№ 524
гр. Варна, 23.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500436 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството по делото е образувано по подадена частна жалба от М. В.
Г. против определение №318/18.08.2021г., постановено по в.гр.д.№269/21г. по
описа на ШОС, с което е оставена без разглеждане подадената от М. В. Г.
молба вх.№1813/05.08.2021г. за поправка на протокола от открито съдебно
заседание, проведено на 21.07.2021г. по в.гр.д.№269/21г. по описа на ШОС.
С определение №356/09.09.2021г. производството по делото е прекратено
след като е прието, че частната жалба е насочена против акт, неподлежащ на
самостоятелно обжалване.Препис от определение №356/09.09.2021г. М.Г. е
получила на 11.10.2021г./лично/.
От депозираните от същата по делото молби на 10.09.2021г. и 13.09.2021г.
е видно, че същата се е запознала подробно с определението още към
посочените дати.
Преклузивният едноседмичен срок за обжалване на определението е
изтекъл на 18.10.2021г./присъствен ден, понеделник/.В срока за обжалване, а
и понастоящем - към 23.11.2021г., по делото не е постъпвала частна жалба от
М.Г. против цитираното определение.След влизане в сила на определението
на 19.10.2021г., делото е върнато на ШОС на 22.10.2021г.
Подадена е от М.Г. до ВАпС молба вх.№4131/05.11.2021г., подадена чрез
ел.поща на 04.11.2021г. в 21, 57ч., подписана с КЕП/с КЕП са подписвани
1
всички документи, подавани от страната по делото/, с пр.осн. чл.64, ал.2 от
ГПК.След изискване на делото от ШОС със същото е изпратена и идентична
молба, подадена и чрез ШОС, също чрез ел.поща на 04.11.2021г. в 21, 57ч.,
подписана с КЕП, с вх.№2990/05.11.2021г.
В молбата и уточняващата такава към нея с вх.№4132/05.11.2021г. се
излага, че на 11.10.2021г. М.Г. е получила определение №356/09.09.2021г.,
постановено по гр.д.№436/21г. по описа на ВАпС.Мислела да го обжалва, но
тогава здравословното й състояние и това на детето й се влошило.Наложило
са да бъдат хоспитализирани в детска педиатрия на 19.10.2021г., от където
били изписани на 24.10.2021г./без възможност за свиждания през болничния
престой поради епидемичната обстановка, с едно излизане на 20.10.2021г. до
РС-Разград за явяване на дело за развод/, но в условията на домашно лечение
и наблюдение от педиатрите на болницата на определени дати.Цялото й време
било ангажирано с лечението на детето, като това е причината да не успее да
обжалва определението.Предвид изложеното моли да бъде възстановен
срокът за обжалване на определение №356/09.09.2021г.Към молбата и
уточняващата такава към нея са приложени акт за раждане на детето Е.А.а,
епикриза от МБАЛ „Св.Иван Рилски-Разград“АД за детето Е.А.а /престой от
19.10.2021г. в 12, 40ч. до 24.10.2021г. в 9, 53ч. с диагноза „остър бронхиолит-
не уточнен“/, рецептурни бланки с предписани лекарства на Е.А.а, писмо от
ДА „ЕУ“ №16636/07.10.2021г.
Съгласно формираната съдебна практика - определение №129/26.02.2015г.
по ч.т.д.№3286/14г., ВКС, II т.о., определение №226/07.06.2016г. по ч.гр.д.
№1823/16г., ВКС, III гр.о. и др. възстановяването на срок по реда на чл.64,
ал.2 ГПК е процесуален способ за защита на страните в гражданския процес
срещу неблагоприятните последици от пропускането на предвиден в закона
или на определен от съда преклузивен срок за извършване на процесуално
действие. Предпоставките за възстановяване на срок са уредени в
разпоредбата на чл.64, ал.2 от ГПК, като тяхното доказване е в тежест на
страната, която твърди, че поради наличието им е била обективно
възпрепятствана да извърши дължимото процесуално действие преди
изтичане на срока.Абсолютна процесуална предпоставка за иницииране на
производството по чл.64 и сл. от ГПК е пропускането на срока, тъй като само
пропуснатият срок може да бъде възстановен.Ако не са осъществени
законовите изисквания за поставяне началото на срока, срокът не започва да
2
тече и няма основания да бъде възстановяван.При спор дали срокът за
извършване на определено процесуално действие е започнал да тече и дали е
изтекъл, за да е възможно възстановяването му по реда на чл.64 и сл. от ГПК,
съдът, пред който следва да се извърши обвързаното със срок процесуално
действие, следва да разреши възникналия спор и да уведоми за становището
си заинтересованата страна.Аргумент за това е разпоредбата на чл.64, ал.3 от
ГПК, според която молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок
от съобщението за пропускането му.
Според формираната съдебна практика при липсата на регламентирана от
закона нарочна процедура за съобщаване за пропускането на срок, приема се,
че съобщението за предприетите от съда следващи процесуални действия има
това значение, като по този начин страната узнава за пропускането на
установен от закона или определен от съда срок /определение №496/12г. по
ч.гр.д №454/12г., ВКС, ІІ гр.о.; определение № 277/10г. по ч.гр.д.№273/10г.,
ВКС, ІV гр.о./.Фактът обаче, че жалбата е подадена след изтичане на указания
срок за обжалване, не е достатъчно, за да се счете за безспорен факта на
пропускане на срока като предпоставка за провеждане на производство по
чл.64 ГПК.Приема се и, че изрично произнасяне и уведомяване за
пропускането на срока няма да е необходимо, когато самата страна признава
този факти или когато с оглед на конкретните обстоятелства по делото той е
безспорен.
В настоящия случай до момента М.Г. не е подавала частна жалба против
преграждащото определение на ВАпС от 09.09.2021г., съответно такава не е
била връщана на осн. чл.275, ал.2, вр. чл.262, ал.2, т.1 от ГПК.Горното обаче
не води до извод, че след като няма подадена жалба, която да е била върната,
хипотетично никога до постановяване на такова връщане не би се поставило
началото на срока по чл.64, ал.3 от ГПК.
Страната изрично признава факта на надлежното си уведомяване на
11.10.2021г. за постановяването на посоченото определение, съответно това,
че е поставено началото на срока за неговото обжалване.Изрично признава и
обстоятелството, че е възнамерявала да го обжалва в указания в него
преклузивен едноседмичен срок, но не го е направила в този, изтичащ на
18.10.2021г., срок поради влошаване здравословното състояние на детето й и
постъпване в болница на 19.10.2021г. с изписване на 24.10.2021г., т.е. самата
3
страна еднозначно и безпротиворечиво сочи, че е знаела, че е пропуснала
срока за обжалване на определението още след изтичане на едноседмичния
срок за неговото обжалване.Това узнаване от страната, според нейното
признание, е много преди датата 28.10.2021г., за да бъде прието, че молбата,
подадена по ел.поща на 04.11.2021г., е подадена в рамките на преклузивния
едноседмичен срок по чл.64, ал.3 от ГПК.След като молбата е подадена след
изтичане на този срок, същата се явява недопустима, предвид което следва да
бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от М. В. Г. по в.ч.гр.д.
№436/21г. по описа на ВАпС, гр.о. молба вх.№4131/05.11.2021г./идентична с
подадената чрез ШОС молба вх.№2990/05.11.2021г./ с пр.осн. чл.64, ал.2 от
ГПК.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му на страната с частна жалба пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4