Р Е Ш Е Н И Е
№ 2274/14.12.2023г.
Град Пловдив, 14.12.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и осми ноември две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Калоян Димитров, като разгледа
докладваното от съдия Харитева КАНД № 2737 по описа
на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на С.М. *** срещу решение № 1600 от 19.09.2023 г., постановено
по АНД № 1773 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, с което е
потвърдено наказателно постановление № 22-5697-001485 от 23.01.2023 г. на
началник група в ОДМВР Пловдив, сектор „Специализирани полицейски сили“, с което
на основание чл.183, ал.2, т.2 ЗДвП на С.М.М., ЕГН **********,***, е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.15, ал.1 ЗДвП.
Според касатора
решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и затова
се иска неговата отмяна, както и отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се отхвърли касационната жалба
като неоснователна и да се потвърди решението на районния съд като правилно.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради
следните съображения:
За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че
фактическата обстановка е безспорно установена от събраните по делото писмени и
устни доказателства, нарушението е установено по безспорен начин и е
съставомерно, правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Според районния съд автомобилът се е движил
трайно и непрекъснато с висока скорост само в лявата страна на пътя, като е
недопустимо движението му в насрещното платно за движение извън населено място
по път с едно платно и две ленти на движение – по една за всяка посока, защото
това говори за изцяло състезателен характер на управлението на МПС, преследва
други цели. Същото според районния съд следва да се приеме и за движението в
населено място, където в случая са обособени по две платна с по две ленти за
движение за всяко платно, но процесното МПС е продължавало по същата траектория
в лявата лента за движение, непроменено от момента на установяването му до
момента на спирането му. Според съда водачът не може трайно, постоянно да заема
лявото платно или лента, защото по този начин създава опасност и пречи за
движението на останалите участници на пътя. Районният съд е направил извод за
правилно приложение на материалния закон – чл.15, ал.1 ЗДвП въвежда общо
правило за поведение за водачите, като не прави разлика за броя на платната или
лентите за движение. Съответно като неприложима за случая е преценена нормата
на ал.2, защото от доказателствата по делото се установява, че е започнала
гонка между водача и проверяващите. Правилно приложена според районния съд е
също санкционната норма, предвиждаща глоба във фиксиран размер, какъвто е
наложен на жалбоподателя. Според районния съд при съставяне на АУАН и при
издаване на наказателното постановление са спазени процесуалните изисквания, не
са констатирани съществени нарушения, водещи до ограничаване правото на защита
на жалбоподателя, нарушението е описано по ясен начин, а възраженията на
жалбоподателя в тази насока са приети за изцяло неоснователни. Районният съд е
направил извод за липса на основания за прилагане на чл.28 ЗАНН, защото нарушението
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
останалите нарушения от същия вид, а е налице висока степен на обществена
опасност на самия водач с оглед установените обстоятелства, при които е
извършено нарушението. Според районния съд демонстрираното от водача поведение
на пътя въобще не може да бъде толерирано пред множеството усилия, положени от
проверяващите, за да бъде спрян и установен нарушителят, който от скоро е
придобил право да управлява МПС, а вече има множество нарушения, видно от
приложената справка.
Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след
преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил
обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от
настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни. В този смисъл и на основание
чл.221, ал.2 АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Неоснователно е
възражението на касатора за допуснато от районния съд нарушение на
съдопроизводствените правила. Фактите са установени по безспорен начин,
доказателствата и тяхната доказателствена тежест са преценени правилно от
районния съд. В този смисъл изводът, че е имало движение с висока скорост, е
направен въз основа на показанията на актосъставителя, които показания са
кредитирани като кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства.
За яснота на касатора следва да бъде изрично посочено, че този факт –
движението с висока скорост – не е елемент от нарушението, заради което е
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, но част от
обстоятелствата, поради което спирането на автомобила, който той е управлявал,
е извършено много след мястото, от което е установено движението в лява лента. Т.е.,
не е налице такова съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което
да е повлияло върху формиране на вътрешното убеждение на първостепенния съд
относно правнорелевантните факти във връзка с извършеното нарушение.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
допустимо, обосновано и правилно. Затова и на
основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен
състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 1600 от 19.09.2023 г., постановено по АНД № 1773 по описа на Районен съд
Пловдив за 2023 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.