№ 12723
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ Р....ОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:....
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20231110100140 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Д. Д. Г. с ЕГН:********** против
...... Иска се от съда: 1. Да признае за установено, в отношенията между страните Д. Д. Г. с
ЕГН:********** и ....., със седалище и адрес на управление: гр. ........ (сграда А), ..... ,
представлявано от ..... Управител и едноличен собственик на капитала съгласно вписванията
в търговския регистър ....., че сключеният между тях договор за предоставяне на
поръчителство към договор за потребителски кредит № ..... с ..... е нищожен. В условията на
евентуалност, в случ...., че съдът приеме договора за действителен, моли да се приеме, че са
налице пороци, обуславящи нищожността на клаузата на чл. 8, ал. 1 от Договора за
предоставяне на поръчителство сключен между страните Д. Д. Г. с ЕГН:********** и .....,
предвиждаща възнаграждение, като недействителна поради противоречие със закона, Д.те
нрави, както и заобикаляне на закона.
Предявен е и иск за осъждане на основание на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД на ответника
....., със седалище и адрес на управление: гр. ........ (сграда А), ....., представлявано от .....
Управител и едноличен собственик на капитала съгласно вписванията в търговския регистър
....., да заплати на Д. Д. Г. с ЕГН:**********, сумата в размер на 20,00 лева /частичен иск от
общо 100,00 лева/, представляваща недължимо платени суми по договор за предоставяне на
поръчителство към договор за потребителски кредит № ..... с ....., ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й
изплащане.
Твърди, че, кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към
ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. На
1
следващо място счита, че самият Договор за предоставяне на поръчителство е изначално
лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на
потребителя не се прелоставя услуга. Договорът за предоставяне на поръчителство счита да
е нищожен поради накърняване на Д.те нрави и защото сумата, която е уговорена като
възнаграждение. е в размер на почти от сумата по отпуснатия заем. Счита, че уговореното в
чл. 8 от Договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение противоречи, а също и
заобикаля множество императивни правни норми на ЗПК, поради което на основание чл. 26
от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК е нищожно, тъй като с уговореното възнаграждение се цели да се
заобиколи предвидения максимален размер на Годишен процент на разходите/ГПР/ - чл. 19,
ал. 4 от ЗПК. Това вземане формално е посочено като възнаграждение към трето за Договора
за паричен заем лице единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и
така същият да остане под ограничението от 50%. С тези си действия заемодателят се
домогвал да постигне непозволен правен резултат, а именно да получи възнаграждение над
максимално допустимия размер. Поради това намирам договореното чл. 8, ал. 1 от Договора
за предоставяне на поръчителство възнаграждение за недействително на основание чл. 21,
ал. 1 от ЗПК. На следващо място счита, че така уговореното възнаграждение излиза и извън
пределите на предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода. Договарянето на подобно
възнаграждение достигащо над 50% от самата дължима сума не отговаря на Д.те нрави и
критериите за добросъвестност. С него кредиторът получавал необосновано високо
възнаграждение, с което цели да се обогати за сметка на икономически по - слабата страна.
Дадената на потребителя възможност да осигури обезпечение в срок от 48 часа от подаване
на заявлението за кредит (чл.4, ал.1 от Договор за кредит ) не можело да обоснове обратния
извод. Освен това следва да се има предвид, че в ЗПК е предвидено изрично задължение на
кредитора да оцени кредитоспособността на длъжника. С предоставянето на потребителя на
заемната сума кредиторът е счел, че заемателят отговаря на критериите му за
кредитоспособност, поради което изискването на допълнително обезпечение било лишено
от всякакъв смисъл. предвиденото в чл. 8, ал. 1 от Договора за предоставяне на
поръчителство възнаграждение следва да бъде включено при определянето на ГПР по
Договора за кредит. Сочи че дружеството поръчител ..... и заемодателят ....., са свързани
лица, като второто е едноличен собственик на капитала на първото. Освен това
възнаграждението се заплащало не на поръчителя, а на заемодателя. . Договарянето на такъв
разход противоречало на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което на
основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузата се явява нищожна. На следващо място считам, че
съзнателното погрешно посочването от кредитора на ГПР, както и непосочването на
компонентите, които влизат в него, е с цел заобикаляне ограниченията на ЗПК следва да се
тълкува, като цялостно неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което е
основание за недействителност на целия договор по чл. 22 от ЗПК.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба оспорва иска по основание и по размер.
Ответникът ...... е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва иска. Признава сключването на договора за заем и договора за поръчителство, но
счита, че и двата договора са действителни и отговарят на всички императивни изисквания.
2
Предявен е иск с правно основание чл. 26,ал. 1 ЗЗД относно признаване на установено, че
процесния договор противоречи на закона, Д.те нрави и заобикаля закона, при условията на
евентуалност - да се признае за установено, че отделна клауза противоречи на закона, Д.те
нрави и заобикаля закона.
Предявен е иск за неоснователно обогатяване по чл. 55,ал. 1 ЗЗд с искане да се осъди
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 20 лв. - частично от общия размер на иска
100 лв., поради това, че са платени без основание.
В тежест на ищеца по първоначалните искове е да установи при условията на пълно и главно
доказване: сключването на договор за кредит и договор за поръчителство със соченото в
исковата молба съдържание на оспорените клаузи, които противоречат на императивни
материално правни разпоредби и на Д.те нрави, както и заобикаляне на закона, че е превел
твърдяните суми. В тежест на ответника е да докаже: наличието на валидни договорни
правоотношения и валидно обвързващи страните клаузи, както и индивидуална
договореност между страните, че има основание да задържи сумите.
ОТДЕЛЕНО за безспорно обстоятелство с доклада по делото е, че между с ..... и ищцата е
сключен договор за кредит ..... от 13.05.2021г. за сумата от 200 лв. със съдържание, посочено
в ИМ, както и на същата дата между с ..... , ищцата и ответника е сключен договор за
предоставяне на поръчителство по посочения по горе кредит.
С протоколно определение от 29.02.2024г. съдът е КОНСТИТУИРАЛ .... като трето лице по
спора във връзка със своевременно направеното с исковата молба искане.
С оглед депозирана молба на ищеца от 10.12.2024г., съдът е приел направеното по реда на
чл. 214 ГПК изменение на иска като е определил предявения иск следва да се счита
предявен за сумата от 76,60 лева в пълен размер, вместо първоначално предявения в размер
на 20 лева, частичен от сума в общ размер на 100 лева.
Предсатвени и приети по делото като доказателства сат Договор за потребителски кредит и
счетоводна справка относно извършените по договора плащания, както и общи условия,
Стандартен Европейски формуляр и Приложение №1 към договора представени от третото
лице – помагач с молба от 11.04.2024г . Претата по делотое и СЧЕ.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от приетия като доказателство по делото съдът приема за устанановено
и доказано следното: Договор за потребителски кредит No ..... от 13.05.2021 г. сключен между
„......“ ..., с ЕИК: ..... и Д. Д. Г. с ЕГН ********** е отпуснат за сума в общ размер на 200.00 лв.
(двеста лева), посочена цифром в т. 3 от Приложение No 1 към Договора. Договорено е
Кредитополучателя да върне сумата до 28.02.2022 г. при 9 (девет) месечни погасителни вноски,
дължими на всяко последно число от месеца, считано от 30.06.2021 r.. Кредитополучателя дължи
лихвен процент по кредита 38.36% при годишен процент на разходите 45.84%, съгл. т. 7 и т.8 от
Приложение No 1 към Договора. Съгл. чл. 4 от Договор за потребителски кредит No .....,
Кредитополучателят се задължава, да предостави едно от следните обезпечения:1) Да предостави
на „......" банкова гаранция съгласно Общите условия в срок от 10 (десет) дни от подаване на
Заявлението; 2) Да сключи договор за поръчителство, одобрено от,,......" с юридическо лице
("Поръчител") в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението. Договор за
3
потребителски кредит No ..... е обезпечен с поръчителство от ".... ....." ....... с ЕИК ..... срещу
възнаграждение, платимо месечно в размер на 15.32 лв., като добавък към сумата от 25.92 лв.,
погасителната вноска по кредита. Съгласно приетата по делото без възражение на страните
Съдебно счетовонда експертиза - Възнаградителна лихва, общо в размер на 33.28 лв.,
преизчислена към годишна база е в размер на 44.37 лв. Възнаграждение за поръчителство, общо в
размер на 137.88 лв., преизчислено към годишна база е в размер на 183.84 лв. Общо начислени
разходи, преизчислени към 365 дни: 228.21 лв. Годишния процент на разходите /ГПР/ е в размер
на 114.11%.
Годишния процент на разходите на заема: е определен в самия договор в размер на
45.84%, съгл. т. 8 от Приложение No 1 към Договора за потребителски кредит No ..... от
13.05.2021 г., в който е включена само възнаградителната лихва по заема за целия срок на
договора и е изчислена към момента на неговото сключване.
Съгласно заключението на ВЛ по СЧЕ - общият размер на постъпилите плащания е
303.27 лв. Договорът е погасен чрез рефинансиран на дата 12.10.2021 г. със сума от 170.79
лв. Общо заплатената сума по Договор за потребителски кредит No ..... от 13.05.2021 г. с
„......" ... е 221.37 лв., отнесена към дълга отделно по пера, както следва: Напълно погасена
главница - 200.00 лв.; Погасена възнаградителна лихва - 21.97 лв. Общо заплатената сума по
Договор за предоставяне на поръчителство с „.... ....." ....... е 76.60лв. .
За определяне размера на ГПР съгласно нормативно установената формула в
Приложение No 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, следва размерите на ползваната заемна сума и
платените разходи /лихва и възнаграждение за поръчителство/ да бъдат преизчислени на
годишна база - за 365 дни - а именно съгласн заключение на СЧЕ - годишния процент на
разходите на заема: 114 % , а не записаните в договора - 45.84%, съгл. т. 8 от Приложение No
1 към Договора за потребителски кредит No ..... от 13.05.2021 г., в който е включена само
възнаградителната лихва по заема за целия срок на договора и е изчислена към момента на
неговото сключване.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
Съдът приема, че когато искът е за прогласяване недействителност на сделка
или на отделна договорна клауза, а в обстоятелствената част на исковата молба са
заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен
да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове - при един петитум
ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на
сделката или на отделна клауза от нея. С оглед основанията на всеки един от исковете,
същите следва да се разгледат при условията на евентуалност в поредността,
произтичаща от естеството на въведеното основание – от н....-тежкото към н....-лекото
(така решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о.).
Доколкото се иска прогласяване нищожността на конкретни договорни клаузи на
различни основания и съобразяв....ки съдебната практика, съдът приема, че се касае за
обективно съединени искове за прогласяване нищожност на клаузите, които с оглед
наведените основания следва да се разгледат при условията на евентуалност, като
подлежат на разглеждане в поредността, произтичаща от естеството на въведеното
основание – от н....-тежкото към н....-лекото, а именно: иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК – нищожност поради противоречие на
закона, включително поради неравноправност и иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК – нищожност поради
заобикаляне на закона.
Съдът намира, че следва първо да разгледа иска за прогласяване нищожността
на договора за кредит поради противоречието му със закона, а именно с
императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК.
Събрани и приети по делото доказателства – договори, съдебно-счетоводна експертиза,
преводни нареждания, и удостоверение за собственост и контрол – установяват, че:
4
На 13.05.2021 г. е сключен договор за потребителски кредит № CN‑..... между Д. Г. и
..... – заем 200 лв. под 38,36% лихва за 9 месеца, с ГПР 45,84%;
На същата дата е сключен и договор за поръчителство между ищеца и ....., с
възнаграждение 15,32 лв./месец (общо 76,60 лв.);
Заплатеното по кредита е 221,37 лв. (вкл. 76,60 лв. за поръчителство);
Съдебно-счетоводната експертиза потвърждава ГПР от 114,11%, сочейки, че
възнаграждението по поръчителството не е включено в първоначалното графично
определение (45,84%), но реално увеличава разходите значително.
Съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД гласи, че е нищожен всеки договор, сключен с цел
заобикаляне на законови ограничения. Чл.19, ал.4 ЗПК постановява максимален ГПР –
50%. По делото установеното 114,11% ГПР е резултат на изнасяне на части от
разходите чрез формално прихвърляне върху друго юридическо лице
(поръчителя).Чл.19, ал.5 ЗПК е валиден за всяка клауза, чрез която се заобикаля този
лимит – тя е нищожна.Съдебна практика на СЕС (напр. C‑42/15, Home Credit Slovakia)
постановява, че всичко, което потребителят дължи като условие за кредита, в т.ч.
възнаграждение, трябва да бъде включено в ГПР. Липсва реална цена за услуга –
поръчителят не извършва служба, поръчителството е фабрично; възнаграждението се
плаща на заемодателя – свързано лице, което изпълнява функция на банкова
продукция (ликвидиране на пари чрез фиктивно споразумение). Съгласно чл. 147а, ал.
1 от ЗЗД, който предвижда, че поръчителят отговаря в рамките на същия договор, но в
случая на практика той става основен длъжник, тъй като кредиторът търси директно
него без изчерпване на възможностите спрямо главния длъжник. Чл. 430, ал. 1 от ЗЗД,
която допуска акцесорност на поръчителството, но в случая договорът прикрива
реален договор за кредит, насочен срещу поръчителя, без да му се предоставят правата
по Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Същество нарушена е нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗЗП, която изисква при
потребителски кредит потребителят да бъде надлежно информиран, да получи
стандартизирана информация, разяснение на условията по договора, включително на
ГПР и общата дължима сума, преддоговорна информация, както и право на отказ по
чл. 29 от ЗЗП — всички тези права не са били осигурени на ищеца-поръчител.
Видно от предтавените по делото доказателства и събраните такива _
СЧЕ Кредиторът не е предоставил пълната информация за
компонентите на ГПР, нито е включил възнаграждението към
поръчителя в разходите. Това представлява нарушение на
задължението за предварителна информация по чл. 11, ал. 1, т. 10
5
ЗПК, което води до недействителност на договора по чл. 22 ЗПК.
1. Безспорно установено е, че на 13.05.2021 г. между Д. Г. (ищец) и ..... е сключен
договор за потребителски кредит № ..... за сумата от 200 лв., със срок на
погасяване до 28.02.2022 г.
2. В изпълнение на чл. 4 от договора за кредит, за обезпечаването му е сключен на
същата дата договор за поръчителство между ищеца, ..... и ответника ..... срещу
възнаграждение в размер на 15.32 лв. месечно, общо 76.60 лв..
3. Установено е чрез приетата съдебно-счетоводна експертиза, че при
преизчисляване съгласно Приложение №1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, реалният
годишен процент на разходите (ГПР) по кредита е 114.11%, при договорен ГПР
45.84%.
4. Клаузата на чл. 8, ал. 1 от договора за поръчителство предвижда възнаграждение
в полза на поръчителя, което не е включено при изчисляване на ГПР, а сумата е
превеждана пряко на заемодателя.
III. По правната допустимост и действителност на
договора/клаузата
1. Нищожност поради заобикаляне на закона – чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, максималният допустим ГПР е 50%. Системното
изключване на възнаграждението по договора за поръчителство от разходите по чл. 19,
ал. 2 ЗПК, води до изкуствено занижаване на ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК всяка
разпоредба, заобикаляща този лимит, е нищожна.
Решение на СЕС по дело C-42/15 (Home Credit Slovakia) постановява, че всеки разход,
който потребителят е длъжен да заплати за получаване на кредита, трябва да се включи
в изчислението на ГПР, независимо как е обоснован договорно (като възнаграждение,
комисионна, такса и др.).
Съдът приема, че възнаграждението по чл. 8, ал. 1 от договора за поръчителство
представлява реален разход, пряко свързан с предоставянето на кредита. То е
фиктивно обособено като „възнаграждение за поръчителство“, при положение че:
Поръчителят и заемодателят са свързани лица – ..... е едноличен собственик на
капитала на .....;
Сумата не се изплаща реално на поръчителя, а на заемодателя, което
6
представлява изопачаване на икономическата реалност;
Няма реална услуга, предоставена на потребителя, което лишава договора за
поръчителство от кауза.
Следователно, договорът за поръчителство в цялост, както и разпоредбата на чл. 8, ал.
1, са нищожни поради заобикаляне на закона, нарушение на императивна норма (чл.
19, ал. 4 ЗПК) и противоречие с Д.те нрави.
Недействителност по чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 22 ЗПК
Кредиторът не е предоставил пълната информация за компонентите на ГПР, нито е
включил възнаграждението към поръчителя в разходите. Това представлява нарушение
на задължението за предварителна информация по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води
до недействителност на договора по чл. 22 ЗПК.
IV. По иска за неоснователно обогатяване – чл. 55, ал. 1 ЗЗД
По делото безспорно се доказа, със заключението на СЧЕ, че ищецът е платил 76.60
лв., но съобразно мотивите на съдебното решение, изложени по - горе е платил на
основание нищожен договор сумата от 76.60 лв., без да има валидно основание, като
не се доказа обратното, поради което подлежи на връщане. Сумата подлежи на
връщане с лихва от датата на подаване на исковата молба (10.12.2024 г.) до изплащане,
на основание чл. 86 ЗЗД.
С оглед горното, исковете следва да бъдат уважени, а разноски се дължат на ищеца.
Съдът приема, че адвокатската помощ е осъществена при условията на правна помощ,
и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, присъжда адвокатско възнаграждение в размер на
250,00 лв. с вкл. ДДС в полза на процесулания представител на ищеца.
РЕШИ:
Признава за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, поради противоречие на закона
сключения между: Д. Д. Г., с ЕГН ........, с адрес: ....., и ....., с ЕИК ....., със седалище и адрес
на управление: ....., договор за поръчителство, сключен във връзка с договор за
потребителски кредит № ..... от 13.05.2021 г.
Осъжда ....., с ЕИК ....., да заплати на Д. Д. Г. с ЕГН ........, сумата от 76.60 лв.,
представляваща недължимо платено възнаграждение, ведно със законната лихва от
10.12.2024 г. до окончателното изплащане.
Осъжда ..... с ЕИК ..... да заплати адв. Х. П. Й., сумата в размер на 250 лв. с вкл. ДДС -
адвокатско възнагражднеие за предоставена правна помощ и съдействие - направените по
делото разноски.
7
Решението е постановено с участието на .... - трето лице помагач - на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски р....онен съд: _______________________
8