№ 13688
гр. **, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110132524 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № 209852/24.07.2023 г.,
подадена от „*** срещу Д. С. Г., в качеството му на наследник на Л. Н. *********.
В исковата молба се твърди, че Л. Н. ********* била потребител на топлинна
енергия по смисъла на ЗЕ и приложимите през процесния период общи условия на
ищцовото дружество в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се
в гр. ******, аб. № ***, в периода от м. май 2020 г. до м. април 2021 г., поради което за
нея били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За
процесния период били в сила общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „*** на потребители в гр. **, съгласно които бил определен 45-
дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който
започвал да тече от публикуването на издаваните от дружеството фактури на неговата
интернет страница. Доставената от ищеца топлинна енергия до процесния
топлоснабден имот било ползвана, но цената на същата не била заплатена.
Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която
бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с „***. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни
1
месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от него, на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. За процесния имот били издадени
изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот
били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в него. Предвид настъпилата към датата на
подаване на исковата молба смърт на Л. Н. *********, исковата претенция е насочена
срещу нейния наследник по закон Д. С. Г.. Отправено е искане да бъде постановено
решение, с което да бъдат уважени изцяло предявените срещу ответника искове за
заплащане на формираните задължения за потребената в процесния имот топлинна
енергия. Претендират се и направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Д. С. Г. за
отговор, като с подадения в срок такъв исковите претенции се оспорват в цялост като
неоснователни по основание и размер. Изложени са твърдения, че ответникът нямал
качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и не е
ползвал доставената в процесния имот топлинна енергия. Изложени са твърдения, че
през исковия период не съществувало валидно договорно правоотношение между
ищеца и „***. Отправено е искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на
сторените в хода на производството разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца в производството „*** изразява
становище за основателност на исковите претенции.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
От представените по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот
от 18.12.1*** г. (л. 92 от делото) и Нотариален акт за продажба на недвижим имот от
17.01.1990 г. (л. 76 от делото) се установява, че на 18.12.1*** г. **** е придобил
правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. *** № ** (**), **, и
впоследствие - на 17.01.1990 г. - е прехвърлил така придобитото право на собственост
в полза на дъщеря си Л. Н. Б., като е запазил за себе си пожизнено правото на ползване
върху имота. Родствената връзка между двамата се установява както от данните в
нотариалния акт за продажба от 17.01.1990 г., така и от изготвената по делото справка
за съпруг и родствени връзки на Л. Н. Б. (л. 33 от делото). Съгласно посочената
справка, Л. Н. Б. е починала на 17.03.1990 г. и е оставила за свой единствен наследник
по закон ответника Д. С. Г. (син). Видно от справката, ****, имащ качеството на
възходящ праводател на Л. Б. и вещен ползвател на описания имот, също е починал.
По делото е представен Договор № **/03.06.2020 г. (л. 30 от делото), сключен
2
между „*** като възложител и ***** като изпълнител, с предмет възлагане
извършването на услугата дялово разпределение. Съгласно т. ІІІ.1 и т. V.4 от договора,
възложителят –„*** – се задължава да заплаща на изпълнителя – ***** – цената на
извършваната услуга, въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово
разпределение.
Съгласно протокол от общо събрание на етажните собственици, живущи в гр.
***“, **, проведено на 24.08.2001 г. (л. 18 от делото), дружеството, избрано да
извършва услугата дялово разпределение в процесната етажна собственост, е *****.
От приложения към протокола списък е видно, че сред собствениците, взели участие в
ОС на ЕС от 24.08.2001 г., е вписан ***, положил подписа си като собственик на
апартамент № 8. Представен е и Договор № ***/10.10.2001 г. за извършване на
услугата „дялово разпределение“, сключен между ***** и етажните собственици на
процесната сграда (л. 16 от делото). Съгласно чл. 2.5 и чл. 7.2 от договора, същият е
сключен за срок от две години, като се удължава автоматично с още една календарна
година, в случай че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, дадено
едни месец преди изтичането на срока, като прекратяването в този случай е уговорено,
само ако е допуснато неизпълнение на договора от една от страните.
Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „*** на клиенти в гр. **, приети с Решение по Протокол № 53/28.03.2013 г.
на Съвета на директорите на „*** и одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, публикувани на 11.07.2016 г. във в. „Монитор“.
Третото лице-помагач е представило по делото (л. 80 и сл.) документите за
дялово разпределение и за годишен отчет през исковия период, от които се установява,
че до процесния ап. № 8 не е осигурен достъп за отчет на измервателните уреди при
извършените две посещения на 14-ти и 22-ри май 2021 г.
С доклада по делото е отделено като безспорно между страните и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че Д. С. Г. е наследник по закон на Л. Н. Б..
Съгласно приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза, процесната сграда е била с непрекъснато топлоснабдяване през исковия
период, като ежемесечно са извършвани отчети на общия топломер, преминал
метрологичен контрол, а дяловото разпределение е извършвано съобразно
приложимите методики и нормативна уредба. Вещото лице сочи, че извършените
измервания в абонатната станция, начисленията по фактури, дяловото разпределение и
остойностяването на потребената топлинна енергия в процесния имот са съответни с
изискванията на действащите Наредби за топлоснабдяването и с актуалните цени на
топлинната енергия за исковия период.
Съгласно приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза, за процесния период няма данни за извършени от абоната плащания, а с
3
изравнителните сметки за възстановяване не са извършвани погасявания на
задължения извън процесния период. Вещото лице сочи, че главницата за потребена
топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата от 1435,31 лева, а главницата
за дялово разпределение - на сумата от 27,76 лева, съответно - дължимата лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия е в размер на 257,51 лева, а лихвата за
забава върху главницата за дялово разпределение - в размер на 6,83 лева.
От правна страна:
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на Д. С. Г., в качеството му на наследник на Л. Н. Б., да заплати на
ищцовото дружество следните суми, представляващи задължения, начислени за
топлоснабден имот, находящ се в гр. ******, аб. № ***, в периода от м. май 2020 г. до
м. април 2021 г.: 1/ 1435,31 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия
за периода от м. май 2020 г. до м. април 2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 2/ сума в размер на 257,51
лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 15.09.2021 г. до
27.04.2023 г. върху претендираната цена за доставена топлинна енергия; 3/ сума в
размер на 27,76 лева, представляваща цена на услугата „дялово разпределение“ за
периода от месец май 2020 г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 4/ сума в размер на
6,83 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 16.07.2020 г. до
27.04.2023 г. върху претендираната цена за услугата „дялово разпределение“.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
За уважаването на иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на
топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта
на претендираното вземане.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
4
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този
смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
С оглед посочената законова разпоредба, за да се приеме, че ответникът,
съответно - неговият наследодател, е бил потребител на топлинна енергия през
исковия период, е необходимо „*** да докаже в условията на пълно и главно
доказване, че същият е бил собственик или вещен ползвател на процесния имот в този
период. От представените по делото доказателства се установява, че процесният
топлоснабден имот е бил придобит от Л. Н. ********* - наследодателят на ответника,
през м. януари 1990 г., като нейният праводател **** е запазил пожизнено за себе си
правото на ползване върху имота. След смъртта на Л. Б., настъпила през м. март 1990
г., правото на собственост върху процесния имот е преминало в изцяло в
патрумониума на ответника Д. Г., на основание чл. 5, ал. 1 ЗН. По делото не са
ангажирани доказателства, от които да се установява, че ответникът се е разпоредил с
правото си на собственост върху имота преди исковия период. В същото време се
установи, че учреденото право на ползване върху процесния апартамент е погасено
поради настъпилата смърт на вещния ползвател ***. Следователно, съобразно
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, ответникът Д. С. Г. се
явява потребител на топлинна енергия за битови нужди за потребената такава в
процесния апартамент, предвид притежаваното от него право на собственост.
5
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
известни общи условия, утвърдени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите –
арг. чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ. Доколкото по делото няма твърдения, нито данни
ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по
чл. 150, ал. 3 ЗЕ, следва да се заключи, че приетите от ***** **" *** и одобрени от
комисията общи условия за процесния период са влезли в сила 30 дни след първото им
публикуване и са обвързващи за тях. Следователно, противно на твърденията,
изложени в отговора на исковата молба, е доказано принципното съществуване на
облигационно правоотношение между ищцовото дружество и ответника Д. Г.. То
произтича от съществуващ валиден договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди през процесния период, а на основание чл. 155 ЗЕ ответникът, като
потребител на топлинна енергия, дължи заплащане цената на отдадената за собствения
му недвижим имот такава.
По делото е представен протокол от общо събрание на етажните собственици,
проведено на 24.08.2001 г., на което „*** е избрано да извършва дяловото
разпределение в сградата. Установено е, следователно, в производството, че са
възникнали облигационни отношения между етажните собственици и посоченото
дружество, поетите по които задължения са били изпълнявани, доколкото
потребителите на топлинна енергия от етажната собственост са допускали
представителите на третото лице-помагач да отчитат уредите за индивидуално
измерване, а въз основа на тези отчети последното е извършвало дяловото
разпределение на топлинната енергия. По този начин страните са потвърдили
обвързаността си с дружеството за топлинно счетоводство. На следващо място,
съгласно чл. 139б ЗЕ (в редакцията след изменението с ДВ, бр. 74/2006 г.)
потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни да изберат лице, регистрирано
по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата „дялово разпределение“, за
резултатите от който избор трябва да уведомят писмено топлопреносното предприятие
или доставчика на топлинна енергия. В случая не се твърди към процесния период
общото събрание на етажната собственост да е избрало друго, различно от посоченото
в коментирания договор лице, което да извършва дяловото разпределение, нито
ищецът да е бил уведомен писмено за новия избор. Предвид изложеното, се налага
изводът, че за исковия период третото лице-помагач в производството е извършвало
въз основа на валидно съществуващо свое договорно задължение дяловото
разпределение и отчитането на потребената в гр. ***“, **, вх. А, топлинна енергия. По
делото е представен и договор между „*** и „***, по силата на който третото лице-
помагач, в качеството си на изпълнител, е поело задължение да извърша услугата
дялово разпределение, а ищцовото дружество, като възложител, е поел насрещното
задължение да заплаща цената на изпълнителя извършваната услуга. Съгласно чл. 22,
ал. 2 от приложимите Общи условия, потребителите на топлинна енергия заплащат на
„*** цената на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от етажните
собственици в съответната сграда търговец. Предвид изложеното, съдът намира, че са
налице основания ищецът да претендира заплащането цената на услугата „дялово
разпределение“, доколкото е налице нормативно основание за възникването на това
вземане в патримониума на ищцовото дружество, както и реалното извършване на
6
дялово разпределение в процесната сграда.
Обстоятелствата, че през процесния период до жилището на ответника е
доставяна топлинна енергия, както и тези относно нейните обем и стойност, съответно
- размера на формираните за същата задължения, се установяват от изслушаните по
делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които съдът кредитира в
цялост по реда на чл. 202 ГПК като логични и компетентно изготвени.
Въз основа на изложеното се налага изводът, че ответникът дължи заплащането
на цената за потребената през исковия период топлинна енергия, възлизаща на сумата
от 1435,31 лева, както и на цената за извършена услуга „дялово разпределение“,
възлизаща на сумата от 27,76 лева.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предявената претенция за установяване дължимостта на начислената върху
претендираната главница лихва за забава е обусловена от главното задължение за
заплащане цената на доставената топлинна енергия.
През процесния период са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „*** на клиенти в гр. **, одобрени с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок от изтичането на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на Общите условия на ищеца от
2014 г. следва, че макар дължимите суми да са изискуеми месечно в 45-дневен срок от
изтичането на периода, за който се отнасят, длъжникът изпада в забава само при
неизпълнение на задължението си за заплащане цена на топлинна енергия в 45-дневен
срок от получаването на общата фактура за потребеното количество топлинна енергия
за целия отчетен период. Следователно, обезщетение за забава се начислява само
върху вземането по общата фактура. В процесния казус размерът на дължимото
обезщетение за забава върху незаплатената цена за потребена топлинна енергия,
изчислено съобразно правилото на чл. 33, ал. 4 от приложимите Общи условия за
периода от 15.09.2021 г. до 27.04.2023 г., възлиза на сумата от общо 257,51 лева,
съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза,
поради което предявеният иск за присъждането на тази лихва следва да бъде уважен в
цялост като основателен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащането от страна на потребителя на топлинна енергия, следователно
приложение намира правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, съгласно което длъжникът изпада в
забава след покана. По делото, обаче, не са представени доказателства за отправена
7
покана от кредитора-ищец за плащане на това задължение от дата, предхождаща
предявяването на исковете, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена за пълния предявен размер от 6,83 лева.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно с
уважената част от исковете в общ размер на 705,72 лева за платена държавна такса,
депозити за възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1,98 лева, съобразно отхвърлената
част от предявените искове.
Така мотивиран, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. С. Г., ЕГН: **********, в качеството му на наследник по закон на Л. Н.
Б., ЕГН: **********, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр чл. 149 и сл. ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на ***** **” ***, ЕИК: ***, сумата от 1435,31 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в находящ се в гр. ******, аб. №
***, имот в периода от м. май 2020 г. до м. април 2021 г., ведно със законната лихва
от 13.06.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 257,51 лева, представляваща
лихва за забава, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 27.04.2023 г. върху главницата
за цена на доставена топлинна енергия, и сумата от 27,76 лева, представляваща цена
на услугата „дялово разпределение“ за периода от месец май 2020 г. до месец април
2021 г., ведно със законната лихва от 13.06.2023 г., както и сумата от 705,72 лева,
представляваща сторени от ищеца в хода първоинстанционното производство
разноски, съобразно уважената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователен предявения от „Т*** **” ***, ЕИК:
***, срещу Д. С. Г., ЕГН: **********, в качеството му на наследник по закон на Л. Н.
Б., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 6,83
лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 16.07.2020 г. до
27.04.2023 г. върху цената на услугата „дялово разпределение“.
ОСЪЖДА ***** **” ***, ЕИК: ***, да заплати на Д. С. Г., ЕГН: **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1,98 лева, представляващи сторени от
8
ответника разноски в хода на първоинстанционното производство, съобразно
отхвърлената част от предявените искове.
Решението е постановено при участието на ***** като трето лице-помагач
на страната на ищеца ***** **” ***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9