РЕШЕНИЕ
№……………. 14.12.2020
г. гр. Балчик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Балчишкият
районен съд граждански състав
на
седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Велчева
Секретар: Миглена Йорданова
Прокурор: без
Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина
Велчева
Гражданско дело № 542 по описа за …2019 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявена искова молба от Амиго лизинг ЕАД против Б.О.Ю. *** за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 640,88
лв., представляваща неплатени лизингови
вноски по договор за финансов лизинг №02000341/00001 от 6.07.2018 г., ведно със
законната лихва върху всяка сума от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите; както и
сумата в размер на 4,62 лв.,
представляваща неустойка в размер на законната лихва за забава върху
непогасената лизингова вноска.
Претендират се и съдебно
деловодни разноски в заповедното и това производство.
С молба от 30.06.2020 г., ищецът
уточнява предявените претенции: искания за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 674,64 лв., представляваща неплатени лизингови вноски по договор за
финансов лизинг №02000341/00001 от 6.07.2018 г., ведно със законната лихва
върху всяка сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумите; сумата в размер на 1 521,32
лв., представляваща договорна лихва, сумата в размер на 443,92 лв.,
представляваща застрахователна премия по застраховка Каско на МПС; както и
сумата в размер на 4,62 лв.,
представляваща неустойка в размер на законната лихва за забава върху
непогасената лизингова вноска.
Ответникът
редовно призован не се явява в съдебно заседание, не представя становище по
исковете.
Съдът след преценка на събраните
по делото доказателства, и съобразно чл. 235 ал. 3 от ГПК, като взе предвид
наведените от страните доводи и възражение прие за установено от правна и
фактическа страна следното:
Ищецът твърди, че с ответника има
сключен договор за финансов лизинг по отношение на МПС, собственост на ищеца. Лизингодателят
предал лизинговия обект за възмездно ползване срещу заплащане на месечни
лизингови вноски-възнаграждения за срок от 60 месеца. Уговорена била неустойка
в случай на забава в плащанията. По силата на договора ответникът е следвало да
застрахова автомобила, за което били сключени застраховки за Гражданска
отговорност на автомобилистите и Каско
на МПС. След сключване на договора за финансов лизинг ответникът не изпълнявал поетите
задължения в уговорените срокове, което обусловило правния интерес от подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение за търсената сума.
Било
образувано заповедно производство №143/2019 г. по описа на Районен съд-Балчик.
Заявлението било уважено от съда.
С
разпореждане по споменатото дело било указано на кредитора за предяви
вземанията си по исков ред.
Това
мотивирало ищеца да предяви настоящите искове.
Материалноправното основание на исковете е в нормата на чл.422
от ГПК във вр. с чл.124 от с.з.
С молба
от 18.08.2020 г., ищецът прави искане за постановяване на неприсъствено
решение.
На 2.03.2020 г. на ответника е връчена искова
молба и приложенията към нея, с указание на съда за последиците от неспазване
на сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание; ответникът не
е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в съдебно заседание
по делото, не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Предвид представения по делото договор
за финансов лизинг от 6.07.2018 г., ведно с погасителен план към него; приемо
–предавателен протокол т 16.07.2018 г. и общи условия към договор за лизинг, 5
бр. фактури; застрахователна полица от 6.07.2018 г.; справка за дължима сума
към 18.02.2019 г .; преводна нареждане от 29.11.2018 г.; преводно нареждане от
5.12.2018 г.; преводно нареждане от 5.07.2019 г.; преводна нареждане от 3.07.2019
г., съдът намира исковете за основателни и следва да ги уважи.
Налице
ли са, според настоящия състав на съда, предпоставките визирани в т. 1 и 2 на
ал. 1 от чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Воден
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.О.Ю.
*** дължи на Амиго лизинг ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Христофор Колумб“ №43 сумата в размер на 674,64 лв.(шестстотин
седемдесет и четири лева и шестдесети
четири ст.), представляваща
неплатени лизингови вноски по договор за финансов лизинг №02000341/00001
от 6.07.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка сума от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумите; сумата в размер на 1 521,32 лв.(хиляда петстотин
двадесети един лев и тридесет и две ст.), представляваща
договорна лихва, сумата в размер на 443,92 лв.(четиристотин
четиридесет и три лева и деветдесет и две ст.), представляваща
застрахователна премия по застраховка Каско на МПС; както и сумата в размер на
4,62 лв.(четири лева и шестдесет и две ст.), представляваща неустойка в размер на
законната лихва за забава върху непогасената лизингова вноска.
ОСЪЖДА Б.О.Ю. да заплати на Амиго
лизинг ЕАД сумата в размер на 52,91 лв.(петдесет и два
лева и деветдесет и една ст.), представляваща направените в
заповедното производство съдебно -деловодни разноски.
ОСЪЖДА Б.О.Ю. да заплати на „Амиго
лизинг ЕАД сумата в размер на 102,72 лв.(сто и два лева и
седемдесет и две ст.), представляваща направените в това производство
съдебно - деловодни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:……