Р Е Ш
Е Н И Е
N
гр. Русе, 13.03.2020 г.
Административен съд - Русе, ІV-ти състав, в
открито съдебно заседание на 13 февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия: ИНА РАЙЧЕВА
при
секретаря ………. ДИАНА
МИХАЙЛОВА ……………… и
с участието на прокурора …………………………………..…… като
разгледа докладваното от
съдията Райчева ……………… адм.д.
дело N 21 ……………………
по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на В.Б.М.
*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-1085-001299/10.12.2019 г., издадена
от началник група към ОДМВР Русе, сектор Пътна полиция, с която за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП качеството му
на водач на МПС, временно му е отнето свидетелството за управление на моторното
превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
В жалбата бланкетно се
твърди неправилност на оспорения административен акт, като се счита, че
заповедта е незаконосъобразна поради недоказаност, че е управлявал МПС след
употреба на наркотик „кокаин“.
В представено писмено
становище, процесуалният представител на жалбоподателя поддържа възражения за
незаконосъобразност на акта, като по същество оспорва установените от органа
фактически обстоятелства и счита, че единствено взетите му биологични проби ще
докажат имало ли е наличие на наркотик и управлявал ли е МПС след употреба на
такъв. Претендират се разноските по делото.
Ответникът по делото чрез
процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендират
се разноските по делото.
По делото са събрани писмени
и гласни доказателства.
Съдът след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед № 19-1085-001299/10.12.2019 г., издадена от началник група към ОДМВР
Русе, сектор „Пътна полиция“, е наложил
на жалбоподателя, на основание чл. 22 от ЗАНН предвидената в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП принудителна
административна мярка – "временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му,
но не повече от 18 месеца.
Заповедта
е мотивирана с установения АУАН серия АА№ 19-1085-001299/09.12.2019 г., бл. № 377812
за нарушение на правилата за движение по пътищата, както и с Доклад за
установен факт и предприетото действие прил. № 13 към чл.75,ал.2 т.4 от
09.12.2019 г., изготвен от актосъставителя С. Н..
В тези доказателства се сочи, че при управление на МПС от
жалбоподателя на 09.12.2019 г., около 12:20 ч., в гр. Русе на бул. Липник-Ююжно
двупосочно платно за движение, като водач на МПС марка БМВ 535 Д с Рег. № СВ 4730
НМ, собственост на „Моника комерс-2“ ЕООД управлява МПС под въздействието на
наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство Drug Test
5000 № ARJF 0042. Пробата № 107 отчела положителен резултат за наличие
на кокаин (СОС) – л.8 от преписката, което е квалифицирано като нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП. На водача е издаден талон за
медицинско изследване и е бил задържан и конвоиран до УБАЛ „Канев“, където е
дал проба на кръв и урина. Биологичните проби за изследване са изпратени по
реда на наредба № 1 в лаборатия на НИК – София и към момента на съдебното
заседание от представеното писмо от ответника (л.22 от делото) става ясно, че не
е получено заключение по назначената експертиза. Иззето му е СУМПС.
По делото е приложен и
протокола за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества
от 09.12.2019 г. с Рег. № 1080р-10317, ведно с разпечатка на тест от техническо
средство Drug Test 5000 №
ARJF 0042, проба
№ 107 отчел положителен резултат от наличие на кокаин (СОС).
Ответната страна представя и
протокол за извършена периодичната сервизна проверка на техническото средство –
DRUGTEST 5000, № ARJF 0042, при която не се установяват
отклонения в апарата – л.23 от делото.
Разпитаният по делото
св.Станев, установява, че при изпробване на жалбоподателя с техническото
средство Drug Test 5000
в сградата на сектор „Пътна полиция“ бил отчетен положителен резултат за
кокаин. М. обяснил, че бил употребил кокаин във Велико Търново. Освен това, на
свидетеля са служебно известни факти за предходни проверки в присъствие на
оспорващия с положителен резултат за употреба на наркотични средства, както и
че на 12.02.2020 г., около 16 ч. същият жалбоподател е спрян, но отказал
проверка с техническо средство за наркотик.
Издадената ЗППАМ е връчена
на М. срещу подпис на 10.12.2019 г., който го е обжалвал чрез административния
орган пред съда с жалба Вх. № 108500-26406/30.12.2019 г. по описа на сектор ПП
– Русе.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата като подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ
на оспорване административен акт е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност
съгласно Заповед № 336з-1120/23.06.2017 г. на директорът на ОД на МВР – Русе,
изменена със заповед № 336з-571/2018 г., поради което е валидна. Същата е
издадена в предвидената от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила и правилно приложение на
материалноправните разпоредби.
Спазена е и формата по чл. 59, ал. 2 от АПК при издаване на заповедта - същата е
обективирана в писмен вид и съдържа както правни, така и фактически основания,
кореспондиращи помежду си. Ето защо следва да се приеме, че оспореният акт
съдържа необходимия обем мотиви, съгласно изискванията на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, които се допълват от изложените в
АУАН и от докладна записка рег. индекс № 1253р-3447 от 10.04.2018 г. изготвена
от мл. автоконтрольор сектор "ПП" при ОДВР-Русе до началника на същия
сектор, съставляващи част от административната преписка.
В тази връзка и доколкото
фактическите основания за налагане на мярката по чл. 171, т. 1,, б. "б" от ЗДвП съответстват на
приложените правни разпоредби на общия текст на чл. 22 от ЗАНН и специалния на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, оспорената
заповед е законосъобразна. Издадена е при точно прилагане на материалния закон,
предвиждащ правомощия на ръководителите на службите за контрол /чл. 172, ал. 2 от ЗДвП/ за прилагане на принудителни
административни мерки за осигуряване безопасност на движението и
преустановяване на административни нарушения, конкретно "временно отнемане
на свидетелството за управление на водач, който управлява МПС след употреба на
наркотични вещества, установено с техническо средство.
От отразеното в АУАН серия
АА№ 19-1085-001299/09.12.2019 г. е видно, че на посочената дата жалбоподателят
е управлявал МПС, след като е употребил наркотични вещества, с което е нарушил
забраната по чл. 5, ал. 3, пр. 2 ЗДвП.
Като правно основание за
издаване на оспорената ПАМ е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП, в която се съдържат няколко отделни хипотези, при наличието на които може
да се отнеме свидетелството за управление до решаване на въпроса с
отговорността на водача: 1) управление на МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда; 2) управление на МПС под въздействието на друго упойващо
вещество; 3) отказ на водача да бъде проверен с техническо средство или да даде
кръв за медицинско изследване. Административният орган е приложил посочената
норма с твърдения за наличие на втората законова хипотеза.
От събраните по делото доказателства не се
установи по безспорен начин жалбоподателят да е отказал да бъде изпробван с
техническо средство, а само че същия не е съгласен с констатациите и е дал
обяснение, че в „петък употребих, днес не съм“.
В чл. 1, ал. 2 от цитираната Наредба е
уредено, че употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява със
съответни технически средства и/или медицински и лабораторни изследвания, а
според ал. 4 техническите средства за установяване на "друго упойващо
вещество" се определя със заповед на министъра на вътрешните работи след
одобряването им от ИА по лекарствата към МЗ. В настоящия случай такова одобрено
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества е
"Dreger Drug Test 5000". По този начин законодателят е въвел
алтернативност в зависимост от обстоятелствата и желанието на нарушителя при
избиране на реда за установяване съдържанието на упойващи, респ. наркотични
вещества. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 2 от Наредбата, която сочи, че в
случаите на оспорване на показанията на техническото средство по искане на
водача употребата се установява чрез медицинско или лабораторно изследване.
Т.е. съдържанието на наркотични вещества може да се установи както чрез
използуване на техническо средство, така и чрез лабораторно изследване, като
последното не е задължително. То се прави при оспорване показанията на
техническото средство. Ето защо Наредба № 30/2001 г. е предвидила използването
на технически средства и/или химико-токсилогично изследване на кръвта, като и
двата способа са ориентирани към обективност на резултата, съответно, към
изключване на субективния фактор.
Основното
възражение на оспорващата страна се основава
на факта, че към момента на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ,
не са представени резултатите от лабораторното химико-токсикологично
изследване. Въз основа на това обстоятелство жалбоподателят твърди, че е налице
необоснованост на акта и е недоказано извършеното деяние. Настоящият състав
счита възражението за неоснователно, тъй като са налице други, непротиворечиви
доказателства за факта, че е налице положителна проба за употреба на наркотично
средство, които не са оборени в рамките на съдебното производство.
Съгласно § 2 от тази Наредба същата е издадена на
основание чл. 174, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата. Според чл. 1, ал. 3 от нея употребата на наркотични
вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на
технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични
изследвания – т. е. всеки от тези начини е възможен за ползване, без да е
необходимо всички те да се ползват едновременно, за да се установи употреба на
наркотици и аналози у водача на МПС. В случая е използван Дрегер Дръг тест,
което е изрично предвидено като възможност в тази разпоредба, както и в чл. 3,
ал. 1 от Наредбата. Съгласно чл. 3, ал. 2 и 3 от същата при съставянето на АУАН
при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно
приложение № 1. Приложеният по делото Талон за изследване съответства като вид
и съдържание на Приложение № 1 от Наредбата към чл. 3, ал. 2 от нея. В
заповедта изрично е посочено, че е издаден талон за медицинско изследване със
същия номер - № 0033067. В Протокола
за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози
също е отразено изрично, че такъв талон за медицинско изследване е бил издаден
в 14.10 ч., след което самият жалбоподател е положил подписа си в бланката.
Според чл. 5, ал. 1 от Наредбата при
наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за
употребата на наркотични вещества или техни аналози, каквито са били налице,
видно от горецитирания Протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, се извършва проверка с тест или лицата
се изпращат за медицинско изследване. В случая е била използвана първата
възможност – проверка с тест, което е достатъчно, тъй като нормата предвижда
вариантите за изследване при условия на алтернативност.
Спазена е процедурата по чл. 7, ал. 1 от
Наредбата, според която когато с тест е установено наличие на наркотични
вещества или техни аналози, какъвто е настоящият случай, полицейски орган
съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване, което е
видно от приложените Докладни записки. Съдът не споделя твърдението, че
резултатите от теста, протоколирани по предвидения в релевантните норми начин,
е само един "предварителен аналитичен резултат", т. к., както вече бе
посочено, за установяването на съответното обстоятелство е достатъчно да се
използва един от методите измежду алтернативно изброените в чл. 1, ал. 3 от
Наредбата.
С оглед гореизложеното АСРусе намира за
установена по несъмнен начин предпоставката по чл. 171, ал. 1, т. 1, б.
"б" от ЗДвП – управление на МПС от страна на жалбоподателя след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест /в случая – с тест/. Законодателят е
предвидил прилагане на реализираната в случая мярка – отнемане СУМПС на такъв
водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Спазена е целта на закона, като мярката не
се явява прекомерна, т. к. освен наличието на тази предпоставка, по делото се
установява, че и поведението на М. създава опасност за останалите участници в
движението и е предпоставка за ПТП.
По изложените съображения
жалбата на В.Б.М. е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора
основателна е претенцията на ответната страна за присъждане на направените в
производството разноски в размер на 150 лв., съгласно Наредбата за заплащането
на правната помощ.
С разпоредбата на чл.172,
ал.5, изр.2 ЗДвП, законодателят е предвидил, че решенията на административните
съдълища са окончателни.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2, пр. последно вр. с
ал. 1 АПК,
Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на В.Б.М. ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1085-001299/10.12.2019
г., издадена от началник сектор ПП към ОДМВР-Русе.
ОСЪЖДА
В.Б.М. с ЕГН **********,***
да заплати на ОД на МВР – Русе направените в производството по делото разноски
за юрисконсулстко възнаграждение в размер на 150 лв.(сто и петдесет).
Решението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: