№ 167
гр. Пловдив, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
в присъствието на прокурора И. Хр. П.
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500338 по описа за 2022 година
Производство по чл.267 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №14575/01.06.2022 г. от П., чрез О.
против Решение №664/17.05.2022 г. по гр.д. №2947/21г. по описа на
Пловдивския окръжен съд, в частта му, с която се осъжда П., с адрес: гр. С.,
бул. ”В.” №2, да заплати на К. Х. А., с ЕГН ********** и адрес: гр. С., област
П., ул. „Б.Б.“ № 2, сумата от 5 000 /пет хиляди/ лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на
воденото срещу него наказателно производство- досъдебно производство
№973/2018г. по описа на Първо РУП- П., пр. пр. №11 421/2018г. на РП-
Пловдив, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 6, вр. чл.194, ал. 1, вр.
чл.18, ал. 1 от НК, което досъдебно производство е приключило с
постановление за прекратяването му от 09.03.2020г., влязло в сила на
08.04.2020 г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, считано от 08.04.2020г. до окончателното му
изплащане. В останалата част, с която искът е отхвърлен за разликата над
уважения размер от 5 000 лв., до пълния претендиран размер от 50 000 лв.,
1
решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната част,
като моли съда да го отмени в същата, като присъди по-нисък размер на
претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Излагат се
съображения, че по делото не са били представени никакви доказателства за
психичното състояние на ищеца, напр. документи от медицински прегледи,
рецепти със съответни за състоянието му медикаменти, които да са му били
предписани. Счита се, че не следва да се кредитират свидетелските показания,
тъй като свидетелите са заинтересовани от изхода на делото. Така, съпругата
на ищеца е заинтересована да представи преживяванията му като засегнали
по-дълбоко емоционалната му сфера с цел получаване на по-голямо
обезщетение, Св.Ч. е заинтересован да представи преживяното и вината на П.
на Р. в по-голяма степен, тъй като той също е подал иск с правно основание
чл.2 ЗОДОВ за вреди от обвинението за деянието, извършено в съучастие с
ищеца А.. Нямало също събрани доказателства ищецът да е търсил
квалифицирана медицинска помощ и лечение в сферата на своите
оплаквания, което говори, че са били и че А. е имал капацитет за
самостоятелно справяне. Солидаризира се с мотивите на оспорваното
решение, според които, претърпените вреди не са били с висок интензитет.
Счита се, че претенцията за накърнено име и престиж на ищеца заради
обществения отзвук не е била доказана по никакъв начин. Не било
представено никакво доказателство за обществен отзвук на образуваното
досъдебно производство. Не ставало ясно факта на задържане да е станал
обществено достояние, а от тук да е предизвикал и негативно отношение,
което да е било възприето от ищеца. Не ставало ясно каква е била
обществената нагласа преди това към ищеца, а от тук и факта на образуване
на досъдебното производство да е променило тази нагласа. Не било доказано
по никакъв начин и обстоятелството, че прекратяването на трудовото
правоотношение на ищаца с „К.“ АД се дължи на привличането му на
обвиняем, тъй като според представената заповед на работодателят, трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено по взаимно съгласие. Поддържа се,
че независимо че основанието за прекратяване на наказателното
производство е по чл.24 ал.1 т.1 НПК, а именно - деянието не съставлява
престъпление, в случая то не било престъпно, тъй като се касаело за
2
маловажен случай по смисъла на чл.93 т.7 НК, поради което и от държавното
обвинение е счетено, че са били налице предпоставките на чл.2186 от НК,
заради което е било изпратено за налагане на административно наказание. От
Решение № 260664/17.12.2020г. на Пловдивски районен съд пък ставало ясно,
че неналагането на административно нарушение се дължи на процесуален
порок на наказателното постановление, а не на липса на деяние, което да
съставлява нарушение.
По въззивната жалба е постъпил в законния срок писмен отговор от
въззиваемия К. Х. А., с който се оспорват изцяло наведените в същата доводи
и възражения, за което са изложени конкретни съображения. Иска се
въззивната инстанция да потвърди първоинстанционното решение в
обжалваната част, като правилно и законосъобразно.
След преценка на материалите по делото, направените от
страните твърдения и възражения и развитите в жалбата срещу
първоинстанционното решение доводи в аспекта на чл.269 ГПК,
Пловдивският апелативен съд намира следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ от
К. Х. А. за осъждане на П. да му заплати обезщетение за неимуществени
вреди, причинени му вследствие водено срещу него наказателно
производство за извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.5 и т.6 вр. с
чл.194 ал.1 вр. с чл.18 ал.1 НК, което досъдебно производство е приключило с
постановление за прекратяване от 09.03.2020г., влязло в сила на 08.04.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от 08.04.2020г. до окончателното
плащане. Искът е уважен за сумата от 5000 лв, от предявени 50000 лв, като
първоинстанционното решение за отхвърлянето му над уважения, до пълния
предявен размер от 50000 лв, не е обжалвано и е влязло в сила.
Видно е от съдържанието на постановлението за прекратяване, че
според наблюдаващия прокурор, при установената в разследването
фактическа обстановка, не се установяват признаците на деянието по чл.195,
ал.1, т.5 НК (предварително сговаряне в немаловажен случай), за което К. А. е
бил привлечен като обвиняем по ДП №973/2018г. по описа на I-во РУП П..
Независимо че в постановлението се съдържат разсъждения, че деянието на
3
обв. А. следва да се квалифицира по друг състав от НК, то от данните по
делото е видно, че по досъдебното производство ищецът не е бил привличан
като обвиняем за друго престъпление, освен по чл.195 ал.1 т.5 и т.6 вр. с
чл.194 ал.1 вр. с чл.18 ал.1 НК, поради което и въпросът дали А. е извършил
друго престъпление, за което не е бил привличан като обвиняем, не следва да
се обсъжда. Ето защо и доколкото въз основа на изложеното в мотивната част
на постановлението, наказателното производство е прекратено на основание
чл.199, чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК (деянието не е извършено
или не съставлява престъпление), съдът приема, че в случая е осъществен
фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ, т.е. прекратяване на
наказателното производство поради това, че ищецът не е извършил деянието,
за което е бил привлечен като обвиняем.
По делото няма спор, а и се установява от представените
доказателства, че в периода от 2007 г. до 2018 г., ищецът К. А. е заемал
длъжността „пещар сребърни полупродукти“ в Завод „К. ***“ АД.
На 14.12.2018г., А., заедно с още 2 лица – служители на същия
работодател, бил задържан за 24 часа, във връзка с подаден сигнал за
извършване на престъпление, по който било образувано досъдебно
производство № ЗМ- 973 / 2018 г. по описа на Първо РУ ОДМВР- гр. П..
С постановление от 15.12.2018г. на ст. разследващ полицай Й.Т., А.
бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление от общ характер
за това, че на 14.12.2018 г., на работното му място в „Завод К. ***“ АД, след
предварително сговаряне с лицето Р.С. Ч., е направил опит да отнеме чужда
вещ - 6,200 кг сребърна сплав тип „сребърна кора“ от владението на
работодателя си, с намерение противозаконно да я присвои, като кражбата е
извършена от него в качеството му на длъжностно лице, което се е
възползвало от служебното си положение, като деянието е останало
недовършено по причини, независещи от волята на дееца – престъпление по
чл.195 ал.1 т.5 и т.6 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.18 ал.1 НК.
С постановление от 15.12.2018г. на М. Л. – прокурор при РП-
Пловдив е постановено обв. А. да бъде задържан за срок от 72 часа в сектор
„Арести“ при ОЗ „ИН“-гр.П., за времето от часа на привличането му като
обвиняем на 15.12.2018г., до същия час на 18.12.2018г. С постановление на
същия прокурор от 18.12.2018г., е разпоредено обв.А. да бъде освободен от
4
ареста, отказано е да се внесе искане до РС-Пловдив за вземане спрямо А. на
мярка за неотклонение „задържане под стража“, като спрямо него е взета
мярка за неотклонение „подписка“.
С постановление за прекратяване на досъдебното производство от
09.03.2020 г., на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК,
наказателното производство по ДП № 973 / 2018 г. по описа на Първо РУ
ОДМВР- гр. Пловдив е прекратено, като взетите спрямо обв. А. и обв.Ч.
мерки за неотклонение, съответно „подписка“ за първия и „парична
гаранция“ за втория, са отменени.
От гореизложеното е видно, че наказателното производство спрямо
ищеца А. е продължило 14 месеца и 9 дни, като по време на същото, той е бил
задържан под стража за 4 дни, в периода 14-18.12.2018г., след което, до
прекратяване на досъдебното производство, е бил с мярка за неотклонение
„подписка“.
След влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, преписката е изпратена на началника на 1-во
РУ“Полиция“-гр.Пловдив по компетентност, на основание чл.218 „б“ и
чл.424, ал.5 изр.2 от НК, с оглед прилагане на съответните административно-
наказателни разпоредби и налагане на глоба на К. А.. Установява се, че в тази
връзка, от началника на 03 РУ“Полиция“-гр.П. е издадено наказателно
постановление (НП) №*/03.06.2020г., с което на К. А. е наложено
административно наказания глоба в размер на 100 лв, на основание чл.218 „б“
и чл.424, ал.5 изр.2 от НК. Въпросното НП е отменено с Решение
№260664/07.12.2020г. на РС-Пловдив по АНД №4926/20г., за което няма
данни да е обжалвано.
Установява се, че със заповед №113/19.12.2018г. на изп. директор на
„К. ***“ АД, на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, е прекратено трудовото
правоотношение с К. Х. А., считано от 20.12.2018г., по взаимно съгласие на
страните, изразено писмено. Видно от въпросната заповед, прекратяването на
трудовото правоотношение на ищеца не е поради дисциплинарно уволнение,
но според съда, фактът, че то е станало около седмица след задържането на
ищеца и привличането му като обвиняем, въз основа на сигнал на
работодателя му, несъмнено индикира, че освобождаването на ищеца, макар и
по взаимно съгласие, е било в пряка връзка с образуваното срещу него
5
наказателно производство, независимо от обективираното в заповедта
основание.
За установяване твърденията на ищеца за претърпените от него
неимуществени вреди, по делото са допуснати и събрани гласни
доказателства.
Свидетелката А.а посочва, че с ищеца имат сключен граждански
брак 2004 г., от който имат две деца. Според показанията й, на 14.12.2018 г.,
съпругът й бил задържан, докато бил на работа, като го обвинили в
извършване на кражба. На същата дата, в дома им били извършени действия
по претърсване и изземване от органите на полицията, пред очите на
съседите. Съпругът й бил задържан първоначално за 24 часа, след това за 72
часа. След престоя му в ареста, той изглеждал отслабнал, прежълтял,
пропушил, макар да спрял цигарите преди шест години. По впечатления на
свидетелката, повдигането на обвинение повлияло негативно на съпруга й,
той бил подтиснат, притеснен, загубил съня си, затворил се в себе си,
ограничил контактите си, приятелите и колегите му се отдръпнали от него.
Той се притеснявал и за съпругата си, тъй като се влошило здравословното й
състояние и се чувствал отговорен, за това което преживява. Според
свидетелката, съпругът й работел в К. от 2006 г., не е имал провинения, бил
изградил добър имидж на работното си място. След повдигането на
обвинение срещу него, работодателят му го освободил от работа, въпреки че
трудовият му договор бил прекратен по взаимно съгласие. Вследствие това,
семейството им изпитвало недостиг на финансови средства, съпругът й имал
трудности при намирането на нова работа, защото в града се разбрало, че е
бил задържан. Според свидетелката, през 2020 г., съпругът й започнал работа
в „Л.”, но дори и след прекратяване на наказателното производство, той не е
успял да се възстанови от шока, който е изживял.
Според св.Р. Ч., в късния следобед на 14.12.2018 г., двамата с ищеца
А. са задържани на работното им място, отвели ги в Първо РУ на МВР, били
в ареста първоначално за 24 часа, а след това за 72 часа. След
освобождаването им, Ч. се видял с К. А., той бил притеснен, отслабнал, унил.
На следващия ден, двамата отишли в завода, но картите им за достъп били
блокирани, началниците им казали, че трябва да напуснат работа. След този
инцидент, колегите им спрели комуникация с тях, като доброто име и на
6
двамата в работния колектив било необратимо накърнено. По време на
провежданото наказателно производство, К. изглеждал притеснен, а докато
бил в ареста, пропушил отново. След освобождаването му от работа, имал
затруднения при намирането на нова, като понастоящем работел в „Л.”.
След като съобрази възможната на заинтересованост на съпругата на
ищеца, съгласно чл.172 ГПК, съдът кредитира показанията й изцяло, тъй като
са безпротиворечиви, логични, последователни и съответстващи на
доказателствената съвкупност по делото. Съдът кредитира и показанията на
св.Ч., независимо че и той е бил обект на образуваното срещу ищеца
наказателно производство, в качеството на обвиняем, тъй като тези показания
нямат отношение към евентуални искове от Ч. срещу Държавата по ЗОДОВ
(за каквито по делото няма и доказателства), а същевременно са с
непосредствен характер и се подкрепят от показанията на съпругата на А.. От
показанията на двамата свидетели се потвърждават твърденията в ИМ за
причинените на ищеца вследствие образуваното срещу него наказателно
производство, което повлияло негативно върху репутацията на ищеца,
уронило доброто му име и го е злепоставило в обществото, пред неговия
работодател, колеги, близки и познати, съседи. В резултат, ищецът преживял
тежък емоционален стрес, видимо отслабнал, сринал се психически, загубил
стабилната си работа, добрата позиция и плановете за кариерно развитие,
което поставило него и семейството му в затруднено материално положение,
изпаднал в социална изолация, тъй като мнозина преустановили контактите
си с него, станал нервен, затворен в себе си.
В тази връзка, не могат да бъдат споделени доводите на въззивника,
че липсата на представени доказателства за психичното състояние на ищеца,
напр. документи от медицински прегледи, рецепти със съответни за
състоянието му медикаменти, които да са му били предписани, както и на
доказателства ищецът да е търсил квалифицирана медицинска помощ и
лечение в сферата на своите оплаквания, опровергават твърденията му за
претърпян стрес и психически срив. Дори А. да е имал капацитет за
самостоятелно справяне, това не означава че случилото се не му се е отразило
негативно в емоционален аспект и че не е претърпял описаните в ИМ
неимуществени вреди.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че претенцията
7
за накърнено име и престиж на ищеца заради обществения отзвук не е била
доказана по никакъв начин, че не било представено никакво доказателство за
обществен отзвук на образуваното досъдебно производство, че фактът на
задържане не е станал обществено достояние и не е предизвикал негативно
отношение, което да е било възприето от ищеца, че не ставало ясно каква е
била обществената нагласа преди това към ищеца, а от тук и факта на
образуване на досъдебното производство да е променило тази нагласа.
Според съда, фактът, че ищецът е бил задържан на работното си място, по
сигнал на работодателя и впоследствие, след няколко дена, освободен от
работа, макар и по взаимно съгласие, несъмнено е станал достояние на
колегите и служителите в предприятието, където той е работил повече от 10г.
В резултат на това, безспорно е накърнено доброто име и репутацията, които
ищецът е имал дотогава пред работодателя и колегите си. Общоизвестен факт
е, че К. АД е голям работодател в района на гр.П., с над 1000 души работници
и служители, поради което и подобен случай компрометира ищецът пред
целия колектив, съответно очевидно под обществен отзвук в случая може да
се разбира узнаването от колектива на предприятието, че ищецът е арестуван,
а впоследствие и освободен заради образуваното наказателно производство.
Освен това, според показанията на съпругата му, при извършване на
действията по претърсване и изземване в дома им на 24.12.2018г., около 23.30
ч. вечерта, пред дома им имало 3 полицейски коли, полицейските служители
влезли в дома им, което станало достояние на всички съседи и несъмнено е
дало негативен отзвук за ищеца с обществото.
Според жалбоподателя, независимо че основанието за прекратяване
на наказателното производство е по чл.24 ал.1 т.1 НПК, а именно - деянието
не съставлява престъпление, в случая то не било престъпно, тъй като се
касаело за маловажен случай по смисъла на чл.93 т.7 НК, поради което и от
държавното обвинение е счетено, че са били налице предпоставките на
чл.218б от НК, заради което е било изпратено за налагане на
административно наказание. От Решение № 260664/17.12.2020г. на
Пловдивски районен съд пък ставало ясно, че неналагането на
административно нарушение се дължи на процесуален порок на
наказателното постановление, а не на липса на деяние, което да съставлява
нарушение. Горната теза обаче не държи сметка, че ищецът не е бил
привлечен като обвиняем за престъпление по привилегирования състав на
8
чл.195, ал.4, вр. ал.1, т.6, вр. чл.18, вр. чл.20 от НК, а по друг, квалифициран
състав - чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 6, вр. чл.194, ал. 1, вр. чл.18, ал. 1 от НК, с
други съставомерни признаци, които обаче не са установени и доказани в
хода на наказателното производство. Ето защо, не може да се счита за
обоснована тезата, че ищецът все пак е извършил престъпление, но което е
маловажен случай, наказуем по административен ред. Още повече, че в
крайна сметка, административното наказание на ищеца е отменено от съда,
независимо от основанията за това.
Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка на
база събраните доказателства, съдът приема, че предявеният иск безспорно е
доказан по основание, доколкото е осъществен фактическия състав на чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ. Предвид установените по делото продължителност на
наказателно производство, привличането на ищеца като обвиняем за тежко
умишлено престъпление (за което се предвижда наказание лишаване от
свобода от една до десет години), периода на задържането му под стража,
установените негативните последици за ищеца в емоционален, личен,
здравословен и социален аспект, съдът намира, че сумата от 5000 лв се явява
справедлив и адекватен еквивалент на дължимото му се обезщетение за
причинените му от образуваното срещу него наказателно производство
неимуществени вреди, настъпването на които безспорно се установява от
доказателствата по делото, коментирани по-горе в изложението.
Тъй като първоинстанционния съд е стигнал до същите изводи и е
уважил иска до размер от 5000 лв, първоинстанционното решение ще се
потвърди в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Доколкото
въззивния съд споделя мотивите на първата инстанция, ще се препрати към
тях, на основание чл.272 ГПК.
По разноските пред настоящата инстанция:
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на адвокат Т. П. А., вписана в
АК-П., с личен №*** и адрес на адвокатска кантора гр.П., ул.“С.В.“№3, ет.1
ще се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната на К. Х. А. безплатна
адвокатска защита пред настоящата инстанция, съобразно материалния
интерес от 5000 лв, в размер на 580 лв, които П. ще бъде осъдена да й заплати.
Водим от горното, съдът
9
РЕШИ:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №664/17.05.2022 г. по гр.д. №2947/21г.
по описа на Пловдивския окръжен съд, в обжалваната част, с която се осъжда
П., с адрес: гр. С., бул. ”В.” №2, да заплати на К. Х. А., с ЕГН ********** и
адрес: гр. С., област П., ул. „Б.Б.“ № 2, сумата от 5 000 /пет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в
резултат на воденото срещу него наказателно производство- досъдебно
производство №973/2018г. по описа на Първо РУП- Пловдив, пр. пр.
№11421/2018г. на Районна прокуратура-Пловдив, за престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 5 и т. 6, вр. чл.194, ал. 1, вр. чл.18, ал. 1 от НК, което досъдебно
производство е приключило с постановление за прекратяването му от
09.03.2020г., влязло в сила на 08.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 08.04.2020г.
до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА П., Булстат:***, представлявана от главния прокурор И.
Г. да заплати на адвокат Т. П. А., вписан в АК-П., с личен №*** и адрес на
адвокатска кантора гр.П., ул.“С.В.“№3, ет.1 адвокатско възнаграждение за
оказаната на К. Х. А. безплатна адвокатска защита пред настоящата
инстанция, съобразно материалния интерес, в размер на 580 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд,
при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10