№ 260128 / 14.4..2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
14.04.2021 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Татяна Иванова, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. № 269 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Б. П. П. Ф. С. к. Б. Е., седалище г. ж. М. 4. Б. п. С. с., представляван от зам. управителя Д. Д., чрез пълномощник юрисконсулт Н. А. М. против С.Ф. xxx.
Предявеният иск е установителен и е с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. с чл.240 ЗЗД във връзка с чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата молба, че с договор за кредит за покупка на стоки и услуги ответникът С.Ф. е дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта, като на 12.06.2017г. ответникът С.Ф. е активирал същата с максимален кредитен лимит от 1 500.00 лева.
Поддържа, че същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции, теглене в брой от банкомати АТМ, плащания чрез терминални устройства (POS) и други, осъществявани чрез издадената му кредитна карта. Съгласно условията на договора и приложение към него, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, която е променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Твърди, че ответникът е преустановил плащането на вноските по кредита на 01.08.2018г., когато е последното плащане по нея, като балансът на същата е на минус 1 639.93 лева, което обстоятелство принудило кредитора да блокира използването на кредитната карта.
Поддържа, че кредитополучателя дължи и договорна, възнаградителна лихва в размер на 82.20 лева за периода от първата пропусната вноска, 01.08.2018г. до 08.03.2019г., датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 08.03.2019г., датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение, до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, 11.11.2019г., в размер на 78.21 лева.
Ищецът твърди, че въпреки договореното между тях, кредитополучателят не е изпълнил задължението си да погасява вноските, което обстоятелство принудило кредитора да депозира заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд - Монтана, където е образувано гражданско дело № 2895/2019г. и е издадена Заповед за изпълнение № 1728/ 28.11.2019г. за посочените по-горе суми. Заявява, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК предявява и настоящия установителен иск.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да установи, че е налице вземане от страна на „Б. П. П. Ф. С. к. Б. Е. към С.Ф. в размер на следните суми: главница размер на 1460.54 лева, възнаградителна лихва в размер на 82.20 лева, законна лихва за забава в размер на 78.21 лева, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Моли да му бъдат присъдени и разноските, извършени в заповедното производство, както и направените в настоящото производство разноски. Заедно с исковата молба са представени и писмени доказателства. Направено е и искане за изискване на ч.гр.д.№ 2895 по описа на МРС за 2019 година.
От ответникът С.Ф., чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адв.Ц., в срока по чл.131, ал.1 ГПК, е постъпил писмен отговор на исковата молба и е взето становище по предявените искове, като се поддържа, че не ги признава по основание и размер. Поддържа, че ищецът не е установил откъде произтича вземането му, като не е доказано наличието на договорни отношения. На следващо място заявява, че липсват данни за обявената предсрочна изискуемост. Не са представени доказателства за усвояването на сумата по кредита.
Заявява искане съдът да отхвърли предявените искове, тъй като не дължи никакви суми на ищеца.
По същество особения представител на ответника поддържа писмения отговор и становището си да бъде постановено решение съобразно със събраните доказателства и исковите претенции бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани.
Доказателствата по делото са писмени. Прието е и заключение на съдебно-икономическа експертиза.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал на 26.11.2019г. на основание чл.410 ГПК заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което в Районен съд – Монтана е образувано ч.гр.д.№ 2895/2019 година. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1728/ 28.11.2019г., която е връчена на длъжника С.Ф. на основание чл.47, ал.5 ГПК, с оглед на което ищецът предявява и настоящия установителен иск.
Установено е по безспорен начин от събраните по делото доказателства, че между страните е сключен потребителски револвиращ кредит № CARD – 14532901 с кредитен лимит в размер на 1 500 лева и издаване на кредитна карта.
На 12.06.2017г. ответникът С.Ф. е активирал предоставената му кредитна карта за усвояване на револвиращ потребителски кредит, който се усвоява от кредитополучателя посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати, плащания, чрез терминални устройства. Съгласно условията на договора върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такса за обслужване, съгласно определения ГЛП. За кредитополучателя възниква задължението да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Ответникът С.Ф. е преустановил обслужването на кредитната карта от 01.08.2018г., последното плащане е преди датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, на 03.05.2019г. в размер на 120.00 лева.
Установено е също така, че вземането на Б. П. П. Ф. ЕАД е станало изискуемо в пълен размер, считано от падежната дата на втората непогасена месечна вноска. Това обстоятелство принудило кредитора да изпрати покана за доброволно изпълнение, в която изрично е обявил вземането си за предсрочно изискуемо и го е поканил да го погаси. Поканата е получена от кредитополучателя на посочения от него адрес, лично от лицето, видно от приложената товарителница на л. 30 от делото.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства.
От заключението на вещото лице Л.З. по изпълнената съдебно-икономическа експертиза се установява, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, 26.11.2019г., общият размер на задължението на ответника по договор за револвиращ потребителски кредит е в размер на 1 441.06 лева, главница по кредита, сумата от 9.93 лева просрочена застраховка, сумата от 9.55 лева бъдеща, дължима застраховка или общо 1 460.54 лева, сумата от 82.20 лева възнаградителна лихва за периода от 01.08.2018г. до 08.03.2019г. и сумата от 78.21 лева мораторна лихва от 08.03.2019г. до 11.11.2019г. Заключението е прието, не е оспорено от страните.
Съдът кредитира същото, като изготвено обективно и компетентно.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният от ищеца иск с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК е установителен и цели да установи съществуване на вземания на кредитора – ищец в настоящото производство по отношение на длъжника – ответникът в настоящото производство.
От данните по делото е видно, че вземането на ищеца е изискуемо. Това е така, тъй като то е с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Установено е също, че заявлението по чл.410 от ГПК е подадено след изтичане на последната падежна дата по договора, когато задължението е станало ликвидно и изискуемо.
Процесният договор е сключен между потребител - заемополучател и кредитор - заемодател, който не е банка, поради което се налага следния извод:
С договора за заем по чл. 240 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) заемодателят предава в собственост на заемателя пари срещу задължението на заемателя да върне заетата сума, като заемателят дължи лихва, ако това е уговорено писмено. При уговорен срок за връщане на заетата сума и при уговорена лихва, на падежа на задължението заемателят следва да върне на заемодателя заетата сума и възнаградителната лихва. Клаузата, включена в договор за заем за потребление за предсрочна изискуемост, при настъпването на определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума, не противоречи на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД. С уговорката за предсрочна изискуемост длъжникът изгубва преимуществото на срока, като последиците са аналогични на изгубването на това преимущество по силата на настъпване на законовите предпоставки по чл. 71 ЗЗД.
Изискуемостта на задължението в резултат на изгубването на преимуществото на срока предоставя възможност на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера, който то би имало, ако срокът бе изтекъл. Предсрочната изискуемост е санкция за неизправността на длъжника, поради което последиците следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото то съществува и се дължи и при настъпване на срока.
Именно поради непогасяването на кредита, за ищеца е възникнал правен интерес да предяви вземането си по реда на заповедното производство, чрез подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Приложените по настоящото дело документи отразяват вярно и коректно подлежащо на изпълнение вземане по отпуснатия заем.
Поради неизпълнение от страна на ответника на своите задължения, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд – Монтана, по което е образувано ч.гр.д.№ 2895/2019 година. В хода на исковото производство ответникът не представи доказателства, от които да е видно, че извършвал плащания по договора за револвиращ потребителски кредит, извън извършените такива преди датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК.
Съдът приема за установено вземане на ищеца в размер на сумата от 1 460.54 лева, главница по кредита, сумата от 82.20 лева възнаградителна лихва за периода от 01.08.2018г. до 08.03.2019г. и сумата от 78.21 лева мораторна лихва от 08.03.2019г. до 11.11.2019г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението, 26.11.2019г., до окончателното изплащане на сумите.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че исковите претенции следва да бъдат уважени изцяло така, както са заявени.
Съобразно този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца по делото и сумата от 82.42 лева – разноски в заповедното производство и сумата от 826.00 лева разноски в настоящето исково производство, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.
По горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от „Б. П. П. Ф. С. к. Б. Е., седалище г. ж. М. 4. Б. п. С. с., представляван от зам. управителя Д. Д., чрез пълномощник юрисконсулт Н. А. М. към С.Ф. xxx ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо на сумата от 1460.54 лева, главница по кредита, сумата от 82.20 лева възнаградителна лихва за периода от 01.08.2018г. до 08.03.2019г. и сумата от 78.21 лева мораторна лихва от 08.03.2019г. до 11.11.2019г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението, 26.11.2019г., до окончателното изплащане на сумите, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1728/28.11.2019г. по ч.гр.д.№ 2895/2019 година по описа на Районен съд – Монтана.
ОСЪЖДА С.Ф. xxx ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на „Б. П. П. Ф. С.” к. Б. ЕИК *********, с посочени по–горе седалище и адрес на управление сумата от 82.42 лева - реализирани в заповедното производство разноски и сумата от 826.00 лева разноски в исковото производство.
Банкова сметка, xxx: IBAN: xxx, Б. П. С. – к. С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: