ОПРЕДЕЛЕНИЕ№260797
гр. Пловдив, 17.12.2020г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО,
XIV състав в закрито
заседание на седемнадесети декември, две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
като разгледа
докладваното от съдия Иван Анастасов възз.ч.гр.д. № 3014 по описа за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.274, ал.1, т.1, вр. чл.248 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба от „Първа инвестиционна банка“АД против разпореждане от
28.10.2020г. по ч.гр.д.№ 6259/2020г. на ПдРС, V гр.с. в частта, с която е
оставена без разглеждане като просрочена
молбата на жалбоподателя за поправка на очевидна фактическа грешка в
издадената заповед за незабавно изпълнение № 2725/05.06.2020г., чрез осъждане
на още един съдлъжник, а именно: Т. Х. Ф.,
ЕГН: **********, с адрес: ***.
В частната жалба
се сочи, че погрешно първоинстанционният съд е възприел молбата на
жалбоподателя- заявител в заповедното производство като такава за допълване на
издадената заповед за незабавно изпълнение и съответно- погрешно я е приел за
просрочена. Сочи се, че на допълване подлежат тези съдебни актове, чийто
диспозитив не съдържа произнасяне по целия предмет на спора, а не по отношение
на всички страни. Неотразяването в акта на страна по спора съставлявало
очевидна фактическа грешка.ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:Производството по ч.гр.д.№ 6259/2020г. на ПдРС, V гр.с.
е образувано по заявление по чл.417 от ГПК от „Първа инвестиционна банка“АД за
издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от
счетоводните книги за вземания на банката по договор за предоставяне на банков
кредит от 19.02.2015г.. В извлечението е отразено, че крудитополучател е
„Хачо“ЕООД, а солидарни длъжници- А. А. Ф. и Т. Х. Ф.. В заявлението „Хачо“ЕООД
и А. Ф.са посочени като длъжници в т.т.5 и 5а, а Т. Ф.- в т.14. В издадената
заповед за незабавно изпълнение № 2725/05.06.2020г. като длъжници са посочени
само Хачо“ЕООД и А. Ф.. Заповедта и издадения въз основа на същата изпълнителен
лист са връчени на пълномощника на кредитора на 12.08.2020г.. Обжалваното
разпореждане е постановено по молба от „Първа инвестиционна банка“АД от
22.10.2020г..
Настоящият състав на ПОС не споделя
довода в частната жалба, че допълване на съдебен акт може да се иска само
тогава, когато не е изчерпан предметът на спора по делото от обективна страна. В
чл.250 от ГПК, която разпоредба е приложима в заповедното производство, съгласно т.7 от Тълкувателно решение №
4/2014г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е предвидено, че страната може
да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й
искане. Искането обхваща както предмета на спора в неговия обективен аспект,
така и страните, тъй като те са носители на съответните материални права и
задължения. Съдебният акт, а в частност, както е в конкретния случай,
разпореждането за незабавно изпълнение, следва да съответства на въведените със
заявлението обективни и субективни предели на предмета на делото. Както се приема
в т.5 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014
г., ОСГТК, идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения е налице
при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните
по делата. Така например и в Определение № 154/06.03.2012 година по ч. т. д. № 979/2011 година на ВКС, ІІ
т.о. се приема, че „Ако съдът е пропуснал да разгледа някое от исканията в
заявлението /напр. за издаване на заповед за изпълнение за определени суми или
срещу солидарно отговорни длъжници/, заявителят не следва да понася
неблагоприятните последици от този пропуск и разполага с правото да сезира съда
с молба за допълнително произнасяне“.
Основание да се приеме, че е допусната
очевидна фактическа грешка в съдебния акт, е налице винаги, когато има
противоречие между мотивната част и диспозитива. В случая основание молбата на
жалбоподателя да се разгледа по реда на чл.247 от ГПК би било налице в случай,
че в заповедта за изпълнение бяха изложени мотиви за това, че следва да бъде
разпоредено дължимите по договора суми да бъдат платени солидарно не само от
„Хачо“ЕООД и А. А. Ф., но и от Т. Х. Ф.. Такива мотиви не са налице- преценено
е единствено, че представения документ по чл.417 от ГПК е редовен от външна
страна. Ето защо и не е налице основание да се приеме, че е налице противоречие
между мотиви и диспозитив.
Съгласно чл. 250, ал. 1, изр. 2 от ГПК, молбата за
допълване се подава в едномесечен от срок от връчване на акта или от влизането
му в сила. Разликата в началния момент, от които тече едномесечният срок е в
зависимост от това, дали съдебният акт е обжалваем. Заповедта за незабавно
изпълнение е обжалваема- от заявителя на основание чл.413, ал.2 от ГПК, с
частна жалба в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК. Едноседмичният срок е
изтекъл на 19.08.2020г., а едномесечният- 21.09.2020г.. При това положение
молбата за допълване на заповедта с разпореждане Т. Х.Ф. също да заплата
солидарно с останалите длъжници сумите по извлечението от счетоводните книги
действително се явява просрочена, поради което частната жалба против
обжалваното разпореждане ще следва да бъде оставена без уважение. Съгласно
т.5г, изр.5 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, настоящето определение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ подадената от „Първа инвестиционна банка“АД частна жалба против разпореждане
от 28.10.2020г. по ч.гр.д.№ 6259/2020г. на ПдРС, V гр.с. в частта, с която е
оставена без разглеждане като просрочена
молбата на жалбоподателя за поправка на очевидна фактическа грешка в
издадената заповед за незабавно изпълнение № 2725/05.06.2020г., чрез осъждане
на още един съдлъжник, а именно: Т. Х. Ф.,
ЕГН: **********, с адрес: ***.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: