Решение по дело №1434/2024 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 10512
Дата: 19 декември 2024 г.
Съдия: Константин Григоров
Дело: 20247040701434
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 10512

Бургас, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - II-ри състав, в съдебно заседание на десети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ

При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора СОНЯ ЙОВЧЕВА ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ административно дело № 20247040701434 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от Р. Д. Т., [ЕГН]. Иска се ответникът О. М. Бургас да бъде осъден да плати на ищеца сума в размер на 2 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно задържане, ведно със законната лихва, от 23.03.2024 г. (датата на влизане в сила на решението, с което е отменена заповедта за задържане). Описва се хронология по задържането на ищеца, последващо оспорване на заповедта и нейната отмяна. Ангажира доказателства. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен адвокат. Поддържа иска за неимуществени вреди. Заявява, че са доказани предпоставките за възникване на правото на обезщетение – незаконосъобразна заповед за задържане, настъпили вреди вследствие на задържането, както и пряка причинно-следствена връзка. Намира претендирания размер за справедлив.

Ответникът О. М. Бургас представя отговор на исковата молба, в който я намира за допустима, но неоснователна. Иска претенцията да бъде отхвърлена. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

В съдебно заседание, чрез упълномощен юрисконсулт, поддържа отговора и иска исковата молба да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита исковата претенция за основателна. Намира претендираната сума за обезщетение за завишена.

Факти

Със заповед за задържане на лице рег.№ 282зз-334 от 23.12.2023 г., издадена от полицай в група Охранителна полиция към Районно управление Карнобат при О. М. Бургас, ищецът Р. Т. бил задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР в 07:40 ч., като е бил освободен на следващия ден – 24.12.2023 г. в 07:20 ч. Като фактическо основание за задържането е вписано, че на 23.12.2023 г. около 07:40 ч. в [населено място] на [улица] има данни, че лицето е извършило престъпление.

Същият обжалвал заповедта.

С решение № 7/05.03.2024 г. по АНД № 1/2024 г. Районен съд Карнобат отменил заповедта. Това решение е влязло в сила на 23.03.2024 г.

Съдът, след като установил относимите към спора факти приел, че в заповедта липсват мотиви, които да съдържат конкретни фактически констатации на административния орган, мотивирайки го да приеме наличието на предпоставките на приложената от него правна норма.

По делото, в качеството на свидетел, е разпитана съпругата на ищеца. Същата заявява, че задържането било извършено сутринта в събота, 23-ти декември, около 7:30 – 7:40 ч. Когато пристигнали полицейските служители я попитали къде е съпругът й. По това време той спял. Настанал смут, че има някакво движение около къщата. Т. излязъл веднага, набързо с яке, без блуза, абсолютно доброволно. Бил задържан. Намира, че в момента на задържането ищецът не изпитал притеснение, защото понякога се случва някой да бъде търсен, например, ако колата ти е ударена от някой. Задържането се случило преди празник. Детето им било малко – шестгодишно, от което трудно можеш да скриеш нещо и да му обясниш какво се случва. Не знаели какво ще се случи. Останали двете с детето и нямали никаква информация, защо задържат съпруга й. Страхът и неприятните усещания били за всички – за него, за тях.

Задържането се отразило зле на Т.. Свидетелят заявява, че в малкия град веднага се разчува. Хората веднага си променят отношението. Т. градил добро име. Дълго след задържането не излизали, защото им било неприятно. Хората започвали да говорят. Преди излизали често. Било доста неприятно. Т. се събуждал през нощта. Отстрани изглеждало като кошмар, стрес, трудно си поемал въздух.

След като бил освободен Т. бил разпитван и си тръгнал от сградата на районното управление час по-късно. След това не бил призоваван в Карнобат. Бил разпитван в Айтос. Свидетелката не знае дали разследването е приключило.

Правни изводи

Според чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК.

Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът е с адрес в [населено място], поради което при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд – Бургас.

Искът е допустим като предявен от лице с правен интерес и след отмяна на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията. Предявени са срещу надлежен ответник по смисъла на чл.205 от АПК – юридическо лице, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите – О. М. Бургас.

За да се ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да са налице следните предпоставки: 1. незаконосъобразни актове, действия или бездействия; 2. претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между действието/бездействието и вредите.

В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

Налице е незаконосъобразен акт – отменена по съдебен ред заповед за задържане на ищеца.

Самият факт на задържане и фактическо лишаване на лицето от правото на свободно придвижване предполага, както настъпването на емоционален стрес, провокиран както от ограничаването на възможността за придвижване, така и от поставянето на лицето в изолирана среда, поради което претендираните неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. Създадените за времето на задържане дискомфорт и неудобства не само произтичат от изпълнението на незаконосъобразна принудителна административна мярка, каквато по своята същност е отменената от съда заповед за задържане, но за тях свидетелства и разпитаната в о.с.з. съпруга на ищеца. От свидетелските показания става ясно, че задържането е извършено в относително спокойна обстановка – полицейските служители потърсили Т. у дома, а той излязъл доброволно и спокойно. Според свидетеля, в момента на задържането ищецът не изпитал притеснение. Следва да се отчете, че периодът на незаконното задържане е продължил 24 часа – задържан в 7:40 ч. на 23.12.24 г. и освободен в 7:20 на 24.12.2024 г. От значение е и общността, в която задържаното лице изгражда своя и на семейството си живот. В случая Т. живее със семейството си в относително малко населено място, където е напълно нормално и вероятно почти всички жители да се познават.

Неоснователно е възражението, според което претърпените неимуществени вреди не се дължат на задържането, а на продължаващи действия по разследване. В това производство съдът дължи произнасяне по неимуществените вреди, причинени от незаконосъобразен акт на ответника. Незаконосъобразността е установена с влязъл в сила съдебен акт. Евентуални, продължаващи действия по разследване са част от друго (наказателно) производство. Ищецът не твърди вреди от такова производство, а и по това дело не се сочат действия или бездействия на ответника, част от другото производство, обявени за незаконосъобразни с влязъл в сила съдебен акт.

Предвид изложеното, съдът приема за доказани претърпените при задържането и след това стрес и дискомфорт, но пряко свързани с незаконосъобразното задържане. От събраните доказателства обаче, не може да се направи извод, че същите са били по-големи от неизбежните за тази форма на въздействие неудобства.

Налице е и причинно-следствена връзка между доказаните като претърпени неимуществени вреди и отменената като незаконосъобразна заповед за задържане, тъй като именно в резултат на нейното изпълнение задържаното лице претърпява претендираните вреди.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД при репариране на такъв вид вреди, размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост.

Ищецът претендира неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., който съдът намира за завишен. С оглед изложеното и конкретните данни за неправомерно задържане съдът приема, че справедливото обезщетение на претърпените неимуществени вреди е в размер на 500 лв.

Основателно се явява и искането за присъждане на лихви върху сумата на обезщетението. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК, при незаконни актове на администрацията, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. В настоящия случай акцесорният иск е предявен с начална дата – 23.03.2024 г. (датата на влизане в сила на решението, с което е отменена заповедта за задържане). Поради това и по аргумент от цитираното тълкувателно решение, искът за присъждане на лихва върху сумата на обезщетението от 500 лв. следва да се уважи с начален момент влизането в сила на решението за отмяна на незаконосъобразната заповед за задържане – 23.03.2024 г.

Съобразно изхода на спора искането за присъждане на разноски в полза на ищеца е основателно. По делото е представен договор за правна защита и съдействие с пълномощно, според който на упълномощения представител е платен адвокатски хонорар в размер на 500 лв. Ответникът не е направил възражение за прекомерност.

В полза на ищеца следва да се присъдят и направените разноски за държавна такса в размер на 10 лв.

Предвид изложеното, Административен съд – Бургас, II-ри състав

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА О. М. Бургас да плати на Р. Д. Т., [ЕГН], сума в размер на 500 лв. за претърпени неимуществени вреди, произтекли от отменена по съдебен ред заповед за задържане на лице рег.№ 282зз-334 от 23.12.2023 г., издадена от полицай в група Охранителна полиция към Районно управление Карнобат при О. М. Бургас, ведно със законна лихва от 23.03.2024 г. (датата на влизане в сила на решението, с което е отменена заповедта за задържане) до окончателното изплащане на обезщетението.

ОСЪЖДА О. М. Бургас да плати на Р. Д. Т., [ЕГН], сума в размер на 10 лв. разноски за държавна такса в настоящото производство.

Решението може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването.

Съдия: