Р Е Ш Е Н И Е
№ 260194
гр. Несебър, 20.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I- ви граждански състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Красимира Любенова, след като разгледа гражданско дело № 577 по описа за 2020г., за да се
произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по исковата молба на „В.Г.” ООД, ЕИК *********, с адрес на
управление ***, представлявано от управителя Д.И.Д., против Е.Б.Х., родена на ***г.
в Русия, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Варна, к.к. „***********. В исковата
молба се сочи, че ответницата е собственик на недвижими имоти, находящи се в
гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг” – апартамент № ***, студио № ***и студио № ***.
Същите са били придобити след сключени предварителни договори с търговския
пълномощник на ищеца „И.Г.” ООД. Според претенцията на ищеца, в сключените
предварителни договори била постигната уговорка, с която Х. се била задължила
да сключи договори за поддръжка на общите части на сградата за всеки един от
имотите. Това трябвало да стане при подписване на окончателните договори.
Страните били постигнали съгласие, в случай, че ответницата не подпише
посочените договори, Х. да заплаща на продавача или на посочено от него лице
годишни такси в размер на 840евро за апартамента и по 720евро за всяко от двете
ателиета. Твърди се, че общата такса за цялата година е в размер на
2280.00евро. На 30.03.2011г. ищецът бил изпълнил задължението си да прехвърли собствеността
на имотите на Х., но последната не била изпълнила задължението си да подпише
договор за поддръжка на общите части. Ищецът сочи, че през годините е
извършвало дейности по поддръжка на общите части в сградите, в които се намират
жилищата на ответницата – поддържало и организирало техническото и
административно обслужване на сградата, находяща се в гр. Несебър, ул. „***********,
организирало е външната сигурност на комплекса, осъществявало е хигиенни и
екологични мероприятия, заплащало било разходи за осветление, климатизация и
вода на общите части. За всичко това конкретно била наета жива охрана и
осигурено видеонаблюдение, поддръжка на зелените части – торене, поливане,
плевене, подрязване и др., поддръжка и осигуряване ползването на басейните,
закупуване на препарати и химикали, профилактика и ремонт на осветителни ,
асансьорни, стълбищни и др. съоръжения. Ищецът сочи, че от 2010г. до 2014г. Х.
е заплащала задълженията си за трите имота, като след 2015г. е спряла. Претенцията
на ищцовото дружество е за осъждане на Е.Б.Х. да му заплати сумата от
22296.46лева/ равностойност на 11400евро/ , представляваща дължимо
възнаграждение за такса поддръжка на притежаваните от нея имоти за периода от
01.01.2016г. до 31.12.2020г. Претендира се за присъждане на законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба до изплащане на сумата.
Направени са доказателствени искания. Сочат се и се представят писмени
доказателства. Претендират се разноски за водене на делото.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответницата Е. Б.Х. депозира писмен
отговор чрез адв. К.Х.П.,***. На първо място се възразява срещу допустимостта
на иска. Защитата смята, че претенцията на ищеца е погасена по давност. Твърди
се, че предварителните договори за подписани на 07.07.2010г. , а исковата молба
е предявена на 15.10.2020г., изминали са 10години от тогава и задължението е
погасено по давност. Наред с това се счита, че иска дори и допустим е
неоснователен и претенцията на ищеца следва да се отхвърли. Според защитата
претендираните вземания като „такса поддръжка” са периодични плащания по
смисъла на Тълкувателно решение № 3/ 2011г. на ОСГТК на ВКС и възможността за
претендирането им се погасява с кратката тригодишна давност. Вземанията за
периода 31.07.2015г. до 31.07.2018г. били погасени по давност. В отговора се
сочи, че на 31.07.2015г. „В. Груп” е издало РКО за сумата от 6840евро , с което
било признато плащането на такса за поддръжка за периода 2015г., 2016г. и
2017г. На следващо място се сочи, че след 01.01.2018г. и до момента, комплекс „П.Б.”
и сградата били затворени и не е имало достъп до тях. След края на 2017г.
сградата на ул. „*********** била предмет на множество граждански и наказателни
дела, често с блокирани асансьори, централния вход бил затварян, прекъсвано
било водоподаването и електричеството. В процесния период сградите били
неизползваеми и твърденията за полагани грижи от страна на ищеца, не отговаряли
на истината. По претенцията за такса поддръжка от 01.01.2020г. до 31.12.2020г.
се заявява, че не е изтекъл крайният период за заплащане, а от друга страна се
сочи, че през 2020г. хотелът не е работел заради епидемичната обстановка.
Последното се доказвало от справка с Министерство на туризма, където бил
публикуван списък с работещи през 2020г. хотели, но Комплекс „П.Б.” или Хотел „В.”
не били посочени. Възражение се прави и за това, че претендираната такса не
била разбита по отделни елементи и не се сочело за какви конкретни дейности се
търси заплащането. Според защитата на ответницата самата Х. била претърпяла
загуби за периода 01.01.2018г. до 31.12.2019г., понеже не могла да отдаде
имотите си под наем и за двата сезона била загубила възможността да реализира
печалба от 18000евро. Това станало по вина на ищеца, който не осигурил достъп
до сградите и се прави възражение за прихващане с посочената сума и исковата
претенция в размер на 11400евро. Посочени и представени са писмени доказателства.
Правят се доказателствени искания. Претендират се разноски.
В съдебно заседание за ищецът се представлява от адв. Д.К.,***. Исковата молба се поддържа. Иска се уважаване на предявения иск и присъждане на разноски. Представени са писмени доказателства.
Ответникът се представлява от адв. К. ***. Подадения писмен отговор се поддържа, като се иска отхвърляне на иска като неоснователен. Представят се писмени доказателства.
В хода на процеса е депозирана молба от „И.П.К.“ ЕООД, ***, с която се иска дружеството да встъпи като трето лице помагач на страната на ищеца. Молителят сочи, че с договор за прехвърляне на вземания от 18.02.2021г. „В.Г.“ ООД, *** е прехвърлило в полза на „И.П.К.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, паричното вземане предмет на настоящото дело. С протоколно определение от 13.04.2021г. настоящият състав допусна до участие молителя. От страна на третото лице помагач не се направиха доказателствени искания, не са представени писмени доказателства.
От събраните писмени доказателства се установи следното. Между страните не се спори, че на 07.07.2010г. между „И.Г.“ ООД, ЕИК ***, гр. Несебър, в качеството на търговски представител на „В.Г.“ ООД, *** и Е.Б.Х., родена на ***г***, са сключени три предварителни договора за покупко – продажба на недвижими имоти- находящи се в гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг” – апартамент № ***, студио № ***и студио № ***. В последствие , с нотариален акт от 30.03.2011г. собствеността на посочените недвижими имоти е прехвърлена на ответницата по делото. И в трите предварителни договора се съдържа идентична клауза, в която е уговорено, че Х. се задължава да сключи и договори за управление и поддръжка на имотите предмет на предварителните съглашения. Изрично е записано, че в противен случай, независимо по каква причина, Х. се задължава да заплаща на продавача или посочено от него лице такса в размер на 840евро с ДДС за апартамента и по 720евро с ДДС за всяко ателие, съответно за всяка следваща година. Ищецът претендира, че до 2015г. вкл. посочените суми са били заплащани от Х., след което ответницата спряла да ги заплаща.
От страна на защитата на Е.Х. се твърди и се сочи квитанция с дата 31.07.2015г., в което е посочено , че се заплаща таксата за 2015г., 2016г. и 2017г. в общ размер на 6840евро. Твърди се също така, че ищецът през определени периоди не е извършвал дейност по поддръжка на сградите, в които се намират имотите собственост на ответницата. По това възражение „В.Г.“ ООД е посочило и представило множество писмени доказателства – договори за наем, трудови договори, фактури и стокови разписки за закупени стоки и предоставени услуги, заплатени фактури за електроенергия, договори за охрана.
За изясняване обстоятелствата по делото са допуснати и разпитани двама свидетели – по един воден от всяка страна. Свидетелят И.Ц.Й.сочи, че до 2015г. е бил управител на дружеството ищец. И след този период имал наблюдения относно поддръжката на хотела. Свидетелят твърди, че от 2016г. до 2020г. под различни форми била осигурявана охраната на хотела, чрез различни търговски дружества. До 2020г. хотелът бил захранван с ток и вода, като след това те били прекъснати, но това не било попречило на ползването на отделните имоти. За кратко през 2019г. имало проблем с достъпа до хотела, който бил разрешен. Самата сграда била поддържана целогодишно, като поддръжката била по – активна при наличие на туристи. Самият Й.не бил собственик на жилище, но ползвал апартамент , за което заплащал такси на етажната собственост. Свидетелят сочи, че „В.Г.“ ООД заплащало общите задължения на хотела, като хотелската база била наемана и от друго дружество „П.Х.“, което заплащало поддръжката на асансьорите. През 2017г. туристи ползвали хотела, но за 2018г. свидетелят не може да посочи. През 2019г. хотелската част също работела, имало посещения от туристи. Тогава наемател на хотелската част било търговското дружество „А.****“ ЕООД, гр. Несебър. Свидетелят сочи, че през тези години често намеса в делата на хотела имал и другия разпитан свидетел О.К.Н., който възпрепятствал дейности по ремонт и възстановяване на съоръжения в хотела, както и за възстановяване на електрозахранването.
Свидетелят О.К.Н. твърди, че до 2019г. е бил управител на „В.Г.“ ООД. Найденов твърди, че хотелът е спрял да работи като такъв през 2017г. След този период в него е имало туристи за по една – две седмици. Свидетелят заявява , че не е имало електрозахранване и вода. Относно представената разписка от 31.07.2017г. обяснява, че положеният подпис за получил сумата не е негов, но не може да каже категорично на кого е – на счетоводителя на дружеството или на служителка , която е събирала дължимите такси от собствениците. Свидетелят сочи, че не е извършвана поддръжка на комплекса. Заплащано е било само за охрана, като в определен период това е вършил и той. През 2018г. хотелът не бил работил, а до 2019г. самият Найденов живял в хотела и си бил осигурил електрозахранване от друга сграда в комплекса, понеже в хотела нямало електрозахранване. И към момента твърди, че няма вода и електрозахранване в хотела.
Въз основа на така изложеното, могат да се направят следните правни и
фактически изводи.
Предявената искова молба е процесуално допустима. Предявен е иск по с
правна квалификация чл. 6, ал. 1,т. 10 от ЗУЕС във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е установено и не се спори, че ответникът Е.Б.Х. е собственик на самостоятелни обекти в сграда
с режим на етажна собственост. Видно от нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № 161, том III, рег.
№ 2704, дело № 535/ 30.03.2011г. Х. е закупила в гр. Несебър : 1. Апартамент № ***,
представляващ самостоятелен обект в сграда , с идентификатор № ***по КККР на
гр. Несебър, с адрес: гр. Несебър , ул. „***, ап. ***, с обща площ от
87.95кв.м., при посочени в акта граници на имота и 2. Апартамент № ***,
представляващ самостоятелен обект в сграда , с идентификатор № ********** по
КККР на гр. Несебър, с адрес: гр. Несебър , ул. „***********, с обща площ от 92.58кв.м.,
при посочени в акта граници на имота. Първият имот представлява обединените в
един самостоятелн обект студио № ***и студио № ***от сключените предварителни
договори между Х. и „В.Г.“ ООД. Вторият имот представлява апартамент № 51А по
предварителния договор, като е направено изменение на КККР на гр. Несебър и
същият е имот с идентификатор № **********. Х. е поела задължения по трите
предварителни договора за заплащане на годишни такси за управление и поддръжка
на общите части за трите имота в общ размер на 2280.00евро за трите имота. В
случая вземането се основава на предварителния договор, в който е посочено, че
таксите се дължат за всяка година. Сумата е определена в този абсолютен размер
за имотите поради липсата на сключен конкретен договор с ищеца. Ищецът
претендира, че Х. не е заплащала дължимата и договорена сума за предоставената
й услуга от 01.01.2016г. до 31.12.2020г. и следва да му заплати сумата от общо
22296.46лева, ведно с лихвата за забава върху главницата от датата на подаване
на исковата молба до изплащането й. Страните са обвързани от посочените
предварителни договори. Представените от страна на ищеца писмени доказателства
сочат, че ищецът е изпълнявал задълженията си по договора. Видно от тях са
правени разходи за заплащане на вода и електроенергия в сградата, поддръжка –
наемани са служители, заплащано е за охрана и консумативи. Представената
разписка, в която се сочи плащане от Х. , не може да бъде приета като
доказателство по делото, което да обоснове отхвърляне на иска за посочените
години. От представеното копие не става ясно кое лице е получило сумата, в
какво качество и имало ли е то право да го стори от името на дружеството.
Свидетелят О.Н.сочи, че по това време е бил управител на дружеството ищец, но
подписа в разписката не е негов, като не може да посочи кое е лицето положило
го. Впечатление прави и това, че в разписката е посочено, че се заплаща сумата
от 6840.00евро за такса поддръжка на апартаменти 51А, ***и ***. По представения
нотариален акт ответницата е собственик на апартамент № ***и апартамент № ***.
Настоящият състав не може да приеме, че разписката представлява годно писмено
доказателство за направено плащане. По възражението за погасяване по давност на
вземането. В процесните договори не е посочен срока , в който следва да се
заплащат задълженията за всяка година. Уговорено е само, че сумата се дължи за
календарна година. Поради липсата на уговорен конкретен срок за изпълнение,
следва на основание чл. 84, ал. 2 от ЗЗД кредитора да покана от кредитора.
Такава по делото е налице, като не е оспорена от ответника. Такава е изпратена
на Хoдорковская от дружеството
на 18.06.2020г. по ел. поща и е достигнала до ответната страна, която е
отговорила чрез процесуалния си представител адв. П.. Следва да се приеме, че
към момента процесните вземания не са погасени по давност на осн. чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД. По възражението за
прихващане. От ответната страна не се представиха доказателства Х. да е
сключила договори за даване под наем на собствените й имоти, а след това поради
виновно поведение от страна на ищеца да не е изпълнила тези договори и това да
е довело до сочената от нея загуба в размер на 18 000евро. Исковата претенция следва да се
уважи и за сумата дължима и за 2020г., независимо, че искът е предявен преди
края на календарната година. Съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът взема предвид
и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право. В случая календарната година е приключила и няма данни Х. да е заплатила
таксата. При така изложените писмени и гласни доказателства, следва да се
приеме, че Е.Б.Х. има неизпълнени договорни задължения към ищеца и следва
предявения иск да се уважи изцяло.
По иска за забава. При основателност на претенцията за присъждане на
главницата , като такава следва да се счита и претенцията за законна лихва за
забава върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба.
По разноските.
Съдът
счита, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК , при този изход на делото,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за водене на
производството. Ищецът претендира, че е направил разноски в размер на общо 891,96лева
за заплатената държавна такса. Сумата следва да бъде възложена на ответника по
делото.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Несебърският
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Е.Б.Х., родена на ***г. в
Русия, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Варна, к.к. „***********, да заплати на
„В.Г.” ООД- в несъстоятелност, ЕИК *********, с адрес на управление *** ,
представлявано от управителя Д.И.Д. и синдика И.В.Р., сумата от 22 296.46лева / двадесет и две хиляди
двеста деветдесет и шест лева и четиридесет и шест стотинки/, равностойност на
11400.00евро, представляваща дължимо възнаграждение за такса поддръжка на
притежаваните от нея имоти за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2020г., ведно
със законна лихва за забава от датата на предявяване на иска – 23.07.2020г. до
изплащане на главницата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, Е.Б.Х., родена на ***г. в Русия, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр.
Варна, к.к. „***********, да заплати на „В.Г.” ООД- в несъстоятелност, ЕИК *********,
с адрес на управление *** , представлявано от управителя Д.И.Д. и синдика И.В.Р.,
сумата от 891,96лева /осемстотин
деветдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/ разноски
за водене на производството.
Решението е
постановено при участието на „И.П.К.“ ЕООД, ***, в кчеството му на трето лице помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: