Р Е Ш Е Н И Е
№
град Свиленград, 02.10.2017 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Ренета
Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело № 397 по описа за 2017 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП) № 2548/2016 от 08.03.2017 година на Заместник-Началника
на Митница - Бургас, с което на Г.Д.К. с ЕГН **********
***,
със съдебен адрес:***№ 7, чрез адвокат А.Б., за нарушение на чл. 233,
ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 4 400 лв. и на
основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата метални
фигурки – 7 броя, монети от жълт метал с различен диаметър – 2 броя и монети от
бял метал с различен диаметър – 54 броя.
Жалбоподателят
Г.Д.К. чрез
процесуалния си представител – адвокат А. Барата, моли за отмяна на
обжалвания акт, тъй като били допуснати процесуални нарушения, обвинението не било
доказано и не било коректно посочена правната квалификация. Алтернативно иска
от Съда да намали размера на наложената санкция, като оспорва размера. С
допълнителна Молба се сочи, че намереното в жалбоподателя нямало характер на
стока, а били културни ценности; била нарушена процедурата по намирането,
описването, задържането, съхранението и движението на намерените предмети и
деянието било несъставомерно. Сочи се, предметите били закупени за сувенири.
В
съдебната фаза, редовно призован, респ.уведомен, жалбоподателят
не се явява. За него се явява адвокат А.Б., който пледира за отмяна на
обжалвания акт, тъй като била нарушена процедурата по намирането, описването,
задържането, съхранението и движението на намерените предмети; липсвал
субективния елемент от състава на нарушението; вещите – предмет на делото били
произведени в древността и извън територията на днешна България, поради което
нямали отношение към нейното културно наследство и нямало правна норма, която
да наказва вносът на културни ценности. Претендират се разноски по делото,
свързани с изготвянето на назначената експертиза и адвокатското възнаграждение.
В
съдебната фаза се ангажират доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата страна) – Заместник-началникът на
Митница – Бургас, редовно призовани на посочения съдебен адрес, респ.уведомени,
изпращат процесуални
представители, които сочат че НП е
издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при
издаването му, като от Съда се иска същото да бъде
потвърдено изцяло. Представени са Писмени бележки, в които подборно се
обосновава изложеното в предходното изречение от страна на Старши юрисконсулт
Галина Попова.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства,
установи следното от
фактическа страна:
На
25.10.2016 година, около 19.30 часа на
Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе
„Входящи леки автомобили и автобуси”, на път от Република Турция за Република България
пристига лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с държавен
регистрационен
номер ВТ 87 69 КА, управляван от българския гражданин Александър
И. Чочков.
В автомобила пътува и българския гражданин Г.Д.К..
След въвеждане на автомобила в „Програма за граничен
контрол на ППС” е регистриран сигнал по линия на Митническо разузнаване и
разследване на наркотрафика, описан в Информационния лист с № 674 от същата
дата, приложен по делото.
Преди
започване на митническата проверка на автомобила и багажа на
пътуващите всички пътници, включително жалбоподателят са устно поканени от митническия служител –
свидетелят М.Б.Б., да декларират носените от тях стоки, валутни
ценности и лични вещи. Никой не декларира нищо.
На основание чл. 16, ал. 1,
т. 1 и т. 9 от ЗМ е извършена митническа
проверка на автомобила и багажа на пътниците и личен преглед. При проверката на
автомобила и багажа на пътниците не са констатирани нередности. При извършения личен
преглед на жалбоподателя са открити в два вътрешни джоба на якето му, укрити и
недекларирани вещите – предмет на нарушението. Съставени
са Протокол за извършена митническа проверка с № 4386 и Протокол за личен
преглед с № 342, двата от дата 25.10.2016 година.
На основание чл. 16, ал. 1,
т. 5 от ЗМ от жалбоподателя К. е
поискано Писмено обяснение, в което сочи, че закупил вещите като сувенири от
пазар в Турция са себе си.
На
основание чл. 230 от ЗМ в присъствието на жалбоподателя Г.К.
е
съставен и връчен лично Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № 2093/25.10.2016 година, в
който жалбоподателят сочи че няма възражения.
Описаните
по–горе стоки са иззети с Разписка № 0056905
от
дата 25.10.2016 година.
С
Приемателно–предавателен протокол от дата 25.10.2016 година, цигарите са предадени на отговорно пазене в склад на
Митница – Бургас.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок
не е постъпило Възражение.
Извършена е оценка на стоките – предмет на нарушението,
представляващи културни ценности (с изключение на една монета), в общ размер на 4
400 лв.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН,
след получаване на образуваната с него преписка, Заместник-Началникът на
Митница - Бургас издава процесното НП № 2548/2016
на 08.03.2017 година. В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло
фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 1
от ЗМ. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 24.04.2017 година.
Разписката, надлежно оформена - датирана и подписана, се намира приложена по
делото, с отбелязване и на имената на получателя й, а именно че е получено НП
лично от адресата.
Както
вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят
К. е
извършил нарушение по чл. 233, ал. 1
от ЗМ, тъй като е превозил стоки през държавната граница без знанието и
разрешението на митническите органи. Извършеното деяние не представлява
престъпление. За това нарушение на основание чл. 233, ал. 1
от ЗМ на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 4
400
лв. (100 % от стойността на
недекларираната стока, представляваща тяхната оценка) и на основание чл. 233,
ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата
недекларираните стоки.
Видно
от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 225/32-61660 от 08.03.2016 година на
Директора на Агенция „Митници”, Заместник-Началниците на
Митници имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за
нарушения по ЗМ. Приложена е и Заповед № 4133 от 03.06.2016 година за
преназначаването на Красимир Николов Фучеджиев на длъжността Заместник-Началник
на Митница – Бургас.
Представена е Декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние на жалбоподателя, видно от която последният получава месечно
възнаграждение в размер на 635.79 лв., няма други доходи той или семейството м,
състоящо се от съпруга и две деца и притежава апартамент на посочения по-горе
адрес – СИО и лек автомобил марка „Мерцедес”.
По делото е допусната и изслушана Културно–историческа, нумизматична и оценителна експертиза,
от заключението на която става ясно, че е изготвена след визуален оглед и
наблюдение на вещите – предмет на нарушението. Проверката за автентичността на
част от вещите е извършена с микроскоп и елементен анализ с
ретгенофлуоресцентен спектрометър. Предметите (с изключение на една монета) са
движими културни ценности по смисъла на Закона за културното наследство (ЗКН),
представляващи археологически обекти по смисъла на посочения закон. Общата
сума, на която възлиза оценката им е 6 295 лв. (не е включена оценка на
фалшивата монета), която е извършена на базата на културно-историческата им,
научната и художествена стойност, физико-химичното им състояние, наличните
оценки на аналогични предмети, предлагани за продажба в чужди аукциони,
размерите на възнагражденията, изплащани за аналогични предмети от български
музеи и застрахователната стойност на аналогични предмети, участващи в изложби
в страната и в чужбина. Подробно са описани всеки един от предметите – предмет
на нарушението. В съдебно заседание вещите лица Б.н.Р., Б.К. Божкова и К.И.Д.
поддържат представеното заключение като уточняват някой допуснати технически
грешки.
Изложената фактическа обстановка,
съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН, се установява по
категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в
съдебно заседание, проведено на 03.07.2017
година свидетели – М.Б.Б. и Л.Е.Л.. Писмените доказателствени източници, по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като
цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които са
безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса
на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите
М.Б.Б. и Л.Е.Л. да имат личностно отношение
към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските
показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители
на Митница – Бургас към Агенция „Митници”, в този смисъл служебната зависимост
и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития,
които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на
противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна
те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени
източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни
доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното,
свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се
подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства
от Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда
показанията и на двамата свидетели не са и не се считат за насочени към
прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са
пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на недеклариране
на стоки при преминаване през държавната граница. Поради
това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН. Същите се цениха
изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични
по признак – авторство.
Съдебният състав, възприема изцяло и
кредитира заключенията на експертизите, извършени в административната фаза на
производството и приобщени на основание чл. 282 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН,
както и заключението по Културно–историческа, нумизматична и оценителна
експертиза, назначена в хода на съдебното производство, досежно описанието,
датировката, състоянието, автентичността и оценката на вещите - предмет на
контрабанда, включително фигура на
пантера (№ 60 от назначената в съдебно заседание експертиза).
Съдът кредитира назначената в хода на съдебното производство експертиза досежно
оценката на вещите, тъй като е изготвена от три вещи лице и след извършване на
необходимите лабораторни изследвания в музейни условия – в този смисъл е и
становището на вещото лице Иля Прокопов, изготвил експертиза, назначена във
фазата, развила се пред АНО, който също сочи, че вещите е необходимо да се изследват
в лабораторни условия. Експертизите са изготвени от експерти – специалисти в
съответните области към съответните музеи, респ.включени в Регистъра на
специалистите, утвърдени за вещи лица съгласно ЗКН, поради което няма основание
за каквото и да е съмнение относно
тяхната квалификация на специалисти. С тези съображения, Съдът приема
експертизите за извършени от вещи лица – специалисти с необходимата
квалификация и знания, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна
изготвените писмени Заключения обективират необходимите данни, ползвани за
оценката и фактически констатации, поради което се явяват обосновани и
аргументирани, в съответствие и кореспондиращи с фактите по делото и останалите
доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за тяхната
правилност. Липсват и обратни доказателства, опровергаващи констатациите и
Заключенията на вещите лица, поради това Съдът намира за обосновани и правилни
експертизите и ползва същите при формирането на фактическите и правните си
изводи. За пълнота на настоящото
изложение следва да се посочи, че заключенията на вещите
лица, назначени от АНО, са пестеливи откъм мотивировка, но все таки съдържат
необходимите минимум реквизити, позволяващи индивидуализацията на експертизите
по вид и предмет, респ. изследваните обекти, както самоличността на вещите
лица и тяхната квалификация. Всяка
от тези две експертизи
съдържа обективирано ясно и точно Заключение с направени изводи по поставените
задачи. Поради това,
Съдът приема за формално спазени правилата и изискванията към този
доказателствен способ - експертиза, съгласно субсидиарно приложимите в
настоящото административнонаказателно производство процесуални разпоредби на
НПК – чл. 144 и сл. до чл. 154 от НПК, съответно дадените с тях експертни
Заключения се явяват валидни и годни като доказателствено средство и същите се
кредитират, тъй като и са надлежният способ за оценяването на конкретните стоки
и установяването на тяхната парична равностойност, с оглед вида им на движими
културни ценности, обуславящо необходимост от специални знания и умения с
каквито органът не разполага. Вярно е, че във фазата на
административнонаказателното производство, развила се пред контролния орган и
пред АНО, формално липсват нарочни актове за назначаването на експертизите и
поименното определяне на вещите лица, както и формулиране на задачите към тях, каквото изискване е
предвидено в чл. 145, вр.чл. 144 от НПК, а досежно съдържанието на експертното
заключение – предписания са установени в чл. 152 от НПК; но прилагането на тези
разпоредби е само съответно в административнонаказателното производството,
развиващо се по правилата на ЗАНН, а такова е и настоящото, като това е
предпоставено от неговия характер. По дефиниция производството по ЗАНН е
по-опростено, макар и състезателно, като типични за него са и процесуалната
бързина и експедитивност за реализиране на административнонаказателната
отговорност (аргумент от установените процесуални срокове), поради което
несъвместимо с този основен негов принцип, в частност, би било директното
обвързване и стриктно формално следване, с изпълнение всички процесуални
изисквания, установени в нормите на НПК. Ето защо, няма как да се изисква, в
случай на необходимост от извършване на експертиза, същата да се назначава с
нарочен, отделен акт от органа, осъществяващ процесуалните действия по
съставяне на АУАН. В този смисъл достатъчно е реално, фактически да е осигурено
вещото лице, с необходимата специалност, знания, квалификация и опит,
позволяващи му да даде Заключение по поставената задача, релевантна за
изясняване на определени факти и обстоятелства, установяването на които да се
изисква във връзка с реализиране на неговата административнонаказателна
отговорност, относимо към извършването на съставомерно деяние, преценката на
неговата обществена опасност и/или наказването – определяне размера на
„Глобата” или нейната индивидуализация - изобщо в установените параметри от
закона. В случая, всички тези минимум изисквания досежно експертизите
и участието на вещите лица,
съответно и съдържанието на експертните Заключения са спазени според Съда в контекста на
изложените до тук правни
аргументи.
Изложеното относно субсидиарното
приложение на НПК в административнонаказателното производство се отнася и до
доказателствения способ – обиск, уреден в раздел V, чл. 164 от НПК. Достатъчно
е реално фактически да е извършен обиска, необходим за изясняване на фактите и
обстоятелствата, установяването на които да се изисква във връзка с реализиране
на административнонаказателна отговорност на нарушителя, относима към
извършването на съставомерно деяние, преценката на неговата обществена опасност
и/или наказването – определяне размера на „Глобата” или нейната
индивидуализация - изобщо в установените параметри от закона. В случая, всички
тези минимум изисквания досежно обиска са спазени според Съда в контекста на
изложеното. Обискът е извършен от лице от същия пол – свидетеля М.Б.. Казано по
друг начин - разпоредбите на чл.
16, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗМ дават право на митническите служители
да извършват личен преглед и изземвания на стоки, които са били или е трябвало
да бъдат обект на митнически надзор и контрол, при спазване разпоредбите на НПК.
В случая обаче е приложен специалният ред за личен преглед и задържане на
стоките - предмет на митническо нарушение, предвиден в чл. 266, ал. 3 от ЗМ,
който не изисква предварително разрешение на Съд за извършване на тези
действия, нито последващо одобрение по отношение на съставения Протокол, нито
присъствие на поемни лица при извършването на такива действия и който специален
ред дерогира общият такъв, предвиден в НПК. Предаването на вещите от
санкционираното лице с Разписка и издаденият във връзка с нея
Приемателно-предавателен протокол са годни и допустими процесуални способи за
приобщаване към доказателствения материал на вещите - предмет на нарушението.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна
проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият състав
на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст видно
от датата на депозиране на Жалбата в Регистратурата
на АНО (първият работен ден след почивния такъв – 01.05.2017 година),
от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – надлежно упълномощен
процесуален представител, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред месно
(по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово компетентния Районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен и девулативен ефект.
Преценена
по същество, Жалбата е неоснователна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на
който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна,
като Съдът след извършена цялостна служебна проверка на съдържанието им, както
и на материалите от приложената АНП, не констатира недостатъци на актовете,
така и допуснати процесуални нарушения във фазата на производството по
издаването им, развила се пред наказващия орган, включително и в процедурата по
намиране, описване, задържане, съхраняване и движение на стоките – предмет на
нарушението, тъй като макар и неиндивидуализирани коректно във всички
придружаващи ги документи е посочено името на нарушителя, номера на акта, броя
им, което на практика прави невъзможно подмяната им или допускане на друга
подобна грешка. И санкционният акт - НП, и предпоставилият го АУАН са
издадени от компетентни органи съгласно
чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал.
2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ, спазени са формата и редът при постановяването им,
като същите имат изискуемите реквизити на минимално необходимото съдържание,
съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдържимото се в тях
фактическо описание на нарушението е достатъчно – пълно, конкретно и ясно, а с
оглед изложените факти, безспорно позволява индивидуализацията му като
административнонаказателен състав по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, досежно конкретната
изпълнителна форма, авторството на същото – в лицето на жалбоподателя, както и
по общите за всяко деяние обективни, индивидуализиращи признаци - дата, време и
място на извършване на нарушението. Безспорно доказана е и материалната
компетентност на наказващ орган, на страната издател на процесното НП – Заместник-началник
на Митница Бургас, надлежно делегирана с индивидуален административен акт –
Заповед, от субекта - носител на същата по силата на закона, следваща и от
функционалната компетентност на заеманата длъжност. Поради това същият се
легитимира като компетентен орган по смисъла на чл. 231 от ЗМ. След като това е
така, то липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради
недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от
категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на
санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите,
подлежащи на доказване. При съставянето и издаването на АУАН и НП са спазени и
процесуалните срокове, установени в ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални
недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна
страна, акт.
Обжалваното НП е правилно и
обосновано, обсъдено с оглед приложението на материалния закон и при
възведената правна квалификация – чл. 233, ал. 1 от ЗМ, приета от АНО, която е
вярна, съответстваща на фактите съдържими се в обстоятелствената част на акта.
Същите и категорично се доказаха от събраните доказателства в хода на съдебното
производство, в съвкупност обосноваващи безспорен извод за осъществяването на
изпълнително деяние от страна на жалбоподателя, обективно и субективно
съставомерно като митническо нарушение, във фактическия състав на чл. 233, ал.
1 ЗМ. В случая са накърнени
обществените отношения свързани с нарушаване на установения митнически режим в
страната. Следва са се отбележи, че нарушената правна норма е
посочено точно и коректно с оглед посоченото изпълнително деяние недеклариране
на стоки, като АНО не е длъжен да посочва кой норми за безмитен внос е нарушил
жалбоподателя (уточнението се прави с оглед наведеното възражение в тази насока
в Жалбата), тъй като това не е елемент от фактическия състав на нарушението. В
този ред на мисли следва да се посочи, че обстоятелството, че вещите – предмет
на нарушението са произведени в древността извън територията на днешна България
са ирелевентни за настоящия правен спор с оглед посоченото изпълнително деяние
- недеклариране на стоки. Същото, отново с оглед изпълнителното деяние, се отнася
и до твърдението на жалбоподателя, че нямало правна норма, която да наказва
вносът на културни ценности.
Въз основа на гласните доказателства – пряко, както и
косвено от приобщените писмени доказателствени източници от преписката,
установи се и че посочените стоки лицето не е обявило пред митническите органи,
поради което не е разполагал и не е представил митнически документи,
удостоверяващи надлежното им деклариране или задействане на митнически режим за
тях. Свидетелите – митнически служители, са единодушни и относно съпричастността
на лицето към пренасяните стоки и неговото лично отношение на своене и държане
на същите, както и относно вида и естеството на носените вещи, представляващи монети
и фигури и тяхното количество – общо 63 броя. Несъмнено изяснена от кредитираните
заключения е и точната идентификация на същите. С оглед посоченото същите,
несъмнено попадат в легалната дефиниция на понятието „стоки”, дадена в § 1, т.
14 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, която т. 14 е отменена и към
настоящия момент легалното определение на
понятието „стоки” се съдържа в чл. 5, ал. 1 от ЗДДС, като нормативен акт
най-съотносим към митническото законодателство, а именно: „Стока” е всяка движима и недвижима вещ, включително
електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни,
както и стандартният софтуер.”. Според българския тълковен речник, „стоката” е
материално благо, продукт, произведен с цел
задоволяване на определени нужди, потребности на хората в
зависимост от техните вкусове и предпочитания. С оглед така дадените определения стоки са и процесните предмети
- културни ценности. Поради това, с оглед
събраните доказателства по делото Съдът приема за доказано по безспорен начин,
от обективна страна, че на 25.10.2016 година през МП „Капитан Андреево” при
влизането си в страната от Република Турция, жалбоподателят Г.Д.К. е носил,
т.е. фактически е превозил през държавната граница и въвел в страната стоки
(била те и културни ценности), без знанието и разрешението на митническите
органи. С това е осъществил състава на митническото нарушение „митническа
контрабанда”, дефиниран в чл. 233, ал. 1 от ЗМ, във втората от предвидените
изпълнителни форми - „превозване” през държавната граница. За съставомерността
на деянието достатъчно е обективно да е
липсвало знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да
преминат на митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната
такава, но административно организирана, като проверка след реалното влизане в
страната и преминаването на граничен контрол. Т.е. съгласно чл. 233, ал. 1 от
ЗМ, който пренесе през държавната граница стоки без знанието и разрешението на
митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се
наказва за митническа контрабанда. В случая държавната граница на Република
България съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата на
разположение на службите за контрол на митническите пунктове, чийто служители
не са на самата държавна граница (, което е практически невъзможно), а вътре в
територията на Република България. Именно в тази връзка при преминаване на
митнически контрол, действащо е задължение за деклариране на въвежданите стоки,
респ. изнасяни от лицата, установено
с материалната разпоредба на чл. 66, ал.
1 от ЗМ – общото задължение и в частност това за писмено деклариране,
произтичащо от чл. 68, вр.чл. 62 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на съвета от 12 октомври 1992
година относно създаване на Митническия кодекс на Общността - приложим
за конкретното нарушение. Според текста на чл. 66 от ЗМ, всяка стока
предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за
съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно
деклариране. Легално дефиниция на
понятието „деклариране” е дадено в чл. 4, § 17
от цитирания Регламент (ЕИО) № 2913/92, като това правно действие се свързва със
задължителното прилагане на определен митнически режим за дадената стока: „Деклариране” е действието, чрез което едно лице
изразява по установени форми и начини, желанието си за прилагане на определен
митнически режим за дадена стока.”.
Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от страна на пътника Г.К.
на носените от него стоки, в релевантния момент на въвеждането им митническата
територия на Република България, пряко се установява от показанията на двамата
свидетели – митнически служители. Отделно от това същите са с необщностен
произход, с оглед дестинацията пътуването, сочеща износ от Република Турция –
Държава, нечленуваща в Европейския съюз (ЕС), респ. внос в Република България,
на което основание безспорно и са подлежали на деклариране при митнически
контрол. В конкретния случай, съобразно съобразно видът и количеството на
стоката, дължимото за нея и надлежно деклариране е било писменото. Именно това
свое задължение не е изпълнил жалбоподателят К. при влизането си в страната от
Република Турция, като той несъмнено е бил субект на същото, възникнало за него
в момента на започване на формалностите по митническия контрол - първоначален.
Доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема форма - с писмена
митническа декларация (унифициран формуляр ЕАД), то налице е липса на
деклариране. Бездействието от негова страна по отношение на задължението за
деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния ред и форма, изключва
знанието на компетентните митнически органи, субсумира и липсата на дадено
разрешение от тях за преминаването на стоките на територията на страната. От
тук следователно доказан е и вторият съставомерен признак на нарушението. След
като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателят Г.К. е консумирал от
обективна страна административнонаказателния състав на чл.
233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер и
количество, т.к. не е изпълнил задължението си да ги декларира при
преминаването през митнически контрол, макар реално да е носил такива, като те
са били открити вече при митническата проверка. Задължението за обявяване е възложено на
лицето, което пресича държавната граница и в чиято фактическа власт се намират
вещите, подлежащи на деклариране. Именно с оглед определения от закона субект,
който трябва да понесе тежестта по извършване на формалностите по уведомяване
на митническите органи относно преминаващите държавната граница стоки, е без
каквото и да било значение, разбира се извън правилата за митническо
обслужване, дали това лице е било приканено от митническите служители да
декларира намиращите се във фактическата му власт и пренасяни стоки. Поради това напълно основателно и правилно е била
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност и направените изводи
от АНО са изцяло правилни и законосъобразни, като се споделят от Съда.
Осъществяването от обективна страна на деянието се установява, както вече се
посочи от преките гласни доказателства, които Съдът цени и относно авторството,
с оглед изясненото от свидетелските показание цялостно поведение на нарушителя
в хода на проверката, обективният факт на откриването им във вътрешните джобове
на якето на жалбоподателя, както и възпроизведените от тях негови
предпроцесуални признания – стоките да са негови. След като е така, извършеното
от жалбоподателя К. деяние, изразяващо се в пренасяне на монети и фигурки,
покрива по обективните си признаци - изцяло основния фактически състав на
митническо нарушение по ал. 1 на чл. 233 от ЗМ. Категоричен и закономерно обоснован от
събраните по делото доказателства е и правният извод за неговото авторство - в
лицето на жалбоподателя К.. Последният е лицето, подписало Разписката за
задържането на същите и предвид факта, че стоките са открити в дрехите му,
липсва каквото и да е основание да се изключи държането им от негова страна към
момента на пресичането на границата и влизането му в Република България, което
обстоятелство не се и оспорва от К..
62 броя от обектите – предмет
на нарушението представляват културни ценности по смисъла на смисъла на чл. 7 от ЗКН и
движими археологически обекти по смисъла на чл. 146 от същия закон и 1 брой от
обектите е фалшификат. В Регламент (ЕИО) № 918/83 на Съвета от 28 март 1983
година относно установяване на режима на Общността за митнически
освобождавания се определят случаите, в които поради
особени обстоятелства се прилага освобождаване от вносни сборове при допускане
за свободно обръщение или от износни сборове при износ на стоки извън
митническата територия на Общността. Стоките освобождавани от вносни
сборове са посочени в 29 отделни дяла, между тях са:
имущество, внасяно във връзка
с встъпване в брак;
лично имущество, придобито по
наследство;
домакинско имущество за
обзавеждане на жилище, което не е основно;
принадлежности, учебни пособия и друго
домакинско оборудване на ученици и студенти;
пратки с незначителна
стойност;
пратки, изпращани от едно
частно лице до друго;
дълготрайни активи и друго
оборудване, внасяно във връзка с преместване на предприятие от трета страна в Общността;
продукти, получени от
дейността на селскостопански производители от Общността в
имоти, разположени в трети страни;
семена, торове и продукти за
обработка на почвата и растенията, внасяни от селскостопански
производители от трета страна за използване в имоти в
зони, граничещи с тази страна;
стоки, съдържащи се в личния
багаж на пътници (дял 11);
предмети с образователен, научен и културен
характер, научни инструменти и апарати (дял 12); и др.
С оглед изложеното и в съответствие със заключението по
приетата Културно–историческа,
нумизматична и оценителна експертиза, както и съгласно
заключението на експертизата, назначена в административната фаза, Съдът намира, че процесните стоки не могат да бъдат
отнесени към стоките в дял 12 от Регламента. В
същия се
предвижда освобождаване от вносни сборове на предмети
с образователен, научен и културен характер, изрично изброени в
приложения І и ІІ на Регламента - книги, публикации и документи, визуални
и аудиоматериали с образователен, научен и културен характер,
както и научни инструменти и апарати. В точка Б на приложение ІІ е посочено, че се освобождават от заплащане на вносни сборове предмети за колекциониране и произведения на изкуството от
образователен, научен или културен характер и предмети за колекциониране и
произведения на изкуството, които не са предназначени за продажба, но като учреждения
или организации - бенефициери са посочени музеи, галерии и други институции,
одобрени от митническите органи на Държавите-членки за освобождаване от
вносни митни сборове, какъвто не е жалбоподателят.
Обектите –
предмет на нарушението не могат да бъдат
отнесени и към стоките в дял 11, отнасящ се до стоките, съдържащи
се в личния багаж на пътниците, при
условие, че се приеме, че якето представлява личен багаж. Чл. 47 от посочения Регламент (ЕИО) № 918/83 сочи, че за освобождаване по този дял се разрешава на всеки пътник, когато обща стойност на стоките е до 45 евро. В идентичен смисъл е и националното
законодателство - чл. 58, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) сочи, че вносът на стоки, внасяни в личния багаж на пътници, който няма
търговски характер, е освободен от данък на базата на парични прагове съответно
за сухопътни, морски и въздушни пътници, които се определят с Правилника
за прилагане на закона и
съгласно чл. 51а, ал. 2 от посочения Правилник паричните прагове по чл. 58, ал. 4 от ЗДДС за стоки, различни от стоките, за
които се прилагат количествени прагове, до общата собствена стойност на
стоките, за сухопътни пътници възлиза до 300 евро или равностойността им в
левове.
Следва да се отбележи и че по
смисъла на чл. 1, § 6 от Регламент (ЕО) 2454/93 на Съвета, „нетърговски
стоки” са: стоки, които в отделни случаи се оформят за даден митнически
режим и чийто характер и количество показват, че са предназначени за частна,
лична или семейна употреба на получателите или лицата, които ги носят или които
явно са предназначени за подарък. Процесните стоки не могат да
бъдат определени като такива.
Чл. 203 и сл. от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9
октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, посочва кои стоки са осбодоени от мита, като отново стоките - предмет на
нарушението не подадат под тези норми.
В конкретния случай,
съобразно видът на стоките те не подлежат на освобождаване от митни
сборове, и подлежат на деклариране.
Видно от представения опис в Културно–историческа, нумизматична и оценителна
експертиза и приложенията към нея, вещите, превозвани от К., не са
предназначени за ежедневна битова употреба по обичайното им предназначение.
Това са вещи с очевидна антикварна/нумизматична стойност – стари монети и фигури. Количеството на вещите е значително. Значително е и тяхното
разнообразие, като общата свързваща ги характеристика е, че те не са нови, а са
придобити след дълъг период на употреба и в различна степен на износеност.
В
административнонаказателното производство, в саморъчно написано обяснение, К. признава,
че вещите, които е пренасял, са са били предназначени за подаръци на негови
близки, но не посочва за кои лица са били приготвени подаръците и защо за
всички тях (в разрез с обичайната житейска логика) е предвидил единствено стари
вещи със сувенирно предназначение и/или антикварна стойност.
От характера на вещите,
техния брой, липсата на адекватно обяснение от страна на жалбоподателя за кого са предназначени, настоящият Съдебен
състав прави извод, че предметите, открити при личния преглед на К. са предназначени за търговски цели и затова следва да бъдат
декларирани от жалбоподателя пред митническата администрация при пристигането
на МП.
Изложеното
по-горе относно освобождаването
от заплащане на вносни сборове на стоките, съдържащи
се в личния багаж на пътниците и
относно търговския характер, касае и
обекта – предмет на нарушението, който е фалшификат.
Деянието извършено от Г.К. е съставомерно и по
субективен признак, същото е извършено виновно – при пряк умисъл, категорично
правно съждение за което се налага от факта на укриването на носените стоки, от
тук разкрива се и пряко целения резултат – настъпването на обществено опасните
последици – укриването и даването на невярна информация на митническите органи,
при наличие и на представа за обвързващото задължение за деклариране на
пренасяните стоки, въпреки това напълно съзнателно и със знанието за
общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят е бездействал при
митническия контрол. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е
могъл да ръководи постъпките си. Интелектуалният и волевия елемент на
умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия и поведение в хода
митническата проверка. Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия
митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно деклариране му е
било известно. Още повече според инфраструктурата на ГКПП „Капитан Андреево”,
посочените задължения са обявени публично, на указателни табели и на няколко
езика, с местоположение изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от
преминаващите пътници. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно
основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е
ангажирана неговата административнонаказателната отговорност. С тези правни
съображения Съдът прие обжалваното НП за правилно и законосъобразно от
материалноправна страна, издадено при правилно приложение на материалния закон.
В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен
състав намира за правилна и съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на процесното нарушение, във формата
на изпълнителното деяние - превоза. До същия правен извод е достигнал и АНО,
издавайки НП, и той е правилен и следва да бъде споделен. В допълнение към вече
изложени съображения, необходимо е да се разясни, че проведеното разграничение
в изпълнителните форми на контрабанда – превозна и пренася, въздигнати в самостоятелен
фактически състав съгласно административнонаказателната разпоредба на чл. 233, ал. 1 от
ЗМ, е в зависимост от използването на допълнително средство - пътно
превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира самото
изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би било невъзможно или
пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен превоз на товари,
респ. Договор за превоз. Само по себе си фактическото обстоятелство за пътуване
с МПС и управлението му от нарушителя, респ. намиране на стоките в това МПС, не
обосновава изпълнително деяние във форма - превозва, за осъществяване на
митническата контрабанда. И това е така, тъй като формата на изпълнително
деяние следва да се съобрази с вида, обема и количеството на процесните стоки. Ето
защо, извършеното от жалбоподателя по обективните си характеристики, покрива
признаците на изпълнително деяние - превозва/превозвал, следователно и приетата
от АНО правна квалификация е правилната, както досежно изпълнителната форма на
нарушението, така и по правно основание - чл. 233, ал. 1
от ЗМ.
Тъй като в Република България няма легален пазар за археологически
културни ценности, въпреки че продажбата им не е забранена, стойността на вещите
– предмет на нарушението е определена въз основа на следните критерии:
културно-историческата им, научната и художествена стойност, физико-химичното
им състояние, наличните оценки на аналогични предмети, предлагани за продажба в
чужди аукциони, размерите на възнагражденията, изплащани за аналогични предмети
от български музеи и застрахователната стойност на аналогични предмети,
участващи в изложби в страната и в чужбина.
Извършеното конкретно деяние, преценено според
обективните си признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не
покрива елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността
на своя предмет – монети и фигурки, представляващи културна ценност.
По убеждение на
настоящия съдебен състав процесното административно нарушение, за което
жалбоподателят е наказан с обжалваното НП, не може да се квалифицира като
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не разкрива характеристиките на
такъв. Деянието не разкрива значително
по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род нарушения, още
по-малко пък изобщо – липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за
формално нарушение - на просто извършване, без значение е настъпването на вреди
от същото, отделно като релевантен аргумент Съдът съобрази и характерът на
обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка
–административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия контрол –
в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е
свързан с охраняването публичните, фискални интереси на Държавата и ЕС. В този
смисъл не са налице основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от
ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка
на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя за
правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове маловажност на случая,
следователно и във връзка с приложението на чл. 28 ЗАНН не са налице предпоставки
за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо
маловажен случай на административно нарушение. Ето защо, Съдът ще потвърди
същото, като правилно, законосъобразно и обосновано, а Жалбата поради
неоснователността й - следва да се отхвърли.
Съгласно
чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа
контрабанда на стоки на виновните лица се налага „Глоба” в размер от 100 % до 200 % от митническата
стойност на
недекларираните стоки; а съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от същия закон
недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда се отнемат в полза на
Държавата, независимо чия собственост са.
НП е законосъобразно и обосновано и в санкционната си
част, досежно наказването. Наложеното
наказание на жалбоподателя, а именно „Глоба” в размер 4 400 лв., правилно
е определено и индивидуализирано от АНО, както по вид, така и по размер и съответно
базата за неговото пресмятане въз основа на експертизите, назначени на фазата
на административното производство, според приложимият административнонаказателен
състав – чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Нормата дефинира санкцията, като пропорционална
– процентна част от митническата стойност на стоките, в границите от 100 % –
200 % от същата. В конкретния случай наложена е „Глоба” в минималния размер,
представляваща 100 % от митническата стойност на предмета на нарушението, надлежно доказана за
сумата 4 400 лв. За пълнота следва да се посочи, че съгласно приетото
заключение по назначената в съдебната фаза на производството експертиза
стойността на предмета на нарушението е по-голяма, но няма предвидена
възможност в закона за увеличаване от страна на Съда на определеното от АНО
наказание досежно размера му.
Така
наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за правилно с оглед
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
НП е законосъобразно и правилно, в
частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките предмет на
нарушението. Подобно разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на
съответното правно основание - чл.
233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и обвързва във
всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и
АНО, позовавайки на същата норма, като друго различно разрешение не следва и
предвид доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с
приложението й.
Относно
разноските, направени от стана на жалбоподателя:
Искането за присъждане
на разноски е неоснователно, тъй като съдебното производство пред Районния съд
се развива по правилата на субсидиарно приложимия НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН,
където липсват разпоредби в смисъла поискан от жалбоподателя, а именно за
репатриране на направените разходи от жалбоподателя. Т.е. в производство по ЗАНН дори и при отмяна
на НП разноските остават за сметка на жалбоподателя (по аргумент на
противното от Тълкувателно решение № 3 от 8.04.1985 година по
н.д.№ 98/1984 година, ОСНК на ВС), но те могат да се претендират заедно с
неимуществени вреди по реда на ЗОДОВ.
Относно разноските, свързани
с назначената в съдебната фаза експертиза, заплатени от страна на Районен съд -
Свиленград:
Констатираха се посочените разноски да са в общ размер на 273.99 лв. – част от лабораторните
изследвания и пътните разходи на вещите лица, платени
от бюджетните средства на Районен съд – Свиленград.
НП следва да бъде потвърдено, като при
този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК по силата на
препращането на чл. 84 от ЗАНН, Съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати посочените
направени по делото разноски изцяло, платими по Бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Свиленград, както и държавна такса в размер на 5 лв. в
случай на служебно издаване на Изпълнителен лист.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
като законосъобразно и правилно НП № 2548/2016 от 08.03.2017 година на
Заместник-Началника на Митница - Бургас, с което на Г.Д.К. с ЕГН **********
***,
за нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 4 400 лв. и на основание чл. 233,
ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата метални фигурки – 7 броя,
монети от жълт метал с различен диаметър – 2 броя и монети от бял метал с
различен диаметър – 54 броя.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, ОСЪЖДА Г.Д.К. с ЕГН **********
***,
ДА ЗАПЛАТИ по Бюджета на съдебната власт направените разноски в размер на 273.99 лв. (двеста
седемдесет
и три лева и деветдесет и девет стотинки),
представляващи такива за лабораторни
изследвания и пътни разходи на вещите лица, вносими по сметка на
Районен съд – Свиленград, както и държавна такса в размер на 5 лв. (пет лева),
при служебно издаване на Изпълнителен лист.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.Д.К. с ЕГН **********
***, за присъждане на направените по делото
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на
съобщението за постановяването му, с Касационна жалба на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Кремена Стамболиева)