№ 315
гр. Ямбол, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. П.а
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Ц.Х.Г.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500402 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. М. Г. с ЕГН **********, от с.*, община *,
област *, ул.*, подадена чрез пълномощника му адв.П. П. от ЯАК против Решение
№343/01.07.2022 г., постановено по гр.д.№2384/2021 г. на ЯРС.
С посоченото решение ЯРС е постановил следното:
ОБЯВЯВА за неистински документи заявление по чл.70 ППЗСПЗЗ с вх.
№2/23.06.2016 г., находящо се на листи 155, 156 и 157 от делото за стопанската 2016/2017 г.;
заявление, вх.№04/13.07.2017 г., находящо се на листи 158, 159 и 160 по делото за
стопанската 2017/2018 г.; заявление вх.№10-25/29.07.2019 г. за стопанската 2019/2020 г. на
листи 161, 162 и 163 от делото и заявление №18/26.07.2018 г. за стопанската 2018/2019 г. на
листи 164, 165 и 166 от делото всички от Н. М. Г. до ОС"З"- Стралджа и ги изключва от
доказателствата по делото.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Н. М. Г., ЕГН
********** и А. М. Г., ЕГН **********, съществуването на арендно правоотношение по
договор за аренда на земеделска земя от 06.03.2015 год., вписан в СВп. - гр.Ямбол с вх.рег.
№1465/06.03.2015 год., том 2, стр.162.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. М. Г., ЕГН ********** против А. М. Г., ЕГН
********** иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата
6536,07 лв., представляваща пропуснати ползи - загуба на чист доход /приход от реализация
на реколтата, плюс полагащи се субсидии, намалени с разходите по производството/,
претърпяна от ищеца през стопанските - 2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г. в резултат
на виновно неизпълнение на договорни задължения, поети с договор за аренда, сключен на
06.03.2015 год.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК А. М. Г., ЕГН ********** да заплати на
Н. М. Г., ЕГН ********** сумата от 850 лв. - разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Н. М. Г., ЕГН ********** да заплати на
А. М. Г., ЕГН ********** сумата от 300 лв. - разноски за настоящата инстанция.
1
С въззивната жалба на А. М. Г. първоинстанционното решение се атакува в
следните части: в частта, с която ЯРС признава за установено в отношенията между
страните Н. М. Г., ЕГН ********** и А. М. Г., ЕГН **********, съществуването на арендно
правоотношение по договор за аренда на земеделска земя от 06.03.2015 год., вписан в СВп. -
гр. Ямбол с вх. peг. № 1465/06.03.2015 год., том 2, стр. 162; и в частта за разноските с
твърдения, че е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, на
материалния закон и необоснованост.
Изложени са подробни доводи за неправилност на решението на ЯРС в обжалваните
части. Въззивникът сочи, че ЯРС не е взел предвид, че още в чл.1 от договора е прието от
страните, че „с подписването на настоящия договор арендодателят предоставя на
арендатора" подробно описания недвижим имот, като този текст от договора е напълно ясен
и не остава каквото и да е съмнение относно момента на предоставяне на недвижимия имот
за ползване и това е момента на подписване на договора - 06.03.2015 г. Не оспорва, че опис
за предаване на арендуваните имоти не е съставен, но съгласно чл.6, ал.5 от ЗАЗ при липса
на опис се счита, че земеделската земя е била предадена и приета в надлежно състояние.
Заявява още, че по делото нямало доказателства за уведомяване от страна на арендатора за
недостатъци или предявени от трети лица права върху обекта. Посочва, че липсват
доказателства по делото за предприемане на действия от страна на Н. Г. за прекратяване на
договора за аренда по реда на чл.21 ЗАЗ. Сочи още, че няма събрани доказателства по
делото, установяващи създаването на пречки от страна на въззивника, които да
възпрепятстват арендатора да подаде необходимите заявления за ползване на арендуваната
по процесния договор земеделска земя, като в този смисъл въззиваемият сам се е лишил от
легитимното си основание – вписания договор за аренда. Изложени са подробни
съображения, че ЯРС е допуснал неправилна преценка на събраните по делото доказателства
и като е приложил неправилно материалния закон е постановил неправилно решение в
обжалваните му части, което е довело до погрешни изводи. Въз основа на подробните
съображения в жалбата, моли ЯОС да постанови решение, с което да отмени атакуваното
решение на ЯРС в обжалваната част и да отхвърли предявения от Н. М. Г., ЕГН **********,
против А. М. Г., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, да се признае
за установено в отношенията между страните съществуването на арендно правоотношение
по договор за аренда на земеделска земя от 06.03.2015 год., вписан в СВп. - гр.Ямбол с вх.
peг. №1465/06.03.2015 год., том 2, стр. 162; да бъде осъден Н. М. Г., ЕГН **********, да
заплати за първата инстанция разноски в размера над 300 лв. до поискания и доказан пълен
размер на разноските пред ЯРС - 600 лв., както и разноските пред настоящата инстанция.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от Н. М. Г., чрез адв.Т. С. от
ЯАК, с който е оспорена въззивната жалба, като неоснователна и недоказана и моли същата
да бъде оставена без уважение, респ. да бъде потвърдено решението в обжалваната част
изцяло, като правилно и законосъобразно. Въззиваемият заявява, че поддържа
съображенията си, изложени подробно в полза на претенцията по чл.124, ал.1 ГПК в
производството пред първата инстанция. Заявена е претенция за присъждане на сторените
във въззивното производство разноски.
В о.с.з. въззивника А. М. Г., редовно и своевременно призован, не се явява, но се
представлява от адв.П.П. от ЯАК, който подържа жалбата и моли за уважаването й по
изложените в нея съображения. Поддържа и претенция за присъждане на сторените по
делото разноски.
В о.с.з. въззиваемия Н. М. Г., редовно и своевременно призован, не се явява, но се
представлява от адв.Т.С. от ЯАК, която подържа заявеното в отговора на въззивната жалба
становище за неоснователност на същата и моли за оставянето й без уважение, съответно -
за потвърждаване на атакуваното решение. Не поддържа претенцията и не претендира за
присъждане на разноски за въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа
страна:
Фактическа обстановка по делото е правилно установената от първостепенния
съд и е следната:
Не е спорно между страните, че на 06.03.2015 год. между И.Т.Ч., в качеството му на
арендодател и ищеца Н. М. Г., в качеството му на арендатор е бил сключен договор за
2
аренда с предмет: предоставяне за временно възмездно ползване на следния съсобствен
недвижим имот - нива с площ 29,199 дка, находящa се в землището на с.Иречеково,
общ.Стралджа, обл.Ямбол. Договорът е сключен за срок от десет стопански години, считано
от 01.10.2014 год., при уговорено годишно арендно плащане в размер на 50 кг. зърнени
култури на декар или съответната им левова равностойност, платими в срок до 31.10. на
съответната година. В чл.21 от договора страните са постигнали съгласие, че процесния
договор за аренда на земеделски земи се прекратява при: изтичане на срока; неиздължаване
от страна на арендатора на годишното арендно плащане повече от 60 дни след съответните
договорени срокове; при условията на 1-месечно предизвестие отправено от арендатора до
арендодателя; по взаимно съгласие на страните в писмена форма; при системни нарушения
на поетите от една от страните задължения по договора, създаващи реални трудности за
другата страна да упражнява правата си по него; при отчуждаване на земята за държавни
или обществени нужди. В чл.22 е уговорено и още едно основание за прекратяване на
договора - при наличие на виновно поведение на една от страните, водещо до прекратяване
на договора, страните са се съгласили, че договорът се счита за прекратен от датата на
получаване на писменото предизвестие от виновната страна.
Видно от НА за дарение на идеална част от недвижим имот №169/06.03.2015 год.
арендодателя И.Т.Ч. е дарил на ответника А. М. Г. своята 1/12 част от процесния недвижим
имот и това е станало в деня на подписване на процесния договор за аренда.
Видно от представеното по делото уведомление от 08.09.2020 г., с нотариална
заверка на подписа, ответникът А. М. Г. уведомил ищеца Н. М. Г., че на 06.03.2015 г. е
придобил от И.Т.Ч. неговите идеални части от процесния недвижим имот, предмет на
договора за аренда и в тази връзка го е заместил, като арендодател. Уведомил го е също
така, че разваля изцяло договора за аренда, поради неизпълнение на задължението на
арендатора за арендно плащане за три стопански години - 2016/2017 г.; 2017/2018 г.;
2018/2019 г. Уведомлението е връчено на 29.09.2020 г.
По делото ищеца е оспорил представените и приети в цялост заявления по чл.70,
ал.1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл.37б, ал.3 от ЗСПЗЗ за стопанските 2016/2017 г., 2017/2018 г.,
2018/2019 г. с твърдение, че не са подписани от него, поради което първоинстанционния съд
открил нарочно производство по чл.193 ГПК и в тази връзка допуснал съдебно
графологична експертиза. Видно от заключението на вещото лице подписите на „заявител",
положени от името на Н. М. Г. в приетите по делото писмени доказателства – заявления по
чл.70, ал.1 ППЗСПЗЗ, находящи се на л.155, 156, 157 , 158, 159, 160, 161, 162, 163, 164, 165 и
166 от делото не са положени от ищеца Н. М. Г.. Поради посоченото ЯРС изключил
описаните писмени документи от доказателствата по делото.
Представена е регистрационна карта, с последна заверка на 13.01.2017 год., от която
се установява, че Н. М. Г. е регистриран като земеделски производител.
От писмо, вх.№3122/08.03.2022 год. на ДФЗ – РА се установява, че за стопанските
2018, 2019 и 2020 год. поземлен имот №32771-070-004 в с.Иречеково е деклариран за
директни плащания от бенефициента ЕТ "ПВМ – Манавски – Петко Петков".
От представените по делото заявления по чл.70, ал.1 ППЗСПЗЗ за стопанските
2016/2017 г.; 2017/2018 г.; 2018/2019 г. и 2019/2020 год., подадени от ответника А. М. Г. за
ЕТ "А. М. Г." се установя, че същият е заявил желание за участие в масивите за ползване по
чл.37в от ЗСПЗЗ в землището на с.Иречеково, община Стралджа с подробно описани имоти,
сред които фигурира и процесния имот – нива с площ 29,199 дка, с посочено основание за
ползване – наем за срок от 1 година, без посочени номера на договорите, в сила съответно
от 01.10.2016, 01.10.2017, 01.10.2018, 01.10.2019 год.
По делото е била допусната и изслушана съдебно счетоводна експертиза, вещото
лице по която е посочило по данни в ДФЗ с каква култура е бил засят процесния недвижим
имот за всяка от процесните три стопански години, изготвило е справка за средния добив от
засетите култури, включително справка за средната пазарна цена за всяка култура, с която е
бил засят имота. Изготвена е и справка за полагащите се през трите стопански години
субсидии за имота. Според експертизата размерът на приходите общо за трите стопански
години от реализация на съответните култури плюс субсидии е 16 340,17 лв. Нетния доход
от процесния имот, който не е заявен и не е ползван от Н. Г., получен след приспадане на
нормативно признатите разходи е посочен в размер на 6 536,07 лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
3
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от
ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната
жалба е неоснователна.
В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта
на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.
Тъй като пределите на въззивното обжалване се определят от въззивника с
въззивната жалба, то при проверката, която ще извърши, въззивния съд следва да се занимае
с тази част от правния спор, която е въведена от въззивника. Както вече се посочи,
въззивника А. М. Г. оспорва решението на първостепенния съд в частта, с която ЯРС
признава за установено в отношенията между страните Н. М. Г., ЕГН ********** и А. М. Г.,
ЕГН **********, съществуването на арендно правоотношение по договор за аренда на
земеделска земя от 06.03.2015 год., вписан в СВп.-гр.Ямбол с вх. peг.№1465/06.03.2015 год.,
том 2, стр.162
Преценено по същество решението, в атакуваната част, е правилно.
Предявеният от ищеца иск (предмет на въззивната проверка) е с правно основание
по чл.124, ал.1 ГПК - установителен иск за установяване съществуването на арендно
правоотношение по договор за аренда на земеделски земи, каквато е и правната квалификация,
дадена от ЯРС. Иска е допустим, а при преценка по същество, извършена въз основа на
събраните по делото доказателства – иска е и основателен. По този начин правилно се е
произнесъл и първостепенния съд. При постановяване на решението си, ЯРС е извършил
анализ на събраните по делото доказателства, като изложените мотиви се споделят и на
основание чл.272 от ГПК въззивния съд препраща към тях.
По делото е безспорно установено наличието на договор за аренда на земеделски
земи, сключен между страните по делото. Между страните не е налице спор и че ищецът в
качеството си на арендатор не е изпълнил задълженията си по договора за аренда да
извърши дължимите арендни плащания за периода на стопанските 2016/2017 г., 2017/2018
г., 2018/2019 г.
Основния спорен по делото въпрос, касателно предявения установителен иск, е бил
ли е ответника изправна страна по договора за аренда и възникнало ли е в неговата правна
сфера правото едностранно да развали арендния договор. Според въззиваемия - ищец
ответникът не е бил изправна страна по договора за аренда, т.к. не е изпълнил задължението
да предаде недвижимите имоти, предмет на договора и да не пречи на безпрепятственото им
ползване от арендатора.
За да настъпят претендираните от ответника правни последици на развалянето на
договора, следва да е налице възникнало в негова полза потестативно право на разваляне,
което ищецът от своя страна оспорва. В случая ответника претендира разваляне, поради
неизпълнението на ищеца на задълженията му за плащане на договореното арендно
плащане. Съгласно чл.27, ал.1, т.2 ЗАЗ прекратяването на договора за аренда при
неизпълнение става по общия ред, доколкото в този закон не е предвидено друго.
Разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД изисква длъжникът по един двустранен договор да не е
изпълнил задължението си поради причина, за която той отговаря, съответно изисква
кредиторът да е изправна страна.
Именно този факт по делото, както правилно е посочил ЯРС е спорен, тъй като
ищеца се позовава на обуславящото изпълнението на задълженията му предаване на
имотите на негово разположение.
Действително в чл.1 от процесния договор е уговорено, че с подписването му
описания в него земеделски имот се предоставя за временно и възмездно ползване от
арендодателя на арендатора и именно на тази разпоредба се позовава ответника. Така
записаното в договора обаче се опровергава от поведението и действията на ответника,
който е заместил първоначалния арендодател, придобивайки правата му на
собственост в самия ден на подписване на арендния договор. С действията си по
подаване на заявления по чл.70, ал.1 ППЗСПЗЗ за стопанските 2016/2017 г.; 2017/2018 г.;
2018/2019 г. и 2019/2020 год., подадени за ЕТ "А. М. Г.", ответника А. М. Г. е заявил
желание за участие в масивите за ползване по чл.37 в ЗСПЗЗ в землището на с.Иречеково,
община Стралджа с подробно описани имоти, сред които фигурира и процесния имот – нива
с площ 29,199 дка, с посочено основание за ползване – наем за срок от 1 година, по договори
4
в сила съответно от 01.10.2016, 01.10.2017, 01.10.2018, 01.10.2019 год., като по този начин е
обективирал ползването на процесната нива. В тази връзка въззивния съд приема, че
ответника е неизправна страна по договора, т.к. не е изпълнил задължението си да
предостави за ползване арендуваната нива и да осигури на арендатора спокойното й
ползване за процесните стопански години. Поради това правилен е извода на ЯРС, че
фактическият състав на чл.28, ал.1 от ЗАЗ не е налице и не е възникнало право за ответника
да развали договора, с оглед на което предявения установителен иск е основателен и
правилно е уважен от първостепенния съд.
Действително съдебната практика (Решение №383/29.01.2016 г. на ВКС по гр.д.
№2225/2015 г., ІV г.о., Решение №151/09.12.2014 г. на ВКС по т.д.№1970/2013 г., І т.о.)
признава възможността всяка от страните независимо, че не е изпълнила собственото си
задължение, с оглед неизпълнението на противната страна да развали едностранно договора.
Предпоставките обаче, при които може да стане развалянето на двустранен договор при
неизправност и на двете страни са: да е настъпила изискуемост на задълженията и на двете
страни; да липсва взаимна обусловеност на задълженията на двете страни, т.е изпълнението
на едната страна да не зависи от изпълнението на другата; да липсва готовност за
изпълнение на договора. В настоящия случай описаните предпоставки не са налице, поради
което правилно е отречено от първостепенния съд правото на въззивника да развали
процесния договор за аренда.
При всичко изложено до тук, за въззивния съд се налага извода, че решението на
първостепенния съд, в обжалваната част, не страда от пороците, визирани във въззивната
жалба, правилно е и постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата,
поради което и на основание чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, а въззивната
жалба, като неоснователна - да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото въззиваемата страна има право да й се присъдят разноски
за въззивната инстанция, но въззивния съд не присъжда такива предвид липсата на искане и
на доказателства за направени разноски.
Така мотивиран, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №343/01.07.2022 г., постановено по гр.д.№2384/2021 г.
по описа на ЯРС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5