РЕШЕНИЕ
№…
08. 06. 2020 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесети май през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №161 по описа за 2020 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Главен прокурор чрез Светла Христова – Прокурор в РП- Плевен, ТО- Червен бряг срещу Решение №1/ 02. 01. 2020 г. по гр. д. №864/ 2019 г по описа на ЧРС.
Въззивният жалбоподател твърди, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно , като бъде отхвърлен иска с правно основание чл.2, ал.21, т. 3 ЗОДОВ вр. чл. 45 ЗЗД и бъде намален присъдения размер по иска с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ вр. чл.52 ЗЗД .
Въззиваемата страна М.И.П. е изразил становище чрез процесуалния си представител адв. И.В., че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд въз основа на доказателствата по делото е осъдил ПРОКУРАТУРАТА на Република България гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на М.И.П. с ЕГН ********** *** на основание чл. 2, ал. 1,т. 3 от ЗОДОВ и чл. 52 от ЗЗД сумата от 25000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/, явяващи се причинени неимуществени вреди резултат от водено срещу ищеца наказателно производство по НОХД № 451/17г. по описа на РС Свищов.
Със същото решение районният съд е осъдил ПРОКУРАТУРАТА на Република България гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на М.И.П. с ЕГН ********** *** на основание чл. 2, ал. 1,т. 3 от ЗОДОВ и чл. 45 от ЗЗД сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, явяващи се причинени имуществени вреди за възнаграждение за един адвокат по водено срещу ищеца наказателно производство по НОХД № 451/17г. по описа на РС Свищов.
Предмет на обжалване в настоящото производство е присъденото обезщетение в полза на ваззиваемия М.П. в размер на 25 000 лева на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди от обвинение в престъпление, за което въззиваемият е бил оправдан с влязла в сила присъда.
В мотивите на обжалваното решение районният съд е приел въз основа на доказателствата по делото, че след като узнал, че на 12.12.2014г. е образувано наказателното производство спрямо него, въззиваемият е започнал да изпитва негативни емоции. Чувствал се е неправомерно набеден. Започнал да получава призовки от разследващите органи, с което започнала ерозия на доброто му име сред съселяните и приятелите му. Започнал да се явява пред разследващите в Червен бряг, Левски и Свищов и навсякъде усещал негативизъм спрямо себе си. Негативните емоции лавинообразно нараствали, тъй като от заподозрян, въззиваемият станал обвиняем, в последствие и подсъдим. От съмненията, че може и да е извършил нещо, сред съселяните му се затвърдили убеждения че е „престъпник“, в домът го посетили полицейски автомобили, полицейски служители му извършили криминална регистрация, повдигнали му обвинение и след това му било иззето ловното оръжие. Приятелите му започнали да странят от него, а самият той се затворил в себе си и не поддържал никакви социални контакти /ходел единствено до магазина и здравната служба/.Влошило се здравословното му състояние, бил неработоспособен. Съпругата му заминала в чужбина за да изкарва пари за прехраната на семейството. Дъщеря му се принудила да го обгрижва постоянно като негов личен асистент.
Въз основа на представената по делото медицинска документация районният съд е приел, че в периода след образуване на наказателното производство, до неговото приключване с оправдателна присъда, поетапно и възходящо растящите негативи спрямо него довели до постепенно влошаване и на здравословното му състояние. Развил хипертония, в последствие диабет, а след влошаването му преминал на инсулин и след това се наложили хирургични интервенции за отстраняване /ампутация/ и допълнително подкъсяване на долния му крайник. В резултат на заболяванията му е издадено експертно решение № 2269 от 18.06.2015г. с призната 96 процента трайна намалена работоспособност.Въз основа на тази преценка на фактите първоинстанционният съд е приел, че предвид тези необратими тежки емоционални и здравословни последици справедливо би било уважаването на предявения иск в пълен размер от 25 000 лева.
Въззивният съд въз основа на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От доказателствата по делото става ясно, че на въззиваемия е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 290, ал.1 НК, затова, че на 07.11.2011 г. в гр. Левски, пред състав на Районен съд – Левски в съдебно заседание по гр. д. № 451/ 2011 г. по описа на същия съд, като свидетел, устно и съзнателно потвърдил неистина, заявявайки, че на 15. 10. 2006 г. в гр. Червен бряг е присъствал на предаване на сумата от 60 000 лева от Н. И. Б. и М. Ц. П., дадена на Ж. А. И. в дома й, като в действителност не е присъствал на такова събитие. Обвинението е повдигнато на 20. 01. 2017 г. и тогава въззиваемият е разпитан като обвиняем по досъдебно производство ЗМ№ 207/ 2016 г. по описа на РУ – Левски и пр. пр. № 442/ 2014 г. по описа на РП- Левски.
С присъда № 22/ 31. 10. 2018 г. по н.о.х д. № 451/ 2017 г. по описа на Районен съд – Свищов въззиваемият е признат за невиновен в повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 290 , ал. 1 НК. Присъдата е влязла в законна сила на 25. 01. 2019 г., когато с Решение № 174 / 25. 01. 2019 г. по ВНОХД № 437/ 2018 г. по описа на ВтОС присъдата на РС- Свищов по НОХД № 451/ 2017 г. е потвърдена и решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Претенцията на въззиваемия като ищец в първоинстанционното производство се основава на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съгласно която обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. ІІ от ПВС № 4/ 23. 12. 1968 понятието „ справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В т. 11 на ТР № 3/ 22. 04. 2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/ 2004 г. , ОСГК обективно съществуващите обстоятелства в контекста на чл. 2 ЗОДОВ са конкретизирани, като е посочено, че обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършеното престъпление и претърпените вреди. Обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. В решение № 190/ 23. 12. 2019 г. на ВКС по гр. д. № 4378/ 2018 г., ІІІ г. о. , ГК е посочено, че от значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение, продължителността на наказателното преследване, броят и продължителността на извършените процесуални действия с участието на пострадалия, начинът, по който обвинението се е отразило върху него с оглед личността му и неговия начин на живот, рефлектирало ли е обвинението върху професионалната му реализация, общественото доверие към него и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и други подобни фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. В решението е посочено, че при определяне размера на обезщетението следва да се съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им овъзмездяване. По аналогичен начин са определени критериите за определяне по справедливост на обезщетението за неимуществени вреди при иска по чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ и в Решение № 262 от 16. 01. 2020 г. на ВКС по гр. д. № 1861/ 2019 г., ІV г. о. , ГК, в който е посочено преценката на съобразяване или несъобразяване на разумния срок на продължителност на наказателното преследване, характера на престъплението, публичното му разгласяване и свързаните с това последици.
Въз основа на посочените в закона и практиката на ВКС критерии за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД съдът счита, че предявеният иск за присъждане на неимуществени вреди в полза на въззиваемия в размер на 25 000 лева е основателен изцяло.
От събраните по делото гласни доказателства става ясно, че въззиваемият се е ползвал с авторитета на честен, добър и открит човек, който не е демонстрирал по какъвто и да е повод противоправно поведение и в много случаи неговите съседи са разчитали на неговата помощ и съдействие по различни поводи, тъй като същият е бил охрана в селото. В показанията на свидетелите е посочено, че във връзка с повдигнатото обвинение на 20. 01. 2017 г. въззиваемият е бил задържан в дома си от служители на полицията, извършвали са процесуални действия във връзка с досъдебното производство, които са станали известни на съседите и на съселяните на въззиваемия. В показанията е посочено, че жителите на селото, независимо от положителните си впечатления за въззиваемия, са започнали да се съмняват в неговата почтеност, коментирали са случая с досъдебното производство, изразявали са предположения за извършено от него престъпление. Тези действия на органите на досъдебното производство и последиците от тяхната публичност сред общността на селото, в което въззиваемият живее, са оказали значително негативно влияние върху психическото му състояние, като той се е затворил в себе си, не е желаел да контактува с никого, допускал е до себе си само близките си, изолирал се е максимално от предходната социална среда, в която общувал. Свидетелите твърдят, че въззиваемият много тежко е приел лишаването от право да носи и употребява ловно оръжие, като това след ампутацията на едното бедро му е давало основание да се чувства приобщен към група хора с определени интереси и да има самочувствие на пълноценен човек, независимо от нелеката инвалидизация. В показанията е посочено, че въззиваемият е споделял суицидни мисли поради загуба на смисъла за живот вследствие на обвинението срещу него.
По отношение на здравословното му състояние и установения диабет и впоследствие извършената ампутация на едното бедро съдът не възприема мотивите на районния съд, че са в причинна връзка с образуваното досъдебно производство и повдигнатото обвинение на въззиваемия. От доказателствата по делото става ясно, че въззиваемият е бил с влошено здравословно състояние, включително извършена ампутация преди повдигането на обвинение срещу него на 20. 01. 2017 г. Следва да се има пред вид, че преди повдигането на обвинението на въззиваемия, досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител, поради което не би могло при такава формулировка да се установи по безспорен начин, че досъдебното производство от момента на образуването му се е водило срещу въззиваемия. Същият твърди, че е бил разпитван като свидетел, провеждани са разговори, но не в качеството му на обвиняем, за да се приеме, че е налице неоснователно обвинение срещу въззиваемия, което е причинило на същия страдания и психологически дискомфорт, за който разказват свидетелите. Независимо от това са налице данни, че и след повдигане на обвинението на въззиваемия неговото здравословно състояние е продължило да се влошава, тъй като диабетът е хронично заболяване и стресът и негативните емоции се отразяват неблагоприятно на болния, като се засилват кризисните проявления на заболяването. По делото е представена Епикриза от отделение по съдова хирургия на МБАЛ „***“- Плевен от 2018 г., от която е видно, че в същата година е извършена ангиопластика на пръст на левия крак, като е изписан с подобрение. В този случай би могло да се приеме, че висящите досъдебно и съдебно наказателно производство срещу въззиваемия са оказали неблагоприятно въздействие върху здравословното му състояние, върху хроничното му заболяване, което е довело и до допълнителни оплаквания и необходимостта от допълнителни оперативни манипулации върху пръстите на единия крак, които са вследствие на задълбочаването на заболяването му диабет.
По отношение на тежестта на престъплението в извършването на което въззиваемият е бил обвинен се установява, че това не е тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, тъй като се предвижда наказание „ лишаване от свобода“ до пет години, но едновременно с това обвинението в извършването на такова престъпление нарушава сериозно имиджа му на честен и почтен човек, който не използва лъжи, които да служат за противоправни цели. Обвиняването на въззиваемия в извършването на това престъпление е станало достояние на обществеността в селото, в което живее, тъй като в дома му са дошли представители на полицията и са извършили процесуални действия, които са били видими за хората в селото.
Посочените обстоятелства въз основа на събраните по делото доказателства оформят картина на тежки психологически и физически изживявания от въззиваемия вследствие на обвинението му в лъжесвидетелстване, което за установено почтен човек, какъвто е въззиваемият, носи много тежък морален, психически и социален товар.
Въззивникът посочва в жалбата, че по аналогични дела съдът е присъждал значително по- малко по размер обезщетение и че присъденото обезщетение е в завишен размер. В случая следва да се има пред вид, че понятията като чест, достойнство, почтеност, честност, коректност са високо измерими в материален план етични категории и когато тези човешки качества бъдат оспорени по реда на наказателното преследване безспорно неоснователно, то това следва да получи своя материален еквивалент като обезщетение за нарушените права на въззиваемия и за накърняването на посочените етични качества, възстановяването на които сред обществото изисква немалко време и е невъзможно в пълен обем. По тези причини съдът счита, че определеното обезщетение в размер на 25 000 лева за претърпени неимуществени вреди от въззиваемия е адекватно на установените физически и психически болки и страдания.
Въз основа на изложените фактически и правни изводи въззивният съд счита, че предявеният иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло за сумата от 25 000 лева.
Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение в обжалваната част и то следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр. 1 ГПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Решение №1/ 02. 01. 2020 г. по гр. д. №864/ 2019 г
по описа на ЧРС в ЧАСТТА, в която
ПРОКУРАТУРАТА на Република България гр. София, бул. „Витоша“ № 2 е осъдена да заплати на М.И.П. с ЕГН **********
*** на основание чл. 2, ал. 1,т. 3 от ЗОДОВ и чл. 52 от ЗЗД сумата от 25000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/, явяващи се причинени
неимуществени вреди резултат от водено срещу ищеца наказателно производство по
НОХД № 451/17г. по описа на РС Свищов.
В останалата част Решение
№1/ 02. 01. 2020 г. по гр. д. №864/ 2019 г по описа на ЧРС е
влязло в законна сила като необжалване.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :