№ 3016
гр. Варна, 12.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ю. Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100501453 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Т. Б. Д., чрез адв. П.В.,
срещу Решение № 261330/20.11.2020 г., постановено по гр. дело № 19331/2018 г. по описа
на ВРС, с което е прието за установено в отношенията между страните П. В. П. и ЮЛ. Ж.
П. от една страна, и Т. Б. Д., С. Д. МЛ. и Община Варна от друга страна, че П. В. П. и
ЮЛ. Ж. П. СА собственици на 12 кв. м. идеални части от реална част от недвижим
имот с идентификатор № ************** /десет хиляди сто тридесет и пет, хиляда
петстотин и седем, сто деветдесет и шест /, съгласно кадастралната карта, одобрена със
Заповед № РД-18-98 от 10.11.2008г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с
площ от 492 /четиристотин деветдесет и два/ кв.метра, с трайно предназначение -
урбанизирана територия, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/. стар
идентификатор: № 8, 20, 21 /осем, двадесет, двадесет и едно/, квартал № 5 /пет/, парцел VI,
VII /шест, седем/, при съседи; имоти с идентификатори №№ ******************.198;
******************.199; ******************.195 и ******************,192, с площ на
реалната част 323 кв.м., така както е посочено на скицата, находяща се на л. 154 от
първоинстанционното дело, приподписана от първоинстанционния съд и съставляваща
неразделна част от решението, представляваща приложение №4 от СТЕ на вещото лице, и
оконтурена със зелен пунктир, представляваща южната част на имот с ид. №
************** , при граници: имоти с идентификатори №№******************.198;
******************.199; ******************.192, и останалата част от имот с
идентификатор № **************, като реалната част неправилно е отразена в
кадастралната карта, приета със Заповед № РД 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК като част от ПИ с идентификатор с идентификатор № **************,
заедно с друг самостоятелен поземлен имот, представляващ северната част от имот с
идентификатор № ************** с площ от 170кв.м., при граници: имоти с
1
идентификатори №№******************.192; ******************.195;
******************.199, и останалата част от имот с идентификатор № **************, на
основание чл. 54 ал. 2 от ЗКИР, както и жалбоподателката е осъдена да заплати на ищците
съдебно-деловодни разноски в размер на 1450 лева.
Във въззивната жалба се излага становище, че обжалваното решение е неправилно,
тъй като първоинстанционният съд въпреки, че е възприел правилно събраните по делото
писмени и гласни доказателства, е достигнал до необоснован решаващ извод. Сочи се, че КП
от 1950 г. е действал до 1965 г., в който по неясни причини имот № 7 по КП от 1900 г. е
отразен като два имота с пл.№№ 7 и 8. КП от 1965 г. е действал до 2003 г., като няма данни
да е бил одобрен с конкретна заповед, но в него промените на имота се изразяват в
заличаване границата между пл.№ 8 и пл.№ 20 и обединяването им в пл.№ 8,20. Поради
изложеното, жалбоподателят счита, че съдът неправилно е приел, че към датата на
сключване на придобивните сделки от страна на Д. имотите са били два самостоятелни.
Също така не било съобразено, че за процесния имот има одобрен регулационен план от
1959 г. и, че никой от устройствените планове не е приложен на място, нито има данни за
обезщетяване на собствениците и уреждане на регулационни сметки. Посочва се още, че
поради наличната съсобственост на поземления имот е недопустимо да се правят промени в
КККР, защото това няма да отразява реално правото на съсобственост. В заключение
обосновава становище, че не може да се приеме, че в случая е налице непълнота или грешка
в КК, защото не е налице несъответствие между титулите за собственост на страните и
отразяването им в КККР. По изложените съображения отправя искане за отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Община Варна, чрез юриск. Г.
П., с който се изразява становище за мотивираност и правилност на обжалваното решение.
Намира за правилен извода на съда, че не е възможно П. и Ю. П.и да са придобили част от
имот ПИ № 21 по КП от 1965, доколкото той е бил сосбственост на други лица, различни от
техните праводатели. Собствеността двамата ищци е 12 кв.м. ид.ч. от ПИ № 20.8, с обща
площ 323 кв.м. и е налице грешка в кадастъра, изразяваща се в неправилно обединяване на
двата съседни имота в един. Поради изложеното моли за потвърждаване на обжалваното
съдебно решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба и от П. В. П.
и ЮЛ. Ж. П., чрез адв. В.Б.,, с който същата се оспорва. Сочи се, че мотивите на
жалбоподателката за неправилност на решението се основават главно на несъответствието
на площта на имота, който същата намира, че притежава. Въззиваемите считат, че Д.
притежава 180 кв.м идеални части, а не 223,75 кв.м идеални части от процесния имот, тъй
като по придобивните сдекли, с които се легитимира като собственик е налице дублиране на
прехвърлените площи.Общият праводател за нейната страна Н. П. е имал 180 кв.м. реални
части, поради което не е имало как тя да придобие с поредицата от сделки повече от
посочената площ от имота. По изложените съображение се отправя искане за
потвърждаване на атакуваното решение с присъждане на разноски.
2
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. С нея
не са отправени доказателствени искания.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба, подадена от Т. Б. Д., чрез адв. П.В.,
срещу Решение № 261330/20.11.2020 г., постановено по гр. дело № 19331/2018 г. по описа
на ВРС, с което е прието за установено в отношенията между страните П. В. П. и ЮЛ. Ж.
П. от една страна, и Т. Б. Д., С. Д. МЛ. и Община Варна от друга страна, че П. В. П. и
ЮЛ. Ж. П. СА собственици на 12 кв. м. идеални части от реална част от недвижим
имот с идентификатор № ************** /десет хиляди сто тридесет и пет, хиляда
петстотин и седем, сто деветдесет и шест /, съгласно кадастралната карта, одобрена със
Заповед № РД-18-98 от 10.11.2008г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с
площ от 492 /четиристотин деветдесет и два/ кв.метра, с трайно предназначение -
урбанизирана територия, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/. стар
идентификатор: № 8, 20, 21 /осем, двадесет, двадесет и едно/, квартал № 5 /пет/, парцел VI,
VII /шест, седем/, при съседи; имоти с идентификатори №№ ******************.198;
******************.199; ******************.195 и ******************,192, с площ на
реалната част 323 кв.м., така както е посочено на скицата, находяща се на л. 154 от
първоинстанционното дело, приподписана от първоинстанционния съд и съставляваща
неразделна част от решението, представляваща приложение №4 от СТЕ на вещото лице, и
оконтурена със зелен пунктир, представляваща южната част на имот с ид. №
************** , при граници: имоти с идентификатори №№******************.198;
******************.199; ******************.192, и останалата част от имот с
идентификатор № **************, като реалната част неправилно е отразена в
кадастралната карта, приета със Заповед № РД 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК като част от ПИ с идентификатор с идентификатор № **************,
заедно с друг самостоятелен поземлен имот, представляващ северната част от имот с
идентификатор № ************** с площ от 170кв.м., при граници: имоти с
идентификатори №№******************.192; ******************.195;
******************.199, и останалата част от имот с идентификатор № **************, на
основание чл. 54 ал. 2 от ЗКИР, както и жалбоподателката е осъдена да заплати на ищците
съдебно-деловодни разноски в размер на 1450 лева.
3
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 04.10.2022г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4