№ 146
гр. С.З., 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело №
20225501000122 по описа за 2022 година
Oбжалвано е решение № 1306/12.12.2018 г. по гр.д. № 1693/2018 год. по
описа на РС – С.З., с което е отхвърлен иска за признаване на установено по
отношение на КР. Д. К. ЕГН **********, адрес гр.С.З., бул.***, че дължи за
заплащане на „Б.” ЕАД ЕИК ***, седалище и адрес гр.С., ул.***, съдебен
адрес: С.З., бул. ***, чрез юриск.Т.Ж., в качеството му на наследник на Д. К.
Л. - кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление от
20.05.2009 г. сумата от 3803,78 лева - главница по неплатено задължение по
договор за кредит от 20.05.2009 г., ведно със законната лихва от 10.03,2017 г.
до окончателното изплащане на задължението, 3803,78 лева - главница по
неплатено задължение по договор за кредит от 20.05.2009 г., ведно със
законната лихва от 10.03.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението, 4212,48 лева неплатена редовна лихва от 08.10.2009 г., до
09.03.2017 г., 2704,69 лева лихвена надбавка за забава, като за тези суми
ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист, за които е издадена Заповед №920/14.03.2017 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
1
1341/2017 г. по описа на Районен съд - С.З..
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „Б.” ЕАД,
като се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи
предявения иск. Претендира разноските по делото.
Въззиваемият КР. Д. К. не е представил в срок писмен отговор.
Съдът, като взе предвид направените в жалбите оплаквания и данните
по първоинстанционното дело, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1341/2017г. по описа на РС – С.З.,
съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
920/14.03.2017 г. , по силата на която КР. Д. К. следва да заплати на Б.” ЕАД
сумата от 3803,78 лева - главница по неплатено задължение по договор за
кредит от 20.05.2009 г., ведно със законната лихва от 10.03.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението, 4212,48 лева неплатена редовна
лихва от 08.10.2009 г. до 09.03.2017 г., 2704,69 лева лихвена надбавка за
забава, както и 214,42 лева държавна такса и 150 лева юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.415 ал.2 от ГПК ответникът КР. Д. К. подал възражение, с
което е заявил, че не дължи изпълнение по издадената заповед, като в срока
по чл. 415, ал. 4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.
Представен е двустранно подписан договор от 20.05.2009г. за
предоставяне на кредит за текущо потребление с кредитополучател Д. К. Л. в
размер на 4000 лева и със срок на издължаване - 60 месеца.
От удостоверение за наследници от 11.09.2009 г. се установява, че Д. К.
Л. е починал на 10.09.2009 г., като наследници по закон на същия са Р.Д. К. и
КР. Д. К., негови деца.
От удостоверение на РС – С. се установява, че Р.Д. К. е направил отказ
от наследство, вписано в особената книга на съда, съгласно определение №
1087/16.09.2009 г.
С нотариална покана на нотариус Д.Г. рег. № 403, район на действие РС
– С.З., връчена на ответника на 11.05.2015 г., последният е поканен
доброволно да заплати главница в размер на 3 803,78 лева и договорна лихва,
наказателна лихва, такси и разноски.
2
По делото е представено извлечение за периода от 01.01.2009 г. до
10.04.2018 г., от което се установява, че на 11.09.2009 г. от сметката на
наследодателя е изтеглена сума в размер на 1 310 лева, като е посочено, че
лицата са наследници на Д. Л. – К.К. и Р. К..
В съдебно заседание ответникът признава факта, че заедно с брат си са
изтеглили сумата от сметката на техния наследодател /стр. 50 от делото/.
Отделно от горното в извлечението е посочено, че на 07.10.2009 г. К.К.
е внесъл сумата от 97,00 лева по сметка на наследодателя, като е посочено
основание ,,вноска‘‘.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
изводи:
С оглед разпоредбите на чл. 48 от ЗН, наследниците придобиват
наследството на своя наследодател не автоматично с откриването на
наследството, а с приемането му. Приемането, съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗН,
става с изрично изявена воля за приемане чрез писмено заявление пред
районния съдия, в района на който е открито наследството, което се вписва в
особена за това книга. Наследникът може и да не изяви изрично волята си за
приемане на наследството по този ред, а да го приеме мълчаливо. За да се
счете, че наследникът е приел мълчаливо наследството, необходимо е той да
извърши действие, което несъмнено да предполага намерението му да приеме
наследството. На последно място, наследникът може да не приеме
наследството на своя наследодател по нито един от горните два способа, а да
се откаже от него изрично, като изрази това с писмено заявление пред
районния съдия, което са направили и наследниците на кредитополучателя в
конкретният казус. Но за да бъде действителен този отказ, необходимо е
наследникът да не е приел наследството. Ако се предхожда от действия по
приемане на наследството, отказът е недействителен и не може да породи
предвиденото в чл. 53 от ЗН правно действие. Съгласно чл. 49, ал.2 от ЗН,
приемане на наследство има във всички случаи, в които призованият да
наследи е извършил действие, което несъмнено предполага неговото
приемане, като преценката за правната същност и последици от така
извършеното действие във всички случаи следва да се извършва конкретно,
като се отчита волята и намерението на извършилото действието лице.
Трайната практика на съдилищата и задължителната такава -
3
Постановление № 4 от 30.X.1964 г., Пленум на ВС са се установили на
разбирането, че "Приемането на наследството може да стане мълчаливо,
когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение
да приеме наследството". Във всеки отделен случай следва да се преценява
дали конкретно действие или цялостното поведение на наследника сочат на
приемане на наследството. Приемането на наследството е едностранен акт, с
който наследникът изявява волята си да го придобие, независимо с какви
действия се осъществява. Съгласно разпоредбите на чл. 49, ал. 2 от ЗН
мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които
несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той
не би имал право да извърши, освен в качеството на наследник. Действията
могат да са различни, като законът предоставя на съда за всеки конкретен
случай да прецени доколко те предполагат волята на наследника да приеме
наследството. Наследникът трябва да е извършил такива фактически
действия, които по безспорен и несъмнен начин да създават убеждението, че
приема или има намерение да приеме наследството.
Според константната съдебна практика това са действия, които водят до
категоричен извод за мълчаливо приемане на наследството и които се
разграничават от действията на обикновено управление или временно
управление на чуждо имущество. Двусмислените действия, от които могат да
се направят и други изводи, не сочат на приемане на наследството.
Преценката за правната същност и последиците от така извършените
действия следва да се извършва конкретно във всеки случай, като се отчитат
конкретните обстоятелства, волята и намерението на извършилото действието
лице (Решение № 725/19.03.1979 г. по гр.д.№ 3028/78 г. на ВС, Решение
№64/24.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 3838/2008 г., ІV г.о., Решение № 395/
04.11.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 309/2010 г., ІІ г.о.)
Въззивният състав приема, че данните по делото водят до убедителни
изводи за приемане на наследството от страна на ответника К.К., а именно
изтегляне на сумата от 1 310 лева от сметката на наследодателя, факт, който
се признава от ответника. Налице е и последващо внасяне на сума от 97 лева с
посочено основание „вноска“ от ответника в сметката на наследодателя.
Настоящият състав приема, че по делото са установени действия на
наследника, които разкриват действителното му намерение за приемане на
4
наследството / Р. 596 от 12.06.1991 г., гр.д.№ 353/ 91 г., І г.о./ . Тези действия
са извършени преди вписване на отказа от наследство, поради което отказът е
недействителен и ответникът е материално легитимиран да отговаря на
задълженията, останали в наследството на баща му Д. К..
По делото е безспорно установено, че кредитополучателят е
преустановил плащанията по кредита, тъй като е починал. Ответникът, като
негов наследник, е надлежно уведомен за кредита с връчване на нотариална
покана лично на 11.05.2015 г.
По делото не са представени доказателства за заплащане на процесните
суми от ответника, чиято е доказателствената тежест да установи тези
обстоятелства.
Предвид гореизложеното, Окръжен съд счита, че обжалваното решение
е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а вместо него следва да
се постанови ново решение, с което предявеният иск следва да бъде уважен.
За прецизност на изложеното следва да се отбележи, че за сумите от
4 212, 48 лева редовна лихва за периода от 18.10.2009 г. до 09.03.2017 г. и за
сумата от 2 704,69 лева лихвена надбавка за забава за периода от 02.01.2010 г.
до 09.03.2017 г. е налице изтекла погасителна давност, но съдът не може
служебно да приложи института на погасителната давност без направено
възражение от страна на ответника.
По отговорността за разноските:
С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай ответникът следва да заплати на „Б.” ЕАД
направените по ч. гр. дело № 1341/2017 г. по описа на Районен съд - С.З.
разноски в размер на 364,42 лв., от които 214,42 лева заплатена държавна
такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
По гр.д. № 1693/2018 год. по описа на РС – С.З. ответникът следва да
заплати на ищеца разноски в размер на 364,42 лева, от които 214,42 лева
заплатена държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
5
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция въззиваемият
следва да заплати на „Б.” ЕАД сумата от 257,20 лева разноски, от които
107,20 заплатена държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, Окръжен съд - гр. С.З.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1306/12.12.2018 г. по гр.д. № 1693/2018 год. по
описа на РС – С.З., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на КР. Д. К. ЕГН
**********, адрес гр.С.З., бул.***, че дължи на „Б.” ЕАД, ЕИК ***, седалище
и адрес гр. С., ул.*** в качеството му на наследник на Д. К. Л. -
кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление от 20.05.2009
г. сумата от 3803,78 лева - главница по неплатено задължение по договор за
кредит от 20.05.2009 г., ведно със законната лихва от 10.03.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 4 212,48 лева неплатена
редовна лихва от 08.10.2009 г. до 09.03.2017 г., сумата от 2704,69 лева
лихвена надбавка за забава за периода 02.01.2010 г. до 09.03.2017 г., за които
е издадена заповед № 920/14.03.2017 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 1341/2017 г. по описа на
Районен съд - С.З..
ОСЪЖДА КР. Д. К. ЕГН **********, адрес гр.С.З., бул.*** да заплати
на „Б.” ЕАД ЕИК ***, седалище и адрес гр. С., ул.*** сумата от 364,42 лв.,
представляваща разноски по ч. гр. дело № 1341/2017 г. по описа на Районен
съд - С.З..
ОСЪЖДА КР. Д. К. ЕГН **********, адрес гр.С.З., бул.*** да заплати
на „Б.” ЕАД ЕИК ***, седалище и адрес гр. С., ул.*** сумата от 364,42 лв.,
представляваща разноски по гр.д. №1693/2018 год. по описа на РС – С.З..
ОСЪЖДА КР. Д. К. ЕГН **********, адрес гр.С.З., бул.*** да заплати
6
на „Б.” ЕАД ЕИК ***, седалище и адрес гр. С., ул.*** сумата от 257,20 лева,
представляваща разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи не обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7