№ 41751
гр. София, 15.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20231110115264 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за осъждане на М. Г. П. да заплати
на „С.“ ЕООД сумата от 1675.38 лева, представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие при прекратяване на трудовия договор между страните едностранно от
служителя с предизвестие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
21.03.2023г. до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение, възникнало
от сключен помежду им трудов договор от 05.07.2022г., в който бил уговорен 6 –месечен
срок за изпитване в полза на работодателя, както и срок на предизвестието при прекратяване
на трудовия договор с предизвестие в размер на 3 месеца, за който ищецът поддържа, че
съобразно уговореното между страните бил приложим за служителя от момента на
възникването на трудовото правоотношение, т. е. и преди да е изтекъл уговореният в полза
на работодателя срок за изпитване, а за работодателя- едва след изтичане на изпитателния
срок. Твърди, че на 08.08.2022г.- преди изтичане на срока за изпитване, уговорен в полза на
работодателя, получил от служителя писмено уведомление за прекратяване на трудовото
правоотношение с едномесечно предизвестие, а на 29.08.2022г.- и изявление от служителя,
че не желае да спази срока на предизвестието, поради което се задължава да заплати на
ищеца обезщетение за неспазената част от предизвестието- от 30.08.2022г. до 08.09.2022г. На
30.08.2022г. ищецът издал заповед за прекратяване на процесното трудово правоотношение,
в която съобразно съдържанието на трудовия договор посочил, че служителят му дължи
обезщетение за неспазен тримесечен, а не едномесечен срок на предизвестието. Поддържа,
че размерът на обезщетението в случая следва да бъде определен съобразно уговореното с
трудовия договор основно трудово възнаграждение на ответника в размер на 710.00 лева. По
изложените съображения претендира процесната сума, ведно със законната лихва и разноски
за настоящото производство.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът поддържа, че от съдържанието на сключения между страните
трудов договор следвало, че приложимият и за двете страни срок на предизвестието при
прекратяване на трудовия договор преди изтичане на срока за изпитване е общият,
предвиден в КТ едномесечен срок. Поради това поддържа, че в случай че дължи
обезщетение за неспасен срок на предизвестието, то е единствено за времето от 30.08.2022г.
до 08.09.2022г. Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е
1
пълно и главно да установи прекратяването на процесното трудово правоотношение,
считано от 30.08.2022г., уговореният размер на следващото се на служителя брутно трудово
възнаграждение, както и че приложимият срок на предизвестието при прекратяване на
трудовото правоотношение едностранно с предизвестие от служителя, вкл. до изтичане на
уговорения в полза на работодателя изпитателен срок, е тримесечен.
При установяване на тези обстоятелства процесуално задължение на ответника е да
докаже, че е погасил изцяло или отчасти процесното задължение, за което не се сочат
доказателства, но и не се излагат твърдения.
С оглед на конкретните твърдения и доводи на страните в исковата молба и в отговора
на исковата молба и на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като
безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните
обстоятелства с правно значение: съществувало между страните трудово правоотношение,
по силата на което в полза на служителя се е следвало основно трудово възнаграждение от
710.00 лева месечно, прекратяване на трудовото правоотношение между страните, считано
от 30.08.2022г., едностранно с предизвестие от страна на служителя.
Следва да бъде допуснато събирането като писмени доказателства по делото на
представените от ищеца с исковата молба документи, доколкото същите са насочени към
установяване на твърденията в исковата молба, с които страната обосновава претенцията си.
Без уважение като ненеобходимо следва да бъде оставено искането на ищеца за
допускане извършването на съдебно- счетоводна експертиза.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК във вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените от
ищеца с исковата молба документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане извършването на
съдебно- счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.11.2024г. от
10:35 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца- и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2