Р
Е Ш Е Н И Е
№
……………,гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, в открито
съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при секретаря Нина
Атанасова изслуша докладваното от съдията Борислав Милачков адм. д. № 3391 по описа за 2017 г.
Производството е по реда на чл.145 и следващи от АПК.
Образувано е по жалба подадена от
„Трейдфарма“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „Македония“ №23, ет.1, представлявано от Е.Б.,*** чифлик да се проведе
процедура за продажба на имот – частна общинска собственост по реда на чл.35,
ал.3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, обективиран в Писмо на Кмета на
Община Долни чифлик с изх. № 3700-599-(3) от 09.10.2017г. В жалбата са изложени
две основни групи аргументи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт – твърди се наличието на съществени пороци в неговата форма и в
съдържанието му, както и твърдения, че при произнасянето си ответникът
неправилно е приложил материалния закон. Основно се оспорват изводите на
органа, че заявителят „Трейдфарма“ ЕООД не е доказал наличието на една от
материалните предпоставки за провеждане на облекчената процедура за продажба на
общинския имот – законност на построените в поземлен имот №**** по КВС на с.
Шкорпиловци, идентичен с имот № 83404.557.13, бунгала. Иска се от съда да
постанови решение, с което да отмени обжалвания акт като незаконосъобразен.
Претендира се присъждане на всички сторени по делото съдебно-деловодни
разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител
на търговското дружество – адв. Ж. Я..*** чифлик се представлява в съдебно
заседание от упълномощения юрисконсулт Ж. С, която по съществото на спора
пледира за отхвърляне на жалбата. Твърди, че бунгалата, чийто собственик е
„Трейдфарма“ ЕООД, разположени върху общинския имот, са построени по реда на
чл.120, ал.2 от отменения Правилник за приложение на Закона за териториалното и
селищно устройство /ППЗТСУ/ предвид което не се третират от законодателя като
сгради. Отделно от това липсват доказателства за тяхното законно изграждане, с
оглед на което при постановяване на административния акт ответникът правилно е
приложил материалния закон. Моли за решение в този смисъл и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Долни чифлик.
Административният съд, след като се
запозна с твърденията, изложени в жалбата, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства прие за установено от фактическа страна следното:
Пред ответника и пред съда „Трейдфарма“
ЕООД, представлявано от Е.Т.Б., се представя като собственик на 24 броя
бунгала, находящи се върху имот – частна общинска собственост поземлен, а именно
имот №**** по КВС на с. Шкорпиловци, идентичен с имот № 83404.557.13 по
кадастралната карта на с. Шкорпиловци, целият с площ от 6277 кв.м. Собствеността
върху бунгалата се доказва от представените с административната преписка
Нотариален акт № ****., рег. № 2746, дело № 175/2014г.на нотариус с рег. № ***
по регистъра на НК и с договор за покупко-продажба на бунгала от 20.03.2017г. с
нотариална заверка на подписите с рег. № ***. на същия нотариус.
На 28.08.2017г. Е. Т. Б., в качеството си
на управител на „Трейдфарма“ ЕООД, е депозирал пред Кмета на Община Долни
чифлик заявление вх. № 3700-599 (стр.9 от преписката), с което е изразил
желание да закупи общинския имот, върху който са разположени собствените му
бунгала, при облекчената процедура, разписана в чл.35, ал.3 от ЗОС. Към
заявлението, освен документите за собственост, са приложени и 2 бр. документи
за удостоверяване търпимостта на бунгалата, както и документи, от които е
видно, че дружеството е декларирало бунгалата пред Община Долни чифлик с
декларация по чл.14 от ЗМДТ вх. № **********/ 16.05.2017г.
До дружеството е изпратено писмо
изх.№3700-599(1)/29.08.2017г. (стр.25 от преписката), с което му е указано във
връзка с производството по реда на чл.35, ал.3 от ЗОС в 14-дневен срок да
представи документи, доказващи законното изграждане на собствените на
дружеството бунгала.
В отговор в Общината е постъпило писмо от „Трейдфарма“
ЕООД с вх.№ 3700-599(2)/29.09.2017г.
(стр. 26 от преписката) с подробно описани 18 бр. приложения, сред които
Удостоверение № АУ -09-248/06.06./година – не се чете/ на Общинска служба по
земеделие и гори гр. Долни чифлик за идентичност на имота (стр. 34 от
преписката), съдебно-техническа експертиза по гр.дело № 962/2008г. по описа на
РС – Варна, комбинирана скица-извадка от КВС, землище на с. Школпиловци и др.
След като се запознал с представените от
дружеството-заявител документи Кметът на Община Долни чифлик издал изх. №
3700-599-(3) от 09.10.2017г., предмет на контрол за законосъобразност в
настоящото съдебно производство. С него органът отказал да проведе процедура по
реда на чл.35, ал.3 от ЗОС тъй като всички представени в хода на производството
документи, доказвали единствено собствеността върху бунгалата върху общинския
имот, но не и обстоятелството, че същите са законно изградени.
Предприето е оспорване на писмото пред
Областния управител на област с административен център гр. Варна по реда Дял І
, Глава VІ от АПК. Това производство е приключило с издаване на Решение №
РД-17-7710-9/ 10.11.2017г. на Областния управител, с което жалбата срещу
писмото на Кмета на Община Долни чифлик е отхвърлена. За издаденото от
Областния управител решение „Трейдфарма“ ЕООД е уведомено на 20.11.2017г.,
видно от представеното на стр.22 (гръб) от делото копие от известие за
доставяне.
Дружеството-заявител е пристъпило към
оспорване на писмото на Кмета на общината по съдебен ред.
С протоколно определение от 05.02.2018г.
настоящият състав на Административен съд – Варна е изискал от Върховен
административен съд Адм. дело № 5326/2005г. по описа на ВАС ведно с преписката
към него. В отговор е постъпило писмо с.д. № 3988 от 26.02.2018г. (стр.73 от
делото), видно от което съгласно Правилника за администрацията на ВАС и поради
изтичане на 10-годишния срок на съхранение на делата, посоченото Ад.д. №
5326/2005г. е унищожено. На съда са предоставени копия от запазени по
посоченото дело документи, приложени от
стр. 74 до стр.132 по настоящото дело. Предмет на проверка за
законосъобразност в това съдебно-административно производство е била Заповед №
РД-04-7706-124 от 08.04.2005г. на Областния управител на Област Варна, с която
е отменен Акт за частна общинска собственост № 834/ 22.04.2004г. (стр. 80 от
делото), съставен от Общинската администрация в Долни чифлик, с който имот пл.
№ 000557, земеделска земя, представляваща лагер с площ от 29,954 дка, находящ
се в землището на с. Щкорпиловци, е актуван като имот частна общинска
собственост. С решение № 325/ 11.01.2007г. на 3-членен състав на ВАС, ІІІ
отделение, Заповедта на Областния управител е отменена. Това решение е
потвърдено с решение № 6667/27.06.2007г., постановено по адм. дело №
3349/2007г. от 5-членен състав на ВАС.
По искане на дружеството-жалбоподател
съдът е допуснал по делото да се изготвят две съдебно-технически експертизи –
една основна и една допълнителна. Първата СТЕ е със задача: 1/ след проверка в
архивите на съответните администрации вещото лице да посочи какви строителни
книжа са били съставяни и издавани за процесните бунгала; 2/ Бунгалата
построени ли са в съответствие с действащите към момента на изграждането им
изисквания, правила и/или нормативи като проверката бъде направена на всяко
бунгало. В допълнителния въпрос на експерта е поставена задача след проверка в
архивите на съответните администрации да потърси разрешения по чл.120 от ППЗТСУ
за изграждане на бунгалата в процесния общински имот. Експертизите се
кредитират от съда и не са оспорени от страните. Не се кредитира експертизата в
частта, в която е посочено, че бунгалата са изградени преди 1977г., като
съображенията си за това съдът ще изложи по-долу в мотивите. В заключението си,
както и в устното си изявление пред съда вещото лице заявява, че след отправени
запитвания до съответните администрации за процесните бунгала не е успял да
открие строителни книжа както в архивите на Община Долни чифлик, на Областна
администрация – Варна, на Община Варна, така и в ДНСК и в РДНСК – Варна. Самите
бунгала са подробно описани на стр.7 от експертизата (стр.140 от делото)-
направени са от дърво и каширан стиропор, покрити са с гофрирана ламарина и са
електрифицирани. В бунгалата има обособени санитарни възли. Разпределението на
помещенията в тях е логично, през прозорците се осигурява проникването на
естествена светлина, както и извършването на естествена вентилация. Така
описаните бунгала отговарят на нуждите за временно обитаване. Доколкото
бунгалата не са съвсем идентични, а са групирани, вещото лице е направило
архитектурно заснемане на всеки вид бунгало. Същите са приложени към СТЕ – от
приложение №6 до приложение №12. По допълнително поставения въпрос експертът
посочва, че в проверените архиви не е намерил разрешения по чл.120 от ППЗТСУ за
процесните бунгала. Пред съда вещото лице потвърждава заключенията си.
Към доказателствата по настоящото дело е
представена Общинската Наредба за реда за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество в Община Долни чифлик /стр. 40 – стр.53 от
делото/.
От страна на оспорващото дружество е
представено становище изх. № РД – (не се чете) (70) от 01.02.2006г. на Главния
архитект на Община Долни чифлик – арх. Саралиев (стр.201 от делото), в което
същият посочва, че „разрешенията за
всички временни почивни бази са давани от Общинския народен съвет /ОНС/ на земя
на АПК и са без строителен режим (с разрешение за поставяне съгласно чл.120,
ал.2 сега чл.56 от ЗУТ).“
При така установените факти, съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149,
ал.1 от АПК от надлежно легитимирано лице - адресат на обжалвания акт, поради
което е допустима за разглеждане.
Макар обжалвания акт да е обективиран в
писмо, той съдържа властническо волеизявление, с което се засягат права и
интереси на субекта - адресат на отказа, поради това оспореното писмо има
всички белези на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Съгласно чл.35, ал.1 от ЗОС, продажба на
имоти и вещи - частна общинска собственост, се извършва след решение на
общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен
конкурс. От анализа на правната норма се налага извод, че кметът на съответната
община е органът, който е компетентен да финализира производството по чл.35 от ЗОС. Уредената в ал.3 на същия член облекчена процедура - без търг или конкурс
по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2
от същия закон, не предвижда различна компетентност. В конкретния случай
писмо изх. № 3700-599-(3) от 09.10.2017г. е подписано от Кмета на Община Долни
чифлик, т.е. актът е издаден от териториално и материално компетентен орган.
Настоящият състав на съда не споделя
изложените в жалбата доводи за наличие на съществени пороци във формата и
съдържанието на административния акт, достатъчни да обосноват отмяната му като
незаконосъобразен. В чл.35, ал.6 от ЗОС е установено, че със заповед на кмета
приключват онези производства, при които е налице позитивен резултат и предстои
процедурата по продажба на имоти и вещи – частна общинска собственост да
премине на следващ етап. Законът не предвижда специална форма на акта за онези
случаи, в които административното производство приключват с отказ от провеждане
на процедура по чл.35 от ЗОС, т.е. не съществува законова пречка в такива
случаи отказът да бъде обективиран и в писмо. С оглед на изложеното липсата на
наименование на акта не представлява формален порок на акта от категорията на
съществените, годен да доведе до отмяната му.
В процесното писмо ответникът е посочил, че
от страна на „Трейдфарма“ ЕООД са представени само доказателства за наличието
на вещни права върху бунгалата в имот №**** по КВС на с. Шкорпиловци, идентичен
с имот № 83404.557.13 по КК на същото населено място, но не и такива, доказващи
тяхното законно изграждане. Такива не бяха представени от оспорващото дружество
и в хода на настоящото съдебно производство, поради което аргументът, че в
писмото си ответникът не е обсъдил представените от дружеството строителни
книжа е нелогичен и несъстоятелен. Предвид изложеното, релевираните в жалбата
доводи за наличие на порок в съдържанието на акта по смисъла на ч.59, ал.2 т.4
от АПК са неоснователни. Не са налице основания за отмяна на оспорения
административен акт по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.
В жалбата, с която е сезирана настоящата
съдебна инстанция, не са наведени твърдения за допуснати от ответника
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Такива не се
откриха и при служебната проверка за законосъобразност на административния акт.
В хода на проведеното производство на дружеството-заявител е дадена възможност
да представи всички документи, доказващи наличието на материалните предпоставки
за провеждане на процедура по чл.53, ал.3 от ЗОС и в този смисъл правата му
като инициатор и страна в производството не са били ограничавани. Не са налице
основания за отмяна на акта по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.
Като несъстоятелни се определят и доводите
на оспорващото дружество, че ответникът неправилно е приложил материалния
закон.
Съгласно чл.35, ал.3 от ЗОС, продажба на
земя - частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху
нея сграда се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред,
определен в наредбата по чл. 8, ал. 2 от същия закон.
Основателно в жалбата, с която е сезирана
настоящата съдебна инстанция, се твърди, че материалните предпоставки за
успешното провеждане на това производство са : 1/ да се докаже наличието на
вещни права върху сграда, разположена върху имот – частна общинска собственост
и 2/ да се докаже нейното законно изграждане.
Вещните права на „Трейдфарма“ ЕООД върху
бунгалата, находящи се в общинска имот с идентификатор имот № 83404.557.13 по
КК на с. Шкорпиловци, не се оспорват от ответника. Спорна е тяхната законност,
респективно – спори се налице ли са основания за провеждане на облекчената
процедура за придобиване на имот – частна общинска собственост.
За да се определи кой е приложимият закон
в този случай, следва съдът да установи кога са възникнали в общински имот №
83404.557.13 по КК на с. Шкорпиловци бунгалата, собственост на „Трейдфарма“
ЕООД. Съдът не кредитира изложеното на стр. 140 от делото становище на
експерта, че процесните бунгала са създадени преди 1977г. Този извод не
кореспондира с останалите доказателства по делото като представената на стр. 38
от административната преписка съдебно-техническа експертиза по гр. дело №
962/2008г. на РС-Варна, в която е посочено, че бунгалата са изградени и
въведени в експлоатация през 1986г. с протокол на приемателна комисия. Същият
период на изграждане на бунгалата е приел и тричленен състав на ВАС при
разглеждане на Адм. дело №5326/2005г., видно от мотивите към Решение №
325/11.01.2007г. (стр. 99 и 100 от делото). Към 1986г. действа Законът за
териториалното и селищно устройство и Правилникът за неговото прилагане /ЗТСУ и
ППЗТСУ/. Този извод на съда се подкрепя и от представеното от ответника на стр.
201 от делото Становище на Главния архитект на Община Долни чифлик, от което е
видно, че временните почивни бази, част от които обхващат и имота, върху който
се намират процесните бунгала, са без
строителен режим, с разрешение за поставяне съгласно чл.120, ал.2 /от
ППЗТСУ/, респективно – по чл.56 от действащия към момента на даване на
становището специален закон – ЗУТ.
Съдът съобрази, че към 1986г. действат
ЗТСУ и ППЗТСУ последният в редакцията, публикувана в ДВ, бр. 48 от 1985г. Тази
редакция на Правилника не използва понятието преместваем обект. Терминът преместваем обект се въвежда от
законодателя с измененията на ППЗТСУ, публикувани в ДВ бр. 2 от 1996 г., когато
се създава новата ал.5 към чл.120.
Член 120 от ППЗТСУ урежда режима за
изграждане на временни постройки. В
ал.1, 2 и 3 са разписани правилата за временните строежи, свързани с
организацията и механизацията на строителството – ал.1, ал.2 и ал. 3.
Единствено ал.4 от същия член (в изр. І-во) допуска, че „по изключение, във връзка с възникнали обществени нужди главният
архитект (инженер) при окръжния (общинския) народен съвет може да разрешава в
терени, предназначени за мероприятия на държавата, кооперации и обществени
организации, да се правят необходими временни постройки.“. Настоящият
състав на съда приема, че в настоящия случай бунгалата са построени без
строителен режим именно по реда на ал.4, а не на ал.2 от чл.120 на ППЗТСУ
(отм.), както е посочил в становището си от 01.02.2006г. Главният архитект на
Община Долни чифлик. Това се подкрепя и от факта, че същите са изградени на
земя, стопанисвана от АПК, видно от т.1 на същото Становище. От изложеното
дотук следва извод, че собствените на оспорващото дружество бунгала са
изградени по реда на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ (отм.) като временни постройки. ЗТСУ и Правилникът
за прилагането му не дават легална дефиниция на това понятие. С по-късно
приетата ал.5 на чл.120 от ППЗТСУ /
ДВ,
бр. 2 от 1996 г./ е въведено понятието преместваем
обект. По-късно същата е обособена в отделна норма – чл.120а от ППЗСТУ / ДВ, бр. 6 от 1998
г./. С оглед облекчения режим за разрешаването им, както и предвид систематично
им място в нормативния акт /чл.120 и чл.120а от ППЗТСУ/ временните постройки по
своя градоустройствен статут са приравнени на преместваемите обекти. В сега
действащия специален закон – ЗУТ, понятието временна постройка не се
употребява. Запазено е, обаче понятието преместваем обект. За временния характер
на бунгалата свидетелстват и материалите, от които същите са изработени - дърво и каширан стиропор, покрити с гофрирана
ламарина (виж СТЕ).
При действието на отменените ЗТСУ и ППЗТСУ
градоустройственият режим на временните постройки се урежда от §50а от ЗТСУ.
Съгласно ал.1 от посочения параграф, разрешенията за строеж и одобрени проекти
за постройки, изградени върху държавни и общински терени, без да са предвидени
по действащите подробни градоустройствени планове, но са били допустими като временно строителство по реда на отменената
ал. 4 на чл. 120 от ППЗТСУ(Постановление № 500 на Министерския съвет от
1997 г., ДВ, бр. 6 от 1998 г.) към момента на разрешаването им, губят действие
по право след изтичането на срока, за който са разрешени, но не по-късно от
три години от влизането в сила на изменението и допълнението на ППЗТСУ (ДВ,
бр. 6 от 1998 г., публикуван на 16.01.1998г.). От горното следва извод, че
каквито и да са били основанията за възникване на процесните бунгала, и
независимо от срока, за който същите са били разрешени, то тези постройки са
загубили правното си основание не по-късно от 20.01.2001г. В ал.2 на същия параграф законодателят е
посочил, че строежите по предходната алинея се премахват по реда на чл.160 от
ЗТСУ, т.е. по реда за премахване на незаконни строежи. В ал.3 на същия §50а е
предвидено, че по изключение за постройките по ал. 1 може да бъде създаван
постоянен градоустройствен статут, като се допуска изменение на подробните
градоустройствени планове по реда на чл. 32, ал. 1, т. 1 по молба на
собственика на постройката, подадена в шестмесечен срок от влизането в сила на
Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, приет на
14.Х.1998 г., до областния управител, съответно до кмета на общината.
По аналогичен начин е уреден режима на
временните строежи и в §17 от Преходните разпоредби на сега действащия
специален закон – ЗУТ. В ал.1 е посочено, че с решение на областния управител
или на общинския съвет строежи с временен устройствен статут, изградени по реда
на отменената (ДВ, бр. 6 от 1998 г.) ал. 4 на чл. 120 от ППЗТСУ върху земя -
държавна или общинска собственост, извън случаите по чл. 195 и 196 от този
закон /ЗУТ/, могат да се запазят до реализиране на строежите, предвидени с
действащ подробен устройствен план. След възникване на инвестиционна инициатива
за реализиране на предвижданията на ПУП временните строежи се премахват, без да
се заплащат, въз основа на заповед на кмета на общината, издадена по реда на
чл. 195 и чл. 196 от този закон. Съгласно ал.2 от същия параграф, по решение на
областния управител или на общинския съвет, взето в 6-месечен срок от влизане в
сила на този закон /ЗУТ/, могат да се допуснат процедури за изменение на
действащ подробен устройствен план с цел временни строежи по ал. 1 да получат
траен устройствен статут в съществуващите им размери и вид. След установяване
на траен устройствен статут на собствениците на съществуващите строежи се
учредява право на строеж при условията и по реда на Закона за държавната
собственост и Закона за общинската собственост.
В настоящия случай строителни книжа за
процесните бунгала не се представиха. Липсват и доказателства, от които да е
видно, че за същите постройки са проведени производства по реда на §50а от ПЗР
на ЗИД на отменения ЗТСУ или по §17 от ДР на сега действащия ЗУТ. От изложеното
следва, че бунгалата не са придобили постоянен градоустройствен статут,
реализирани са по документи, които са изгубили правно основание по силата на
самия закон – ЗТСУ(отм.) и ЗУТ, което към настоящия момент ги приравнява на
незаконни строежи, изпълнени без строителни книжа – аргумент от §50а, ал.2 от
ПЗР на ЗИД на ЗТСУ (отм.) във връзка с чл.160 на ЗТСУ (отм.). Настоящият състав
на Административен съд – Варна счита, че целта на законодателя е в
производствата по чл.35, ал.3 от ЗОС, респективно – на чл.47 от Общинската
Наредба, е да се даде предимство на собствениците на законно построени сгради,
построени върху имот – частна общинска собственост, да закупят земята под
сградите, но само на сгради с постоянен градоустройствен статут, какъвто, видно
от изложеното по-горе, настоящият случай
не е.
Представените от оспорващото дружество
удостоверения за търпимост не разколебават този извод на съда. Те са
противопоставими само в производства по реда на чл.178 или на чл.225 и 225а от ЗУТ, както и при сключване на сделки за покупко-продажба, но настоящото съдебно
производство не попада в нито една от изчерпателно посочените хипотези –
аргумент от §16, ал.1 на ПР на ЗУТ.
Посочените в т.5 от жалбата документи –
Постановление №9 не МС от 21.02.1066г., Архитектурен проект на бунгало
„Кайлъка4“ и Констативен акт №1 от 31.10.1986г. за предаване и приемане на
завършен обект не се кредитират от настоящия съдебен състав доколкото същите
нямат пряко отношение към конкретните бунгала и имот. Постановлението на МС
съдържа общи разпоредби за териториалноустройстквения план на черноморското
крайбрежие. Архитектурният проект на бунгало е типов и не може да бъде обвързан
с конкретно населено място и/или имот. В констативния акт се съдържат данни за
изпълнителя на конкретното бунгало №3 тип „Кайлъка4“ и за инвеститора – ЛНК
Плевен, но липсват данни за населеното
място и имота, в който е изпълнено бунгалото.
Предвид всичко, изложено по-горе, се
налага извода, че правилно в оспореното писмо ответникът е приел за недоказано
наличието на втората материална предпоставка за провеждане на процедурата по
чл.53, ал.3 от ЗОС – не е доказана законност на постройките. При постановяване
на оспорения отказ, обективиран в писмо на Кмета на Община Долни чифлик изх. №
3700-599-(3) от 09.10.2017г. правилно е приложен материалният закон. Оспореното
писмо съответства и на целта на закона.
Жалбата е неоснователна и като такава
следва да се отхвърли.
При този изход на спора и с оглед на
своевременно заявената от страна на ответника, както и на основание чл.78,
ал.8, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр.чл.144 от АПК, следва с
решението си съдът да осъди „Трейдфарма“ ЕООД да заплати в полза на Община
Долни чифлик юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., с оглед броя на проведените
съдебни заседания и фактическата и правна сложност на делото.
С оглед на това, че по делото не са
представени доказателства от оспорващото дружество за заплатена такса за
допълнителната експертиза в размер на 287,52 лв., следва с решението си съдът
да осъди „Трейдфарма“ ЕООД да заплати по сметка на Административен съд – Варна
/сметка вещи лица/ посочената по-горе сума.
Предвид изложеното и на основание чл.172,
ал.2, предложение последно Административен съд – Варна, ХХІV състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Трейдфарма“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Македония“ №23, ет.1,
представлявано от Е.Б.,*** чифлик да се проведе процедура за продажба на имот –
частна общинска собственост по реда на чл.35, ал.3 от Закона за общинската
собственост /ЗОС/, обективиран в Писмо на Кмета на Община Долни чифлик с изх. №
3700-599-(3) от 09.10.2017г.
ОСЪЖДА
„Трейдфарма“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Македония“ №23, ет.1, представлявано от Е.Б.,*** чифлик сумата от 150
лв. /сто и петдесет лв./ за
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Трейдфарма“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Македония“ №23, ет.1,
представлявано от Е.Б. ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Административен съд – Варна /сметка вещи лица/ сумата от 287,52
/двеста осемдесет и седем лв. и 52 ст/.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :