РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. К., 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
в присъствието на прокурора Росица Георгиева Георгиева (ОП-К.)
като разгледа докладваното от Георги Ст. Милушев Въззивно
административно наказателно дело № 20215100600106 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение №260081/17.03.2021 год., постановено по Н.а.х.дело №
1318/2020 год.,К.йският районен съд е признал обвиняемия К. Д. Т. от гр.С., с
ЕГН ********** за виновен в това, че на 1 11.03.2020г. в землището на
община К., на главен път I-5 км. З36+700м., при управление на моторно
превозно средство- товарен автомобил марка „Д. Д." с per.№ *, нарушил
правилата за движение- чл.20 ал.2 от Закона за движението по пътищата,
който задължава водачите на пътни превозни средства при избиране на
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие, водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, и
1
чл.116 от Закона за движението по пътищата, според който водачът на
пътното превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, и по непредпазливост причинил на Е. М. М. от с.М., общ.Д.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите (лъчева и
лакътна) на лявата предмишница, довело до трайно затрудняване на
движението на левия горен крайник за около 2- 3 месеца, като деецът е
направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия-
престъпление по чл.343а, ал.1 б."а" вр.чл.343 ал.1 б."б" вр.чл.342 ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на
1000лв. Наложил е на обвиняемия Т. на основание чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7
от НК, и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца, като го е осъдил да заплати по сметка на ОД на МВР гр.К.,
направените по делото разноски в размер на 690лв.
Недоволен от така постановеното решение е останал обвиняемия К.Т.,
който чрез своя адвокат-Д.К. от АК-К., обжалва същото като неправилно и
незаконосъобразно. Развива съображения за липса на причинно-следствената
връзка между поведението на водача на МПС и причинените на пострадалото
лице телесни увреждания. Моли да се отмени изцяло атакуваното решение,
като обвиняемия бъде оправдан по повдигнатото обвинение, или
алтернативно иска намаляване на наказанието „лишаване от право да
управлява МПС“ от 6 на 3 месеца. В съдебно заседание обвиняемия поддържа
жалбата и моли да се отмени наказанието „лишаване от право да управлява
МПС“.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – К. в съдебно заседание изразява
становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че решението на
първоинстанционния съд е правилно, обосновано и законосъобразно, а
наложеното на жалбодателя наказание намира за справедливо, поради което
моли решението да бъде потвърдено.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на
атакуваното решение, с оглед доводите и оплакванията , наведени в жалбата,
на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
2
Жалбата е основателна.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното
изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. От събраните в
наказателното производство доказателства по несъмнен и категоричен начин
се установява следната фактическа обстановка:
На 11.03.2020г. около 21.00 часа обвиняемият К. Д. Т. управлявал
товарен автомобил марка „Д. Д." с рег. № *, собственост на Н. А. К., по главен
път I-5 в землището на община К. с посока на движение от гр.К. към гр.Х.. В
автомобила пътувала и съпругата му свидетелката Ж. Б. Т.а. Било тъмно, а
управлението се осъществявало в извън населено място, в тъмната част на
денонощието, без изкуствено осветление, на светлината на фаровете на
автомобила и при насрещно движение с интензивен автомобилен трафик.
Обвиняемият К.Т. се намирал в района на с.К., общ.К., преди КПП „Чилик",
км 336+700, на главен път I-5 в посока от гр.К. към гр.Х., в землището на
община К., когато по същото време в същия участък от пътя пеша се
придвижвал свидетеля Е. М.. Последният вървял по пътното платно попътно
на товарния автомобил, в дясната лента за движение и в близост до десния й
край. Автомобилът управляван от обвиняемия Т. бил в движение, когато
забелязал пешеходеца свидетеля М., при което навил волана наляво за
заобикаляне на пешеходеца, но поради несъобразената скорост, с която се
движел, а именно 42,33км/ч., с оглед условията на тъмнина, видимост пред
автомобила, интензивност на автомобилния трафик и насрещно движение,
ударил лявата ръка на пешеходеца свидетеля Е. М. с дясното странично
огледало на автомобила си. В резултат на това последният бил изваден от
равновесно положение и отхвърлен от автомобила напред като паднал на
асфалта в дясната лента на пътното платно. След удара обвиняемият К.Т.
използвал спирачната уредба, при което спрял на метри от свидетеля Е. М., в
ляво от него до осевата линия. Водачът Т. се отправил към пострадалия
пешеходец М. и направил всичко зависещо от него за оказване на помощ, а
именно отишъл при него, подпрял го и го попитал има ли нужда от нещо.
Местопроизшествието било посетено от полицейски служители на сектор
„Пътна полиция"- К. при ОДМВР- К.- свидетелите Т. У., С. С. и С. О.. Дошла
и линейка, която транспортирала пострадалия до ЦСМП- К.. Същата вечер
обвиняемият К.Т. бил тестван с Дрегер №0055, който отчел нулев резултат за
3
употреба на алкохол. Видно от назначената по делото Съдебна-
автотехническа експертиза № 104/ 19.06.2020г. то нормативно разрешената
скорост за участъка, в който е възникнало ПТП на 11.03.2020г. е 90км/ч.
Мястото на удара се намира на път 1-5, при км.336+700, в дясната лента за
движение по посока за гр.Х.. Товареният автомобил „Д. Д." с per.№ *,
управляван от К.Т. се е движил по път I-5 в посока от гр.К. към гр.Х..
Пешеходецът свидетелят Е. М. е вървял по пътното платно, попътно на
товарния автомобил, в дясната лента и в близост до десния ръб на асфалта. В
района на км.336+700 с дясното странично огледало автомобилът ударил
пешеходеца в лявата ръка. В резултат на взаимодействието между тях,
свидетелят Е. М. бил изваден от равновесно положение и отхвърлен от
автомобила напред като паднал на асфалта в дясната лента на пътното платно.
Автомобилът е спрял вляво от него, в близост до осевата линия. Скоростта на
движение на товарния автомобил „Д. Д." с per.№ * в момента на удара на
пешеходеца била 27,83км/ч., а скоростта му преди ПТП била 42,33км/ч. Със
спирачките обвиняемият Т. не е имал възможност да предотврати ПТП с
пешеходеца, тъй като той е попадал в „опасната зона" пред автомобила му.
Водачът не е имал техническа възможност с маневра завой наляво или
надясно да предотврати ПТП в момента. Непосредствено преди ПТП, товарен
автомобил „Д. Д." с per.№ * е бил технически изправен. Причините за
възникване на ПТП са управление на автомобила с несъобразена скорост от
страна на обвиняемия Т. довела до невъзможност за спиране в рамките на
осветеното от фаровете разстояние пред него, като сам се е поставил в това
положение, както и неправилно движение на пешеходеца свидетеля М. по
пътното платно. В резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие
пострадалия получил увреждания.От заключението на назначената по делото
съдебно- медицинска експертиза № 65/ 2020г. се установява, че на свидетеля
Е. М. е било причинено: счупване на костите /лъчева и лакътна кост/ на
лявата предмишница, което е довело до трайно затрудняване на движенията
на левия горен крайник за около 2-3 месеца, при обичаен ход на
оздравителния процес.
Тази фактическа обстановка се е приела от съда след преценка на
свидетелските показания на Т. У., С. С., С. О., Е. М. и Ж. Т.а, частично от
обясненията на обвиняемия К.Т.; от Съдебно медицинска експертиза по
4
писмени данни № 65/2020г. и разпита на вещото лице д-р Н. М. в съдебно
заседание, от автотехническата експертиза № 104/ 19.06.2020г. изготвена от
вещото лице В. Д. и разпита му в съдебното следствие; както и от писмените
доказателства- Протокол за оглед на ПТП от 11.03.2020г. и фотоалбум към
него, Протокол за химическо или химико- токсилогично изследване № 47 от
12.03.2020г., Талон за изследване № 0056780, Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби да употреба на алкохол и/ или
наркотични вещества или техни аналози от 11.03.2020г., Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 2020-1036-60 от 11.03.2020г. ведно с
план- схема към него, Справка в централна база КАТ от 16.03.2020г., Справка
за нарушител/ водач по отношение на К. Д. Т., медицински документи
отнасящи се до Е. М. от МБАЛ"Д-р Ат.Дафовски"- К. и от ЦСМП- К.. Всички
тези доказателства са кредитирани от съда, като еднопосочни и изграждащи
една и съща фактология. Единствените противоречия са досежно следните
два факта твърдяни от обвиняемия К.Т., а именно- как се е движел
пострадалия пешеходец спрямо управлявания от него автомобил и че той се е
хвърлил върху колата на инкриминираната дата. Решаващия съд не е приел
обясненията на обвиняемия Т., че пешеходецът Е. М. се е движел по средата и
перпендикулярно на управлявания от него автомобил, както и че той се е
хвърлил върху колата му, защото нямало нито едно друго доказателство по
делото, което да потвърди тези твърдения, дори и съпругата му- свидетелката
Т.а не установявала тези обстоятелства, поради което съдът правилно е приел,
че те са защитна версия на дееца К.Т..
Безспорно обвиняемият К.Т. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл. чл.343а, ал.1 б."а" вр.чл.343
ал.1 б."б" вр.чл.342 ал.1 от НК,защото на инкриминираната дата е нарушил
правилата за движение посочени, както следва: чл.20 ал.2 от Закона за
движението по пътищата, който задължава водачите на пътни превозни
средства при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да
спре пред всяко предвидимо препятствие, водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да 2 спрат, когато възникне опасност за
5
движението, и чл.116 от Закона за движението по пътищата, според който
водачът на пътното превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, и по непредпазливост причинил на Е. М. М. от
с.М., общ.Д. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите
(лъчева и лакътна) на лявата предмишница, довело до трайно затрудняване на
движението на левия горен крайник за около 2- 3 месеца, като деецът е
направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия.Няма
спор и по това, че тези нарушения на правилата за движение са в пряка и
непосредствена причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат- средната
телесна повреда, като е налице и причинна връзка между нарушението на
правилата за движение и настъпилия резултат, защото видно от приетата по
делото автотехническа експертиза обвиняемият Т. се е движил с несъобразена
скорост. Деянието е извършено по непредпазливост при формата небрежност,
като деецът не е предвиждал настъпването на обществено опасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, до какъвто правилен,
обоснован и законосъобразен извод е стигнал и районния съд.
Що се отнася до наказанието, настоящата инстанция съобрази следното:
При определяне на наказанието,първоинстанционният съд след като е
взел предвид, че за престъплението се предвижда наказание лишаване от
свобода до две години или пробация и същото е извършено по
непредпазливост, както и че обвиняемият не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност при условията
на чл.78а от НК и няма причинени имуществени вреди от престъплението,
правилно е намерил, че са налице условията за приложение на чл.78а от НК
за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.При конкретизиране на наказанието съдът е
приел,че степента на обществена опасност е висока, предвид на вида
обществени отношения които се засягат, а именно нормалната и безаварийна
транспортна дейност, чието накърняване води до поставяне в опасност или
реално увреждане на лични или имуществени интереси на неопределен брой
лица; като е отчел смекчаващи обстоятелства-чистото съдебно минало, добри
характеристични данни, санкциониран е само няколко пъти за нарушения на
правилата за движение по пътищата при над четирийсет годишната му
практика като водач на МПС, семейно ангажиран, изминалия дълъг период от
време от извършване на престъплението, и отчитайки съпричиняването от
страна на пешеходеца е намерил, че административно наказание в
минималния размер на предвиденото, при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно „глоба" в размер на 1000 лева, ще
изпълни целите на чл.36 от НК. На основание чл.78а, ал.4 вр.чл.343г вр.чл.37
6
ал.1 т.7от НК, е наложил кумулативно предвиденото административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца отново
при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства при посочените по-
горе мотиви.
Настоящата инстанция намира, че при определяне на наложените
наказания, съдът не е подходил съобразно изложените мотиви и приетите от
самия него смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Настоящата инстанция намира,че неправилно е прието че степента на
обществена опасност е висока, защото тя е типична за този вид
престъпление.При правилно достигнат обоснован и законосъбразен извод, че
е налице превес на смекчаващи отговорността обстоятелства съдът е
определил наказанието „глоба” в размер равен на законовия минимум, но
наказанието „лишаване от право да управлява МПС” е по-високо от
законовия минимум.В случая съдът не е приложил еднакво, правилно
установените смекчаващи отговорността обстоятелства, за наказанието
лишаване от право, като е недооценил съпричиняването от страна на
пострадалия и е определил наказание, което е явно несправедливо.Ето защо
следва да се намали размера на определеното наказание „лишаване от право
да управлява МПС” от 6 месеца на 3 месеца, което наказание настоящата
инстанция намира за справедливо, както и че с него ще се постигнат в пълна
мяра целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК - да се поправи и
превъзпита подсъдимия към спазване на законите, да се въздейства
предупредително-възпиращо спрямо него; както и да се въздейства
възпитателно и предупредително спрямо другите членове на обществото.
Възражението в жалбата и в съдебно заседание за липса на
престъпление и постановяване на оправдателна присъда е неоснователно.
Твърдението,че „..скоростта на движение на правлявания от мен автомобил не
е била технически несъобразена с конкретната пътно-климатична обстановка
и с условията на видимост в тъмната част на денонощието…“ е в
противоречие със събраните доказателства.Обвиняемия, при условия,че кара
в тъмната част на денонощието и поради наличие на насрещно движещи се
коли се е движил на къси светлини е бил длъжен да избере такава скорост,
която да му позволи да реагира и да избегне контакта с пешеходеца. Видно
от приетата и неоспорена Съдебна- автотехническа експертиза № 104, при
движение на къси светлини видимостта на водача е 25 метра и избраната от
него скорост 42,33 категорично не е била съобразена с това и логично се е
стигнало до престъпния резултат
Предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което
7
обжалваното решение да бъде изменено в частта, с която на обвиняемия Т. е
било наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от
6месеца, като се намали същия на 3 месеца. В останалата част,
първоинстанционното решение е правилно, обосновано и законосъобразно,
при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което следва, същото да бъде потвърдено в
тази му част.
Мотивиран от горното, и на основание чл. 337 ал.1 т.1, във вр. с чл. 334
т.3 и чл. 338, във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Решение №260081/17.03.2021 год., постановено по
Н.а.х.дело № 1318/2020 год. от К.йският районен съд в частта му, с която на
обвиняемия К. Д. Т. от гр.С., с ЕГН **********, на основание чл.343г във вр.
с чл.37 ал.1 т.7 от НК е определено наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6/шест/месеца, като НАМАЛЯВА размера на
същия на 3/три/ месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8