Решение по дело №782/2021 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 37
Дата: 14 март 2022 г. (в сила от 3 юни 2022 г.)
Съдия: Мария Димова Шолекова
Дело: 20214310200782
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Л., 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря ВАНЯ К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20214310200782 по описа за 2021 година
С наказателно постановление № Р - 0049122/13.08.2021 г. на Ц.Х.Х.,Директор
на Регионална дирекция за областите Габрово,Велико Търново,Русе,Л. и
Плевен към КЗП, е наложена на основание чл.214 от Закона за туризма
имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на ******” ЕООД гр. Л.,
представлявано от Р.Т.К., ЕГН: **********, за това, че при извършена
проверка на 08.06.2021 г. в заведение за бързо обслужване в гр.Л., на пл.”А.”
е установено, че ******” ЕООД осъществява туристическа дейност
«ресторантьорство» в заведение за бързо обслужване в гр.Л., на пл.»А.» и че
на видно място в обекта е поставено Удостоверение за категоризация №
00032/17.02.2015 г. валидно до 17.02.2020 г., утвърдена категория „една
звезда“, капацитет 9 места на закрито и 9 места на открито, вид и
наименование на обекта: Закусвалня „Л.К.“, издадено от зам.кмет на Община
Л.. Не е представен валиден документ относно категорията на обекта. При
проверката е имало потребители, които са консумирали готвени ястия.
Предлагали са се за консумация: скара, готвени ястия , супи, салати,
гарнитури, хляб, бира, безалкохолни напитки.
С КП № К-2713753/08.06.2021 г. е изискано временно удостоверение за
открита процедура по категоризиране или удостоверение за категоризация.
При проверката по документи с ППД № К-0124382/14.06.2021 г. се е
1
явил управителят на дружеството и е представил Удостоверение за
категоризация № 00186/27.05.2020 г., валидно до 27.05.2025 г., утвърдена
категория „една звезда“, капацитет 20 места, вид и наименование на обекта:
Заведение за бързо обслужване, лице извършващо дейност в обекта: ******”
ЕООД, издадено от зам.кмет на Община Л.. На 08.06.2021 г. в заведение за
бързо обслужване в гр.Л., на пл.»А.» търговецът ******” ЕООД не е поставил
Удостоверение за категоризация № 00186/27.05.2020 г. на видно място в
обекта, което представлява нарушение на чл.132, ал.1 от Закона за туризма.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят
******” ЕООД гр. Л., представлявано от Р.Т.К., който го обжалва чрез адв.Н.
в срок и излага, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй
като описанието на нарушението е неточно и неясно, не е посочено кое
предложение на чл.132, ал.1 от ЗТ е нарушено, не е посочено имало ли е в
обекта поставена табела, като част от категорийната символика. Не е
посочено мястото на извършване на нарушението, тъй като на пл.“А.“ има
няколко заведения. Изтъква, че дори да се приеме, че има формално
извършено административно нарушение, то същото се явява маловажно, като
излага подробни съображения за това. Освен това излага подробни
съображения за некомпетентност на наказващия орган и моли съда да отмени
НП.
В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован се явява
адв.Н., който поддържа жалбата по изложените в нея аргументи за допуснати
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство. Моли, ако съдът прецени, че е налице материална
компетентност на наказващия орган и че е налице извършено нарушение, да
съобрази неговата маловажност, тъй като обекта е бил категоризиран, като
старата и новата категоризация са същия брой звезди, проверяващите са
търсили само удостоверение за категоризация, но не и табелата, която също е
част от категорийната символика и именно наличието на тази табела и на
старото удостоверение за категоризация налагат извод, че потребителят не
може да бъде заблуден за вида и категорията на туристическия обект. Поради
изложеното моли съда да отмени НП, като им присъди направените по делото
разноски по представения списък.
Ответникът - КЗП-РД-Русе, редовно призован не изпраща представител.
2
Представено е писмено становище.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на
свидетелите К.И. и Г.Б., от становището на жалбоподателя, изразено в
жалбата и писменото становище на ответника по жалбата, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 14.06.2021 год. бил съставен Акт № 0049122 за установяване на
административно нарушение от св.К. И., в присъствието на св.Г.Б., срещу
******” ЕООД гр. Л., за това, че при извършена проверка на 08.06.2021 г. в
заведение за хранене и развлечения в гр.Л., пл.”А.”, стопанисвано от ******”
ЕООД гр. Л., извършена по план - програма на КЗП за месец юни 2021 г. е
установено, че на видно място в обекта е поставено Удостоверение за
категоризация № 00032/17.02.2015 г. валидно до 17.02.2020 г., утвърдена
категория „една звезда“, капацитет 9 места на открито и 9 места в зала, вид и
наименование на обекта: Закусвалня „Л.К.“, лице извършващо дейност в
обекта „В.К.“ ЕООД. При проверката има потребители, които консумират
готвени ястия. Предлага се за консумация: скара, готвени ястия, супи, салати,
гарнитури, хляб, бира, безалкохолни напитки.
При проверката не е представено временно удостоверение или валидно
удостоверение за категоризация на обекта.
При документалната проверка на 14.06.2021 г. се е явил управителят на
фирмата и е представил Удостоверение за категоризация № 00186., валидно
до 27.05.2025 г., утвърдена категория „една звезда“, капацитет 20 места, вид и
наименование на обекта: Заведение за бързо обслужване, лице извършващо
дейност : ******” ЕООД. Към датата на проверката 08.06.2021 г. лицето
извършващо ресторантьорство не е поставило на видно място в обекта
удостоверение за категоризация. На 08.06.2021 г. в ЗХР в гр.Л., пл.»А.» е
извършено нарушение на чл.132, ал.1 от Закона за туризма. По акта
жалбоподателят е направил писмени възражения/л.15/, приложени към
преписката. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното
наказателно постановление.
Актосъставителят и свидетелят по акта поддържат констатациите по
акта,като дават подробни обяснения за извършената проверка и
констатираното нарушение.
АУАН и НП са издадени от компетентни лица, с оглед представените
3
заповед № 356 ЛС/22.04.2015 г. и заповед № 674/21.08.2019 г. на
Председателя на КЗП.
Съдът не споделя възражението за липсата на материална
компетентност на издателя на НП. Компетентността на органа, издал
обжалваното наказателно постановление произтича от разпоредбите на чл.
175, ал. 2 и чл. 232, ал. 2 от ЗТ и от приложената заповед № 674 от 21.08.2019
г. на председателя на КЗП. Нормите на чл. 175 и чл. 232 от ЗТ определят кои
са контролните органи, имащи право да установяват административни
нарушения по този закон, както и кои са административните органи, на които
са възложени функциите по административното наказване на извършителите
на констатираните нарушения. Видно от изброяването в посочените текстове,
няма никакво съмнение, че органите на КЗП имат обща и неограничена
компетентност да установяват административните нарушения на
изискванията на ЗТ и подзаконовите актове по прилагането му, както и да
издават НП срещу извършителите им. В разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от
Закона за туризма е използван изразът "последващ контрол", който е
употребен от законодателя, за да разграничи и подчертае разликата между
контрола, извършван от категоризиращия орган в процеса на самата
категоризация и контрола, който има право да извършва КЗП. Нещо повече, в
чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за туризма изрично е предвидено, че органите на
Комисията осъществяват контрол за спазване изискванията на Закона, за
категоризация на туристическите обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1-3. Така
очертаното правомощие несъмнено включва правото на тези органи да
контролират както наличието на категоризация въобще, така и съответствието
на туристическите обекти с определената им категоризация. Освен това
следва да се има предвид трайната съдебна практика на Административен съд
– Л. по този въпрос, намерила израз в решения по к.а.н.д.№261/2015 г.,
№91/2016 г. и № 174/2016 г., а именно, че при преценката на компетентността
на издателя на НП, районният съд следва да изхожда от посочените в самото
оспорено НП правни основания и че абстрактното тълкуване на правни
норми, които не са посочени в оспореното наказателно постановление, не
съответства на дължимата проверка за законосъобразност на НП. В
процесният случай АУАН е издаден от служител на КЗП, компетентен по
смисъла на чл. 232, ал. 1 от ЗТ, а НП е издадено от лице, оправомощено да
издава НП по чл.232, ал.2 от ЗТ, за което наказващият орган е представил
4
писмени доказателства.
Неоснователно е възражението на жалбоподателят, че не е осъществен
състава на нарушение по чл.132, ал.1 от ЗТ. Видно от разпоредбата на чл.132,
ал.1 от ЗТ – „На категоризираните места за настаняване и прилежащите към
тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелни заведения за хранене
и развлечения, туристически хижи, туристически учебни центрове и
туристически учебни центрове и туристически спални и прилежащите към
тях заведения за хранене се издава категорийна символика в зависимост от
техния вид и категория, включваща удостоверение и табела, които се
поставят на видно място в обекта.” Актосъставителят и свидетелят по акта в
с.з. заявяват, че нямат спомен дали в обекта е имало поставена табела, като
част от категорийната символика, но от приложения към преписката КП №
2713753/08.06.2021 г. /л.17-л.18/ е видно, че проверяващите са констатирали,
че в близост до входа на обекта има поставена табела по чл.132, ал.1 от ЗТ. С
оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за
безспорно установено, че към момента на проверката обектът е бил в работен
режим/имало е клиенти/, че са били предлагани за консумация готвени ястия,
скара, супи, салати, гарнитури, хляб, бира и безалкохолни напитки, като
търговецът е осъществявал ресторантьорство в заведение за хранене. Съдът
намира, че събраните по делото доказателства установяват по несъмнен
начин, че в провереният обект, находящ се в гр. Л., пл. "А.", категоризиран с
удостоверение за категоризация № 00186/27.05.2020г., издадено от зам.кмета
на Община Л., за утвърдена категория „една звезда”, капацитет 20 места, вид
и наименование на обекта: заведение за бързо обслужване към дата на
проверката – 08.06.2021 г., удостоверението за категоризация не е било
поставено на видно място в обекта. Същото е било представено при
проверката на документи, за който е бил съставен протокол №К-
0124382/14.06.2021г. С оглед на това несъмнено се установява, че към датата
на проверката – 08.06.2021 г., в търговският обект удостоверението за
категоризация не е било поставено на видно място в обекта, както и че
същото не било предоставено на контролните органи, с оглед на което
правилно е ангажирана административно наказателна отговорност на
дружеството. Правилно е преценено, че нарушението на търговеца
осъществява състава на чл.132, ал.1 от ЗТ. Съгласно разпоредбата на чл.214
от ЗТ, който не постави временно удостоверение за открита процедура по
5
категоризиране или категорийната символика на туристическия обект по чл.3,
ал.2, т.1, 2 и 3 на видно място, в, съответно на територията на обекта, се
наказва с глоба от 500 до 1000 лева, а на едноличните търговци и
юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 лева до
3000 лева. В конкретния случай, както е посочено и по – горе, проверяващите
са установили, че в обекта е било поставено на видно място удостоверение за
категоризация, но с изтекъл срок на валидност, но не е било поставено на
видно място в обекта валидното удостоверението за категоризация. Видно от
разпоредбата на чл.132, ал.1 от ЗТ, категорийната символика се състои от две
части – табела и удостоверение. Непоставянето им на видно място в
категоризирания обект е нарушение, което се санкционира от разпоредбата на
чл.214 от ЗТ. Ето защо съдът намира, че правилно е приложена и
санкционната норма на чл.214 от ЗТ, като определената имуществена санкция
е в минималния размер.
Неоснователно е направеното с жалбата възражение, че описанието на
нарушението е неточно и неясно, и че не било посочено точно мястото на
извършване на нарушението. В тази връзка са представени и приети по делото
удостоверение за категоризация №00032/17.02.2015 г., издадено от зам.кмета
на Община Л. и удостоверение за категоризация № 00186/27.05.2020 г., видно
от които като адрес на обекта е посочен именно гр.Л., пл. „А.”. АУАН и НП
отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в
НП пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване,
обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби,
които са нарушени. Правната квалификация по чл.132, ал.1 от ЗТ, е прецизна
и в съответствие с текстовото описание на състава на административното
нарушение.
Предвид на изложените съображения, съдът приема, че констатациите в
акта за установяване на административно нарушение съответстват на
фактическата обстановка и жалбоподателят е извършил посоченото в акта и
НП нарушение, тъй като видно от доказателствата по делото при извършената
проверката в обекта на 08.06.2021 г. е съставен КП № 2713753, в който
подробно са описани всички направени при проверката констатации, вкл. и
непредставянето на валидно удостоверение за категоризация на обекта.
Впоследствие при проверката по документи жалбоподателят е представил
валидно удостоверение за категоризация на обекта - № 00186/27.05.2020 г.,
6
издадено от Община Л. с валидност 27.05.2025 г., което е прието от
проверяващите и е отразено в съставения АУАН. Всички обстоятелства,
касаещи проверката и извършеното нарушение са описани както в АУАН,
така и в НП. Видно от писмените и гласните доказателства по делото при
проверката в обекта на 08.06.2021 г. е било налично, поставено на видно
място, но с изтекъл срок на валидност удостоверение за категоризация на
обекта и именно поради това, че поставеното удостоверение е с изтекъл срок
на валидност, контролните органи са поискали да се представи временно
удостоверение или валидно удостоверение за категоризация и такова е
представено, но при документалната проверка на 14.06.2021 г. След като
удостоверението за категоризация № 00186 е било издадено на 27.05.2020 г. и
е с валидност 27.05.2025 г., но не се е намирало в обекта, нито е било
поставено на видно място, правилно контролните органи са приели, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си да постави удостоверението
за категоризация на видно място в обекта. Именно поради представяне от
страна на жалбоподателя на валидно удостоверение за категоризация при
документалната проверка, от което видно, че осъществява дейност в
категоризиран обект, нарушението е квалифицирано по чл.132,ал.1 от ЗТ, в
противен случай жалбоподателят ще е санкциониран, за това, че извършва
туристическа дейност в обект, който не е категоризиран. Неоснователно е
направеното възражение по акта и правилно не е споделено от наказващия
орган, че поради извършен ремонт в обекта удостоверението за
категоризация е било свалено и затова не се е намирало на видно място и не е
представено при проверката. Видно от материалите по преписката/писмо на
Община Л. от 21.06.2021 г.-л.11/ проверения обект е категоризиран със
заповед на кмета на Община Л. от 27.05.2020 г., като е издадено
удостоверение за категоризация № 00186, валидно до 27.05.2025 г., но
управителят не е потърсил своевременно удостоверението и го е получил на
09.06.2021 г., т.е. не ремонта в обекта е причината за липса на
удостоверението за категоризация в обекта, а това, че управителят на
дружеството не го е потърсил и не се е снабдил с него. Причините поради
които търговецът не потърсил и не се е снабдил с издаденото му
удостоверение за категоризация са без значение за правния спор, още повече,
че в закона не е предвидено задължение за категоризиращия орган да издирва
заявителя за връчване на издаденото му удостоверение за категоризация.
7
Както в АУАН, така и в НП е отразено, че проверяващите са констатирали, че
за обекта има издадено удостоверение за категоризация, но като част от
категорийната символика не е поставено на видно място в обекта и са
отразили, че обекта е категоризиран, като са посочили номер и дата на
удостоверението. Това обстоятелство се установява и от разпита на
актосъставителя и свидетеля по акта. От техните показания се установяват по
безспорен начин всички елементи на твърдяното административно
нарушение.
Поради изложените съображения съдът приема,че жалбоподателят е
извършил нарушението на чл.132, ал.1 от ЗТ, посочено в акта и наказателното
постановление.
Издаденото наказателно постановление отговаря на изискванията на
чл.57 от ЗАНН и за цитираното нарушение административнонаказващият
орган на основание чл.214 от Закона за туризма е наложил санкция в размер
на 1000 лв.,минимума предвиден в закона, като е отчел факта,че нарушението
е извършено за първи път. Не се споделят възраженията на адв.Н., че
нарушението представлява маловажен случай, въпреки, че по делото не
присъстват доказателства за налагани наказания по ЗТ, тъй като видно от
събраните писмени доказателства при категоризиране на обекта през 2020 г.,
макар да е запазена същата категория «една звезда» е променен вида на
обекта, неговото наименование и лицето, извършващо дейност в обекта, както
и поради това, че търговецът е извършвал дейност повече от година след
издаване на актуалното удостоверение за категоризация, без да разполага със
същото и без да го е поставил на видно място. Наложеното с постановлението
наказание е в съответствие с разпоредбите на чл.12 и чл.27 от ЗАНН, поради
което наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно.
При този изход на процеса следва да бъде оставено без уважение
искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски, като неоснователно. Основателна е претенцията на ответника по
жалбата за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание действащата норма на чл.63д, ал.4 от ЗАНН «В полза на
учреждението или организацията, чиийто орган е издал акта по чл.58д, се
присъжда и възнаграждение вразмер, определен от съда, ако те са били
8
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование»,
във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.25а, ал.3 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като бъде осъден
жалбоподателя да заплати на РД-Русе към КЗП разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 70 лева, с оглед обстоятелството, че по делото е
представено само писмено становище по същество на спора, без участие в
съдебно заседание, като в останалата част за разликата до 120 лева
претенцията на ответника, следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН
съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № Р -
0049122/13.08.2021 г. на Ц.Х.Х.,Директор на Регионална дирекция за
областите Габрово,Велико Търново,Русе,Л. и Плевен към КЗП, с което е
наложена на основание чл.214 от Закона за туризма имуществена санкция в
размер на 1000 /хиляда/ лева на ******” ЕООД гр. Л., представлявано от
Р.Т.К., ЕГН: **********, за нарушение на чл.132, ал.1 от Закона за
туризма,като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане
на направените по делото разноски, като неоснователно.
ОСЪЖДА ******” ЕООД гр. Л., ЕИК *********, представлявано от
Р.Т.К., ЕГН: ********** да заплати на Регионална дирекция-Русе към
Комисията за защита на потребителите сумата от 70.00/седемдесет/ лева
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на РД-Русе към КЗП за
присъждане на разноски за разликата до 120 лева, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е
изготвено.

9
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
10