разглеждане на възражението за невъзможен предмет на посочения
завет. С оглед на направеното
възражение за невъзможен предмет, съдът следва да съобрази съставлява ли
паркомястото самостоятелен обект и е ли възможно да бъде предмет на сделка, пък
било то и едностранна, каквото е завещанието.
Общоизвестен
е фактът, че у нас липсва изрична ясна и точна правна уредба на паркомястото
като обект на правото на собственост. Не е
налице законово разрешение, което да урежда местата за паркиране като самостоятелен обект на правото
на собственост. Преди приемането на ал.3 на чл. 37 от ЗУТ, обн. В ДВ бр.101 от
22.12.2015г., регламентация на паркоместата изобщо липсваше. Към днешна дата
чл.37 ал.3 от ЗУТ предвижда в
сграда в режим на етажна собственост необходимите места за паркиране да се
осигуряват с инвестиционния проект във: 1.
паркинг - гараж със статут на самостоятелен обект в сградата, или 2.
паркинг - гараж със статут на обща част в сградата, или 3.
отделни места за паркиране със статут на принадлежност към съответните
самостоятелни обекти в сградата.
Така
посочената разпоредба, обаче, не е била в действие, когато наследодателят е
изготвял саморъчното си завещание, както не е била в действие и към
правно-релевантния в настоящия случай момент – към датата на откриване на
наследството – 01.01.2015г. Към последната дата, както съдът посочи изрична
регламентация липсва.
При
всички положения и при действието на чл. 37, ал. 4 от ЗУТ и преди нейното приемане, не се предполага паркоместата да
бъдат обособени като
самостоятелни обекти и респ. да са самостоятелен обект на
разпоредителни сделки, в това число и на завещателно разпореждане като
едностранна такава.
„Паркомястото в един
гараж е правно невъзможно да бъде обособено като самостоятелен обект в етажната
собственост, но самият подземен гараж е такъв обект. Реална част от
неподеляемия подземния гараж не може да бъде прехвърлена, но прехвърлянето на
идеални части от него е напълно възможно.“ /
Решение № 1159 от 30.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3834/2007 г., III г.
о., ГК; Определение № 396 от 20.09.2011
г. на ВКС по ч. гр. д. № 375/2011 г., II г. о., ГК; Решение № 53 от 8.05.2009
г. на ВКС по гр. д. № 5871/2007 г., I г. о., ГК/.
С постановеното от
ВКС ОСГК Тълкувателно решение No 3/2014г. се прие, че ако към момента на
сключване на сделката, реално определените части
от недвижим имот (сграда, жилище или други обекти), не са фактически
обособени, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелен
обект, съобразно изискванията в действащия устройствен
закон към този момент, договорът не е нищожен поради невъзможен
предмет. Правна невъзможност за обособяване на реално
определена част от недвижим имот
(сграда, жилище или други обекти) е налице, когато при
сключване на сделката съществува непреодолима правна пречка да бъде
одобрен инвестиционен проект за обособяване на тази част.В съответствие с
преобладаващата практика на ВКС, част от нея цитирана по-горе и предвид
постановеното тълкувателно решение,
което възприе именно тази практика, настоящият състав намира, че завещателното разпореждане от 25.12.2012г. е нищожно, доколкото е с
невъзможен предмет на посочените по-горе основания. Паркомястото не е
самостоятелен обект по смисъла на пар.5 т.39 от ЗУТ. Не може да се разглежда
като самостоятелен обект, доколкото липсва изрична регламентация, а от приетата
обща такава, както и изхождайки от предназначението на паркомястото, съдът
приема, че то не отговаря на нормативните изисквания по ЗУТ за минималната
повърхност, за да бъде обособено като самостоятелен обект. Предвид горното и възражението на ответницата за нищожностт
на завещанието от 25.12.2012г. поради невъзможен предмет се явява основателно.
Съдът намира за
неоснователо направеното
възражение - това с правно основание чл.
42, б. "в" ЗН за нищожност на частно завещателно
разпореждане от 23.08.2013г., поради противоречие със закона, доколкото изразената със завещанието воля за
запазване на правото на ползване върху посочения недвижим имот противоречи на
закона, предвид специалните законови изисквания за валидно учредяване на право
на ползване.
Законът в своите
разпоредби на чл. 17 и чл. 35 от ЗН
допуска завещателното разпореждане да бъде направено под условие или тежест. В
този смисъл и съдът намира, че прехвърлянето по силата на завещание само на
голата собственост в полза на един заветник и учредяване със същото завещание
на вещно право на ползване в полза на друг е възможно и допустимо от закона.
Липсва пречка със завещанието в полза на ответницата да бъде учредено вещно
право на ползване, като в този смисъл съдът не възприема доводите на ответницата,
че наследодателят бил изразил воля да запази приживе правото на ползване за
ответницата, но липсвало разпореждане, чиито правни последици настъпвали едва
след неговата смърт в полза на дъщеря му. Действително, че общите
правила на ЗЗД в чл. 18 от ЗЗД поставят изискванията за форма при договорите за
прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху
недвижими имоти, като изискването е те да бъдат извършени с нотариален акт.
Тези общи правила, обаче, не се прилагат при завещателните разпореждания,
доколото за тях специалният Закон за
наследството предпоставя специална уредба, според която, както се посочи
по-горе, е допустимо учредяването на право на ползване по волята на
наследодателя, изразена било чрез саморъчно, било чрез нотариално завещание.
Както вече бе отбелязано, завещанието е
едностранна сделка и съгласно чл.44 от ЗЗД, спрямо нея се прилагат и общите правила относно
договорите. В този смисъл и приложение
следва да намерят правилата относно тълкуването и издираването на
действителната воля на страната. В светлината на завещателното разпореждане
това правило предполага съдът да търси
действителната воля на наследодателя, при съобразяване на критериите по чл.20
от ЗЗД. При нейното установяване следва да се изхожда отделните уговорки,
включени в завещанието, да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да
се схваща в смисъла, който произтича от цялото завещание, с оглед неговата цел,
обичаите в практиката и добросъвестността. Конкретно в процесното саморъчно завещание
на И. Х. Аражов от 23.08.2013г. съдът намира, че волята му е
ясно изразена и тълкуването й е в смисъл, че желанието на наследодателя е да
остави след смъртта си „голата“
собственост за ищеца – С.И.П., като запази върху процесния апартамент правото
на ползване за своята единствена дъщеря – ответницата К.А. – Б..
Следващото
направено възражение, което подлежи на разглеждане – това за нищожност на частно завещателно
разпореждане от 23.08.2013г. поради невъзможен предмет, доколкото за посочения
недвижим имот – апартамент липсва надлежна индивидуализация, както и не е учредено валидно право на ползване в полза на ответницата, съдът намира, че е неоснователно.
Видно от
завещателното разпореждане от 23.08.2013г. предметът на завета е достатъчно и
ясно индивидуализиран, като изписването на номера и местонахождението – чрез
административен адрес на жилището е с букви, а не в цифрово изражение, което улеснява
и разчитането на текста на завещанието. Волята на завещателя е ясна и не буди
никакво съмнение, както се твърди от ответницата. Налице е един годен обект на разпореждане с посоченото
в завещанието описание. Разпореждането
за след смъртта на наследодателя е изразено
по начин, по който позволява недвижимият имот да бъде разграничен от
всеки друг такъв, като твърденията, че това бил апартамент „15“, а не „13“,
както е посочил И. а., не намират никаква опора в доказателствения материал по
делото. Съдът приема, че номерът на апартамента, етажа, на който се намира и
адресът са достатъчно индивидуализиращи данни за недвижимия имот и е ясно
изразена волята на завещателя.
Твърди се
също, че завещателното разпореждане от 23.08.2013г. е нищожно поради невъзможен
предмет и доколкото с него е учредено право на ползване. Както беше изложено
по-горе в мотивите при обсъждането на третото възражение, към които и съдът
препраща допустимо е учредяването на право на ползване по волята
на наследодателя, изразена било чрез саморъчно, било чрез нотариално завещание,
което прави неоснователно и възражението за невъзможен предмет.
Доколкото съдът прие, че
завещателно разпореждане от 25.12.2012г. е нищожно, то и в тази връзка не
следва да разглежда заявените в евентуалност възражения за унищожаемост
по отношение на това завещателно разпореждане. Тези възражения следва да се
обсъдят единствено по отношение на завещателното разпореждане от 23.08.2013г.
В тежест на ответницата
бе възложено от съда да установи, че по време на
извършването на двете завещателни разпореждания
завещателят страдал от множество тежки заболявания, в т.ч. мозъчен тумор,
епилепсия, бил в напреднала възраст, под въздействието на
ползвани медикаменти за лечение, с лабилна
емоционално-волева деятелност; не бил
разсъждавал и не се бил държал нормално, лесно се поддавал на
внушения и повлияване от трети лица, не можел
сам да се обслужва и грижи за себе си, бил безпомощен, дезорентиран и
неадекватен, губел равновесие и падал при опити да върви,
причинявайки си наранявания по тялото, настъпили
нарушения в уменията му да чете, пише, говори; трудно, а много често и изобщо
не разпознавал букви, цифри, както и близки/познати хора, бил с ,
неподредено поведение, нарушени памет и интелект, което
довело до неспособността на завещателя да действа
разумно към посочените дати - 25.12.2012 г. и
23.08.2013 г., а по второто възражение за унищожаемост, заявено като
евентуално, да установи, че С.К.У. е
заплашвала завещателя, че ако не извърши процесните
завещания в полза на внука й- ищец, тя щяла да
го изостави, щяла да напусне жилището и нямало
да се грижи за него, което формирало основателен страх у И. Х. а., който
направил завещанията единствено по тази причина.
От събраните в хода на
производството по инициатива на ищеца гласни доказателства, които съдът
кредитира, се установи, че в
комуникацията си с всеки един от свидетелите последните не са забелязвали а. да
е неадекватен или да има някаква промяна в него. Последната среща, за която се
говори в показанията на свидетелите е била през 2014г., когото никакви
индикации не са забелязани от свидетелите в насока а. да е бил в невъзможност
да действа разумно. От заключението
на вещото лице А. по допуснатата съдебно-психиатрична е видно, че заболяванията, от които е страдал И. Х. а. и лекарствара,
които е приемал за тях, не биха могли да
повлияят неговото съзнание, мислене и поведение. Всичко изложено
дава основание на съда да заключи, че към датата на процесните
завещения - 25.12.2012г. и 23.08.2013г.
завещателят И. а. е разбирал свойството и значението на постъпките си и е бил в
състояние да действа разумно. Този извод влече и
неоснователността на направеното първо възражение за унищожаемост.
По последното възражение, предявено в условията на евентуалност – за унищожаемост на завещателното
разпореждане поради насилие, твърденията на ответницата, че наследодателят е
действал при условията на упражнено над него насилие не се установяват и
потвърждават от събраните доказателства. В тази връзка и неоснователни и
недоказани са и възраженията за унищожаемост с правно основание чл. 43 ал.1 б.
„б“ от ЗН.
Предвид
гореизложеното и доколкото съдът установи наличието на валидно завещателно
разпореждане – завет от 23.08.2013г. в полза на ищеца, то на същия следва да се
признае правото на собственост върху процесния апартамент. Завещателното
разпореждане от 25.12.2012г., обаче, е нищожно на посоченото основание и като такова същото не е произвело своето
действие, поради което на ищеца следва да се отрекат собственическите права
върху процесната гаражна клетка.
Във
връзка с претенцията за предаване на владението, обаче, съдът намира, че същата
е неоснователна, доколкото ответницата упражнява фактическата власт върху имота
на годно правно основание – в нейна полза е валидно учредено право на ползване.
Въпреки, че като защитна теза на
ответницата, чрез изразеното от нея становище в отговора на исковата
молба, не се застъпва и същата не се позовава изрично на право на ползване, а това
се прави едва в писмената защита, съдът намира, че следва да съобрази това
обстоятелство при постановяване на своя акт. Ищецът в исковата си молба сочи,
че ответницата е със запазено право на ползване върху апартамента, като
защитата на ответницата е била да обори собственическите права на ищеца и да
заяви самостоятелни такива, доколкото с изразеното становище от ищеца не е било
оспорвано нейното право на ползване. В хода на делото се установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на
процесния имот - апартамент, но ответникът го владее на правно основание, което е противопоставимо на собственика.
Предвид
изводите, до които съдът достигна и с оглед на разрешението, дадено с
Тълкувателно решение No 4 / 2014г., ВКС, ОСГК, съдът намира,
че по отношение на ревандикационния иск за апартамента следва да уважи
първото искане за правна защита, като признае с установителен диспозитив, че
ищецът е негов собственик, а с отделен диспозитив да
отхвърли второто искане за правна защита- за предаване на владението на имота. А по
отношение на гаражната клетка, съдът
отхвърля и двете искания за защита.
С оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от
същия разноски, съобразно уважената част от исковете, а в полза на ответника
разноски съобразно отхвърлената част, за които са представили своевременно
списък по чл. 80 от ГПК. И двете страни са направили възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, като и в двата представени по
делото договора за правна защита и съдействие /л. 308 и л.310/ страните са
уговорили общо адвокатско възнаграждение /без конкретизация по отношение на
двата имота/. Общата цена на исковете в производството е 143 792,30. Минималното адвокатското възнаграждение за посочения материален интерес, изчислено съобразно
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения е в размер на 4 405,87 лв. Съдът, след като съобрази
претендираните от страните размери на адвокатско възнаграждение и ги съотнесе
към изчисления минимален размер по-горе, както и спецификата на настоящото
производство, намира, че са налице предпоставките по чл. 78 ал.5 от ГПК.
Адвокатското възнаграждение, което да присъди за всяка една от страните по
делото следва да намали до размер от 4 500 лв. Предвид горното и след надлежно изчисление за всички
претендирани суми за разноски, на ищеца следва да
се присъди сумата от 1 615 лв., а в полза на ответната страна – 4 407,90 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.И.А. – Б., ЕГН **********, с адрес:
***,
че С.И.П., ЕГН ********** с
адрес: ***, действащ
чрез своя баща и законен представител - И.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, е собственик на недвижим имот, находящ се в град Варна, община Варна,
област Варна, бул. „****" № 87, а именно: Апартамент
№ 13, находящ се на шести етаж, представляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 10135.1504.46.2.13 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД - 18 -
98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в жилищна
сграда No 2, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10135. 1504. 46, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 84, 55 кв.м., състоящ се от антре,
дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални, складово помещение, санитарен
възел и две тераси, при граници на
самостоятелния обект: на същия етаж -самостоятелен обект с идентификатор
10135.1504.46.2.14; под обекта - самостоятелен обект с идентификатор
10135.1504.46.2.10.; над обекта - самостоятелен обект с идентификатор 10135.
1504. 46. 2. 16, ведно с 4, 8834% ид.части от общите части на
сградата и правото на строеж, на
основание чл.108 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.И.П., ЕГН ********** с
адрес: ***, действащ
чрез своя баща и законен представител - И.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу К.И.А. – Б., ЕГН **********,
с адрес: ***,
иск ответницата да му предаде владението върху недвижим имот, находящ се в град Варна, община Варна,
област Варна, бул. „****" № 87, а именно: Апартамент
№ 13, находящ се на шести етаж, представляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 10135.1504.46.2.13 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД - 18 -
98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в жилищна
сграда No 2, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10135. 1504. 46, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 84, 55 кв.м., състоящ се от антре,
дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални, складово помещение, санитарен
възел и две тераси, при граници на
самостоятелния обект: на същия етаж -самостоятелен обект с идентификатор
10135.1504.46.2.14; под обекта - самостоятелен обект с идентификатор
10135.1504.46.2.10.; над обекта - самостоятелен обект с идентификатор 10135.
1504. 46. 2. 16, ведно с 4, 8834% ид.части от общите части на
сградата и правото на строеж,
на
основание чл.108 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.И.П., ЕГН ********** с
адрес: ***, действащ
чрез своя баща и законен представител - И.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу К.И.А. – Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск за признаване на установено между страните, че ищецът е собственик на
недвижим имот, находящ се в град Варна, община Варна, област Варна, бул. „****"
№ 87, а именно: гаражна клетка № 10 на етаж - 1,
представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
1-135.1504.46.2.30 находящ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 10135.1504.46 в сграда с идентификатор 10135. 1504. 46. 2, с
предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, на едно ниво, с площ от
12, 50 кв.м., при граници на обекта: на същия етаж: самостоятелен обект с
идентификатор 10135.1504.46.2.29, под обекта - няма, над обекта - няма, на основание чл. 108 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.И.П., ЕГН ********** с
адрес: ***, действащ
чрез своя баща и законен представител - И.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу К.И.А. – Б., ЕГН **********,
с адрес: ***,
иск ответницата да му предаде владението върху недвижим имот, находящ се в град Варна, община Варна,
област Варна, бул. „****" № 87, а именно: гаражна
клетка № 10 на етаж - 1, представляваща самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 1-135.1504.46.2.30 находящ се в сграда № 2, разположена в
поземлен имот с идентификатор № 10135.1504.46 в сграда с идентификатор 10135.
1504. 46. 2, с предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, на едно
ниво, с площ от 12, 50 кв.м., при граници на обекта: на същия етаж:
самостоятелен обект с идентификатор 10135.1504.46.2.29, под обекта - няма, над
обекта - няма, на основание чл.
108 от ЗС.
ОСЪЖДА К.И.А. – Б., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати на С.И.П., ЕГН ********** с
адрес: ***, действащ
чрез своя баща и законен представител - И.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1 615 лв. /хиляда и шестстотин и
петнадесет лева /,
представляваща направените по
делото разноски от ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.И.П., ЕГН ********** с
адрес: ***, действащ
чрез своя баща и законен представител - И.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на К.И.А. – Б., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 4 407,90 лв. /четири хиляди четиристотин и
седем лева и деветдесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски от ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд
- Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: