№ 48
гр. В.П., 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Соня Анг. С.а
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Соня Анг. С.а Гражданско дело №
20233610100211 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство за съдебна делба във фазата на извършването.
С влязло в сила Решение № 153/ 25.09.2023 год. по делото е допусната делба на следните
недвижими имоти:
Поземлен имот с идентификатор 58222.495.1515 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град В.П., одобрени със заповед РД-18-44/09.07.2010 г. на изпълнителен
директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от
03.02.2023 год., с адрес на имота: гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш., ул. „Х.К.“ № 18, с площ от 613
кв.метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 метра), номер на имота по предходен план 1774, квартал 89, парцел
3, при граници на имота: имоти с идентификатори № 58222.495.1528; 58222.495.1517;
58222.495.1516; 58222.495.2209; 58222.495.1514, заедно с построените в него:
1/ Сграда с идентификатор 58222.495.1515.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град В.П., одобрени със заповед РД-18-44/09.07.2010 г. на изпълнителен
директор на АГКК, със застроена площ 42 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна
сграда – еднофамилна;
2/ Сграда с идентификатор 58222.495.1515.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град В.П., одобрени със заповед РД-18-44/09.07.2010 г. на изпълнителен
директор на АГКК, със застроена площ 25 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна
сграда – еднофамилна;
3/ Сграда с идентификатор 58222.495.1515.3 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град В.П., одобрени със заповед РД-18-44/09.07.2010 г. на изпълнителен
директор на АГКК, със застроена площ 73 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна
сграда – еднофамилна;
4/ Сграда с идентификатор 58222.495.1515.4 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град В.П., одобрени със заповед РД-18-44/09.07.2010 г. на изпълнителен
директор на АГКК, със застроена площ 36 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
1
селскостопанска сграда;
5/ Сграда с идентификатор 58222.495.1515.5 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град В.П., одобрени със заповед РД-18-44/09.07.2010 г. на изпълнителен
директор на АГКК, със застроена площ 48 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: гараж,
ПРИ КВОТИ: 5/6 ид.части за М. Б. М. и 1/6 ид.част за А. Б. А..
В преклузивния срок по чл. 346 от ГПК съделителката М. Б. М. е предявила срещу А. Б.
А. искове по сметки, които са приети за съвместно разглеждане от съда. Твърди се, че в
съсобствения имот са направени следните необходими разноски: подменена дограма в
сграда с идентификатор 58222.495.1515.1 на приземния етаж на стойност 670 лева,
включващи материА. и труд. Небходимите разноски за направени през месец април 2023
год.
В преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 от ГПК съделителката М. Б. М. е направила и
искане по чл. 349 от ГПК за възлагане на недвижимия имот. Претенцията си за възлагане на
делбения имот съделителят обосновава с твърдението, че при откриване на наследството е
живял в него и не притежава друго жилище.
Ответникът не излага становище по претенциите на ищеца.
В хода на откритото съдебно заседание съделителката М. Б. М., редовно призована не се
явява, представлява се от процесуалния си представител, който поддържа претенцията по
сметките и претенцията за възлагане на недвижимия имот.
Съделителят А. Б. А., редовно призован не се явява, не се представлява, не депозира
становище за начина, по който желае да бъде допусната делбата на имота.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Производството е за съдебна делба във фазата на извършването й.
От приложената справка изх. № 174/ 20.03.2024 год. от Агенция по вписванията се
установява, че М. Б. М. е придобила 4/6 ид.части от процесния недвижим имот ведно с
построените в него сгради по силата на договор за покупко-продажба, приложено по делото.
Същата е придобила въз основа на дарение и поземлен имот - Нива с пл. № 015009, с площ
по док-ти 12463 кв.метра, находящ се в село Мостич, общ. В.П., обл. Ш..
Представена е гаранционна карта № 58 от 01.04.2023 год. за алуминиеви и ПВЦ
конструкции, изд. от „Солид 87“ ЕООД на името на ищцата. Видно от описаните в
документа обстоятелства в делбения недвижим имот, находящ се в гр. В.П., ул. „Х.К.“ № 18
е монтиран 4 камерен профил на стойност 670 лева.
Относно поделяемостта на имота и неговата пазарна стойност по делото във втората фаза
на делбата е допусната и проведена съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните
и приета от съда като обективно и компетентно дадена, от заключението на която се
установява, че пазарната стойност на имота, ведно с построените в него сгради към
22.01.2024 год. (датата на откритото съдебно заседание, в което е изслушано вещото лице)
възлиза на 84000 лева. Вещото лице е посочило, че процесният поземлен имот не подлежи
на фактическа делба и от него не могат да бъдат обособени нови имоти с минимална площ и
минимално лице към улицата, съответстваща на минималните изисквания на ЗУТ и на
квотите в съсобствеността на страните. Констатирало е, че в жилищната сграда с
идентификатор 58222.495.1515.1 не могат да се обособят самостоятелни жилища, които да
съответстват на квотите в съсобствеността на страните по делото и на изискванията на чл.
40 от ЗУТ. До същият извод е достигнал експертът и касателно сградите с идентификатори
58222.495.1515.2 и 58222.495.1515.3. Вещото лице е посочило, че в построените в имота
гараж и селскостопанска сграда също не могат да бъдат обособени самостоятелни дялове,
които да съответстват на изискванията на ЗУТ и на квотите на съделителите, поради което е
2
приел, че същите също са неподеляеми. В открито съдебно заседание вещото лице добавя, че
имотът, в който е поставена нова дограма представлява приземен етаж, частично вкопан в
земята и пригоден за живеене от майката на страните по делото. Сочи, че предходната
дограма била дървена, била е изгнила, поради по-голямата влага, което е наложило
подмяната й.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
При извършването на делбата съдът е обвързан от влязлото в сила решение по
допускането й, което има сила на присъдено нещо относно делбените имоти, съделителите и
квотите им в съсобствеността – арг. от чл. 344, ал. 1 ГПК.
Основен принцип в делбата е всеки съделител при възможност да получи дял в натура /чл.
69, ал. 2 ЗН/, като при избора на способ за извършване на делбата от най-съществено
значение са обстоятелствата колко реални дяла могат да бъдат обособени от делбената маса,
видът на допуснатите до делба имоти, обема на притежаваните от съделителите права, както
и становището им досежно начина на нейното извършване.
Способите за прекратяване на съсобствеността са изрично предвидени в ГПК и са
следните: възлагане на неподеляемо жилище по реда на отделните хипотези по чл. 349 ГПК,
теглене на жребий по чл. 352 ГПК, разпределение по чл. 353 ГПК и публична продан по чл.
348 ГПК. При определяне на способа за извършване на делбата се изхожда от принципа,
заложен в разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН, според който всеки от съделителите следва да
получи реален дял в натура, а евентуалното неравенство на дяловете се изравнява с пари.
Изборът на способ за извършване на делбата зависи преди всичко от броя на допуснатите до
делба имоти и правата на страните, като се отчита характер, вид и стойност на допуснатите
до делба недвижими имоти и в частност дА. броят на реалните дялове съответства на броя
на съделителите и доколко стойността на тези дялове съответства на стойността на дяловете
на съделителите.
В конкретния случай до делба е допуснат един недвижим имот, ведно с построените в
него сгради. Видно от заключението на назначената съдебно-техническата експертиза,
прието от съда като компетентно и обективно дадено, допуснатият до делба недвижим имот,
заедно с построените в него сгради е неподеляем съобразно броя на съделителите, квотите
им и действащата нормативна уредба. Според същото заключение пазарната стойност на
делбения имот възлиза на 84000 лева.
Основният способ, предвиден в чл. 348 ГПК, за ликвидиране на съсобствеността в
делбеното производство, когато се касае до неподеляем имот (какъвто е настоящият случай),
е изнасянето му на публична продан. По изключение, ако се касае до неподеляем жилищен
имот и са нА.це другите изисквания на закона, съсобствеността може да се ликвидира чрез
поставянето му в дял на някой от съделителите – чл. 349 ГПК. В случая неподеляемият
делбен имот е жилищен такъв и е депозирано свроевременно искане с пр. осн. чл. 349, ал. 1
от ГПК от ищеца, по което съдът дължи произнасяне.
По претенцията с пр. осн. чл. 349 от ГПК:
Нормата на чл. 349, ал. 2 от ГПК гласи, че ако неподеляемият имот е жилище, всеки от
съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго
жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останА.те
съделители се уравнят с друг имот или с пари.
Съдът като прецени депозираната от ищеца възлагателна претенция и ангажираните от
последната писмени доказателства, намира същата за основателна, поради следното:
Няма разногласие между страните, че процесният недвижим имот е бил придобит от
Б.А.И. и неговата съпруга А.Е.И. в режим на съпружеска имуществена общност. Безспорно
се установи, че след смъртта на общия наследодател Б.А.И. негови наследници били
3
преживялата съпруга А.Е.И. и двете му деца М. Б. М. и А. Б. А.. На осн. чл. 5, ал. 1 и чл. 9,
ал. 1 от ЗН преживялата съпруга е станала собственик на общо 4/6 ид.части от имота (1/2
ид.част, тъй като след смъртта на Б.А.И. бездяловата СИО върху имота се е трансформирала
в обикновена дялова съсобственост, при квоти по 1/2 за всеки от съпрузите и още 1/6 ид.част
придобита по наследство от покойния й съпруг), а М. Б. М. и А. Б. А. са придобили по
наследство от баща си по 1/6 ид.част от имота.
Между страните няма разногласие, че по силата на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 57, том 4, рег. № 1927, дело № 329 от 2023
год. по описа на Нотариус Светлозар Николов, рег. № 592 на НК, с район на действие
Районен съд – В.П. А.Е.И. е прехвърлила на дъщеря си М. Б. М. собствените си 4/6 ид.част
от делбения недвижим имот, ведно с построените в него сгради.
От назначената СТЕ, неоспорена от страните и кредитирана от съда, безспорно се
установи, че процесният имот, ведно с построените в него сгради, е неподеляем.
Не е спорно, че имотът е жилищен по предназначение, т.е. служи за задоволяване на
жилищни нужди и отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище (§5, т.30 ДР
на ЗУТ).
Съдът намира за установено от събраните по делото доказателства (а и не са релевирани
твърдения за противното), че ищцата е живяла в имота заедно с майка си А.Е.И. при
откриване на наследството на общия наследодател Б.А.И.. Съгласно задължителната
съдебна практика, обективирана в т. 7 и т. 9 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС по
законовото изискване в разпоредбата на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.), сега чл. 349, ал. 2 от
ГПК, претендиращият възлагане съделител следва да е наследник, който е живял в имота
при откриване на наследството, т. е. към момента на смъртта на наследодателя, което
условие е изпълнено. Освен това ищцата не притежава друго жилище, видно от
ангажираните писмени доказателства, което доказва и жилищната й нужда.
Предвид изложеното, претенцията на М. Б. М. за възлагане на делбения имот се явява
основателна и като такава следва да се уважи.
Нормата на чл. 349, ал. 2 от ГПК предвижда, че ако делбеният имот бъде възложен само
на един от съделителите, дяловете на останА.те съделители се уравнят с друг имот или с
пари. Доколкото няма друго имущество, което да подлежи на делба, следва да се определи
паричната равностойност на дела на останА.те съделители, на които имотът не е възложен –
в случая само на А. Б. А.. От заключението на вещото лице по назначената СТЕ се
установява, че пазарната стойност на имота възлиза на 84000 лева, а стойността на 1/6 ид.
част от имота е 14000 лева. Това е и сумата, която М. Б. М. следва да заплати на другия
съделител А. Б. А. за уравняване на дела му.
По претенциите с пр. осн. чл. 346 от ГПК:
В т.нар. „производство по сметки“ съделителите предявяват искания за присъждане на
вземания, които имат един срещу друг във връзка с делбената общност. Касае се за
вземания, възникнА. от правоотношения, свързани с управлението, стопанисването и
използването на имотите, предмет на делбата.
В случая ищецът претендира, че извършените в съсобствения имот ремонтни дейности
представляват необходими разноски – касае се за поставяне на нова дограма (алуминиева
врата и ПВЦ прозорец) на приземния етаж в сграда с идентификатор 58222.495.1515.1, за
което твърди да са вложени 670 лева.
Всеки съсобственик е длъжен да участва в тежестите на общата вещ, а следователно и в
разноските по поддържането й, по аргумент от чл. 30, ал. 3 ЗС.
Последователно в съдебна практика се застъпва становището, че необходимите разноски
по поддържането на общата вещ не се нуждаят от съгласието на останА.те съсобственици.
4
При извършването на такива необходими разноски дори и без полученото съгласие на
съсобствениците, последните дължат възстановяването им на съсобственика, който ги е
заплатил, съобразно притежавания от всеки дял в общата вещ.
С оглед гореизложеното претендиращия заплащането на такива разноски следва да
доказва само, че тези необходими разноски са предпазили вещта от развала или погиване. Не
е задължително разходите за необходими поправки да са увеличили стойността на
съсобствената вещ. Достатъчно е да са били действително необходими и да са употребени за
нейното запазване и нормална употреба и то с грижата на добър стопанин.
От съвкупния анА.з на приетите по делото писмени доказателства, неоспорени от
страните и от заключението на назначената по делото съдебно техническа експертиза се
установява, че в сграда с идентификатор 58222.495.1515.1, на приземния етаж е поставена
нова дограма (алуминиева врата и ПВЦ прозорец). Вещото лице е категорично, че
претендираните СМР са констатирани на място, както и, че поставянето на нова дограма е
било наложително, тъй като предходната дограма е била дървена и е била изгнила, поради
по-голямата влага, поради което не е изпълнявала в пълна степен предназначението си.
Съдът намира, че подменяйки дограмата ищецът е направил необходими разноски, тъй
като са свързани с поддръжката на общата вещ и са предпазили същата от погиване. Тези
разноски са необходими, тъй като ако не бяха извършени имотът можеше да бъде повреден,
предвид голямата влага, което щеше затрудни или направи невъзможно използването му по
предназначение. Горепосочените СМР са направени с цел не за увеличаване, а за
предотвратяване намаляването на стойността на вещта. От приобщените писмени
доказателства – гаранционна карта № 58 от 01.04.2023 год. за алуминиеви и ПВЦ
конструкции, изд. от „Солид 87“ ЕООД на името на ищцата, се установява, че дограмата е
монтирана в процесното жилище в претендирания времеви период и в претендирания
размер от общо 670 лева. Дължимата стойност от съсобственика А. Б. А., съобразно неговия
дял в съсобствеността (1/6 ид.част) възлиза на 111,67 лева. До този размер исковата
претенция се явява доказана и основателна, а за горницата до пълния претендиран размер от
670 лева исковата претенция подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Разноските в производството по допускане и извършване на делбата (без тези за адвокат,
които остават за сметка на всеки от съделителите) следва да се понесат съобразно пазарната
стойност на дяловете на съделителите (чл. 355, изр. 1 ГПК), в съответствие с определените с
решението по първата фаза квоти.
Даденото от вещото лице заключение за пазарната оценка на допуснатия до делба
недвижим имот има значение единствено с оглед размера на дължимите по чл. 355 ГПК
държавни такси по чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК. В случая съделителите не са оспорили даденото от вещото лице по допълнителната
СТЕ заключение, поради което дължимите по делото държавни такси следва да определят на
база това заключение.
Паричната оценка на дела на ищеца М. Б. М. възлиза на 70000 лева, т. е. държавната такса
е в размер на 2800 лева.
Паричната оценка на дела на ответника А. Б. А. възлиза на 14000 лева, т. е. следващата се
държавна такса е в размер на по 560 лева.
Доколкото сумата от 50 лева – депозит по първоначално назначената СТЕ, платима от
ответника, съобразно правата му в съсобствеността, е била внесена от ищцата, то същият
следва да бъде осъден да възстанови тази сума на ищцата.
По исковете по сметки:
С оглед изхода по спора относно предявените искови претенции по сметки, право на
5
разноски има ищцовата страна по арг. от чл. 355, изр. 2-ро вр. чл. 78 от ГПК, но същата не е
претендирала разноски, нито е представила доказателства за направата на такива, поради
което не следва да й бъдат присъждани.
По съединените за съвместно разглеждане във втора фаза на делбата претенции по
сметките се дължи държавна такса, която не се събира предварително от съда, а се
разпределя между съделителите по следния начин: ответникът внася държавна такса за
основателната част от вземането, а ищецът - за неоснователната част от вземането.
Предвид изложеното, на основание чл. 355, изр. 2-ро от ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-В.П.
държавна такса от 25 лева, съобразно уважената част от иска с правна квА.фикация по чл.
30, ал. 3 от ЗС, а ищцата – останА.те 25 лева, съобразно отхвърлената част от претенцията й.
Така мотивиран, Районен съд – В.П.
РЕШИ:
ИЗВЪРШВА съдебна делба между М. Б. М., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. Т., общ.
Т., обл. Т., ул. „Р.“ № 37, вх. Б, ет. 2, ап. 3 и А. Б. А., ЕГН: **********, с пост. адрес: град
В.П., общ. В.П., обл. Ш., ул. „Х.К.“ № 18 на допуснатия до делба недвижим имот, както
следва:
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ, на основание чл. 349, ал. 2
ГПК, на М. Б. М., ЕГН: ********** следния недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор 58222.495.1515 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
В.П., одобрени със заповед РД-18-44/09.07.2010 г. на изпълнителен директор на АГКК, с
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 03.02.2023 год., с адрес на
имота: гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш., ул. „Х.К.“ № 18, с площ от 613 кв.метра, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 метра), номер на имота по предходен план 1774, квартал 89, парцел 3, при граници на
имота: имоти с идентификатори № 58222.495.1528; 58222.495.1517; 58222.495.1516;
58222.495.2209; 58222.495.1514, заедно с построените в него: 1/ Сграда с идентификатор
58222.495.1515.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град В.П., одобрени
със заповед РД-18-44/09.07.2010 г. на изпълнителен директор на АГКК, със застроена площ
42 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; 2/ Сграда с
идентификатор 58222.495.1515.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
В.П., одобрени със заповед РД-18-44/09.07.2010 г. на изпълнителен директор на АГКК, със
застроена площ 25 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; 3/
Сграда с идентификатор 58222.495.1515.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на град В.П., одобрени със заповед РД-18-44/09.07.2010 г. на изпълнителен директор на
АГКК, със застроена площ 73 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна; 4/ Сграда с идентификатор 58222.495.1515.4 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град В.П., одобрени със заповед РД-18-44/09.07.2010 г. на
изпълнителен директор на АГКК, със застроена площ 36 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: селскостопанска сграда; 5/ Сграда с идентификатор 58222.495.1515.5 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град В.П., одобрени със заповед РД-18-
44/09.07.2010 г. на изпълнителен директор на АГКК, със застроена площ 48 кв.м., брой
етажи: 1, предназначение: гараж.
ОСЪЖДА М. Б. М., ЕГН: ********** в 6-месечен срок от влизане в сила на настоящото
решение ДА ЗАПЛАТИ на А. Б. А., ЕГН: ********** сумата от 14000 лева, ведно със
законната лихва от влизане в сила на решението, за уравнение на дела й, на основание чл.
6
349, ал.5 ГПК.
УКАЗВА на М. Б. М., ЕГН: **********, че ще стане собственик на имота след като
изплати в срока по чл. 349, ал. 5 ГПК определеното парично уравнение, заедно със
законната лихва, на основание чл. 349, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, вр. чл. 346 от ГПК, А. Б. А., ЕГН: **********
ДА ЗАПЛАТИ в полза на М. Б. М., ЕГН: ********** сума в общ размер от 111,67 лева,
представляваща припадащата му се 1/6 част от действително направените през месец април
2023 год. разходи за необходими разноски за общата съсобствена вещ, представляваща
сграда с идентификатор 58222.495.1515.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на град В.П., одобрени със заповед РД-18-44/09.07.2010 г. на изпълнителен директор на
АГКК, със застроена площ 42 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, изразяващи се в закупуване и поставяне на ПВЦ дотрама и алуминиева врата
на приземния етаж, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Б. М., ЕГН: ********** против А.
Б. А., ЕГН: ********** осъдителен иск с правна квА.фикация чл. 30, ал. 3 от ЗС, за
горницата над присъдената сума в размер на 111,67 лева до претендираната сума в размер на
670 лева.
ОСЪЖДА А. Б. А., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. Б. М., ЕГН: ********** сумата
от 50 лева - депозит по първоначално назначената СТЕ, внесена от ищеца, но платима от
ответника, съобразно правата му в съсобствеността.
ОСЪЖДА М. Б. М., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – В.П. държавна такса върху стойността на дела си в размер
на 2800 лева, на осн. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, както и 25 лева държавна такса по
предявения иск с правна квА.фикация по чл. 30, ал. 3 от ЗС, съразмерно с отхвърлената част
от иска.
ОСЪЖДА А. Б. А., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – В.П. държавна такса върху стойността на дела си в размер
на 560 лева, на осн. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по Гражданския процесуален кодекс, както и 25 лева държавна такса по предявения иск с
правна квА.фикация по чл. 30, ал. 3 от ЗС, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ш.ски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от същото да се изпрати на страните по делото чрез процесуалните им
представители, на осн. чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
7