Решение по дело №29/2019 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 март 2019 г. (в сила от 26 март 2019 г.)
Съдия: Росенка Кирилова Денова
Дело: 20191300600029
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ №26

гр. Видин 26.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Видинският окръжен съд наказателно отделение, първи състав в публично заседание на двадесет и шести март, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: И.И.

Членове: ВЛ.С.

                 Р.Д.

при секретаря А.А. и в присъствието на прокурора ПР.В., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д. ВНОХД №29 по описа за 2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:

С присъда №506, постановена на 22.11.2018година по н.о.х.д.№1361 по описа за 2017 година на Районен съд — В., подсъдимият П.И.И., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 14.05.2015г. в град В., по гражданско дело №170/2015г. по описа на Районен съд – В., пред втори състав на съда, като свидетел устно съзнателно потвърдил неистина, а именно, че на 27.08.2012г., между 12- 13часа на обяд в град В., на паркинг на „*********" в лек автомобил марка „********", модел „******", е станал свидетел на предаване на парична сума от Р.А.К. от град В. на Е.Ц. Б. от град В. - престъпление по чл.290, ал.1 от НК, за което и на основание чл.290, ал.1 във вр. с чл.54 от НК съдът го е осъдил и наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от шест месеца.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от шест месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Със същата присъда, съдът е признал и подсъдимия Ж.Х.М., ЕГН: **********, за виновен в това, че на 14.05.2015 г. в град В.по гр. дело №170/2015 г. по описа на Районен Съд, гр. . пред втори състав на съда, като свидетел устно съзнателно потвърдил неистина, а именно, че на 27.08.2012 г. около 12-13 часа на обяд в гр. Варна на паркинг на „*********" в лек автомобил е станал свидетел на предаването на сумата от 4700 лв. от Р.А.К. от гр. В. на Е. Ц.Б.от гр. Видин - престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, за което и на основание, чл.290, ал.1, във вр.с чл.54 го е осъдил и наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от шест месеца.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от шест месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила.

По така постановената присъда в законоустановения срок са постъпили три въззивни жалби от подсъдимите както следва:

-        първата е подадена на 26.11.2018г. от подсъдимия Ж.Х.М., чрез защитника му адвокат Г.П. ***, като същата е бланкетна с посочени основания необоснованост, незаконосъобразност и неправилност. С тази жалба се иска да бъде отменена обжалваната присъда и бъде постановена нова, с която да бъде признат за невинен и бъде оправдан по повдигнатото срещу него обвинение по чл.290, ал.1 от НК.

-        втората жалба е подадена на 26.11.2018г. отново от подсъдимия Ж.Х.М. чрез друг адвокат пълномощник - Д.Й. *** и в нея също се твърди, че атакуваната присъда е неправилна, незаконосъобразна и некореспондираща с доказателствения материал. Иска се да им бъде дадена възможност да изложат съображенията си подробно след уведомяване и запознаване с мотивите към атакуваната присъда, но такива не са постъпили по делото.

-        третата жалба е подадена на 28.11.2018г. от подсъдимия П.И.И., чрез адвокат С.И. *** и същата е абсолютно идентична със жалбата да подсъдимия М.. И в нея се сочи, че атакуваната присъда е неправилна, незаконосъобразна и некореспондираща с доказателствения материал. Иска се да им бъде дадена възможност да изложат съображенията си подробно след уведомяване и запознаване с мотивите към атакуваната присъда, но такива не са постъпили по делото.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на обвинението поддържа, че атакуваната присъда е правилна, законосъобразна и обоснована, тъй като първостепенният съд правилно е преценил свидетелските показания, взел е в предвид и писмените доказателства събрани по делото и е стигнал до извода за дадени съзнателно неверни показания по гражданско дело, поради което ги е признал за виновни. Поддържа се от обвинението, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

В проведеното пред въззивната инстанция съдебно заседание, подсъдимите чрез преупълномощения защитник от АК-В. - адвокат П. С., наред с изтъкнатите съображения п о съществото на въззивните жалби и мотивите на първостепенния съд, твърди, че атакуваната присъда е незаконна, тъй като видно от самата присъда, относно наложеното наказание и на двамата подсъдими „лишаване от свобода" е определен изпитателен срок от шест месеца, какъвто изпитателен срок съгласно Наказателния кодекс на Република България няма.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, изложени в протеста и пред настоящия състав в съдебно заседание и като провери служебно и изцяло правилността на обжалваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.11.2018година, състав на Районен съд – В.е постановил Присъда №506 по н.о.х.д.№1361 по описа за 2017 година на същия съд, с която е признал за виновни подсъдимите П.И.И., ЕГН ********** и Ж.Х.М., ЕГН: **********, затова, че на 14.05.2015 година, в град В. по гражданско дело №170/2015г. по описа на Районен съд – В., пред втори състав на съда, като свидетели устно съзнателно потвърдили неистина, а именно, че на 27.08.2012г., между 12- 13часа на обяд в град В., на паркинг на „*******" в лек автомобил марка „*******, модел „********", са станали свидетели на предаване на парична сума от Р.А. К. от град В. на Е. Ц.Б.от град В.- престъпление по чл.290, ал.1 от НК, за което и на основание чл.290, ал.1 във вр. с чл.54 от НК съдът ги е осъдил и наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от шест месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от шест месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Настоящият състав констатира, че действително в самата присъда, постановеното наказание „лишаване от свобода" и за двамата подсъдими е в размер на шест месеца, и е определен изпитателен срок отново за срок от шест месеца отново и за двамата. В мотивите на първостепенния съд във връзка с определяне на и индивидуализиране на наказанието и относно двамата подсъдими е отразено: „На основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на така наложеното наказание следва да бъде отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила."

Видинският окръжен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

Въззивните жалба са подадени в законоустановения срок двамата подсъдими, които като страни имат правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

С подадените жалби пред настоящата инстанция се атакува изцяло първоинстанционната присъда. Освен по изложените в жалбите конкретни основания, по силата на чл.314 НПК, въззивната инстанция проверява изцяло правилността на първоинстанционния съдебен акт като не се ограничава само до наведените в жалбите основания.

При проверка на атакувания пред настоящата инстанция акт, се констатира, че в рамките на съдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат връщане на делото на Районен съд - Видин за ново разглеждане, а именно:

Съдът констатира, че в самата присъда и относно двамата подсъдими, след като е определен размера на наложеното наказание „лишаване от свобода", на основание чл.66 от НК е определен изпитателен срок в размер на „ШЕСТ МЕСЕЦА". Съдът счита че не следва да анализира как и защо в присъдата е определен изпитателен срок в размер такъв, какъвто няма определен в разпоредбата на чл.66 от Наказателния кодекс на Република, която регламентира т.н. „условно осъждане". Дали е техническа грешка или не, това е нарушение на законова разпоредба, фигурираща в издадената присъдата и съдът не може да я коригира, независимо, че в мотивите е отразен правилния минимален размер на изпитателния срок. Ако би сторил това, съдът би лишил подсъдимите от последващ инстанционен контрол върху така евентуално изменен изпитателен срок, което от своя страна ще бъде съществено нарушение на процесуалните правила, което би нарушило правото на защита на подсъдимите. Ето защо съдът намира, че с оглед на така допуснатото законово нарушение, което не може да бъде отстранено от въззивната инстанция, тъй като въззивният съд не може да коригира същото, поради което атакуваната присъда следва да бъде отменена, а делото върнато на Районен съд – В., за ново разглеждане, от друг състав на същия съд.

При това положение, съдът не следва да разглежда жалбите по същество и поради всички изложени по-горе съображения, Видинският окръжен съд, наказателно отделение, намира, че обжалваната присъда е незаконосъобразна и неправилна, поради което и на основание чл.335, ал.2 от НПК, съдебният акт следва да бъде отменен, а делото върнато на Районен съд Видин за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Водим от горното, Видинският окръжен съд

 

РЕШИ

ОТМЕНЯ изцяло Присъда №506, постановена на 22.11.2018година по н.о.х.д.№1361 по описа за 2017 година на Районен съд - Видин.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Видин за ново разглеждане, от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

                                                                                                ЧЛЕНОВЕ 1.

 

                                                                                                                        2.