М О Т И В И към присъда по НОХД № 1087/2018
г.
Съдебното производство е образувано
по обвинителен акт на Бургаската окръжна прокуратура против Д.К.М. с обвинение за
извършено престъпление чл.343, ал.1, б.“в“ вр. с чл.342, ал.1 от НК вр. с
чл.58, т.2 предл. второ от ЗДвП.
В заключителните пледоарии представителят на Бургаската окръжна
прокуратура поддържа обвинението и пледира на подсъдимия да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 4 години,
което да бъде изтърпяно при общ режим, съобразно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
На основание чл. 343г от НК, М. да бъде лишен от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 3 години.
Частните обвинители Ж.Д.Ж. и Д.Ж.Д.
и техният повереник се солидаризират с искането на прокурора относно вида и
размера на наказанието и неговото ефективно изтърпяване.
Защитата на подсъдимия пледира за оправдателна
присъда като излага доводи за несъставомерност на
деянието. Алтернативно се пледира за допуснато нарушение от страна на
подсъдимия, но се твърди, че е налице значително съпричиняване от страна на
другият водач - частният обвинител Ж.Д.Ж.. Иска се налагане на наказание под
минимума с изпитателен срок по чл.66, ал.1 от НК, определен от съда и лишаване
от право да управлява МПС, което да бъде справедливо и съответстващо на
наказанието лишаване от свобода.
Подсъдимият М. заявява, че е бил
принуден от обстоятелствата - изключително напрегната обстановка в автомобила,
да спре извън платното за движение на автомагистралата. Според него автомобилът
му не е представлявал опасност за останалите участници в движението, защото се
е намирал извън лентата за движение, върху маркировката М15. Споделя, че ако
има някаква вина, то тя е минимална в сравнение с тази на Ж., който според него
бил заспал и не е видял автомобила му и без никаква реакция се блъснал в него.Изразява съжаление за смъртта на пострадалата.
Съдът след като се съобрази събраните на
досъдебното и съдебното производство
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установени следните обстоятелствата:
І.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият Д.К.М. е правоспособен водач от 1974г. и
притежава свидетелство за управление на МПС № *********, валидно до 30.04.2020г.,
с категории „А“ „В“, „АМ”. Води се на отчет към Пътна полиция при ОДМВР-Пловдив.
На 26.10.2016год., след обяд, подсъдимият Д.М. пътувал
със семейството си от гр. Пловдив към гр. Варна. Движели се по автомагистрала
„Тракия“ с лек автомобил „Джип“, модел „Гранд Чероки“
с рег.№ ***, управляван от подсъдимия М..
На задната седалка в автомобила пътували съпругата му св.А.М.
и синът им Д. - на *** година и три месеца.
Пътният участък в посока гр. Бургас бил двулентов, всяка от лентите с ширина 4.0 метра, в дясно
имало аварийна лента с ширина 3 м., разделена с непрекъсната осова линия от останалите две. След отклонението за гр.
Карнобат, аварийната лента преминавала в маркировка М15. Времето било ясно, сухо, пътната настилка - сух
асфалт, без неравности.
Около 15.00ч. подсъдимият М. наближил пътен възел
„Карнобат“. Възнамерявал да премине през град Карнобат и през Ришкия проход да продължи към град Варна.
Малолетното дете на М. се разплакало. В автомобила се създала
напрегната обстановка и подсъдимият пропуснал отклонението за гр. Карнобат.
Вместо да продължи движението си в посока Бургас, М. спрял автомобила, включил
на задна скорост и потеглил на заден ход в дясната, активна лента за движение. Този
участък от пътя бил без аварийна лента, с нанесена маркировка М15.
По същото време по-назад в дясната лента за
движение в посока гр. Бургас, със скорост 96,1 км/ч се движел лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег. № ****, управляван от свидетеля Ж.Д.Ж.. На предна
дясна седалка пътувала съпругата на водача Г. Н. Ж.. Двамата се връщали от
почивка в Нареченски минерални бани.
Преди пътен възел „Карнобат” автомобилът на
пострадалия Ж. „Фолксваген Пасат” бил
изпреварен от лек автомобил марка „Рено Меган” № ****,
управляван от свидетеля С.П.. В същия автомобил на предна дясна седалка пътувал
и свидетеля П.Ж.К.. Скоростта на лекият автомобил „Рено Меган”
била около 120-130 км/ч. Свидетелят П. завършил маневрата изпреварване и се
върнал в дясната лента. Забелязал, че напред в същата лента имало тъмен на цвят
джип. Продължил движението си напред и малко след изхода за гр.Карнобат,
възприел лек автомобил - джип „Гранд Чероки“ с рег. № ****, който идвал срещу него назад в активната дясна
лента за движение, с включени светлини за заден ход. Такова движение на
автомагистралата било неочаквано за свидетеля П. и той реагирал на опасната
ситуация, като без да подаде ляв пътепоказател, рязко завил волана наляво и
преминал в скоростната лента. Успешно се разминал с джипа и не допуснал сблъсък
между автомобилите.
След като свидетелят П. преминал в лявата лента, в този момент се открила
видимостта на свидетеля Ж. към л.а. „Джип Гранд Чероки“, управляван от подсъдимия М.. Автомобилът се движел
в дясната лента, назад, със скорост 10 км/час. Възприемайки опасността, водачът
Ж. направил опит да извърши спасителна маневра като рязко завил волана наляво. Успял
да отклони автомобила си в лява посока, но не могъл да предотврати сблъсъка. Последвал
кос удар в крайната задна лява част на л.а. „Джип“ „Гранд
Чероки“ и крайната предна дясна част на лек автомобил
„Фолксваген Пасат“. Мястото на удара било в дясна лента за движение, на 5.0
метра вляво от десен ръб на пътя и на 2.0 м вляво от непрекъснатата осова линия, деляща дясната лента за движение от маркировката
М15, вдясно на пътя, и на 11,8 м след мерната линия, приета при огледа на естопроизшествието. В момента на удара, джантата на предна
дясна гума на „Фолксваген Пасат” се е деформирала, налягането на въздуха в
гумата спаднало и джантата оставила следи от задиране по асфалта на дясната
лента за движение. Лекият автомобил „Фолксваген“ започнал да се върти напред и
наляво по вертикалната си ос и се спрял в лявата лента за движение, близо до
разделителната мантинела, с предница, сочеща посока
запад - София. Лекият автомобил „Джип“ на подсъдимия М., в резултат на удара,
сменил посоката си на движение, завъртял се напред и надясно и се установил в
покой в защрихованата част, върху маркировката М15, в десния край на пътя.
Предната част на автомобила също сочела посока запад – София.
Пътнотранспортното произшествие станало около
15.00 -15.10 часа в общ. Карнобат, област Бургаска на автомагистрала „Тракия“
км. 324+500м. по посока на движение от гр. София към гр. Бургас.
За настъпилото произшествие различни граждани, които
пътували по автомагистралата подали информация на ЕЕНСП 112. На местопроизшествието
били изпратени полицейските служители от РУ-Карнобат свидетелите Г.И.К. и Ж.Д.Д..
В резултат на пътнотранспортното произшествие, пътуващата
на предна дясна седалка в л.а. „Фолксваген“ Г. П. Ж. получила фрактура на десни
крайници, охлузвания и кръвонасядания по тялото и
крайниците, разкъсно-контузни рани по лицето, субарахноидален кръвоизлив, разкъсване на черния дроб,
излив на голямо количество кръв в свободната коремна кухина. Тя била откарана в
УМБАЛ Бургас от екип на спешна помощ, където по-късно около 16,40 часа
починала.
Подсъдимият М. и св. Ж. били тествани с техническо
средство за наличие на алкохол. Наличие на такъв в кръвта на двамата водачи не
било установено.
Вследствие на пътнотранспортното
произшествие по л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“,
с рег.№ ***** били нанесени значителни щети в предната част, довели до
тоталната му загуба.
Описаната фактическа обстановка се
приема на основание събраните в хода на досъдебното и съдебното производство
доказателства чрез следните доказателствени средства: показанията на свидетелите Г.И.К., Ж.Д.Д.,
Валерий З.Ч., Ж.Д.Ж., Д.Ж.Д., С.П.П., П.Ж.К., П.Н.Н., Г.Д.Д., Д.И.К. и Д.С.С., заключения на вещите лица д-р К.Н.Я. и инж. П.Х.С., както и чрез писмените и веществени доказателства по
делото.
Фактическата
обстановка е безспорно и категорично установена. Тя се извежда от събраните в
хода на наказателния процес гласни, писмени и веществени доказателства,
преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Всички те са безпротиворечиви и взаимно се допълват.
Обстоятелствата от
значение за решаване на делото се установяват на първо място от показанията на
свидетеля и частен обвинител Ж.Д.Ж.. Той е съпруг на пострадалата Г. Ж..
Свидетелят депозира показания, от които е видно, че двамата със съпругата си се
връщали от почивка в КК „Нареченски бани“.
В района на Чирпан са направили почивка и пили кафе. В същия район се качили на
автомагистрала „Тракия“. През цялото време свидетелят шофирал със скорост не
по-висока от 110 км/ч. Преди разклона за
град Карнобат, пред него се движил друг автомобил, който изведнъж изчезнал и той
видял фарове на друг автомобил, който се движил срещу него в дясната лента за
движение. Свидетелят Ж. отпуснал педала за подаване на гориво и рязко завил
волана наляво за да избегне удара. Въпреки предприетите действия не успял да
избегне сблъсъка. Последвал удар между предната дясна част на неговият автомобил
и задната лява част на движещият се срещу него джип. Свидетелят е категоричен,
че автомобилът управляван от подсъдимият се е движил на заден ход в дясната
лента за движение на около 0,5-1 метър
от осевата линия, разделяща двете ленти за движение. Двамата със съпругата си
са били със предпазни колани.
Показанията на
свидетеля Ж. кореспондират с показанията на основният свидетел и очевидец на
произшествието свидетелят С.П.. П. е категоричен във възприятията си,
че произшествието се е случило, поради това, че лек автомобил „Джип Гранд Чероки“
се движил на заден ход в дясната лента за движение. Произшествието е станало в
района на пътен възел „Карнобат“ между изхода и входа на магистралата за град Карнобат.
Свидетелят обяснява подробно пътната ситуация. Той се движил със скорост
120-130 км/ч. Изпреварил фирмен автомобил, а след това червен автомобил, в
който пътували пострадалите. Преценил, че има достатъчно разстояние и време до
следващият автомобил, който според него бил на разстояние 500-600 метра и се
престроил в дясната лента за движение. Свидетелства, че след 10-15 секунди
автомобилът, който видял в далечината се оказал непосредствено пред него,
движейки се на заден ход. Свидетелят П. извършил спасителна маневра, като завил
волана рязко наляво без даде сигнал за нея и преминал в лявата лента за
движение. Успял да избегне сблъсъка с автомобила на подсъдимия. След като завършил
маневрата изпреварване, свидетелят П. инстинктивно погледнал в дясното огледало
за обратно виждане и видял, настъпването удар между автомобила на пострадалия Ж.,
който се е движил след него и джипът на подсъдимия, движещ се на заден ход. П.
спрял колата и се върнал назад. Заедно с приятелят си - свидетелят П.К. отишли
до мястото на произшествието. Свидетелства също, че и шофьорът Ж. и пострадалата Ж. са били с
поставени предпазни колани.
Свидетелят П.К. в показанията си пред съда, заявява, че е
пътувал в автомобила на свидетеля П. „Рено Меган“ на предната
дясна седалка. Според него автомобилът на подсъдимият е бил спрял в дясната
лента за движение. Ж. и Ж. са били с поставени предпазни колани. Показанията му
на досъдебното производство са прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.1 НПК,
където свидетелят е заявил, че джипът се е движил на заден ход в дясната лента
за движение.
Показанията на свидетеля
В.Ч., Д.С., Д.К., П.Н., Г.К. и Ж.Д. също кореспондират със
заявеното от Ж., П. и К.. Показанията са идентични относно мястото на
произшествието и положението на двата автомобила след произшествието. И двата автомобила с предниците си са сочели
посока София, като „Фолксваген Пасат“ е бил в лявата лента за движение, а
джипът се е намирал в защрихованата маркировка М15. Налице е съвпадение в
показанията на свидетелите и относно това дали пострадалата и нейният съпруг са
били с поставени предпазни колани. Показанията им съвпадат относно
обстоятелствата как са се опитали да извадят пострадалите от автомобила. Общото
за всички свидетели е, че описват по идентичен и последователен начин как са се
опитали да освободят затисната от автомобила Г. Ж. - първо са направили опит с
физическа сила, а след това с автомобила на Д.С. са успели да разтеглят колата
на Ж. и да извадят пострадалата. Тези съвпадения в показанията на всички
свидетели говорят за тяхната добросъвестност, обективност и безпристрастност. Изводът
е, че показанията на свидетелите могат да се преценят като достоверни, понеже те
съвпадат, както по между си, така и с обективните факти, отразени в протокола
за оглед и съставения към него фотоалбум.
Показанията на
свидетелите от съществено значение за делото са тези на свидетелите Ж.Ж., С.П.
и П.К.. Техните показания доказват движението на автомобила на подсъдимия М. на
заден ход по автомагистралата. Установяват също сблъсъка между двата
автомобила. Тези показания съдържат основните факти от значение за решаването
на случая. Депозираните от тях факти, съпоставени със заключението на вещото
лице и констатациите в протокола за оглед дават цялостна картина на случилото се
на 26-ти октомври 2016 година. Показанията на останалите свидетели има значение
да установят обстоятелства след произшествието, защото свидетелите не са преки
очевидци на пътнотранспортното произшествие. Техните показания имат отношение
към обстоятелствата след настъпване на катастрофата. Те се отнасят към
разположението на автомобилите на пътното платно, действията на свидетелите
относно освобождаването на свидетелката Г. Ж. от деформирания автомобил, както
и относно това дали същата е била с поставен предпазен колан. Показанията на
тези свидетели съвпадат помежду си и взаимно се допълват. В основната си част
те са взаимно припокриващи и тези съвпадащи обстоятелства водят до извода, че
те са обективни, добросъвестни и правдиви, поради което съдът следва да ги
възприеме като годни да доказват факти по делото. На тези свидетелски показания
съдът гради своето вътрешно убеждение, касаещо приетата фактическа обстановка.
За добросъвестността и обективността на свидетелите съдът съди и от
обстоятелствата, че очевидците на произшествието С.П., П.К. и пострадалият Ж. описват
ситуацията след произшествието така, както я описват свидетелите Д.С.С.,
В.Ч., Д.К. и полицейските служители.
Техните показания съвпадат изцяло относно това как е действано след
произшествието, какви действия са предприети за извеждане на пострадалата Ж. от
автомобила, по какъв начин, с какви
средства и кои са участвали в тези действия.
Свидетелските
показания напълно кореспондират със заключението на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза. Вещото лице е категорично във изводите си за механизма на
произшествието, че то е настъпило точно така, както го обясняват свидетелите С.П.
и Ж.Д.Ж.. Автомобилът се движил в дясната лента на магистралата на заден ход,
на два метра от дясната непрекъсната линия, очертаваща края на дясната лента за
движение. Пред автомобила на Ж. се движил лек автомобил „Рено Меган“, управляван от С.П.. За да избегне сблъсъка П.
извършил рязка маневра завой наляво. Успешно успял да завърши разминаването. В
този момент лекият автомобил „Джип Гранд Чероки“ е станал
непосредствена опасност за Ж.. Той се опитал да избегне удара като отпуснал
педала за подаване на гориво и завил
рязко волана наляво. Извършените действия, обаче се оказали неуспешни, поради
това, че опасната зона за спиране на „Фолксваген Пасат“ била по-голяма от
разстоянието между двата автомобила „Джип Гранд Чероки“ и „Фолксваген Пасат“.
Вещото лице подробно в
писменото си заключение и устните разяснения пред съда обяснява механизма на
настъпване на произшествието.
Преди наближаване на
пътен възел „Карнобат”, лекият автомобил „Фолксваген Пасат” бил
изпреварен със скорост около 120-130 км/ч,
от лек автомобил марка „Рено Меган” № *****, управляван от С.П.. Скоростта на
движение на лекият автомобил „Фолксваген
Пасат“ в този участък била 96,1 км/ч,
на която скорост съответства опасна зона от 82,7 м. и се изминава за 4,8 сек. Когато е наближил отклонението за гр.
Карнобат, водачът на л.а. „Рено Меган” С.П. се движел в дясна
лента и видял, че в същата, на разстояние 64 - 69 м. пред него, на заден ход се
движи тъмен джип. Посоката на движение на л.а. „Джип“
С.П. установил по светещата му бяла
светлина за движение на заден ход. В този момент, дистанцията между предната
броня на „Фолксваген Пасат” и
задната броня на „Рено Меган” била 15,8-20,8 м. С.П. извършил рязка маневра
завой наляво и успял да се размине с движещият се на заден ход лек автомобил
джип „Гранд Чероки” № ****, управляван от Д.М..
Мястото, където е осъществено разминаването между „Рено Меган”
и джип „Гранд Чероки” било на 15,4 м. след приетата в
протокола за оглед мерна линия. В
момента, когато се открила видимостта на свидетеля Ж. към лек автомобил „Джип“ „Гранд Чероки”, това е моментът на разминаване между лек автомобил
„Рено Меган” и л.а.„Джип“,
разстоянието между „Фолксваген Пасат” и разминаващите се автомобили е било 37,4
м. От това разстояние, водачът на „Фолксваген
Пасат“ е предприел завъртане волана в посока наляво, след което последвал кос
удар между „Фолксваген Пасат” и джип „Гранд Чероки”.
Мястото на удара е в дясна лента за движение, на 5.0 метра в ляво от десен ръб
на пътя и на 2.0 м в ляво от непрекъснатата осова
линия деляща, дясната лента за движение от защрихованата площ вдясно на пътя, и
на 11,8 м след мерната линия. В момента на удара, джантата на предна дясна гума
на „Фолксваген Пасат” се деформирала, налягането на въздуха в гумата е спаднало
до нула и джантата оставила следи от задиране по асфалта на дясната лента за
движение. Лекият автомобил „Фолксваген Пасат“ започнал да се върти по вертикалната си ос в
посока на часовата стрелка и след изминат път 17 метра напред и наляво се е
установил в покой под ъгъл 335° спрямо оста на пътя. Джип „Гранд Чероки”, поради получено допълнително количество на
движение сменил посоката си на движение, тръгнал напред и надясно, масовият му
център изминал път 11 метра, и при завъртането си около вертикалната ос в
посока на часовниковата стрелка под ъгъл 330°. Налягането на предна лява гума
спаднало и се установил в покой в защрихованата част на десния край на пътя .
Вещото лице е
определило мястото на удара, причините за настъпването на произшествието, които
са субективни и се дължат само на противоправното поведение на М., който се е движил
на заден ход на автомагистралата. Същият имал техническа и субективна възможност да предотврати удара като не се
движи на заден ход или изведе автомобила извън платното за движение на
маркировката М15.
Подсъдимият М.
пресъздава различна версия за настъпилото пътнотранспортното произшествие.
Същият твърди, че се е движил известно време на заден ход за да се придвижи до маркировката М15, където спрял.
Според него водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, който той е наблюдавал
между 5-10 секунди от далечно разстояние, без да реагира по никакъв начин се
блъснал с автомобила си в неговия автомобил, който се намирал спрян извън
платното за движение.
Обясненията на
подсъдимия се опровергават от гласните доказателства по делото. Това са
показанията на свидетелите Ж.Д.Ж. и безпристрастните свидетелите С.П. и П.К.. Двамата свидетели са се намирали
случайно на местопроизшествието, нямат никакво отношение към подсъдимия и пострадалите
от произшествието, живеят в различни населени места и не се познават помежду си.
Не е налице никаква заинтересованост от изхода на делото.
Обясненията на
подсъдимия М. противоречат освен на свидетелските показания, също и на
заключението на експерта по съдебно-техническа експертиза. Твърденията на
подсъдимия са анализирани в заключението на експертизата. Вещото лице категорично
опровергава версията на подсъдимия. При изложената от М. ситуация е невъзможно
да се стигне до такъв удар и автомобилът му да озове на мястото, където е констатиран
при огледа на местопроизшествието. Според изчисленията на вещото лице, тогава
мястото на удара ще бъде на различна точка, която не съвпада с обективните обстоятелства,
отразени в протокола за оглед, т.е. с местоположение на автомобилите,
установени веднага след произшествието и фиксирани в протокола за оглед на
местопроизшествието. В този случай
автомобилите „Фолксваген Пасат“ „Джип Гранд Чероки“ ще имат съвсем друго местоположение, а не
това, което е констатирано от разследващият полицай и отразено в протокола за
оглед и съответно заснети от техническия помощник в приложения към протокола
фотоалбум.
Експертът доказва, че
движейки се на заден ход по защрихованата част на пътя, подсъдимият М. е
изминал разстоянието от 92,4 метра за време 33 секунди, през което време,
поради кривината на завоя той не е имал обективната възможност да вижда лекия
автомобил „Фолксваген Пасат”. Когато л.а.
„Фолксваген” е навлязъл във видимата зона на подсъдимия, разстоянието между тях
е било 527,6 м, а видимостта се открива от 450-500 метра.
Ако автомобилът на
подсъдимия е бил в покой, мястото на евентуалния удар между тях ще е бил на
разстояние 77,6 м след приетия ориентир. Ако е бил в движение, мястото на
евентуалния удар между тях ще е бил на разстояние 27,7 м след ориентира.
Заключението на вещото
лице безусловно опровергава тезата на подсъдимия за причините и механизма на
настъпване на пътнотранспортното произшествие. Извършените изчисления, въз
основа на фактите, твърдени от подсъдимия М., обосновават невъзможността
ситуацията да се е развила по този начин. Напротив, заключението обосновано,
аргументирано и категорично потвърждава обстоятелствата, депозирани пред съда
от свидетелите Ж., С.П. и П.К.. Поради това съдът не дава вяра на обясненията
на подсъдимия. Те не се потвърждават от нито едно друго доказателство и остават
изолирани от целия доказателствен материал.
Обясненията на подсъдимия М. са нелогични и
вътрешно противоречиви. В обясненията си в съдебното заседание на седми март
2019 година подсъдимият заявява, че не е видял автомобила на свидетеля С.П. /
страница 13 от протокола/. По-късно в обясненията си на страница 14 той
заявява, че когато е спрял автомобила си, го е изпреварил вероятно автомобилът на свидетеля С.П.. В
допълнителните си обяснения на 21-ви май 2019 година /страница 10 от протокола/
подсъдимият твърди, че в момента, когато извършвал маневра движение назад за да
влезе в маркировката М15 е изпреварен от лек автомобил „Рено Меган“. Видно е, че е налице противоречие в обясненията на
подсъдимия, веднъж заявява, че не е видял автомобила на свидетелят П., а
по-късно в същите обяснения твърди, че го е видял, когато е извършвал маневра
движение на заден ход.
Обясненията му са и
нелогични по същество, когато обяснява поведението си на автомагистрала
„Тракия“ с напрегнатата обстановка в неговия автомобил. Той заявява, че не е
имало пречка да продължи движението си напред. Обяснява движението си на заден
ход на магистралата първоначално с обстоятелството, че не знаел какво да прави,
а в последствие обяснява това поведение твърдейки, че с движението си напред и
щял да пречи на автомобилите, които се включват в магистралата през входа от
град Карнобат. Поради това подсъдимият е решил да се движи на заден ход и да
спре автомобила си в маркировката М15, докато обстановката в неговия автомобил
се успокои. Поведението му е нелогично от всяка гледна точка. На първо място,
то е нелогично предвид заявената от него дългогодишна практика като водач на
МПС. Логичното поведение в този случай е подсъдимият да се придвижи и да спре
на място позволено от Закона за движение
по пътищата и безопасно както за него, така и за останалите участници, а именно
в аварийната лента, следваща входа към магистралата от град Карнобат.
Подсъдимият е избрал забранената от закона и крайно рискована маневра движение
на заден ход на автомагистрала за да се
придвижи до маркировката М15 между входа и изхода за град Карнобат. Погледното логично това движение назад като време и
разстояние е почти еднакво с движението му напред към аварийната лента на
магистралата. Това поведение оборва заявеното от подсъдимия намерение да не се
връща към изхода на магистралата към град Карнобат, а само да се придвижи към
маркировката М15, докато обстановката в автомобила се успокои. Действията му са
нелогични, както от житейска гледна точка, така и от гледна точка на всеки
опитен водач, какъвто претендира да е самият подсъдим. Поради посочените
по-горе аргументи и тези изложени сега съдът не дава вяра на обясненията на
подсъдимия и не ги счита за достоверни и годни да доказват правнозначими
факти по делото.
Към посочените до тук
факти следва да се добавят и фактите, констатирани с протокола за оглед на
местопроизшествие и фотоалбума към него. В протокола са отразени
местоположението на двата автомобила, участвали в произшествието, отразено е
тяхното разположение и посока върху пътното платно, констатираните по пътното
платно следи от металните части на автомобилите, изпадналите и разпръснали
части от тях в резултат на удара и отстоянията на всички тези предмети от
мерната линия, както и отстоянието им до края на пътното платно.
Разположението на
автомобилите върху пътното платно кореспондира с показанията на свидетелите. То
е идентично и непротиворечиво с показанията на свидетелите Ж.Д.Ж., С.П., П.К., Д.С.С.,
В.Ч., и Д.К. относно местоположението на автомобилите. Свидетелите са
категорични, че автомобилите са намерени в това положение, в което са отразени
в протокола за оглед и фотоалбума. Безспорно се доказва от свидетелските
показания, че преместването на „Фолксваген Пасат“ в резултата на дърпането не е
значително и не се отразява съществено на изчисленията. Това преместване според
различните свидетели варира между 30 см и 1 метър.
Заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза
№332/2016г. кореспондира с показанията на свидетелите и медицинската
документация. От него се установява, че в следствие на пътнотранспортното
произшествие Г. Ж. е получила фрактура на десни крайници, охлузвания и кръвонасядания
по тялото и крайниците, разкъсно-контузни рани по
лицето, субарахноидален кръвоизлив, разкъсване на
черния дроб, излив на голямо количество кръв в свободната коремна кухина и др.
Непосредствена причина за смъртта й е тежкият травматичен и хеморагичен
шок, причинен от разкъсване на вътрешни органи.
Уврежданията са в
резултата от съприкосновение с твърди, тъпи и ръбести предмети вътре в
автомобила. Причината за настъпилата смърт е в пряка причинна връзка с пътнотранспортното
произшествие.
Вещото лице е изяснило механизма на
причиняване на телесните повреди, причинно-следствената им връзка с
пътнотранспортното произшествие и причинно-следствената връзка между телесните
увреждания и настъпилата смърт.
Обстоятелствата по делото се
допълват от протоколите и другите документите, приобщени като доказателствени
средства по делото: протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие с
приложен към него фотоалбум; справка за нарушител на подсъдимия М.; препис -
извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници; справка от Национална
система 112; справка от АИС; справка за нарушител/водач; справка съдимост;
медицинска документация за пострадалата при пътнотранспортното произшествие;
справка за съдимост. Те са изготвени по предвидения процесуален ред и отговарят
на законовите изисквания да бъдат годни доказателствени средства в наказателния
процес.
Фактите, установени чрез изброените
доказателствени средства водят да категоричния и безспорен извод, че автор на
престъплението е подсъдимия Д.К.М..
ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
От установените по делото факти съдът
приема, че подсъдимият Д.К.М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.343, ал.1 б.“в“ вр. с чл.342, ал.1 от НК вр. с
чл.58, т.2 предл. второ от ЗДвП, като на 26.10.2016
год., около 15.00 -15.10 часа в общ. Карнобат, област Бургаска, на автомагистрала
„Тракия“ км 324+500 м по посока на движение от гр. София към гр. Бургас, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Джип Гранд Чероки“ с peг. № ***, нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 58, т. 2, пр.2-ро от ЗДвП:
„При движение по автомагистрала на водача е забранено: 2. да се движи назад“,
като с деянието си по непредпазливост причинил смъртта на Г. Н. Ж..
Подсъдимият Д.К.М. е управлявал
лек автомобил лек автомобил „Джип“, модел „Гранд Чероки“
с peг. № *** по време на пътнотранспортно
произшествие. То е настъпило в резултат на предприетите неправилни действия от
подсъдимия, който при управление на автомобила е нарушил правилата за движение
по пътищата, регламентирани в разпоредбата на в чл. 58, т. 2, пр.2-ро от ЗДвП като
се движел на заден ход в дясната активна
лента на автомагистралата, в която лента за движение настъпил и ударът между
двата автомобила. Подсъдимият е имал техническата възможност да не предприема
тази маневра, да продължи движението си напред за да предотврати пътнотранспортното
произшествие.
Управлявайки лек автомобил и нарушавайки посочените
правила за движение по пътищата, подсъдимият е причинил смъртта на пострадалата
Г. Н. Ж.
Налице е причинно-следствена връзка между
допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение по пътищата, довело до пътнотранспортното произшествие и настъпилия
вредоносен резултат. Смъртта на пострадалата Г. Н. Ж. представляват пряка и
непосредствена последица от деянието на подсъдимия. Без допуснатото от
подсъдимия М. нарушение на правилата за движение не би се стигнало да
настъпването на пътнотранспортното произшествие и до смъртта на пострадалата. Деянието
на М. е причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие, защото
забраненото движение е било неочаквано, създало опасност за другите участници,
довело до невъзможност да бъде избягнато пътнотранспортното произшествие .
От субективна страна деянието на подсъдимият Д.М.
е извършено по непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК, изразила се в
небрежност - той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,
но е бил длъжен с оглед задължението му да спазва разпоредбите, регламентиращи
правила за движението по пътищата и е могъл да ги предвиди, като правоспособен
водач на МПС. Според заключението на автотехническата
експертиза, подсъдимият е имал техническата възможност да предотврати
пътнотранспортното произшествие като не извършва маневрата движение на заден
ход в активната лента за движение на
автомагистралата или да продължи движението си в посока напред.
От установените и приети от съдебния
състав факти по делото се извежда изводът, че е не е налице съпричиняване от
страна на пострадалия Ж., защото неговото поведение не е допринесло за
настъпване на съставомерния резултат. Ж. се е движил
с разрешена скорост за автомагистрала. В участъка, в който е станало
произшествието разрешената скорост е била 140 километра в час. Ж. се е движил със скорост 96,1 км/ч.
Скоростта му е била съобразена с съответните пътни условия. На първо място е
съобразено с разрешената скорост. Тя е с 44 км под разрешената на магистрала. Скоростта е била
съобразена с пътните условия - светла
част на деня, суха настилка, еднопосочно движение и неговата интензивност,
релефа на местността.
Не е налице съпричиняване и
затова защото Ж. не имал видимост към движещия
се на заден ход джип. И при двата варианта, разгледани от вещо лице, на
движение на лекият автомобил „Рено“, а именно, ако той се е движил със скорост
120 и 130 км/ч, когато се е открила
видимостта на Ж. разстоянието между неговия автомобил и този на
подсъдимия е било съответно 37, 4 метра и 37, 2 метра, което е по-малко от
опасната зона за спиране, която е 82,7
метра. Ж. не е имало обективна възможност да види своевременно джипа и да спре.
ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
Съдът наложи на подсъдимия Д.К.М. наказание лишаване от свобода за срок от 4/четири/
години. Определи на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС на подсъдимия М. първоначален
общ режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Лиши на
основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК
подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от 7 (седем) години, считано от
влизане на присъдата в сила.
При индивидуализацията на
наложеното на подсъдимия М. наказание, съдът се съобрази с принципите за
неговата законоустановеност и индивидуализация. Съдът
отчете всички обуславящи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Като смекчаващи вината на подсъдимия
М. обстоятелства съдът прецени чистото му съдебно минало, изказаното съжаление
за случилото се. Преценени в съвкупност, описаните смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни и нито едно от тях не е
изключително по своя характер, поради което и не може да се обоснове приложението
на чл. 55 от НК.
Като отегчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства бяха преценени санкционирането му за извършени нарушения
по ЗДвП. Подсъдимият е нарушавал многократно правилата за движение по пътищата,
за което е санкциониран с наложени административни наказания за различни нарушения, между които превишена скорост, като
превишената скорост е една от основните причини за настъпването на транспортни
произшествия в страната.
Допуснатите нарушения
свидетелстват за подценяване от страна на подсъдимия на задължителните норми за
поведение, предвидени в ЗДвП за водачите на МПС. Наложените на подсъдимия
административни наказания не са постигнали целения ефект, което завишава степента
на неговата обществена опасност.
Степента на обществена
опасност на извършеното от подсъдимия М. деяние е висока предвид броят на извършваните
транспортни престъпления на територията на републиката. От статистическите
данни и на НСИ и Пътната полиция се разкрива тревожна картина за броят на
загиналите и ранените вследствие на ПТП. На сайта на Пътната полиция е
публикувана статистика, която онагледява тази тревожна тенденция. Статистиката
е следната :
2018 г. - загинали 611 и
ранени 8466 участници в движението по пътищата при 6684 тежки ПТП;
2017 г. - загинали 682 и
ранени 8680 участници в движението по пътищата при 6888 тежки ПТП;
2016 г. - загинали 708 и
ранени 9374 участници в движението по пътищата при 7404 тежки ПТП;
2015 г. - загинали 708 и
ранени 8971 участници в движението по пътищата при 7225 тежки ПТП;
2014 г. - загинали 660 и
ранени 8640 участници в движението по пътищата при 7012 тежки ПТП;
2013 г. - загинали 601 и
ранени 8774 участници в движението по пътищата при 7016 тежки ПТП;
2012 г. - загинали 601 и
ранени 8193 участници в движението по пътищата при 6717 тежки ПТП;
2011 г. - загинали 657 и
ранени 8303 участници в движението по пътищата при 6698 тежки ПТП;
2010 г. - загинали 775 и
ранени 8080 участници в движението по пътищата при 6610 тежки ПТП;
2009 г. - загинали -
901 души;
2008 г. - загинали - 1061
души;
1990 г. - загинали - 1567
души.
Извършеното от подсъдимият деяние е от
категорията на общоопасните престъпления. С това
деяние се засягат обществените отношения, свързани със сигурността при извършване
на транспортната дейност, касаят здравето и живота на много хора и имат необратими
вредоносни последици.
Освен смъртта на Г. Ж. с извършеното престъпление
подсъдимият М. е причинил и имуществени вреди на собственика на автомобила св.Ж.Д.Ж.. Неговият
автомобил е тотално унищожен. Това обстоятелство също следва да се тълкува във
вреда на подсъдимия.
Следва да се съобрази и
обстоятелството, че извършвайки абсолютно забранената маневра, подсъдимият М. освен, че е
създал опасна, кризисна ситуация за движещите са зад него автомобили, той е
изложил на опасност и пътуващите в неговия автомобил бременна съпруга и дете на
година и три месеца. Само реакцията на водача Ж. е предотвратила по - тежки
последици за пътуващите в автомобила „Джип“ „Гранд Чероки“. Ако Ж.
не се е опитал избегне удара като завие наляво, ударът между автомобилите щеше
да е челен и в този случай последиците за автомобила на подсъдимия и неговото
семейство щяха да са доста по-тежки.
Подсъдимият Д.М. е извършил изключително грубо нарушение на
правилата за движение. Подсъдимият осъществил абсолютно забранената на автомагистрала маневра
„движение на заден ход“. За това поведение няма никакво разумно обяснение,
още повече, че обективно ситуацията му предоставяла и други възможности за
реакция, незастрашаващи другите участници в
движението, като например възможността да продължи движението си напред.
Съдът определи на подсъдимия М. наказание лишаване
от свобода, предвидено в текста на
чл.343, ал.1 б.“в“ от НК при условията на чл.
54 от НК, като при конкретизиране на размера му в границите между две и шест
години, съобрази изложеното по-горе относно индивидуализацията на наказанието,
причиненият престъпен резултат и съблюдавайки целите на специалната и
генералната превенция. Съдът прецени за справедлив размер на наказанието
лишаване от свобода, определен при превес на отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства срокът от четири години, който е в средния размер,
предвиден в закона. Това наказание съдът на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС определи да се изтърпи при първоначален общ режим.
Подсъдимият изразява
съжаление за смъртта на пострадалата Г. Ж., което свидетелства за наченки на процес
на превъзпитание. Този процес, обаче следва да продължи при изолацията на подсъдимия
М. от обществото, за да може действително наказанието лишаване от свобода да
изиграе своя възпиращ и превъзпитателен ефект върху него. От друга страна видът,
размерът и начина на изтърпяване на наказанието ще бъде сигнал към обществото,
че такива престъпления правосъдието ще санкционира строго и безкомпромисно.
Съдът определи размерът на ефективното наказание лишаване от свобода, за да
бъде осъществена в пълен обем генералната превенция, да се възпитат гражданите
да спазват стриктно правилата за движение при управление на пътни превозни
средства. Оценката на всички обстоятелства, свързани с деянието и самия деец, водят
до заключението, че за постигането на всички цели по чл. 36 НК е нужно подсъдимият
да изтърпи ефективно наложеното му наказание от четири години лишаване от
свобода. Това наказание съдът намира за достатъчно за постигане на репресивните
и възпитателни цели на санкцията, за прецизно отмерено с оглед на всички
индивидуализиращи наказателната отговорност обстоятелства и за справедливо.
На основание чл. 343г от НК съдът наложи на подсъдимия М. и
предвиденото в същия текст от закона наказание лишаване от право да управлява
МПС. Съобразявайки степента на обществена опасност на конкретното деяние и на
подсъдимия, както и всички останали обстоятелства, имащи значение за
индивидуализацията на наказанието и обсъдени по-горе, и предвид обстоятелството,
че за времето като правоспособен водач подсъдимият М. е наказван многократно по
административен ред за нарушения по ЗДвП, съдът определи срока на наказанието
лишаване от право да управлява МПС на седем години. Размерът на наказанието се
определи по правилото на чл.49, ал.2 от НК. Този срок на лишаване от
правоуправление според съдебния състав е необходим, за да има възможност
подсъдимият да осъзнае и осмисли по-задълбочено, че правилата за движение по
пътищата трябва да се спазват, че трябва да бъде внимателен водач на пътя.
С така наложените наказания ще се постигнат в
пълна степен целите, визирани в чл. 36 от НК, а именно да се поправи и
превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави; да се
въздейства предупредително върху него и се отнеме възможността на дееца да
върши други престъпления. Съдът счита, че тези наказания ще допринесат за
поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще въздействат възпитателно и
предупредително-възпиращо и върху останалите членове на обществото.
Съдът осъди на основание чл.
189, ал. 3 НПК подсъдимия М. да заплати по сметка на ОД на МВР гр.Бургас сумата в размер на 776.71 лв. /седемстотин седемдесет и шест лева и седемдесет и една стотинки/ лева, представляваща
направени по делото разноски в хода на досъдебното производство.
Съдът осъди на основание чл.
189, ал. 3 НПК подсъдимия Д.М. да заплати в полза на Окръжен съд - Бургас сума
в размер на 862.40 лв. /осемстотин шестдесет и два лева и четиридесет
стотинки/, представляваща направени по делото разноски в съдебното производство
за съдебна автотехническа експертиза.
Мотивиран от горното съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ: