№ 983
гр. Пловдив, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20235300501364 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба , подадена от „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.
Димитров“ № 1, чрез пълномощника по делото юрисконсулт П.Н., против
решение № 94, постановено на 21.03.2023г. по гр.д. № 2200/2022 г., по описа
на Районен съд-Асеновград, в частта, с която жалбоподателят е осъден да
заплати на М. Ф. Я., ЕГН ********** , обезщетение за неимуществени вреди
за разликата над 2000 лева до присъдения размер от 3500 лева, търпени от
телесни увреждания: болки и страдания, причинени на 15.06.2022 г. в
следствие на ПТП настъпило в град Асеновград, причинено от Н.Ц.Н.,
управлявайки лек автомобил „Дачия“ с рег.№ ***, (собственост на „ПИМК“
ООД), по отношение на които автомобил е била сключена и действала към
датата на произшествието валидна застраховка „Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва върху сумата начиная от 02.11.2022 г. до
окончателното и изплащане. Във въззивната жалба са релевирани подробни
оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната
1
част. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на
ново по съществото на правния спор, с което исковата претенция за
неимуществени вреди за разликата над 2000 лева бъде отхвърлена като
неоснователна.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от М. Ф. Я., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. И. М.,
с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за
потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.
ПдОС, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира
за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността
на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото
от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към
процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по
тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т. д. №
1/2013г на ОСГТК- т. 1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. По отношение на неговата правилност , съдът намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.432 във вр. с чл.477 от КЗ , предявен от ищеца М. Ф. Я., ЕГН **********,
за осъждане на ответното „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, да му заплати сумата от 5000
лв.,частичен иск от пълен предявен размер от 9200 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се във физически и психически болки и страдания, в резултат на
ПТП, настъпило на 15.06.2022 г., в град Асеновград, бул.“*** по вина на
водача на лек автомобил „Дачия“ с рег.№ ***, чиято гражданска отговорност
била застрахована при ответника към датата на ПТП.
2
При така предявените преки искове от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между
ответника- застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено
от договор за застраховка ГО, както и наличието на основание за ангажиране
на застрахователната отговорност на застрахователното дружество, което
отговаря за вреди причинени от деликтното поведение на застрахования. Т. е.
следва да се установи, че застрахованото по застраховка ГО лице е причинило
виновно и противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както
причинната връзка между поведението на застрахования и вредите на
пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би компенсирало
претърпяните вреди.
По делото, видно от въззивните оплаквания, както и от влязлото в сила
първоинстанционно решение в частта, с която ответникът е осъден да заплати
на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 2000
лева,претърпени от процесното ПТП, като застраховател по договор за ЗЗГО
на виновния водач на МПС, следва че въпросите за наличието на
предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя на основание
чл. 432 от КЗ, респ. наличието на такива по 45 от ЗЗД за ангажиране
отговорността на застрахованото лице са разрешени със СПН и не подлежат
на преразглеждане.
Спорен пред настоящата инстанция е единствено въпросът за размера на
дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
процесното ПТП.
Съгласно разпоредбата на на чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието,
"справедливост" по смисъла на на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението /т. 2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. /. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.
Справедливо по смисъла на на чл.52 от ЗЗДобезщетение, означава да бъде
3
определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от
конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства - емоционални,
физически и психически сътресения, които ноторно намират не само
отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в
своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди.
Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз,
поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура
в страната, една от проявните форми на която са и нормативно определените
лимити за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами по себе си
не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД .
Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид
обстоятелства, които се установяват от приети множество писмени
доказателства, назначената съдебномедицинска експертиза и показанията на
разпитаните по делото свидетели.
Установява се, от приетото без резерви от страните експертно
заключение,че в резултат на процесното ПТП, станало на 15.06.2022 г. в град
Асеновград, при което водачът на лек автомобил „Дачия“ с рег.№ ***, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, не е пропуснал и
ударил пресичащия на пешеходната пътека М. Ф. Я., ЕГН ********** , на
последния са били причинени: контузия на главата с налични охлузвания на
кожата (в окосмената част на главата); контузия на гръдния кош и корема;
контузия на левия лакът, лявата подбедрица и лявото коляно, охлузвания на
кожата, както и остра стресова реакция, констатирана от психиатър. След
инцидента ищецът е бил хоспитализиран за лечение в Първа клиника по
хирургия в УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД и е бил изписан на 18.06.2022 г. Според
експерта травмата на лявото коляно е протекла със затруднения в движенията
в областта на същото, лявата подбедрица и лявата глезенна става, което е
било описано и при извършения втория контролен преглед на пациента на
24.06.2022 г., като в анамнезата от този преглед е описано, че ищецът се
придвижва с помощни средства.При извършения преглед на ищеца, вещото
лице е констатирало наличие на хипопегментни петна в областта на левия
4
лакът, както и болезненост при ходене в областта на лявата колянна става.
Тази болезненост според експерта може да се дължи на мекотъканни
увреждания на връзков и капсулен апарат на ставата.
За състоянието на ищеца дават сведения и разпитаните по делото
свидетели Ш.М.Е., Ф. Х. Я. и Р.Р.И., според които след инцидента ищецът е
бил настанен за лечение в болница, където е престоял три дни. Същият имал
множество охлузвания по тялото, като се оплаквал от силни болки в
областта на лакъта, коляното и рамото, за което приемал болкоуспокояващи
медикаменти. След изписването от болницата ищецът около месец се
предвижвала с помощта на патерици , а около 15-20 дни след това се
придвижвал с помощта на бастун. След инцидента ищецът бил много
уплашен, сънувал кошмари, страхувал се да пресича на пешеходна пътека ,
което наложило да посещава и психолог.
При така събраните доказателства за интензивността и
продължителността на изпитваните от ищеца болки, страдания и негативни
психически преживявания настоящият състав на съда намира, че съобразно
критерия разписан в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата 5 000
лева. Действително на ищеца са причинени увреждания, съставляващи леки
телесни повреди, но същите са многобройни и са причинили силни физически
болки и страдания, за което е приемал обезболяващи медикаменти.
Получените травми са ограничили възможността за свободно предвижване на
пострадалия, което е наложило последният да използва помощни средства-
патерици и бастун за продължителен времеви период. Не без значение е и
настъпилата поради телесното увреждане промяна в обичайния за ищеца
начин на живот , като същият е преживял и реакция на остър стрес , което
обстоятелство е наложило медицинска консултация с психиатър и
предписано на ищеца медикаментозно лечение. При определяне на размера на
дължимото обезщетение, съдът прецени и възрастта на ищеца към датата на
инцидента-27 г., която предполага по- кратък период за възстановяване от
травмите, както и остатъчната у ищеца болезненост при ходене в областта на
лявата колянна става, която според експерта може да се дължи на
мекотъканни увреждания на връзков и капсулен апарат на ставата.
Именно тези обстоятелства аргументират решаващият състав на съда да
5
приеме, че общият справедлив размер на обезщетението за претърпените от
ищеца неимуществени вреди възлиза на сумата от 5 000 лева, която ще бъде
съответна на характера и тежестта на увреждане на здравето на пострадалия и
съобразена с обществено приетите критерии за справедливост към датата на
настъпване на увреждането.
Предвид изложеното жалбата на ответника в частта й за справедливо
обезщетение на претърпените неимуществени вреди е неоснователна, а
първоинстанционното решение в обжалваната част, с която на ищеца е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 2000 лева
до присъдения размер от 3500 лева, като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено.
При този изход на правния спор и основание чл. 78, ал. 3 ГПК
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сторените
по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 500
лева. Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в минималните размери ,
регламентирани с разпоредбата на чл.7,ал.1,т.2 от Наредба №1 за
миинмалните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 94, постановено на 21.03.2023г. по гр.д.
№ 2200/2022 г., по описа на Районен съд-Асеновград, II гр.с., в обжалваната
негова част, с която „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на М. Ф. Я., ЕГН
**********, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за разликата
над 2000 лева до присъдения размер от 3500 лв. , ведно със законната лихва
начиная от 02.11.2022г., породени от ПТП, настъпило на 15.06.2022 г. в гр.
Асеновград.
Решението в останалата част, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД, ЕИК *********, да заплати на М. Ф. Я., ЕГН **********,
6
сумата от 500 лева- разноски в производството пред въззивната инстанция за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7