РЕШЕНИЕ
№ 15.01.2014г. гр.Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Свиленградски районен
съд гражданска колегия
на
девети януари две хиляди и черинадесета година
в публично съдебно
заседание в следния състав:
Районен съдия: Добринка Кирева
секретар: Н.Д.
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Кирева
гражданско дело № 712 по описа на РС-Свиленград за 2013г., и за да се произнесе
взе впредвид следното:
Производството е по реда на
чл.49, ал.1, вр. чл.49, ал. 3 и сл. от СК за допускане на развод поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака с произнасяне по вината.
Образувано е по искова молба
на
А.И.В. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес за призоваване :
гр.Свиленград,ул.Г.Бенковски №9, адв.Т. против : Х.А.В., ЕГН ********** ***, в която се
сочи, че на 04.01.1982г. в гр.Свиленград
сключили граждански брак ищеца и ответника по делото,като брака бил първи по
ред и за двамата. Твърди още,че имали три пълнолетни деца-Велко Христов В.,роден
преди брака на 11.12.1979г.,а по време на брака- Асен Христов В. роден на ***г.
и Фанка Христова В. понастоящем Асенова ,родена на ***г. Сочи,че от години
взаимоотношенията помежду им изключително се влошили и животът на ищцата с
ответника бил много труден. Ответникът не работел,но редовно злоупотребявал с
алкохол,след което пребивал ищцата и я гонел от семейната им къща. Помежду им
постоянно възниквали скандали,които ответникът предизвиквал с поведението
си.Заради тези му действия ищцата многократно подавала оплаквания в полицията в
гр.Свиленград. Години наред търпяла това му поведение заради децата им,но тъй
като същите вече били пълнолетни , счита че с нищо не била обвързана с
ответника,доколкото между тях липсвала физическа и духовна връзка.Счита брака
помежду им за дълбоко и непоправимо разстроен.
Поради гореизложеното
моли съда да постанови решение с което
да прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника
.
Моли, след развода
съдът да постанови ищцата да носи предбрачното си фамилно име- Христова .
Моли съща така ,съдът да
постанови,че страните не си ължат издръжка един на друг.
В срока даден от съда по делото не е
депозиран отговор от ответника по иска.
В съдебно заседание ищцата чрез
пълномощника си адв.Т. поддържа исковата молба и моли за допускане на развод по
вина на ответника.
В съдебно заседание ответника редовно
призован съгласно чл.44,ал.1 от ГПК не се явява и не се представлява.
След преценка,
поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и
становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 04.01.1982г. в
гр.Свиленград,
видно от представеното Удостоверение за сключен граждански брак издадено
от Община Свиленград, страните по делото А.И.В. с ЕГН ********** и
Х.А.В., ЕГН ********** са
сключили граждански брак, за което е съставен акт за
граждански брак № 0002
/04.01.1982г. от Община Свиленград , като съпругата
е приела фамилното име на съпруга си - В..
Съгласно
удостоверение за родените от майката деца с изх.№806/ 09.10.2013г. издадено от
общ.Свиленград ищцата В. има родени три деца както следва : Велко Христов В. с
ЕГН **********, Асен Христов В. с ЕГН ********** и Фанка Христова Асенова с ЕГН
********** .
Видно от приложената Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на А.И.В.,ищцата е декларирала,че
семейството й се състои от съпруга й-ответник по настоящото производство,
получава годишно трудово възнаграждение в размер на 10 000,00лева ,както и че двамата не притежават моторни превозни
средства придобити в режим на СИО ,а притежават къща ,находяща се в
гр.Свиленград на ул.Ал.Кипров №20 .
Приложено е и Сведения за съпрузите,които следва за се попълват съгласно
Постановление №15 от 11.03.1977г. на Министерски съвет, от което се установява
единните граждански номера на ищеца и ответника ,както и местожителството им и
месторождението.
За изясняване на
делото от фактическа страна са разпитани като свидетели на страната на ищеца Албена
И. Христова/сестра на ищцата/ и Фанка Христова Асенова/ дъщеря на страните по
делото . и двете свидетелки твърдят,че ответникът по делото пиел често и в
резултат на това му състояние използвал физическа сила срещу ищцата,поради
което същата многократно подовал сигнали в полицията ,но без резултат.
Положението помежду им станало нетърпимо,тъй като не само злоупотребявал с
алкохола,но не се и грижил за семейството си, като единствено грижи и парични
средства влагала ищцата. Твърдят още,че след като децата станали пълнолетни
ищцата напуснала дома им и от тогава не поддържа връзка с ответника,като в
момента работела в Кипър. Сочат ,че и към настоящият момент ищцата изпращала
пари за да подпомага децата си,а ответникът пак употребявал алкохоло и не
работел.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.49,
ал.1 от СК всеки от съпрузите може да иска прекратяване на сключения граждански
брак, когато е налице дълбоко и непоправимо разстройство на същия. В настоящия
случай съдът намира за доказано по несъмнен начин настъпилото между страните по
делото А. и Х.В. дълбоко и непоправимо
разстройство на сключения между тях граждански брак. Това
не е спорно между страните и се потвърждава от събраните по делото гласни
доказателства, които съдът кредитира с доверие като непротиворечиви, логични и
вътрешно убедителни, чиято доказателствена стойност не е разколебана от други
доказателства по делото в обратна насока. От
показанията на свидетелите Албена И. Христова и Фанка Христова Асенова се
установява по несъмнен начин, че страните по делото са във фактическа раздяла
от приблизително 6години, когато ищцата напуснала семейния дом,т.к. ответникът
по делото трайно не полагал грижи за децата и семейството си и вместо да се
грижи за благосъстоянието им ,същият вземал парите и ги използвал за
закупуването на алкохол. Също така съгласно гласните доказателства се
установи ,че е налице неразбирателство между съпрузите в резултат на честата
злоупотреба на ответника с алкохол, вследствие на което същият е нанясал
многократно телесни повреди на ищцата и за които обстоятелствата същата е
подавала жалби в полицията т.н., което е допринесло за непоправимото
разстройство на брака им. Очевидно
не се касае за временно и преодолимо състояние на брачната им връзка, а за
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, довело до отчуждение
между съпрузите, липсата на взаимна обич, уважение и разбирателство. У ищцата не е налице желание за запазване на
формално съществуващия им брак,т.к. от една страна ищцата е напуснала
семейството от прибилизително 6 години впредвид поведението на ответника,като
от момента на напускането до настоящият момент ,ответника проявява
незаинтересованост от семейството си,а от друга страна ищеца впредвид поведението
на ответника изразява нежелание за запазване на съществуващия помежду им брак.
Като основание за
разстройството на брака следва да се приеме фактическа раздяла между съпрузите
,вследствие на отчуждението помежду им,както липсата на любов и разбирателство
помежду им, които обстоятелства се установиха от свидетелските показания на
разпитаните свидетели. С оглед на това настоящият състав намира, че разстройството на брака е дълбоко и
непоправимо, без възможност да бъде преодоляна кризата в съпружеските им
отношения. Бракът съществува формално, същият е лишен от дължимото му се според
закона и морала съдържание, поради което не е в интерес и на обществото
неговото по нататъшно запазване.
Съдът на основание
чл.49, ал.3 от СК дължи произнасяне и по вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака предвид искането на ищеца в тази насока. РС-Свиленград
намира за доказано по несъмнен начин виновното поведение на ответника В. за разстройството на брака. Според настоящия състав вина за разстройството на
брака има ответника, тъй като се събраха категорични доказателства ,че впредвид
поведението на ответника на пълно незаинтересованост спрямо децата и съпругата
си в предвид честите му употреби на алкохол, физическите му саморазправи и
нежеланието му да работи и да издържа семейството си ,ищцата е напуснала дома
си приблизително от 6 години и от тогава до настоящият момент ответника не е
проявил заинтересованост спрямо семейството си , напротив същият е продължил да
употребява алокохол,да не си търси работа,като по никакъв начин не е подпомагал
съпругата си при издържането на
семейството им. Поради което следва да се приеме,че ответника не е опитал да
положи усилия за закрепване на брачната връзка и възстановяване на нормалните
семейни отношения. Напротив, същият се е
дистанцирал от ищеца, преустановил е всякакви контакти с нея, без да се
интересува от благополучието на семейството си. Това според съда обуславя вина
на ответника за разстройството на брака.
По тези
съображение РС-Свиленград счита, че действително бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на ответника В..
Съдът не следва да
се произнася относно ползване на семейно жилище предвид липсата на такава
претенция от страна на страните.
Предвид прекратяването на брака и
искането в тази насока, на основание чл.326 от ГПК и чл.53 от СК, следва да се
допусне промяна във фамилното име на ищцата В., която следва да възстанови
предбрачното си фамилно име – ХРИСТОВА, съгласно Удостоверение за
сключен граждански брак от 04.01.1982г.,издадено от
Община Свиленград.
Що се отнася до
искането на ищеца съдът да постанови,че след прекратяването на брака страните
не си дължат издръжка помежду си, по така направеното искане съдът намира
следното: Разпоредбата на чл. 145 СК предпоставя възможността, невиновният
за развода съпруг да търси издръжка,
като съгласно ал.2 на същия член издръжката се дължи най-много до три години от
прекратяване на брака, ако страните не са уговорили по-дълъг срок. В същото
време при преценка на този въпрос важат общите правила за изплащане на
издръжка, визирани в разпоредбата на чл.139 от СК, съгласно които право на
издръжка има лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от
имуществото си. Претенцията заявена от ищеца е отрицателна,като се
предявява както от нейно име,така и от името на ответната страна и доколкото не
се претендира присъждане на издръжка в нейна полза,както и че страната няма
право да предявява чужди права в частност на ответника
,тъй като съгласно разпоредбата на чл.26,ал.2 от ГПК
предявяване на чужди права пред съд е допустимо само в изрично предвидените в
закона случаи, но такива изключения не се сочат в исковата молба/в частност
защо ищеца претендира права от името на ответника по иска/
, то така формулирано искането към съда се явява недопустимо и следва да бъде
оставено без разглеждане.
По разноските и държавните такси:
На основание т. 2, на чл.6
от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК , съдът
определя окончателния размер на таксата за развода да е 25,00 лева,
вносими от ответника по сметка на РС-Свиленград, съгласно чл.329, ал.1 от ГПК,
тъй като вина за дълбокото разстройство на брака има ответника.
На основание чл.329, ал.1 от ГПК и
предвид вината на ответника за разстройството на брака, следва разноските
направени от страна на ищеца в размер на 527лева възнаграждение за адвокат и заплатена ДТ за образуване на делото, да
бъдат възложени в тежест на ответника.
Мотивиран от
гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА развод между А.И.В. с ЕГН
********** *** и Х.А.В., ЕГН **********
***,като
прекратява
сключения между тях на 04.01.1982г. граждански
брак с акт за граждански брак №0002/04.01.1982г.
на Община Свиленград, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака по вина на съпругът Х.А.В..
ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на съпругата А.И.В. с ЕГН ********** ***, която след
прекратяването на брака ще носи фамилното име ХРИСТОВА.
ПРЕКРАТЯВА производство в частта в която се искан от съдът от страна
на ищеца съдът да постанови,че след прекратяването на брака страните не си
дължат издръжка помежду си,като недопустимо.
ОСЪЖДА
ответника Х.А.В., ЕГН
********** *** да заплати
окончателна
държавна такса по бракоразводното производство в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева) по сметка на
РС-Свиленград.
ОСЪЖДА ответника Х.А.В., ЕГН
********** *** да заплати на А.И.В. с ЕГН ********** *** направанети
по делото разноски в размер на
общо 527,00 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в 2-седмичен срок пред
Окръжен съд - Хасково от връчването му
на страните,а в частта в която производството е прекратено като недопустимо в
едноседмичен срок пред Окръжен съд - Хасково.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..................