Решение по дело №566/2018 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 361
Дата: 10 юли 2018 г. (в сила от 27 юли 2018 г.)
Съдия: Ангел Маврев Момчилов
Дело: 20185140200566
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                             Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

10.07.2018

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

Съд                 

 

Състав

 

На

18.06

                                       Година

2018

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                         Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

 

                                                Членове

 

 

                                       Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Анелия Янчева

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

Съдията

 

 

НАХ

дело номер

566

по описа за

2018

година.

 

                                            

         РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1973517, издаден от ОДМВР - Кърджали, с който на С.С.С. ***, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДП е наложено административно наказание „глоба" в размер на 400 лв.

Решението подлежи на обжалване пред АС-Кърджали в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.                                  

                                                            Районен съдия:


МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на С.С.С. ***, с която се атакува Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1973517, издаден от ОДМВР - Кърджали, с който му е наложена "глоба" в размер на 400 лв.  Твърди, че при издаването на електронния фиш са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че е налице неправилно приложение на материалния закон.  Счита, че в конкретния случай не следвало да се състави ЕФ, предвид обстоятелството, че нарушението било констатирано с мобилно техническо устройство, а не стационарно, както изисквал законът. Моли съда да отмени ЕФ, като незаконосъобразен.       

В съдебно заседание не се явява. Постъпило е писмено становище от пълномощника му адв.М., в което поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения и моли съда да постанови решение, с което да отмени атакувания електронен фиш.   

Наказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се  представлява. Депозирано е писмено становище от Началника на сектор „ПП“ към ОДМВР - Кърджали, в което се изложени доводи, че жалбата е неоснователна и необоснована.

След като обсъди приетите по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 13.12.2017 г. в 11:48 часа автоматизирано техническо средство № 555, на път I-5, км 348+600, е регистрирала/заснела МПС „Ауди“ с рег. № К 1940 ВА,  което при ограничение на скоростта от 60 км/ч., се е движило със скорост от 105 км/ч. – превишаване на разрешената скорост с 45 км.ч.- нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закона за движението по пътищата. След обработване на информацията от заснемането бил издаден атакувания електронен фиш, в който като нарушител е вписано името на жалбоподателя С.С.С., в качеството му на ползвател/собственик на превозното средство. В обстоятелствената част на електронния фиш е вписано движение с установена скорост от 102 км/ч. - превишаване с 42 км/ч., представляващо нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, за което на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените и приети по делото писмени доказателства: Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 1973517, Клип № 85, Радар № 555, Протокол за извършено обучение от 20.10.2017 г.,Справка за автомобил рег.№ 151300000782/20.01.2015 г.,Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, Протокол № 8-19-17, Протокол рег.№ 1300р-722/15.12.2017 г., Справка за нарушител/водач, Клип № 67, Радар № 555, Протокол за монтаж и настройка от 20.10.2017г.

Съдът намира, че настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по същество. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение извън населено място, да превишава скорост за движение, чиято стойност е различна от посочената в ал. 1 и това ограничение е въведено, респ. сигнализирано с пътен знак.

На първо място съдът счита, че нарушението не е доказано по несъмнен начин. В тази връзка на С.С.С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. за това, че на 13.12.2017 г. в 11:48 часа автоматизирано техническо средство № 555, на път I-5, км 348+600, разклона за с.Глухар, посока от гр.Момчилград към гр.Кърджали към гр.Момчилград, респ. извън населено място, е управлявал МПС с 102 км/ч., при разрешена скорост от 60 км/ч., в нарушение на  чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от законоустановената, това се сигнализира с пътен знак. От приложения по делото клип № 85, се установява, че МПС „Ауди“ с рег. № К 1940 ВА, собственост на жалбоподателя  се е движело срещу патрулния автомобил, в който е била разположена мобилната система за контрол. По аргумент от чл. 79, ал. 1 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци /Наредбата/, въвеждането на ограничение на допустимата максимална скорост на движение по чл. 21 от ЗДВП, се извършва с пътен знак В26  - "Забранено е движението със скорост, по-висока от означената". Пътните знаци за въвеждане на забрана се поставят непосредствено преди участъка от пътя, за който се отнася забраната и в общия случай са в сила до следващото кръстовище /чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП и чл.  61 от Наредбата/. В тази връзка, по делото липсват доказателства, че посоченото от наказващия орган ограничение на скоростта от 60 км/ч, е било въведено с пътен знак и съгласно предвиденото в чл. 50 от ППЗДвП, е било валидно именно за този участък от пътя, в който е установено деянието. Нещо повече неясно остава за съда, къде именно / в кой конкретен пътен участък/ е било въведено ограничението и съответно, къде конкретно е извършено нарушението. Независимо от дадените указания за предоставяне на доказателства за наличието на знак В26 на мястото на нарушението, административнонаказващият орган не е представил по делото данни за наличието на такъв знак, респ. за въведено ограничени на скоростта в посочения пътен участък. Освен това, съгласно чл. 94 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, издадена от Министъра на вътрешните работи, в редакцията и с ДВ, бр. 90/2014 г., действаща към 13.12.2017 г. , при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за разполагане на техническото средство следва да се фиксира чрез измерване на разстоянието до знака, като за всяка точка за контрол се изготвя и утвърждава схема. В указанията за маршрута, в които е включена такава точка за контрол, подробно се разписва мястото за разположение на техническото средство, разстоянието до пътния знак, настройката на обхвата и параметрите на уреда. Няма твърдения, нито доказателства за спазването на изискването за измерване на разстоянието от точката за контрол до знака, с който е въведено ограничение на скоростта, каквото ограничение от 60 км/ч. се сочи, че е налице. Последното обстоятелство би било доказано, ако към преписката бяха приложени доказателства за установяване разположението на пътните знаци в участъка на контрол, от която да е видно, че този участък е в зоната на действие на въведено с пътен знак В 26 ограничение на скоростта, както и данни, че мястото, на което е разположено техническото средство за измерване на скоростта, е в зоната на действие на въведеното ограничение. В представения по делото клип № 85 и клип № 67  липсват данни за местоположението на посочения пътен знак, както и не е представен клип, в който е заснет пътен знак В26, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. Представеният по делото Протокол рег.№ 1300р-722/15.12.2017 г. удостоверява използването на автоматизирано техническо средство на 13.08.2017 г., но в пътен участък на територията на гр.Кърджали, а именно от кръстовището на кв.„Веселчани“ към завод „Орфей“, където важи ограничение от 50 км/ч по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, което доказателство очевидно е неотносимо към настоящия случай. По изложените съображения, съдът намира, че наказващият орган не е установил по-горе посечените обстоятелства, поради което административното нарушение не е безспорно доказано и в случая неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, в редакцията и с ДВ, бр. 36/2015 г., действаща към 13.12.2017 г. и приложима в случая на основание чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, съгласно която норма местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи се обозначават с пътен знак Е24, като пътният знак Е24 се поставя преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи.

За прецизност следва да се отбележи, че изменението на нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в редакцията й с ДВ бр. бр. 54 от 2017 г., от 05.07.2017 г. – „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение….“ и и използваното от законодателя словосъчетание – " в отсъствието на контролен орган" след текста „се издава електронен фиш“, аргументира извода, че отсъствието на контролните органи касае процедурата по издаване на самия фиш, като бъде изоставена досегашната практика, че условие за издаване на  електронен фиш е отсъствието на контролен орган при установяването на нарушението.   

Независимо от горното по изложените мотиви за недоказаност на административното нарушение, съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен като такъв.

 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Кърджалийският районен съд постанови решението си.

                                                                                             Районен съдия: