Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260161

    гр.Хасково, 11.03.2021 год.

 

В  и м е т о  н а  н а р о д а

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на петнадесети февруари

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

 

                                                            СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

 

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 1200 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е от Столична Община против П.А.К.,***, иск с правно основание чл.422 вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК-за установяване на вземане,за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№ 569/2020г. по описа на РС-Хасково.

 В исковата молба ищецът твърди, че подал Заявление по чл. 410 ГПК, възоснова на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Заповедта била връчена на длъжника, който възразил срещу същата, което обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск. Обстоятелството, възоснова на което била издадена заповедта за изпълнение, била Фактура №  540/28.04.2017г., видно от която е, че ищецът заплатил стойността на извършен ремонт на един брой светофар, увреден от ответника при настъпило на 14.01.2017 год. ПТП с негово участие.  Твърди се в исковата молба, че на 14.01.2017г. ответникът,  движейки се с МПС марка „Хонда Акорд“ с рег.№ Х 66 58 ВР в гр.София, по бул.“Д.Николев“ в посока от ул.“Искър“ към ул.“Черковна“ и на кръстовището с ул.“Проф. М.Бичев“, реализирал ПТП. При същото увредил един  брой светофарна уредба, собственост на ищеца. За така настъпилото ПТП бил съставен Протокол № 1673021/14.01.2017г., като в същия били описани, освен механизма на ПТП, така също и причинените материални щети. Ищецът възложил и бил извършен ремонт на стойност исковата сума, която включвала само стойността на материалите, необходими за ремонта, без направените разходи за останалите съпътстващи дейности по процесния ремонт. Именно в тази връзка била издадената заповед за изпълнение. Предвид изложеното, ищецът счита, че е налице  правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск и моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по Ч.гр.д.№ 569/2020г. по описа на РС-Хасково, ведно със законната лихва, считано от 04.03.2020г. до окончателното изплащане на главницата. Претендира разноски по настоящото и по заповедното производство.

В законоустановения едномесечен срок ответникът подава отговор, като изразява становище за недопустимост на иска. Твърди,че към момента на ПТП е имал валидно сключен застрахователен договор със ЗАД „Армеец“ - София, който застраховател следвало да носи отговорността за причинените вреди.  Алтернативно излага становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва същия по основание и размер, като твърди, че не той е причинил настъпването на процесното ПТП, а е бил само неволен свидетел. Виновното за  ПТП лице И.Е.И. причинил произшествието, за което му е била ангажирана и наказателната отговорност, тъй като се е установило, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила. Ответникът също претендира разноски. В съдебно заседание се поддържа подадения отговор на исковата молба.

          С Определение № 260107/02.09.2020г. съдът конституира като трето лице помагач на страната на ответника по делото Застрахователно дружество „Армеец“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.София, Район „Средец“, ул.“Стефан Караджа“ № 2. Третото лице помагач подава становище, в което оспорва иска изцяло и моли съда да отхвърли същия.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

             Възоснова на заявление по Ч.гр.д.№ 569/2020г. по описа на РС-Хасково е издадена Заповед № № 235/06.03.2020г., с която е разпоредено длъжникът  П.А.К. *** 4800  лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на общинска собственост, изразяващи се в стойността на извършен ремонт на 1 брой светофарна уредба в резултат на реализирано ПТП на 14.01.2017г. в гр.София, за което е съставен протокол за ПТП № 1673021/14.01.2017г., както и законна лихва върху главницата, считано от 04.03.2020г. до изплащане на вземането.

               По несъмнен начин се установи, че на 14.01.2017г. в гр.София, на бул.”Данаил Николаев” и ул.”Проф.Милко Бичев” е настъпило ПТП с двама участници, а именно - л.а. марка „Хонда”, модел „Акорд” с рег.№ Х 66 58 ВР, собственост и управляван от ответника П.К. и л.а. марка „Фиат”, модел „Брава” с рег.№ СА 4059 РР, собственост на лицето Диана Борисова Замфирова,управляван в момента на ПТП от лицето И.Е.И..                   В тази насока е именно представеният Протокол за ПТП № 1673021/14.01.2017г.

                  Установено е също, че кръстовището, на което е настъпило ПТП, е регулирано със светлинна сигнализация - трисекционни светофари, относно движението на ППС, които са били поставени на четирите ъгъла на кръстовището. Съществували са и пътни знаци, регулиращи процесното кръстовище и указващи посоката на движение на всеки участник, както и  пътя с предимство. Няма спор също, че в резултат на настъпилото ПТП е била увредена един брой светофарна уредба, собственост на ищцовата страна. Безспорно е още, че ищецът е  възстановил  процесната увредена светофарна уредба, като е извършил ремонт на обща стойност 4800 лева, за което са представени писмени доказателства.

               При тези данни по делото и с оглед възраженията на ответната страна спорен остава въпросът дали ответникът със своето виновно поведение е причинил материалните щети, за които се търси отговорност в настоящия процес или същите не са настъпили в резултат на негово неправомерно поведение.

                За правилното изясняване на спора съдът допусна събиране на гласни доказателства:

                От показанията на свид. Е.Б., съпруга на ответника, се установява, че по време на настъпването на ПТП тя е пътувала заедно със съпруга си – ответникът, в автомобила, участник в ПТП. Същата описва механизма на произшествието, което е възприела лично, а именно, пътувайки по голям булевард в гр.София, късно през нощта, отляво на техния автомобил с голяма скорост профучава друг автомобил, който според свидетелката се е приближил твърде близко, видяли се искри, чул се шум и в следващия момент се чул силен звук от удрящия се в светофарната уредба лек автомобил на около 10-20 метра пред тях. Твърди още, че поради късния час и заледената улица, скоростта на движението им е била не повече от 20 км/ч.

                 От  своя страна свид.И.Е.И., който е управлявал втория автомобил, участник в ПТП, дава показания, които са в пълно противоречие с тези на свид.Камбурова. Същият твърди, че той се движел направо по булеварда, когато внезапно автомобилът на ответника направил обратен завой и се ударил в него. Описва случилото се, като не твърди нищо по отношение на увредената светофарна уредба. Не дава показания на какво разстояние са се намирали автомобилите от кръстовището, нито е категоричен дали на това място ответникът е имал право да извърши маневрата завиване наляво. Категоричен е обаче, че пътното платно е било заледено, както и че той самият е управлявал МПС след употреба на алкохол, за което е бил наказан административно. Твърди, че неговият автомобил е бил изцяло увреден и негоден за употреба, а по автомобила на ответника не е имало големи повреди.

              По делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебна авто-техническа експертиза, което възприема изцяло като компетентно и обективно изготвено.

              Вещото лице след обстоен анализ на събраните доказателства дава заключение за механизма, посоката на движение, мястото и скоростта на движение на участниците в процесното ПТП. По отношение посоката на движение дава заключение, че и двата автомобила са се движили по южното платно за движение на бул.”Данаил Николаев” посока  запад-изток, т.е. от „Сточна гара” към кв.”Подуяне”. Автомобилът на ответника е бил предходен, т.е. свид. И.И. се е движел след него. Твърди се в заключението, че ответникът се е движел със скорост 20 км/ч, движел се е по средната лента за движение и е предприел маневра „преминаване през кръстовището”, като частично навлиза в съседната лява лента на движение. В този момент към кръстовището се приближава свид.И. с управлявания от него лек автомобил марка „Фиат”, като се е движел със скорост около 50 к/ч. При тази ситуация е настъпил ударът между двете превозни средства – по дължина на около 6 метра западно от линията на първия светофар, разположен вляво от южното платно, на северозападния ъгъл на кръстовището и по ширина на около 2,35 до 2,50 м южно от левия край на южното платно. След удара лекият автомобил, управляван от свид.И., е продължил движението си направо, отклонил се е наляво и е ударил втория светофар, разположен вляво от южното платно на булеварда. Според вещото лице водачът на лекия автомобил марка „Фиат Брава” – свид. И. е имал техническа възможност да възприеме ннавлизането на лекия автомобил, управляван от ответника и да предотврати настъпването на ПТП. От своя страна ответникът не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, т.к. той е бил предходен автомобил. Според вещото лице причината за настъпването на ПТП е липсата на реакция у водача на лек автомобил „Фиат Брава“ с рег.№ СА  4059 РР, управляван от свид.И.И. да намали скоростта на движение или да спре в момента, когато автомибилът на ответника „Хонда Акорд“ е навлезнал в лентата му за движение.

                  При така възприетата фактическа обстановка, съдът намира, че ищецът не доказа по несъмнен начин, че причинените имуществени вреди на общинско имущество - един брой светофарна уредба, са причинени от ответника по делото. От единственото представено в подкрепа на иска писмено доказателство - Протокол за ПТП от 14.01.2017г., който е и твърде нечетлив, съдът не установи, че именно управляваният от ответника лек автомобил се е ударил в светофарната уредба, от който удар са били нанесени щетите по същия. От разпита на свид.Камбурова се установи, че управляваният от свид.И. автомобил се е блъснал в светофара, а самият свид.И. не дава показания в тази насока. Показанията му за механизма на настъпването на ПТП обаче съвпадат с изводите на в.л., което е категорично, че поради несъобразена скорост свид.И. не е направил необходимото да намали скоростта си на движение, забелязвайки маневрата, извършвана от ответника, или да спре, поради което именно,  удряйки леко автомобила на ответника, самият той се удря в светофарната уредба. Съдът намира, че следва да се отчита и обстоятелството, че по автомобила на ответника почти няма повреди, докато автомобилът на свид.И. е бил по негови думи „за скрап”. Според съда поведението на свидетеля И.И. се е обуславяло и от употребеното количество алкохол, за което обстоятелство самият свидетел не отрича.

            Ето защо, съдът намира, че по делото не се събраха неоспорими доказателства, които да сочат, че причинените имуществени вреди са били нанесени от ответника по делото, поради което счита, че не следва да се ангажира неговата отговорност. В този смисъл иска ще следва да се отхвърли изцяло, като на ответника се присъдат деловодни разноски в размер на 510 лева, от които 500 лева – възнаграждение за адвокат, който размер е изцяло съобразен с Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /чл.7, ал.2, т.2/ и 10 лева – платена държавна такса за издаване на съдебни удостоверения.

 

            Водим от горното, съдът

 

                                                   Р    Е    Ш    И :

 

             ПРЕДЯВЕНИЯ от Столична община, ЕИК/Код по Булстат *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Московска № 33, против П.А.К., ЕГН **********,***, иск за признаване за установено по отношение на П.А.К.,*** 4800 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на общинска собственост, изразяващи се в стойността на извършен ремонт на 1 брой светофарна уредба в резултат на реализирано ПТП на 14.01.2017г. в гр.София, за което е съставен протокол за ПТП № 1673021/14.01.2017г., както и законна лихва върху главницата, считано от 04.03.2020г. до изплащане на вземането, за която сума е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 235/06.03.2020г. по Ч. гр.д. № 569/2020г. по описа на Районен съд-Хасково, като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.

           ОСЪЖДА Столична община, ЕИК/Код по Булстат *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Московска № 33, да заплати на П.А.К., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 510 лева.

          Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника - Застрахователно дружество „Армеец“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.София, Район „Средец“, ул.“Стефан Караджа“ № 2.                  

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.   

 

 

СЪДИЯ :