Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1366 06.11.2009 година гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС ХІІІ наказателен състав
На тринадесети
октомври две хиляди и девета
година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТОЯН МУТАФЧИЕВ
при секретаря
Теменуга Тишева
като разгледа
докладваното от съдия Мутафчиев
н.а.х.дело № 2202 по описа за 2009 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
чл.416, ал.6 от КТ вр. с чл.
59-63 ЗАНН и е образувано по повод жалбата на М.Е.Х., ЕГН – **********,***, против наказателно постановление №
02-0200135/01.06.2009г. на директор на Дирекция “Инспекция по труда”-гр. Бургас,
с което за извършено нарушение на чл.284, ал.2 от КТ на жалбоподателя е
наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева.
Жалбоподателят изтъква, че по
време на проверката е бил в почивка, поради което не е следвало да носи лично
предпазно средство „каска”, тъй като то се носи само при извършване на работа. Релевира, че това обстоятелство не е отразено в
наказателното постановление, а същото е от значение за съставомерността
на нарушението. Посочва, че са налице и съществени процесуални нарушения, тъй
като в наказателното постановление не са отразени фактическите и правни
основания за издаването му Моли съда да отмени атакуваното наказателно
постановление и да присъди направените по делото разноски
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата, ангажира гласни доказателства.
Процесуалният представител на АНО
счита жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Изтъква,
че е неприложима разпоредбата на чл.415в от КТ.
Съдът намира
жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в
законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити, а като взе
предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 16.02.2009 г. около 11.00 часа свидетелите Н.П. и Е.Г., главни инспектори в Дирекция „Инспекция по
труда” – Бургас, извършват проверка на строителен обект на ул. „Патриарх
Евтимий” № 71 в гр. Бургас. Установяват, че на четвърта етажна плоча работят
група хора, а самата сграда не е обезопасена. Проверяващите виждат четирима
работници, които коват кофраж, като никой от тях не носи каска. Жалбоподателят
държи тесла и прави кофраж за колона. Четиримата работници обясняват, че имат
раздадени каски, но не ги носят, защото им пречат. Самите каски работниците
обясняват, че били на долните етажи.
След проверката, представител на „С.” ЕООД,
дружеството извършващо строежа, представя набор от документи, от който се
установява, че има списък, на базата на който срещу
подпис са предоставени лични предпазни средства на работниците.
В протокол за извършена проверка № 421/16.03.2009 г.
се посочва, че техническият ръководител на обекта Г.П.
не е отстранил работещите на обекта М. М. Х., М. М. М.
и М.Е.Х., които не използват осигурените им лични
предпазни средства – каски, в нарушение на чл.24, ал.2 от Наредба № 2/2004 г.
Със същия протокол е предписано той да отстранява работещите на обекта, които
не ползват осигурените им лични предпазни средства – каски.
На 17.03.2009 г. е съставен и връчен на жалбоподателя
АУАН, с който му е вменено извършването на нарушение на чл.284, ал.2 от КТ за
това, че не ползва предоставеното му от работодателя лично предпазно средство –
каска.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на показанията на свидетелите П. и
Г., както и на писмените доказателства по делото, като не кредитира показанията
на свидетелите Р.С.и А.А. поради следните съображения :
В показанията си свидетелят С. посочва, че в деня на
проверката, преди да отиде за кафе около 10.30 часа, в качеството си на
бригадир е наредил на работниците, сред които и жалбоподателя, да преустановят
работа. Същият обаче излага в показанията си пред съда, че не може да бъде
сигурен дали работниците са изпълнили тези му нареждания. След като вече се е
върнал на обекта, проверяващите са били вече там, като не може да си спомни
къде се е намирала каската на жалбоподателя.
В този смисъл за основния факт, дали към момента на
пристигане на проверяващите жалбоподателят е извършвал работа без предпазно
средство каска, свидетелят не може да пресъздаде свои възприятия, а само
предположения, основани на предходни събития, поради което съдът не следва да
цени показанията му, тъй като те не спомагат за изясняване на фактите от
предмета на доказване.
Свидетелят А. също не може да даде показания за
събитията в началото на проверката. Той не е присъствал на пристигането на
проверяващите, а впоследствие се е върнал на обекта, поради което и неговите
показания не следва да бъдат кредитирани.
Съдът, с оглед
установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на
страните, намира от правна страна следното :
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното
НП, видно от съдържанието им, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите
на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна
на обжалваното наказателно постановление, тъй като при реализиране на
административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до порочност на административно-наказателното
производство против него или до нищожност на съставения АУАН или издаденото въз
основа на него наказателно постановление. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя
и същият бил запознат с неговото съдържание. Съдът констатира, че текстовото
съдържание и правната квалификация на описаните обстоятелства и в двата акта са
абсолютно идентични.
Жалбата обаче се явява основателна, поради следните
мотиви :
Съгласно разпоредбата на чл.415в от КТ за нарушение, което може да бъде отстранено веднага
след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са
произтекли вредни последици за работници и служители, виновното лице се наказва
с глоба или имуществена санкция в размер от 50 до 100 лв. В настоящия случай нарушението
е могло да бъде отстранено веднага, тъй като видно от показанията на актосъставителя
П. работниците са заявили, че каските се намират в обекта, макар и проверяващите
да не са ги видели. Дори и обаче каската на жалбоподателя да не се е намирала
на обекта, нарушението отново е могло да бъде отстранено веднага по реда на
чл.199 от КТ.
На следващо място от нарушението не са произтекли
вредни последици – липсва нараняване на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл.415в от КТ е озаглавена
„отговорност за маловажно нарушение”. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК на ВКС преценката
за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. Макар и
решението да е постановено по повод тълкуване на чл.28 от ЗАНН, то застъпените
в него доводи следва да намерят приложение по аналогия и в настоящия случай,
тъй като отново на преценката на наказващия орган подлежи въпросът маловажно ли
е извършеното нарушение, като са посочени кумулативно предвидените
предпоставки, при които това ще е налице.
Ето защо когато съдът констатира, че предпоставките на
чл. 415в от КТ са налице, но наказващият орган не го е приложил, както е в
настоящия случай, това е основание за отмяна на наказателното постановление
поради издаването му в противоречие със закона, като произнасянето на настоящия
съдебен състав е в този смисъл.
По направеното искане за присъждане на разноски от
страна на жалбоподателя.
В ЗАНН не е предвидена такава
процесуална възможност. Съгласно чл. 84 ЗАНН доколкото в този закон няма
особени правила се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс, в
който също няма такава регламентация. Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК, чиято норма следва да бъде приложена по аналогия на закона в случая, тъй
като урежда най-близка хипотеза ( ТР № 3/85 на ОСНК ), при отменяване на
наказателното постановление разноските остават за сметка на държавата, но както
и при оправдаване на подсъдимия по дела от общ характер, така и при отмяна на
наказателното постановление, на подсъдимия и на жалбоподателя не се присъждат
направените от тях разноски. Предвиден е специален ред за претендирането им, но
в друго отделно производство, заведено по Закона за отговорността на държавата.
Отделно от това жалбоподателят не е доказал да е направил разноски в процеса,
тъй като видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие между
страните е договорено да не се заплаща хонорар.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 63 от ЗАНН, Бургаският районен съд, ХІІІ наказателен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 02-0200135/01.06.2009г. на директор на Дирекция “Инспекция по
труда”-гр. Бургас, с което на М.Е.Х., ЕГН – **********,***, за нарушение на чл.284, ал.2 от КТ му е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева
на основание чл.413, ал.1 от КТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя М.Е.Х., ЕГН – **********, за
присъждане на направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.
Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Вярно
с оригинала: Илияна Георгиева