Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.06.2021 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ДЕЯНА
ГЕНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 799 по описа за 2021 година,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 20-1228-004214 от 21.01.2021 година на Началник
група в сектор ПП-КАТ към ОД на МВР град Стара Загора /Упълномощен с Заповед № 8121з-515
от 14.05.2018 година на Министъра на МВР/, с което на Г.Д.И., ЕГН **********,
на основание чл.179, ал.2, във връзка с ал.1, т.5, предложение четвърто от
Закона за движене по пътищата, е наложено административно наказание – „глоба” в
размер на 200 лева, за допуснато нарушение по чл.50, ал.1 от Закона за
движението по пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Г.Д.И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – град Стара
Загора, ЕИК ********** по сметка в „Уникредит Булбанк“ АД, IBAN:***, BIC:***, сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуален представител.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 20-1228-004214 от 21.01.2021 година на Началник група в сектор
ПП-КАТ към ОД на МВР град Стара Загора /Упълномощен с Заповед № 8121з-515 от
14.05.2018 година на Министъра на МВР/, с което на Г.Д.И., ЕГН **********, на
основание чл.179, ал.2, във връзка с ал.1, т.5, предложение четвърто от Закона
за движене по пътищата, е наложено административно наказание – „глоба” в размер
на 200 лева, за допуснато нарушение по чл.50, ал.1 от Закона за движението по
пътищата.
В
жалбата си и в съдебно заседание не се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, но се моли съда
същото да бъде отменено изцяло. Изтъкват се съображения, че водача на другия
лек автомобил е преминал на забранен сигнал на светофарната уредба и това било
причината за настъпилото ПТП.
Въззиваемият,
редовно и своевременно призован не изпраща представител и но взема становище по
основателността на подадената жалба, в писмен вид, като намира, същата за
неоснователна. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за
установено следното:
Жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
Г.Д.И. е съставен Акт за установяване на административно нарушение от 30.11.2020
година, за това, че на посочената дата, около 21.05 часа в град Стара Загора, по
булевард „Цар Симеон Велики“ до номер 168А управлява собствения си лек
автомобил марка „Мерцедес Ц 200“ с регистрационен № РВ 9465 СС, като при
завиване на ляво на кръстовището на булевард „Цар Симеон Велики“ и улица „Ангел
Кънчев“, водачът на И. не пропуска насрещно движещия се лек автомобил – „Ауди
А3“, с регистрационен № СТ 7683 РК, собственост на Маринита
Костадинова Милчева от град Стара Загора, и управляван от Радостин Иванов
Гецов, който с предната си част удря завиващия лек автомобил марка „Мерцедес Ц
200“, като вследствие на удара, настъпва ПТП с материални щети и по двата
автомобила, пътен знак за един брой парко-място за
инвалиди и пострадал водач – Гецов. Водачите изпробвани за употреба на алкохол
със съответното техническо средства, като пробата им е била отрицателна. Деянието
е квалифицирано като нарушение по чл.50, ал.1 от Закона за движението по
пътищата. При съставяне на акта жалбоподателят не се е възползвал от правото си
на възражение, както и от това по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и е квалифицирано
така, както е в акта. На жалбоподателя, на основание чл.179, ал.2 във връзка с
ал.1, т.5, предложение четвърто от Закона за движението по пътищата е наложено
наказание – „глоба“ в размер от 200 лева.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в обжалваната
част по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП на кръстовище, на което единият от пътищата
е сигнализиран като път с предимство, водачите на ППС от другите пътища са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство. В случай на допуснато нарушение по тази разпоредба от закона, в
чл.179, ал.2 във връзка с ал.1, т.5, предложение четвърто от ЗДвП е предвидено
съответното административно наказание – „глоба“ от 200 лева, ако извършеното
деяние не съставлява престъпление по смисъла на НК.
Видно
от събраните материали по делото, представеният АУАН, свидетелските показания,
както и на другите събрани в тази насока, по несъмнен начин се установява, че
жалбоподателят, извършвайки маневра завой на ляво не е пропуснал движещото се
по път с предимство друго превозно средство и е допуснал ПТП, като е отнел
предимството. В тази насока съдът намира, че предвид събраните доказателства –
писмени и гласни такива, се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят И.
е предизвикал настъпването на описаното от административно-наказващия орган
ПТП, с материални щети по двата автомобила. Това се установя по един безспорен
начин от разпитаните по делото свидетели – Р.Г., А. Палов и Г.Т.. Не се събраха
доказателства за противното. При издаване на наказателното постановление не са
допуснати и процесуални нарушения, тъй като конкретно, точно и ясно е описано
нарушението, неговото място с оглед определяне подсъдността на делото,
нарушените разпоредби, параметрите на наказанието, както и онези факти и
обстоятелства, които обуславят така описаното като нарушение по смисъла на
закона. В жалбата и в съдебно заседание се излагат единствено и само доводи, че
вина за ПТП има водача на другото
моторно превозно средство – преминаване на червен сигнал на светофарната уредба
и движение с превишена скорост. Съдът намира, че това е правно ирелевантно към настоящото производство и следва да се има
предвид, че другия водач също е носител на административно- наказателна отговорност
за това ако е извършил административни нарушения. Това обаче не освобождава от
отговорност жалбоподателя. От друга страна от показанията на свидетеля Т. се
установява, че и двамата водачи са навлезли в обсега на кръстовището на жълт
сигнал на светофарната уредба което от своя страна означава, че правилно
административно наказващия орган е определил административно наказателната
отговорност.
Предвид
на това административно-наказващият орган правилно е приел че в разглеждания
случай, при това виновно е допуснато административно нарушение и е приложил
нормативната уредба, като по реда на чл.79, ал.2 във връзка с ал.1, т.5 от ЗДвП,
за извършеното нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП е наложил предвидената в закона
глоба м размер от 200 лева, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
С
оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Направеното
искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателно. С оглед изхода на спора и на основание чл.63, ал.3
от ЗАНН, във връзка с чл.143, ал.3 от АПК, във
връзка с чл.63, ал.5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да
се уважи. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските
разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица,
които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая/, се присъжда възнаграждение
в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП, във връзка с чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в
размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия,
съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80
лева.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: