№ 7076
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова
Дамян Ив. Христов
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20241100514212 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от ищеца ЗАД „Алианц
България“ АД срещу Решение № 2889 от 19.02.2024 г., постановено по гр. д. № 13496/2023 г.
по описа на Софийски районен съд, 82-и състав, с което е отхвърлен предявеният от ищеца
срещу ЗАД „Асет Иншурънс“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно, като се излагат следните
аргументи: неправилно първата инстанция приела, че е налице съпричиняване, тъй като
водачът на л.а. „Рено Каджар" се е движил по път с предимство, с разрешената скорост и е
предприел маневра за преминаване в съседна лента в момент, в който същата е била
свободна, като съдът неправилно квалифицирал маневрата, предприета от водача на л.а.
„Рено Каджар", като завой на ляво, но всъщност била налице маневра за преминаване в
съседна пътна лента. Поддържа, че водачът на л.а. „Рено Каджар" не е нарушил нито
разпоредбата на чл. 25, нито тази на чл. 26 от ЗДВП, а с оглед на разпоредбата на чл.37 от
ЗДвП водачът на л.а. „Ситроен" е следвало да го пропусне,като за водача на л.а. „Рено
Каджар" не е било налице задължение да преустанови предприетата от него маневра и да
продължи движението си в дясна лента. Освен това СТЕ установила, че водачът на л.а.
Ситроен е имал техническа възможност да предотврати настъпването на удара. При
условията на евентуалност иска да бъде намален размера на определеното съпричиняване,
защото действията на на водача на л.а. „Ситроен" били в по-висока степен застрашаващи
останалите участници в движение, нарушаващи повече от едно от императивните правила за
движение, от което следвало, че осъщественото от него противоправно поведение е по-тежко
от това, осъществено от другия водач. Моли съдът да отмени изцяло обжалваното решение и
да постанови ново, с което да осъди ответника да заплати процесните суми.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемата страна моли съдът да остави без уважение
подадената въззивна жалба и да потвърди решението на първата инстанция. Твърди се, че
основна вина за настъпване на процесното ПТП имал водача на МПС, застраховано при
1
въззивника, тъй като предприел престрояване от дясна в лява пътна лента на бул.
„Симеоновско шосе" без необходимата видимост, като това се подкрепяло от събраните по
делото доказателства. Сочи, че водача на МПС, застраховано при въззивника, подписал
двустранен констативен протокол непосредствено след произшествието, с което признал
вината си. Поддържа, че отделно от събраните по делото доказателства, въззивника
направил извънсъдебно признание за наличие на съвина у двамата водачи, участвали в
процесното ПТП, като "Алианц България" извършил плащане на 20.05.2022 г. по регресна
претенция на ЗАД "Асет Иншурънс" АД преди да предяви своята регресна претенция по
процесната щета.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
С процесното Решение № 2889 от 19.02.2024 г., постановено по гр. д. № 13496/2023 г.
по описа на Софийски районен съд, 82-и състав е отхвърлен предявеният от ищеца ЗАД
„Алианц България“ срещу ЗАД „Асет Иншурънс“ АД осъдителен иск с правно основание чл.
411 КЗ за заплащане на сумата от 1055,02 лева, представляваща заплатено застрахователно
обезщетение по регресна претенция по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на МПС „Рено
Каджар“, peг. № ****, застрахован при ЗАД „Алианц България“ АД от застрахователно
събитие – ПТП, настъпило на 13.12.2021 г. около 18:30 часа в гр. София по вина на водач на
МПС „Ситроен Ц3“, peг. № ****, със сключена при ЗАД „Асет Иншурънс“ АД застраховка
„Гражданска отговорност“, който при движение по бул. „Симеоновско шосе“ при
предприемане на маневра в лява съседна лента не пропуснал попътно движещия се
автомобил „Рено“ и го ударил в странична дясна част.
За да постанови така обжалваното съдебно решение, първата инстанция, въз основа на
събраните по делото доказателства / свидетелски показания, САТЕ, констативен протокол и
други документи/ е приела, че водачите на двете МПС са сменяли лента/платно и са
извършвали маневра, поради което не са били с предимство и е следвало да се уверят, че
няма да създадат опасност за движението. С оглед на това СРС е приел, че съпричиняването
на вредоносния резултат от страна на водача застрахован при ищеца е 50%. По делото се е
установило, че ремонтът на МПС, застрахован при ищеца, възлиза на 2110,03 лева и
доколкото ответника е заплатил извънсъдебно и доброволно сумата от 1070,01 лева, която
представлява повече от половината от дължимото застрахователно обезщетение е отхвърлил
така предявения иск.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
По възражението за съпричиняване съдът намира следното: в мотивите на т.7 на
Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК е прието, че
съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се
2
намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент
от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението
му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. От изложеното в мотивите на тълкувателното решение е видно,
че за да е налице съпричиняване трябва да се установят две предпоставки- поведението на
увредения трябва да е противоправно и същото трябва да обуславя вредоносния резултат в
някаква степен. От приетата и неоспорена по делото САТЕ се установява, че причините
които са довели до настъпване на процесното ПТП са поведението на водача на лек
автомобил „ Ситроен Ц3“, който предприел маневра за завой наляво и включване в
движението на бул. „ Симеоновско шосе“ без да изчака преминаването на лек автомобил „
Рено Каджар“ и поведението на водача на лек автомобил „ Рено Каджар“, който предприел
маневра за преминаване от дясна в лява пътна лента, непосредствено преди настъпването на
произшествието. Съдът не споделя твърдението на въззивника, че в случая водача на лек
автомобил „ Рено Каджар“ не е противоправно. Съгласно чл.25,ал.1 от ЗДвП водача на МПС
който ще преминава в друга пътна лента трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.От назначената по делото СТЕ се установява, че л. а. „Ситроен ЦЗ“ се е намирал
на ул. „Чавдар Мутафов“, като водачът предприема маневра за завой на ляво и включване в
движението на бул. „Симеоновско шосе“. При движението си по бул. „Симеоновско шосе“
водачът на л. а. „Рено Каджар“ предприема навлизане от дясна в лява пътна лента
непосредствено пред спрелите в лявата лента превозни средства. При това преминаване в
лявата лента и движението на л. а. „Ситроен“ за включване в движението на бул.
„Симеоновско шосе“, траекториите на двете превозни средства се пресичат и настъпва удар
между тях. В случая поведението на водача на л.а. „ Рено Каджар“ е противоправно,
доколкото при преминаването от дясна в лява пътна лента не се е съобразил с
минаващия покрай него л. а. „Ситроен“. Освен това поведението на водача на л.а. „ Рено
Каджар“ противоречи и на разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП, доколкото при управлението
на своето МПС същия не се е съобразил с интензивния трафик ( в този смисъл са
показанията на св. Кузманова водача на л. а. „Ситроен ЦЗ“ и на св. Т. водача на л.а. „ Рено
Каджар“ ) и с лошата видимост ( виж в този смисъл изрично показанията на св. Т., който
изрично посочва „ тя навлиза в тази лента, аз също навлизам и съответно тя няма как да ме
види, защото другите коли ме крият и аз няма как да я видя“). Същото обаче се отнася и за
водача на л. а. „Ситроен ЦЗ, т.е. по изложените съображения и той е нарушил чл.20,ал.2 от
ЗДвП. С оглед на изложеното съдът споделя изводите на първата инстанция за наличие на
съпричиняване.
По възраженията за процента на съпричиняване съдът намира следното: В практиката
на ВКС (Решение № 669 от 11.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3686/2023 г., IV г. о., ГК,) се
приема, че съдът следва да определи конкретния принос за причиняването на след
3
съпоставяне на поведението и действията на всички участници в съответното ПТП и
отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпването на
вредоносния резултат. От събраните по делото доказателства се установява, че както водача
на л.а. „Рено Каджар“, така и водача на л. а. „Ситроен“ са нарушили разпоредбите на ЗДвП.
Водача на л.а.„ Рено Каджар“ е нарушил чл. 20,ал.2 от ЗДвП и чл.25,ал.1 от ЗДвП, а водачът
на л. а. „Ситроен разпоредбите на чл.20,ал.2 от ЗДвП и чл. 37,ал.1 от ЗДвП ( като е завил
наляво и се е включил в движението по бул. „ Симеоновско шосе“ без да изчака
преминаването на л.а „Рено Каджар“). От назначената по делото СТЕ се установява, че както
водача на л.а „Рено Каджар“, така и водача на л. а. „Ситроен“ са имали възможност да
предотвратят настъпилото ПТП. Без значение за определяне на размера на съпричиняването
е видът на конкретната маневра, която са предприели водачите на двата автомобила.
Действително водачът на лек автомобил „ Рено Каджар“ е предприел маневра за
преминаване от дясна в лява пътна лента, а водача на лек автомобил „ Ситроен Ц3“ е
предприел маневра за завой наляво. В случая от значение е че и двамата водачи са
предприели маневри, които са в разрез с правилата на ЗДвП и поведението им се намира в
причинна връзка с настъпилото увреждане. Доколкото в случая от представените по делото
доказателства се установява, че и двамата водачи са имали еднакъв принос за настъпването
на произшествието, то съдът намира правилен определения от първата инстанция процент
на съпричиняване, а именно- 50%. Следва да се отчете и извънсъдебното признание
направено от въззивника за наличие на 50% процента съпричиняване от водача на МПС,
застраховано при него- въззивникът е възстановил на въззиваемия сумата от 198,64 лева,
представляваща ½ от предявената от ЗАД „Асет Иншурънс“ АД регресна претенция за
уврежданията по лек автомобил „ Ситроен Ц3“ нанесени от същото събитие. Сумата е
възстановена с платежно нареждане на 20.05.2022 г., т.е. близо една година преди
предяването на исковата молба въззивникът е приел, че е налице съпричиняване при еднакъв
принос на двамата водачи.
По изложените съображения съдът намира, че подадената въззивна жалба следва да бъде
оставена без уважение, а решението на първата инстанция потвърдено изцяло.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не се дължат разноски
за настоящото производство. На основание чл.78,ал.3 и 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ на въззиваемия
трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лева.
По частната жалба:
Подадена е частна жалба от въззивника срещу Определение № 38445 от 24.09.2024 г.
постановено по гр.д. № 13496/2023 г. на СРС, 82- ри състав, с което е изменено на
решението в частта за разноските и ищцовото дружество е било осъдено да заплати на
ответника сумата от 80 лева- юрисконсултско възнаграждение. В частната жалба се излагат
твърдения, че присъденото юрисконсултско възнаграждение не съотвества на правната и
4
фактическата сложност на спора и усилията положени от процесуалния представител на
ответното дружество. В законоустановения срок не е постъпил отговор на частната жалба.
Съдът намира частната жалба за основателна: Съгласно чл.78,ал.8 от ГПК в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Чл.37 от ЗПП препраща към чл.25
от Наредбата за заплащане на правната помощ, която в тогавашната й редакция /
постановяване на определението по чл.248 ГПК/ е предвиждала, че за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лева. Съдът като съобрази
цитираните законови разпоредби, правната и фактическа сложност на делото и проявените
усилия от процесуалния представител на ответника / явил се е на три заседания в които
общо са били разпитани двама свидетели и едно вещо лице/ съдът намира, че справедливият
размер на юрисконсултското възнаграждение възлиза на 200 лева, толкова колкото е
определена и за въззивното производство.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2889 от 19.02.2024 г., постановено по гр. д. №
13496/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 82-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3, вр. чл. 273 ГПК, „ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК
*********, да заплати на „ЗАД „Асед Иншурънс“ АД, сумата от 200 лева- разноски във
въззивното производство.
ОТМЕНЯ Определение № 38445 от 24.09.2024 г. постановено по гр.д. № 13496/2023 г. на
СРС, 82- ри състав, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА „ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, да заплати на „ЗАД „Асед
Иншурънс“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от още 120 лева - разноски в
производството пред първата инстанция
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6