Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.01.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-1 състав, в закрито заседание на пети януари две хиляди
двадесет и първа година, в следния състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдията т.д. №
2311 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър /ЗТР/.
Образувано е по жалба, подадена от „Д.Ч.“ ЕООД, вписано в търговския
регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК: *******, срещу отказ № 20201103112835/17.11.2020 г. на длъжностно лице по
регистрацията при Агенция по вписванията да извърши вписване по партидата на
дружеството на действителния собственик на капитала на основание чл. 63, ал. 1
и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/.
Жалбоподателят иска да се отмени
отказа като неправилен и незаконосъобразен, както и да се постанови решение, с
което да се задължи Агенцията по вписванията да извърши вписване на заявените
обстоятелства. Твърди, че лицето, което притежава пряко мажоритарния дял от
капитала на заявителя и е негов собственик, по смисъла на § 2, т. 1 от ДР на
ЗМИП, е „М.Б.“ ЕООД, ЕИК: *******, което е дъщерно дружество на „Е.С.Е.Ф.“ ЕАД,
което е дъщерно дружество на „С.Т.“ АД. Последното дружество е публично
дружество, т.е. „дружество, чиито акции се търгуват на регулирания пазар, което
се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на
Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи
адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността“. Посочва, че при
тези обстоятелства е в ситуация на обективна невъзможност да посочи като
действителен собственик физическо лице, а и не са налице условията за
приложение на § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП, тъй като дружеството-заявител не е в
хипотезата на невъзможност да установи действителния си собственик. Твърди, че
след като оповестяването на информация за действителен собственик по смисъла на
ЗМИП е изключена по отношение на дружество, чиито акции се търгуват на
регулиран пазара, съгласно § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП, то по отношение на
неговото дъщерно /контролирано от него/ дружество е достатъчно да се посочи
публичното дружество като действителен собственик. Предвид изложеното иска да
се отмени отказа и да бъде вписано като действителен собственик публично дружсетво.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните
по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения
срок срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТР и от
лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
В разпоредбата на чл. 21 ЗТР е
изброен изчерпателно обхватът на проверката, която длъжностното лице по
регистрацията следва да извърши, която проверка е формална и обхваща преценка
дали заявеното за вписване обстоятелство съществува, както и съответствието му
със закона, което се установява от представените със заявлението документи,
съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на
изискванията на закона /чл. 21, т. 5 ЗТР/.
В конкретния случай е подадено
заявление Б7 с искане да бъде вписано по партидата на дружеството като действителен собственик в поле 550
дружеството „С.Т.“ АД, публично дружество.
В обжалвания отказ длъжностното лице
приема, че в заявлението е заявено за вписване като действителен собственик
юридическо лице – „С.Т.“ АД като публично дружество. В представената декларация
по чл. 63, ал. 4 ЗМИП обаче не се съдържа такава информация – липсва посочване
на какъвто и да било действителен собственик. Изложените са мотиви, че
заявеното обстоятелство за вписване не може да бъде извършено на две основания
– вписване на физическо лице и липса на обстоятелства в декларацията по ЗМИП.
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗМИП за производството,
редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните
собственици се прилагат съответно Законът за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел и Законът за регистър БУЛСТАТ. Налице е
утвърден образец на заявление Б7 за вписване на обстоятелства относно
действителни собственици, включително и с подраздел:
„Юридически лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се
упражнява контрол“.
В чл. 63, ал. 5 ЗМИП е предвидено,
че учредените на територията на Република България юридически лица и други
правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят
за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от
допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници
или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани
юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното
изречение възниква: 1. ако действителните собственици по § 2 от допълнителните
разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници
и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата
на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на
територията на Република България, или 2. ако тези юридически лица или други
правни образувания не са учредени на територията на Република България.
Съгласно дадената легална дефиниция
в § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП „Действителен собственик“ е физическо лице или
физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират
юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или
физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена
операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от посочени
условия. Относно корпоративните юридически лица и други прави образувания е
посочено по т. 1, че действителен собственик е лицето, което пряко или косвено
притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това
юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане
на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с
изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар,
което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на
Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи
адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. В § 2, ал. 5 от
ДР на ЗМИП е предвидено, че когато, след като са изчерпани всички възможни
средства и при условие, че няма основание за съмнения, не може да се установи
като действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато съществуват
съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, за
„действителен собственик“ се счита физическото лице, което изпълнява длъжността
на висш ръководен служител. Задължените лица водят документация за предприетите
действия с цел установяване на действителния собственик по ал. 1.
При извършена по партидата на
жалбоподателя справка безспорно се установява, че „Д.Ч.“ ЕООД е подало
Заявление Б7 № 20190527165951 за вписване на обстоятелства относно действителни
собственици, включително и за вписване на лицето О.И.Д.в поле № 550. По
заявлението е поставено вписване № 20190626093909.
При така установените данни следва
да се приеме, че заявителят подава процесното
заявление Б7, с което иска да бъде вписано обстоятелство относно действителен
собственик, след като по предходно заявление сам е поискал вписване и е получил
такова на същото обстоятелство.
В чл. 63, ал. 4, т. 4 ЗМИП е
предвидено, че в съответния регистър се вписват данните съгласно декларация,
чиято форма и съдържание се определят с правилника за прилагане на закона за всяка промяна в обстоятелствата по т.
1-3. В разглеждания случай не се твърди някаква промяна в обстоятелствата,
които вече са вписани с предходно заявление, поради което подаденото заявление
за вписване правилно е оставено без уважение, макар и по различни мотиви.
Предвид изложеното настоящият
съдебен състав счита, че отказът се явява законосъобразен, поради което жалбата
следва да се остави без уважение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от „Д.Ч.“ ЕООД, вписано в търговския регистър при Агенция по
вписванията, с ЕИК: *******, срещу отказ
№ 20201103112835/17.11.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията при
Агенция по вписванията да извърши вписване по партидата на дружеството на
действителния собственик на капитала на основание чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона
за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на жалбоподателя.
СЪДИЯ: